Всяка позиция – част на изречението, освен с отделна дума или словосъчетание може да се запълни и с изречение. Това не се отнася само за сказуемото, защото всяко сказуемо е предикативно ядро. Изреченията, които се явяват в позициите на части на изречението, са подчинени на част от главното изречение или на цялото главно изречение. С изречение може да бъде изразена и главна част  - подлогът. Подчинените изречения не са просто разширен аналог на частите на изречението, а се намират в комплексно взаимоотношение с главното изречение. Според своята функция подчинените изречения са:

• подложно;
• допълнително;
• определително;
• сказуемно определително;
• обстоятелствено.

Според начина, по който подчиненото изречение се свързва с главното, те биват съюзни и безсъюзно свързани. Съюзните подчинени изречения се свързват с подчинителни съюзи, най-често че, да, без да, но също така и съставни съюзи – въпреки че, макар че, за да, макар и да и др. Безсъюзните подчинени изречения са относителни и косвено въпросителни. Относителните и въпросителните местоимения не са съюзни думи, а местоимения със собствено синтактична функция в подчиненото изречение, която може да е на главна част – подлог. Не е правилно тези местоимения да се наричат съюзни думи. Популярното в повечето учебници определение на тези местоимения като съюзни думи е поради факта, че те обикновено заемат начална позиция в подчиненото изречение, същата като на съюзите. Към едно главно изречение може да има повече от едно подчинено изречение. Ако подчинените изречения са към една и съща част на главното изречение, те са съподчинени изречения. Възможно е обаче подчиненото изречение да има свое подчинено изречение. В този случай говорим за последователно подчинени изречения.
Подчинените изречения може да се намират пред главното изречение, към което се отнасят, след главното изречение или межда частите на главното изречение.

Подложно изречение
Изречения, които запълват позицията на подлога в главното изречение са подложни изречения или изречения подлози. Тъй като изпълняват функцията на главна част на изречението, не е уместно да се наричат подчинени изречения, макар че това е утвърдено наименование.
Изречения подлози се явяват при безлични изречения.
Съюзни подложни изречения. Съюзните подложни изречения се свързват посредством съюзите че и да: Чу се, че идат кърджалии (Й. Йовков); Че се появява това сияние, е странно; Забранено е да се пуши. Изборът на че  или да се определя от това дали събитието, представено в изречението е факт или не. Фактичността се свързва с че-изреченията. В горния пример съюзът че означава, че появата на сияние е факт.
Подложни изречения се явяват и при главно изречение в страдателен залог: В старите черказки хроники е записано, че верблюдът живее навсякъде: в пясъка, във водата (имало водни верблюди), на небето (Й. Радичков).
Относителни подложни изречения. Относителните местоимения в подложните изречения не са свързани с име в главното изречение. Такива относителни местоимения се наричат свободни релативи. Именно това отличава този тип изречения от подчинените определителни изречения, в които относителните местоимения са свързани релативи – отнасят се към име в главното изречение. Подложните относителни изречения обикновено се намират пред изречението, на което са подлог. Това е често срещана конструкция при пословици и поговорки: Който пее, зло не мисли; Което куче ме е залаяло, е подивяло; Който не работи, не трябва да яде.
В изречението, чийто подлог се изразява с относителното изречение, няма дума, която да запълва подложната позиция. Ако те имат изразен подлог, относителните изречения ще са подчинени определителни изречения: Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира (Хр. Ботев).

Подложни изречения косвени въпроси. Подложното изречение, съдържащо въпросително местоимение, може да бъде заменено с показателното местоимение това.

Какво възнамеряваш, е важно (Това е важно); Дали се съгласяват е определящо (Това е определящо).