Latest

 

Анкета с преподаватели и студенти за дистанционното обучение

 

Центърът за дистанционно обучение на Софийски университет разработи анкети за проучване на опита и нагласите на преподавателите и студентите  по отношение на дистанционната форма на обучение и електронното оценяване включително в условията на пандемия. Резултатите от проучването ще бъдат анализирани и предоставени на всички заинтересовани страни в университета в лицето на ректорското и факултетските ръководства, преподавателите, студентите и студентските организации.

Анализът на данните от направеното изследване ще помогне на ЦДО и ръководството на Софийски университет да дефинира препоръки и стратегии за подобряване на качеството на дистанционното електронно обучение в бъдеще.

 

Линк към анкетата за студенти:

https://www.surveymonkey.com/r/StudentsExperience

 

Линк към анкетата за преподаватели:

https://www.surveymonkey.com/r/TeachersViews

 

 

 

 

 

Уважаеми колеги студенти,

 

Имате възможност да изразите своето мнение за учебните дисциплини, провеждани през зимния семестър на настоящата учебна година. Анкетите са в електронен вид и са достъпни в https://elearn.uni-sofia.bg/ в курсовете, които слушате тази учебна година.

Анкетите ще могат да бъдат попълвани до 21 януари 2022 г.

Вашето мнение е от голямо значение за повишаването на качеството на обучението във Факултета по славянски филологии, особено в настоящата ситуация на присъствено обучение в електронна среда. Анонимността на  анкетирането е гарантирана. Споделете своето мнение, то е важно за всички ни!

 

 

Доц. Бойко Пенчев,

Декан на ФСФ

 

 

 

 

 

АНТРОПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ. БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР

КОНСПЕКТ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

 

 

История на идеите

 

Антропологията – наука за човека и културата

Интересът към Другия в Античността

Човек и общност: средновековни модели за социален и вселенски ред

Култура, нация, цивилизация: антропологичните идеи на Новото време

Държава, нация, народна култура. Начала на специализирания изследователски интерес в България
Българската фолклористика и етнография през 20 в.

 

 

Организация и институции в традиционната култура

 

Традиционният календар като културна система. Митологични проекции и социални идеологии

Празникът и делникът: организация на времето в традиционната култура

Обредът: конструиращата сила на мита в колективната култура

Човек и култура: особености на традиционната семейна обредност


Ролята на словото

 

Историческият епос и механизмите на конструиране на фолклорната история. Хайдушки и исторически песни

Съзидателният потенциал на юнашкия епос: принципи на изграждане на културната идентичност
Юнакът и светецът като културни герои в преданията и религиозните разкази

Човекът и магическата сила на словото
Видимият и невидимият свят в баладата
Ние и другите: легендата в българския фолклор

Същност и особености на вълшебната приказка




Библиография:


Арнаудов, Михаил. Очерци по българския фолклор. (В 2 тома). С.: АИ „Проф. М. Дринов”, 1996.
Беновска-Събкова, Милена. Змеят в българския фолклор. С.: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1995.
Бочков, Пламен. Увод във фолклорната култура. Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2002.
Вакарелски, Христо. Български погребални обичаи. С., 1990.
Вакарелски, Христо. Етнография на България. С.: Артграф, 2007.
Вердери, Катрин. Проектът "Franglus" антропология и източно-европейската етнография : Перспективи за синтез. // Българска етнология, № 1-2, 2009, с. 143-147.
Вуков, Николай. Родствени отношения в българския юнашки епос. С.: БАН, 2008.
Георгиев, Минчо (съст.). Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. С.: АИ „Проф. М. Дринов”, 2008.
Георгиева, Албена. Разкази и разказване в българския фолклор. С.: Фигура, 2000.
Динеков, Петър. Български фолклор. С.: Български писател, 1990.
Живков, Тодор. Увод в етнологията. Пловдив: ПУ „П. Хилендарски”, 2000.
Иванова, Радост. Българската фолклорна сватба. С.: БАН, 1984.
Иванова, Радост. Епос, обред, мит. С.: БАН, 1992.

Българска народна култура. С.: Наука и изкуство, 1981.
Обреди и обреден фолклор. С.: БАН, 1983.
Папучиев, Николай. Културна антропология: История на идеите. Т. 1. С.: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2014.

Ловци на умове. Лекции по антропология. С.: НБУ, 2001-2003.

Папучиев, Николай. Културна антропология: Слово, обред, обичай. Т. 2. С.: УИ „Св. Климент
Охридски“, 2016.
Парпулова, Любомира. Българските вълшебни приказки: Въведение в поетиката. София: Издателство на БАН, 1978.
Попов, Рачко. Светци близнаци в българския народен календар. С.: БАН, 1991.
Проп, Владимир. Исторически корени на вълшебната приказка. С.: Прозорец, 1995.
Проп, Владимир. Морфология на приказката. С.: ИК „Захари Стоянов”, 2001.
Речник на термините от словесния фолклор. Praha, 2013.
Шишманов, Иван. Избрани съчинения в 2 тома. С.: БАН, 1965.

 

 

 

 

 

 

uni56

 

Уважаеми колеги,

 

Стартира анкетирането на студенти за приключващите дисциплини през зимния семестър.

 

Анкетата в pdf формат можете да видите ТУК

 

Анкетите са публикувани и достъпни за попълване от студенти в портала за електронно обучение на СУ
http://elearn.uni-sofia.bg/course/index.php?categoryid=5
след като се логнете в системата.

 

Достъпът до анкетите ще бъде спрян в началото на зимната сесия 22 Януари
2018 г.
(https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/studenti/akademichen_kalendar)

 

Моля да се включите в анкетирането, защото вашето мнение е важно за нас.

img bgspeech

 

 

В началото на 2013 г. базата данни за българската устна реч (достъпна на сайта

http://www.bgspeech.net/),  беше обогатена с нови ресурси:

 

- нови транскрипции на устна реч- http://bgspeech.net/bg/resources/spoken.html

 

- паралелен корпус с редактирани транскрипции според правилата на актуалния правопис -

http://bgspeech.net/bg/resources/archive/ed/intro-bg.html

 

- мултимедиен корпус със синхронизирани аудио-, видеофайлове и транскрипции

http://bgspeech.net/bg/resources/multimediacorpus.html

 

 

Дейностите по разширяване на ресурсите за българската устна реч са част от проекта IST PSO № 271022 - CESAR: Central and South-East European Resources. Обработката и публикуването на новите данни са реализирани от екип с ръководител доц. д-р Йовка Тишева и членове гл. ас. д-р Марина Джонова и гл. ас. д-р Атанас Атанасов, в сътрудничество с проф. Хетил Ро Хауге от Университета в Осло.