Сайтът се разработва с подкрепата на НФНИ - МОН, програма Информационно общество
ПРАКТИЧЕСКА ГРАМАТИКА. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Радка Влахова-Руйкова
СЪДЪРЖАНИЕ

 

Променливо я

Правописно правило!

Променливо я се изговаря като я, когато е под ударение и се намира в края на думата или пред следваща сричка, която съдържа задна гласна (а, ъ, о, у), при положение, че в края на сричката, в която я е под ударение, или в следващата сричка няма съгласна ж, ч, ш, дж.

Трябва да се обърне внимание, че за да има якав изговор, трябва да са налице едновременно всички условия.

Изключение: Книжовни думи, заети от западните говори, се изговарят екаво – век, смет, жлеб, лек.

• Промяна на ударението: жел`язо – железàр, т`ясна – теснотùя, сл`яп – слепотà.

• Следваща сричка, която съдържа предни гласни (е, и): б`ял – бèли, пл`ясък – плеснùца, зр`ял – зрèли, жел`язо – желèзен.

• Следваща шушкава или палатална съгласна: сн`яг – снèжна, гр`ях – грèшка, м`ясто – мèстя, см`ях – смèя се, зр`ял – зрèя.

Книжовно правило!

Кножовната норма изисква формата за множествено число на прилагателни имена, на миналите деятелни причастия и на минало страдателно причастие от глаголи, които съдържат променливо я да се пишат и изговарят с е: бял – бяла, бяло, но бели; живял – живяла, живяло, но живели; сляп – сляпа, сляпо, но слепи; пял – пяла, пяло, но пели, гърмял – гърмяла, гърмяло, но гърмели; видял – видели, видени; плетял – плетели, плетени; горял – горели, горени.

• Глаголите от свършен вид, образувани с наставка -на: блясвям – блесна, клякам – клекна, лягам – легна, плясвам – плесна. Независимо че е под ударение и следващата сричка съдържа задна (твърда) гласна, я се преглася в е.

Изключение: Якаво се изговарят глаголите побягна, дяна се, зяпна, мярна се.

• Членуваните (определени) форми на неголям брой абстрактни съществителни имена, образувани от причастия с наставка -ост, не прегласят я, въпреки че ударението се премества върху определителния член: закостен`ялост – закостенялосттà, преста р`ялост – престарялосттà, недод`яланост – недодяланосттà, припр`яност – припряносттà.

• множество думи от общоупотребимата лексика като: блясък, бял, бряг, вляза, вяра, вятър, голям, дядо, дял, дясно, желязо, зрял, коляно, ляв, лято, мляко, пяна, пясък, рядък, рязък, свят, смях, сняг, тяло, тясна, хляб, цвят, цял

• думи с по-ограничена употреба като: скорбяла, сяра, хрян, мях, седянка, стряха

• лексика, която за съвременното езиково съзнание е стилистично маркирана като: блян, врясък, дяна, пряпорец, свян, свяст, тъдява, цяр.

Правописно правило!

В някои нови думи или заемки от руски или черковнославянски пишем е: водомер, лицемерно, прекомерно, равномерно, размер (мярка, меря), главорез (рязан, режа), дело, сделка, отдел (дял, деля), дърводелски (дялам), местност (място, местен), неимоверно (вяра, верни), просвета (святкам, светя), светски (свят), средство, столетна (но лятна), употреба (потрябва) и др.