Литературна теория на моделите
Специалност: Докторантско училище на ФСлФ
Образователно-квалификационна степен : Доктор
Вид обучение: редовно, задочно, на самостоятелна подготовка
30 ч. лекции
Кредити – 5
Форма на заключителен контрол – курсова работа
Анотация
Предложението за този курс е свързано с изследвания от последните четири години на автора на курса, съвместно с междунароен екип, в който участват Матиас Ердбеер (Университет Мюнстер), Еньо Стоянов (СУ, ФСФ), Иван Попов (СУ, ФКНФ), Роксана Донцу (Румъния), Глен Патън (Калифорнийски университет Санта Барбара), Райнхард Вендлер (Институт за история на изкуството, Флоренция) и др.
Курсът ще предложи на докторантите едно широко разбиране за модел, като от една страна бъде проследена историята на говоренето за модел в науката и изкуството, а от друга ще се наблегне на евристичната стойност на изграждане на литературоведски и езиковедски модели при заниманието с литературни текстове. Тази евристична стойност се състои в шанса, който една съвременна теория на модела предлага, за да се излезе от алтернативата на конструктивизъм и реализъм. Моделирането би спомогнало и за открояване на литературната потенциалност и конструирането на условията, които я поддържат отворена.
Курсът би помогнал методологически на докторантите при работата върху дисертациите им, независимо дали те се занимават с конкретен автор, с течение, с затворени анализи, с реконструкция на реални публики и т.н. Освен това, той ще ги въведе в един от най-интересните съвременни научни дебати, чиято интердисциплинарност би позволила продуктивна научна комуникация на литературоведи с представители на природо-математическите науки.
Форми и методи на оценяване:
Изпитът е трикомпонентен.
1. Всеки от докторантите трябва да представи теоретичен текст, свързан с теория на моделите, в рамките на курса.
2. Докторантите представят разработка от своята дисертационна тема в езика на теория на модела.
3. Има устно събеседване и обсъждане на представената разработка.
Крайната оценка се формира въз основа на три компонента в съотношение 20% / 50%/ 30%.
Очаквани резултати:
Придобиване на умения у докторантите да ползват специализирана научна литература; да създават научен текст; да работят в екип по проблеми от сферата на научно-изследователската им работа; да разсъждават в по-широк интердисциплинарен контекст.
Съдържание на дисциплината:
Основната част на курса включва аналитично осмисляне на избрани теоретични текстове и техното прилагане в практически разработки.. Критериите при подбора на текстовете са: информативност, проблемност, репрезентативност. Очаква се мотивирането на докторантите да участват с дискусии и да излагат мнението си по научни хипотези и различни гледни точки.
Лекционен курс
|
Тема № |
Наименование на темата |
Хорариум |
|
1 |
Въведение. Модел и познание. Онтологически и епистемологически въпроси на моделирането. Отношение между обща теория на моделите и литературата |
2 |
|
2. |
Модел и мимезис. Естетическото наседство. Подражателно разбиране за модел. Алтернативни прочити на понятието за мимезис през 20 в. |
2 |
|
3. |
Модел и обект на изследване. Теория на литературната потенциалност. Моделът в математическата семантика и информатиката. Формални и естествени езици. Идеализациите в литературата. |
2 |
|
4. |
Теория на модела като история на литературната критика. Типизиращи и стратегически конкретизации. Деиндексикализиране и реиндексикализиране. |
2 |
|
5. |
Конструктивизъм и реализъм. Третият път на модела. Структурализъм І. Леви-Строс. |
2 |
|
6. |
Структурализъм ІІ. Л. Алтюсер, Ю. Кръстева, Ю. Лотман. |
2 |
|
7. |
Ален Бадиу и понятието за модел. Критика на схващането на Бадиу. Проблем за удвояването на модела. |
2 |
|
8. |
Скриването на модела: натурализиране, генерализиране. Целесъобразност на моделирането и автономност на литературоведското поле. Некласическото разбиране за форма. |
2 |
|
9. |
Жак Дерида и деконструктивното изграждане на модел. Залози. Четене на „Законът на жанра”. Формалните указания на Хайдегер и проблемът за индексикалиите при конструиране на модели. |
2 |
|
10. |
Конкретни модели и литературна археология І. Ботев. |
2 |
|
11. |
Конкретни модели и литературна археология ІІ. „Четирите квартета” на Т. С. Елиът |
2 |
|
12. |
Езикът като конотативна знакова система. Критиката на Христо Тодоров към Ролан Барт. Потенциите на езика. |
2 |
|
13. |
Моделирането като прекосяване на граници. Теорията на модела на Р. Вендлер. Моделна конфигурация и моделна ситуация. |
2 |
|
14. |
Материя и отрицание. Форма, оформяне, трансформация. Застиване и разрушаване на форма. |
2 |
|
15. |
Заключително занятие. Обобщение на основните положения. Насоки за бъдеща работа. |
2 |
Избрана библиография:
Деянов, Деян. 2002. „За границите и многомерността на логическото”, Социологически проблеми, 1-2, 196-203.
Деянов, Деян. 2007. „Границите на мисленето” и „логиката на практиката” („Трактатът” на Витгенщайн като залог за експериментално мислене)”, Алтера Академика, 3, 49-64.
Кьосев Александър. 2013. Караниците около четенето. София: Сиела.
Кьосев, Александър. 2014. „Списъкът на корабите. За преданото и за разсеяното четене, късно нощем”, Социологически проблеми, 1-2, 291-310.
Лотман, Юрий, „Структура художественого текста”, Об искусстве, Москва: СПб, 1998.
Althusser, Louis, et al., Lire le Capital, Paris : PUF, 2008.
Badiou, Alain. 2007 (1969). Le concept de modèle. Paris: Fayard.
Black, Max, Models and Metaphors, Ithaca, 1962.
Canguilhem, Georges, “Modèles et analogies dans la découverte en biologie”, Études d’histoire et de philosophie des sciences, Paris, 1994.
Derrida, Jacques, Parages, Paris: Galilée, 2003.
Heidegger, Martin, Phenomenology of Religious Life (1921),
Husserl, Edmund, Experience and Judgment, trans. James S.Churchill, Karl Ameriks, Evanston: Northwestern University Press, 1973.
Identity of the Literary Text, ed. Mario J. Valdés & Owen Miller, Toronto, Buffalo, London: University of Toronto Press, 1985.
Ingarden, Roman, The Literary Work of Art. An Investigation on the borderlines of Ontology, Logic, and the Theory of Literature, trans. George Grabowicz, Evanston: Northwestern University Press, 1973.
Iser, Wolfgang, The Act of Reading. A Theory of Aesthetic Response, Baltimore and London: The Johns Hopkins University Press, 1978 (1976).
Iser, Wolfgang, Emergenz, Konstanz: Konstanz University Press, 2013.
Knuuttila, Tarja, Models as Epistemic Artefacts, Helsinki, 2005.
Kristeva, Julia. 1969. Σημειωτικἠ. Recherches pour une sémanalyse. Paris: Seuil.
Lévy-Strauss, Claude, Anthropologie strucurturale, Paris : Plon, Pocket, 1974.
Mahr, Bernd. 2004. “Das Wissen im Modell”. KIT-Report 150, S.1-21.
Mahr, Bernd. 2011. “On the Epistemology of Models”. In: Rethinking Epistemology, ed. Guenther Abel, James Conant. Berlin: Walter de Gruyter.
Neuman, J. von., and O. Morgenstern, Theory of Games and Economic Behavior, Princeton, 1944.
Rosenbluth, A., N. Wiener, “The role of models in science”, Philosophy of Science,vol. 12, 4/ 1945.
Smith, Albert, Architectural Model as Machine, Amsterdam, 2004.
Tarski, Alfred, “A General Method in Proofs of Undecidability”, In; Undecidabile Theories, ed. A. Tarski, A. Mostowski, R. M. Robinson, Amsterdam, 1953.
Todorov, Christo, Etudes d’histoire de la littérature française, Sofia : University of Sofia Press, 1987.
Todorov, Tzvetan, Introduction à la littérature fantastique, Paris : Seuil, 1970.
Todorov, Tzvetan, Poétique, Paris : Seuil, 1968.
Wartofsky, Marx, Models. Representaion and the Scientific Understanding, Dordrecht, 1979.
Wendler, Reinhard. 2013. Das Modell zwischen Kunst und Wissenschaft. München: Wilhelm Fink.
Текстове на автора на курса по темата:
Книги:
- Фикция и образ. Модели. Пловдив: Жанет 45, 2012.
Статии:
- „Как литературоведски да четем литературни творби”, „Не съм от тях”. Канонът на различието. Сборник в чест на 70-годишнината на проф.д-р Никола Георгиев, София: Университетско издателство „Св.Климент Охридски”, 2009, с.509-517
- „Възможността на теоретичния модел и нейното отношение към литературната потенциалност”, Електронно списание LiterNet, 27.12.2009, №12 (121)
- „The Threshold of Meaning (Notes on Literary Phenomenological Archeology)”, In: Vision and Cognition, ed. Teresa Dobrzynska and Raya Kuncheva, Sofia: Boyan Penev, 2011, pp. 332-339.
- “Negativity and Doubling in the Literary Work of Art (Introductory Sketches. W. Iser and T. W. Adorno)”, In: L’Extralittéraire, Eds. Ivan Mladenov, Marie Vrinat-Nikolov, Andrey Tashev, Sofia: Paradigma & “Boyan Penev”, 2012, pp. 53-69.
- „Стихът като възможност и литературната археология”, В: Литературознанието като възможност за избор. Сборник в чест на Рая Кунчева, София: Контекст, 2012, с. 18-32.
- „Авторът тук”, В: Невидимата школа. Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов. Изплъзващият се предмет на литературознанието, съст. М. Николчина, М. Янакиева, А. Личева, К. Спасова, Г. Георгиева, А. Ташев, Ч. Парушев, София: Фондация „Литературен вестник”, 2014, с. 144-155.
- „Призрачни истории в стаята на безкрайните възможности (Бележка върху „Нестор” в Одисей на Джойс), Литературен вестник, бр. 9 от 6-12.03.2013, с. 13.
- „Потенциалност и негативност (Върху една логическа грешка у Агамбен)”, Литературен вестник, бр. 15 от 17-23.04.2013, с. 9-10.
- „Литературната творба: актуализация, идентичност, уникалност”, Социологически проблеми, 3-4/ 2013, с. 165-175.
- 「喪われる領土―日本アヴァンギャルド雑誌『亞』の場合」、小川寛大訳、『日本文学からの批評理論―亡霊・想起・記憶』、高木信、木村朗子、安藤徹編、東京、笠間書店、2014、216-253頁. (“Ushinawareru ryodo – Nihon avanga-do zasshi A no baai [Fading territories. The case of the Japanese Avantgard Magazine A]”, trans. Ogawa Kandai, In: Nihonbungaku kara no hihyoriron – borei, souki, kioku [Theorizing Japanese Literature. Ghosts, Evocations, Memories], Ed. by Takagi Makoto, Kimura Saeko, Ando Toru, Tokyo: Kasama Shoten, 2014, pp. 216-253.)
Съставил курса: доц. д-р Дарин Тенев