Едносъставните изречения, в които липсва сказуемо, се наричат именни изречения. Наличието на дадена същина предполага предикативен признак съществуване, наличност. Следните стихове на Вапцаров са изградени от безглаголни изречения:
Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът – тежък, скучен. –
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.
Превръщането на тези изречения в двусъставни предполага сказуеми, които да означават наличие, същаствуване: (Има, съществува)завод. Над него (има)облаци от дим. Народът (е) прост. Животът (е) тежък, скучен.