Нелични форми на глагола в българския език са: причастията, глаголното име (отглаголно съществително със суфикс –не) и съкратеният инфинитив. Отглаголното съществително или глаголното име не се различава по своите граматически особености от другите видове съществителни имена, а съкратеният инфинитив има ограничена употреба във формите за отрицателен императив (недей плака, стига писа, недей обещава).
Причастията притежават особености и на глагола и на други части на речта – прилагателно име, наречие. Причастията изразяват категорията време и по този признак се класифицират като сегашни и минали. Те притежават и залог, според който са деятелни и страдателни. Причастията могат да участват в глаголното формообразуване или да се използват като прилагателни имена. Деятелните и страдателните причастия (без минало несвършено деятелно причастие) могат да имат и атрибутивна употреба, т.е. да функционират като прилагателни имена. Причастията (без деепричастието) имат форми за трите рода и за множествено число и се изменят по род и число. Деепричастието функционира като наречие, тъй като не се изменя.
По време причастията се класифицират като сегашни и минали: сегашно деятелно, сегашно страдателно, минало свършено деятелно, минало несвършено деятелно, минало страдателно.

Сегашно деятелно причастие се образува от имперфектната основа на глаголи от несвършен вид с наставка –щ и окончанията за род и число: чета – четях – четящ, -а, -о, -и; търся – търсех – търсещ, -а, -о, -и; пътувам – пътувах – пътуващ, -а, -о, -и. Ако в глагола ударението е на последната сричка, окончанието на сегашното деятелно причастие е –ящ, а когато последната сричка е неударена –ещ: четящ, стоящ, молещ, слушащ.
Посредством сегашно деятелно причастие можем да трансформираме активен признак в постоянно присъщ – атрибутивен. В изречението и текста признакът, който изразяват сегашните деятелни причастия, е винаги едновременен с действието, изразено от сказуемото: кукла, която спи – спяща кукла, човек, който играе – играещ човек, комин, който пуши – пушещ комин, камбани, които пеят – пеещи камбани и др. В някои случаи този признак се е превърнал в част от названието - пишеща машина, запомнящо устройство.

Минало свършено деятелно причастие се образува от аористната основа на глагола (при глаголите от ІІІ спрежение тя съвпада със сегашната основа) с наставка –л и окончанията за род и число: вдигна – вдигнах – вдигнал, -а, -о, -и ; търся – търсих – търсил, -а, -о, -и; пътувам – пътувах – пътувал, -а, -о, -и. При редица глаголи настъпват фонетични изменения:

Има и особени случаи като: дойда – дойдох – дошъл, дошла, -о, -и; отида – отидох – отишъл, отишла, -о, -и; съм – бил, -а, -о, -и.
Минало свършено деятелно причастие участва в образуването на перфектните (резултативни) времена. То може да има и атрибутивна употреба: цъфнал храст, отлетяла птица, изгряло слънце, светнали лица.

Правописно правило! Вмъкнатото ъ в основната форма на причастието, изпада в останалите форми: рекъл, рекла, рекло, рекли.
Причастните форми с основна гласна променливо я се пишат и изговарят с е в множествено число: живял, живяла, живяло, живели.

Минало несвършено деятелно причастие се образува от имперфектната основа на глагола (при глаголите от ІІІ спрежение тя съвпада със сегашната основа) с наставка –л и окончанията за род и число: вдигна – вдигнех – вдигнел, -а, -о, -и ; търся – търсех – търсел, -а, -о, -и; пътувам – пътувах – пътувал, -а, -о, -и.
Минало несвършено деятелно причастие от историческа гледна точка е нова форма и категория в българския език. То е образувано в народния език , а оттам е преминало в книжовния. Минало несвършено деятелно причастие се среща само в българския език и в нито един друг славянски език. Това причастие се използва за изразяване на несвидетелско отношение към предаването събития – в преизказните времена.

Правописно правило! Отрицателната частица не се пише отделно от причастието, когато е употребено като глагол: Те не усетили как дните на ваканцията отлетели.
Отрицателната частица не се пише слято с причастието, когато е употребено като прилагателно: Учениците, непотвърдили желанията си, не участват в следващото класиране.

Сегашно страдателно причастие се образува с наставките –(е)м, -(и)м. Смята се, че сегашните страдателни причастия са преминали изцяло в класа на прилагателните имена, но се наблюдава активизиране на процеса на образуването им. Наред със сочените като преосмислени като прилагателни имена: любим, -а, -о, -и; видим, -а, -о, -и; значим, -а, -о, -и; промокаем, -а, -о, -и и пр. се наблюдава свободно образуване на причастни форми като: платим, -а, -о, -и; използваем, -а, -о, -и; отопляем, -а, -о, -и; продаваем, -а, -о, -и.
Сегашните страдателни причастия се използват като определения подобно на сегашните деятелни причастия. За разлика от тях обаче те означават възможен признак: сгъваем чадър – чадър, който може да се сгъва; гледаема постановка – постановка, която може да бъде гледана, възстановимо изказване – изказване, което може да се възстанови, продаваеми вестници – вестници, които може да бъдат продадени.

Правописно правило! Отрицателната частица не се пише слято със сегашното деятелно причастие: невиждащ, неразбиращ, несвирещ.

Миналите страдателни причастия се образуват най-често от аористната основа на глаголи от свършен и от несвършен вид с наставки –н, -т и окончанията за род и число. По-често срещана е наставката –н, тъй като с нея образуват минало страдателно причастие глаголите от ІІІ спрежение, към което принадлежат и всички вторични имперфективни глаголи. Голямата част от глаголите от І и от ІІ спрежение също образуват минало страдателно причастие с наставка –н: уча – учен,-а, -о, -и; науча - научен, -а, -о, -и; видя – видян, -а, -о, видени; горя – горен, -а, -о, -и; изгоря – изгорян, -а, -о, изгорени; харесвам – харесван, -а, -о, -и.
С наставка –т образуват минало страдателно причастие глаголите от свършен вид, образувани с префигиращата наставка –н-: светна – светнат, -а, -о, -и; вдигна – вдигнат, -а, -о, -и; хвана – хванат, -а, -о, -и.
Глаголите от І спрежение, завършващи на –ия, -уя също образуват минало страдателно причастие с –т: изпия – изпит, -а, -о, -и; увия – увит, -а, -о, -и; чуя – чут, -а, -о, -и; обуя – обут, -а, -о, -и
Минали страдателни причастия образуват преходни (транзитивни) глаголи. Тези причастия участват в парадигмата на причастно-страдателното спрежение (спрежение на глаголите в страдателен залог). Някои преходни глаголи обаче образуват минали страдателно причастие само във форма за ср.р. ед. ч., която участва в безлични конструкции. Срв.: Децата изядоха плодовете – Плодовете бяха изядени от децата, но Децата закусваха плодове – *Плодовете са закусвани от децата, възможно е обаче Вече е закусвано.

Деепричастието е нова категория в съвременния български книжовен език. Утвърждава се в края на ХІХ в. с подкрепата в творчеството на видни творци като Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. Яворов, П. Ю. Тодоров. Деепричастието се образува от сегашната основа на глаголите с наставка –йки: четейки, играейки, пишейки, казвайки, танцувайки, пеейкии пр.
Деепричастието означава винаги съпътстващо действие, което е едновременно с другото.
Деепричастието не се изменя по род. То притежава особености на глагола и на наречието. В речта деепричастието служи за обстоятелствено пояснение. Деепричастието винаги може да се замени с изречение, въведено с като: Тя подаде плика, усмихвайки се на учудването, изписано на лицето му - Тя подаде плика, като се усмихваше на учудването, изписано на лицето му; Момчето продължи нагоре по алеята, подсвирквайки си весело с уста - Момчето продължи нагоре по алеята, като си подсвиркваше весело с уста.
Деепричастието е като малко изречение, което означава начин, по който се извършва действието в главното, и затова не може да има субект, различен от този на главното.

Правописно правило! Отрицателната частица не се пише отделно от деепричастието: не можейки, не слушайки, не работейки.

От словообразувателна гледна точка има редица съществителни имена, които са образувани от глаголи. Два от най-продуктивните словообразувателни модели са с наставките –ние и –не. В периода на Възраждането тези два модела са се използвали синонимно, но постепенно са се разграничили, като отглаголните съществителни на –ние се отличават с по-голяма абстрактност, а тези на –не с по-голяма конкретност: явление – явяване, писание – писане, страдание – страдане, учение – учене, спасение – спасяване, наблюдение - наблюдаване. От всеки глагол от несвършен вид може да се образува съществително име с наставката -не, което да означава глаголния признак без отношение към лице, време, залог и наклонение: водя – водене, събирам – събиране, грея – греене, карам – каране, търкам – търкане, вземам – вземане.
Отглаголните съществителни на –не запазват някои от особеностите на глагола, от който са образувани – предложна рекция, възможност при тях да се появят преки допълнения, поради което има основание те да бъдат включени при неличните форми на глагола като глаголно име.

Глаголът в съвременния български език е загубил неопределената си нелична форма – инфинитив. Поради това основна форма на глагола, с която е представен в речниците, е формата за 1.л. ед.ч., сег. вр. Това се отнася както за глаголите от несвършен вид, така и за глаголите от свършен вид, макар че те нямат актуално сегашно време.
Остатъци от инфинитив са запазени в някои отрицателни императивни конструкции. Там може да се срещне т. нар. съкратен инфинитив, т.е. инфинитив, от който е отпаднала наставката -ти: недей ходи, недей плака, недей приказва .