Вие сте тук: Начало Администрация
Протокол от Общото събрание на факултета ПДФ Печат Е-мейл

 

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Факултет по славянски филологии

 

Стенографски протокол


ОБЩО СЪБРАНИЕ

София, 18 ноември 2009 г.

Аулата на университета

 

(9,55 часа)

 

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Добър ден, колеги!

Благодаря за ентусиазма, с който приехте нашата покана да се видим днес тук, а не в аудиториите или на по-приятни места в университета.

За да започне работата на нашето събрание трябва да имаме съответния кворум.

Давам думата на доц. Маргарита Младенова – председател на Мандатната комисия, да обяви кворума за свикване на нашето заседание.

ДОЦ. МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА: Уважаеми колеги, добър ден!

Редуцираният състав на Общото събрание възлиза на 155 души. Необходимият кворум е 2/3 от този брой, тоест 101 представители на Факултета. До момента са регистрирани 105, така че имаме кворум и нашата работа може да започне.

Пожелавам приятна и успешна работа на поредното заседание на нашето Общо събрание.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Младенова и на членовете на Мандатната комисия.

В съответствие с изискванията на Правилника на Софийския университет, обявявам заседанието на Общото събрание на Факултета по славянски филологии за открито!

В поканата за днешното заседание бяхте запознати с предложения проект за

ДНЕВЕН РЕД:

1. Отчет на деканското ръководство.

2. Обсъждане на системата за изготвяне на разписанията на учебните занятия.

3. Частични избори за попълване на състава на Факултетския съвет.

Предлагам едно допълнение към т. 3 - освен избори за попълване на състава на Факултетския съвет и избори за попълване на Атестационната комисия, като постоянно действащ орган към Факултета по славянски филологии.

Има ли други предложения по така предложения проект за дневен ред? Да разбирам ли, че сме солидарни и няма да разискваме този проект за дневен ред?

Който е съгласен с предложения дневен ред и включените в него три точки за работа на нашето заседание, моля да гласува.

Има ли против? – Няма. Въздържали се? – Няма.

Дневният ред е приет.

Преди да започнем работа по избрания вече дневен ред, трябва да приемем регламент за изказванията и разискванията.

Предлагам регламент от 5 минути за изказвания и 2 минути за отговор на зададен въпрос или реплика по направено изказване.

Има ли други предложения за регламента на изказванията? Трудно ще сведем 45 минути на 5, но да се надяваме, че ще се получи.

Има ли предложения за регламент на изказванията? – Не виждам.

Да прекратим разискванията в тази насока.

Който е съгласен с така предложения регламент за изказванията, моля да гласува.

Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.

Приемаме регламент от 5 минути за изказвания, 2 минути за отговор на въпрос и реплика по направено изказване.

Много моля всички, които са решили да заявят своята позиция от тази трибуна или от микрофона в залата, да се съобразят с така приетия от всички нас единодушно регламент за изказванията.

 

По първа точка от дневния ред - Отчет на деканското ръководство.

Давам думата на декана на Факултета по славянски филологии проф. Панайот Карагьозов да представи отчета на деканското ръководство за изминалия 3-годишен период.

ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Изминаха малко повече от 12 месеца от последното общо събрание на Факултета.

(Отчетът на деканското ръководство се прилага към протокола.)

 

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Колеги, имате думата по отчета на деканското ръководство. Текстът и в писмен формат, и в изложението беше много изчерпателен и дава възможност за размисли, дискусии, мнения и оценки.

Имате думата за мнения по доклада, за въпроси към деканското ръководство или за оценки по дейността.

Главен асистент Марина Джонова, заповядайте.

ГЛ.АС. МАРИНА ДЖОНОВА: Бих искала да попитам деканското ръководство възможно ли е наистина такива аудитории, които споменахте, като химически, физически и биологически, да се ползват за проектна дейност? Тоест, когато има някакъв проект, дали можем да поискаме аудитория, за да разположим там техника и да вършим някаква дейност?

ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Мога да отговоря веднага.

Очевидно този въпрос в бъдеще ще се задава все по-често. Теоретична възможност съществува. Беше постигната първоначална договорка с декана на Факултета по химия проф. Тоне Спасов за предоставяне на помещения за проекта с ръководител проф. Тотоманова. Почти се бяха договорили, но в последния момент договорката отпадна и аз не мога да дам подробности. Но такава възможност има в тези факултети – в химическия, във физическия, частично в биологическия. Има такава възможност, но става въпрос за договорки.

Защо нямат интерес факултетите? Предполагам, че въпросът отпадна от само себе си в момента, в който се разбра, че факултетите не могат да вземат никакви наеми. Наемите от две години се прибират директно от ректората, включително и на Синеморец. Като няма икономическа полза, много трудно може да се направят нещата. Те си мислят: „Сега ще им ги дадем, те ще влязат тук и никога повече няма да ни ги върнат”. Всичко това може да стане само с ректорско нареждане.

На едно от първите заседания по този въпрос ректорът предложи да бъдат създадени евтини временни постройки, които да бъдат използвани за подобни проекти.

Доцент Бояджиев иска да добави нещо.

ДОЦ. БОЯДЖИЕВ: Исках да уточня, че от Химическия факултет центърът на проекта се измести във Философския факултет, където бяха дадени две стаи. Едната, която да бъде за проектна дейност – офис и техника, а съседната стая за преподаване. Така че от всички декани всъщност най-присърце и с най-добра възможност за комуникация се оказа деканът на Философския факултет.

Моят съвет е да търсим него, защото в Първи блок действително има още много стаи за ремонтиране. Сделката е проста – проектът ремонтира едното помещение и е въпрос на преговори да се осъществи проекта. Ако условията удовлетворяват проекта, може да се пристъпи към такова сътрудничество.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Бояджиев за ценното разяснение. Общо взето във връзка с работата по проектите всички се учим в крачка и от собствените си грешки, от грешките на колегите. Затова е хубаво да споделяме пътечките, по които сме минали.

Има ли други изказвания?

Доцент Хубенова, заповядайте.

ДОЦ. ЦВЕТАНКА ХУБЕНОВА: Колеги, като стана въпрос за пътека и пътечки, та се сетих за клинични пътеки и пътечки. (Оживление)

Страхувам се да не повторя нещо, което е казано в доклада, но ми се върти в съзнанието въпросът: след като имаме Университетска клиника, само за това ли бихме я ползвали – всяка година да минаваме на профилактични прегледи? Нямаме ли правата, примерно, на правоимащите, които ползват постоянно Университетската клиника? И не е ли време да имаме права, да имаме там джипита, да имаме право да се преглеждаме там през цялото време?

Опитът показа, проф. Карагьозов си спомня, за един човек, служител от университета, се наложи да се изиска помощ от Университетската болница и трябваше да се обаждаме на двама-трима-четирима човека, да се намират връзки, за да получи това лице квалифицирана помощ от клиниката, която е университетска.

Мисля, че този подход е абсолютно логичен и трябва да го зададем на ректорското ръководство. Ако не е зададен досега. Не зная, може би се повтарям. Съжалявам, ако се повтарям, но асоциирах с пътечките и смятам, че е време да настояваме да имаме правата на правоимащите в тази клиника.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Хубенова.

Не зная дали въпросът е от компетентността на нашето деканско ръководство.

ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: На този въпрос мога да отговоря много просто – царят два, пъдарят не дава. Ръководителят на Факултета по медицина – доктор Спасов, многократно ни уверява, че всички преподаватели имат право да се преглеждат в тази болница. Всеки от нас може да си смени джипито с джипи от Болница „Лозенец”, известна като Правителствена болница. Включително разговорът ни е от преди няма и една седмица. И той каза, че е наредил, когато е от университета, всичко да се прави.

Мога само да припомня това, което споменах и преди малко, че имаше идея тези пари, които се дават за дрехи, да бъдат вкарани във фонда на болница „Лозенец” и ние да се даваме там. Имаше доста мнения и този въпрос отпадна.

Но е абсолютно сигурно, за това гарантирам, че всеки от нас, ако желае да си смени джипито с джипи от болница „Лозенец”, това е възможно.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря за обясненията.

Доцент Димитрова, заповядайте.

ДОЦ. МАРГАРЕТ ДИМИТРОВА: Искам да сменя темата. Искам да благодаря на деканското ръководство за чудесно организираната конференция на факултета. Участвах и в двете конференции и ми беше много приятно, хареса ми. Защото, според мен, първо, темата беше много подходящо избрана, така че да може да обедини интересите и усилията на учени, работещи с различни изследователски парадигми. Форматът на конференцията също ми хареса. Това е форматът, който аз наблюдавам в последните десет години в Европа. Но тя ми хареса не само за това, а защото то дава възможност на този, който ще дискутира, предварително да провери някои факти, за да може компетентно да се изкаже.

Освен това по този начин, поне в тези сесии, в които аз участвах, се провокира една наистина много ползотворна дискусия. И за мен специално беше много полезно това, че една сравнително по-затворена област, като медиавистиката, може да бъде включена в една по-обща секция, където аз можех да си говоря с хората, които се занимават с изследване на жените в съвремието. И мисля, че взаимно си бяхме полезни.

Така че пожелавам на деканското ръководство още една такава успешна конференция. Наистина сега е моментът – през ноември да се реши каква ще бъде тя, за да могат да се изпратят поканите до колегите в чужбина, тъй като на тях са им нужни поне шест месеца, за да могат да се организират.

Благодаря.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Димитрова за конструктивното изказване.

Има ли други въпроси, мнения или изказвания по отчета на деканското ръководство? Колеги, имате думата.

Професор Вълчев, заповядайте.

ПРОФ. БОЯН ВЪЛЧЕВ: Здравейте, колеги!

Искам да кажа няколко думи за впечатленията ми от отчетния доклад. Наистина за пръв път чувам такъв доклад, в който така  реалистично и така делово да са представени всички области, засягащи нашия факултет. Особено ми харесаха коментарите. Дори там, където имаше изглаждане и лустриране на съответните факти, там той ги изкоментира така, че ги сведе на по-реалистично ниво.

Искам да обърна внимание на нещо, което отсъства от доклада. Става дума за международния проект „Трансгранични българистични изследвания”. Смятам, че за този проект и за тази инициатива деканското ръководство трябва да бъде поздравено. От много години знаем, че българистиката в света е в отстъпление. И то в страхотно отстъпление. Имаме безброй много проекти, които са на факултета с партньори от чужбина. Но всички тези проекти като че ли са еднопосочни. Рядко ни посещават българисти от чужбина. А този проект, както аз съм го разбрал, е ориентиран както към нашата българска филологическа и българистична общественост, така и към българистите в чужбина.

Зная, че този проект е предизвикал много вълнения на различни равнища и може би си струва да се поговори за него.

Вторият въпрос е свързан с първия – не намерих нищо за летния семинар. От много години наблюдавахме как летния семинар все повече запада и се стеснява. Откакто проф. Карагьозов е директор на семинара аз смятам, че той преживява едно истинско възраждане. И затова лично аз го поздравявам. Надявам се, че и колегите ще споделят това.

И два въпроса.

Различните специалности в нашия факултет си създадоха кабинети. Досега чувам само, че се говори за кабинет по българистика, но такъв не се реализира. И това е въпросът ми – има ли някакви изгледи скоро това да бъде реализирано.

И вторият въпрос. Навсякъде в държавата се говори за делегирани бюджети. До каква степен изобщо това нещо е въпрос на университета. Знам, че има опити, знам, че има реализирани определени части, но до каква степен вече е напреднал този процес и дали е възможно да се ускори?

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на проф. Вълчев.

Заповядайте да отговорите, господин декан.

ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми проф. Вълчев, благодаря за добрите думи, които казахте! Най-малко ги очаквах от Вас, тъй като през този летен семинар важа студентка не успя да участва в семинара, за което си бяхме разменили недружелюбни е-мейли. И дори в първия момент си помислих, че ще започнете с този факт. Мисля, че секретарката Ваня Иванчева я няма тук, за да я накарам да донесе писмото, с което да покаже клеймото, че беше получено на 22 юни, след като беше започнал семинарът. Така че още веднъж благодаря за добрите думи.

Семинарът се развива добре. Всички колеги са поканени да участват в него. Просто не ми подхожда да говоря за него.

Не бих говорил и за проекта, само искам да уточня, че проектът не е на декански колектив, а деканът участва в качеството си на обикновен преподавател и изследовател. В този проект участват представители на още пет, може би и шест институции, свързани със Софийския университет.

За делегирания бюджет. Делегираните бюджети и в момента съществуват под формата на факултетна субсидия. Нашите заплати теоретично се определят въз основа на държавната субсидия, която се дава за брой студенти редовна държавна поръчка. А, както ви е известно, в бакалавърските степени са държавна поръчка. Тук отварям една скоба – много съм притеснен от новата номинация за министър на образованието, който доскоро беше ректор на частно училище, тъй като, както ви е известно, този тип университети имат право да приемат платено обучение и още в бакалавърската степен, което поставя държавните и частните училища в нелоялна конкуренция. Но това е тема, която тук не можем да решим.

Тази субсидия идва, но колкото и да ви е странно, в целия университет единственото материалноотговорно лице е ректорът. Факултетите нямат делегирани бюджетите. Аз съм убеден, че ако сме, както в  чужбина, където не само факултетите имат свой бюджет, но и катедрите имат определени средства, в които могат да разполагат, всички ние ще се замислим как да преподаваме и с колко души да предполагаме. Може би трябва да се замислим и на колко души преподаваме.

Засега бюджетът идва от министерството.

Относно кандидат-студент ската кампания. Лично аз не възприемам за удачен вариант да правим непрекъснато изпити. Предложил съм на господин ректора компромисен материал – да намалим бройката на приема, той да бъде по-малък, но аз сметка на това да се увеличи държавната субсидия на брой студенти. Той отначало хареса идеята, след това каза, че това не може да стане. Така че се въртим в един кръг.

За кабинета по българистика. Решение за такъв кабинет има. Помещение е отредено. По-бавно върви неговото обзавеждане с техника и с мебели. Останалите кабинети от този тип имат предимството, че се финансират от посолства на съответните страни и културни институти. ЗА съжаление, в България няма българско посолство, което да даде едно рамо и субсидия за реализирането на този кабинет. Но, искайте! Въпросът е да се иска, отделен въпрос е дали ще ви се даде. Миналата година беше моментът да се иска, защото имаше много пари и много неща наистина станаха.

Ако миналата година бяха извършени много големи ремонти, независимо колко успешно или не, през тази година от юни се боря за ремонта на един килер – килера до компютърната зала, където е разположен ксероксът. За този килер съм вложил много повече време и усилия, отколкото за всички останали ремонти през изминалата година. Препращам вашите искания по-нагоре и понякога, за моя приятна изненада, те се удовлетворяват.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на господин декана за отговора на поставените въпроси.

Колеги, имате думата за изказвания, мнения и коментари.

Доцент Ралева, заповядайте.

ДОЦ. ЦВЕТАНКА РАЛЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще се постарая да бъда кратка.

Аз също искам да кажа няколко добри думи за доклада на деканското ръководство. Беше ни представен своевременно – много конкретен, много аналитичен и с предложения, с визия за нашата обща дейност. Това особено ми хареса. На мен и на колегите също ни хареса това, че в доклада на руския език се отделя според нас необходимото внимание, то се смята като една възможност нашият факултет да излезе на друго ниво. Това ще съдейства за реализацията на проекти.

Тук беше казано от проф. Карагьозов, че имаме проблеми със студентите по руска филология и беше казано да се приемат качествени студенти. Мисля, че това не беше точно, не е точна тази формулировка. Става дума не за качеството, а за количеството на студентите. Действително в последните две години ние участваме в допълнителния прием. И тази година повечето от студентите ни първи курс са приети в резултат на допълнителния прием. Не бих казала, че те не са качествени, но действително има доста проблеми.

В доклада беше направено предложението да обмислим изучаването на руския език от нулево ниво. Ние сме водили разговори в катедрата на тази тема и ще обсъдим този въпрос. Специално ще вземем решение по него.

Искам да кажа, че ние имаме проблеми с международното сътрудничество. Беше споменато в доклада, че нещата се развиват много добре. Това сигурно е така. Ние знаем, че много от нещата зависят от нас, от нашата инициативност, но бих желала и деканското ръководство да се опитат по-активно да ни съдействат в това отношение. Нямаме студенти, нямаме курс по руски език. В това отношение бихме искали нещо да променим.

По въпроса за ремонтите, аз дадох заявка за ремонт на 136 аудитория и обръщам пак внимание на нея. Тя действително е в ужасно състояние. Тя е аудитория, в която ние водим лекционни занятия, но атмосферата там е толкова подтискаща, че няма какво да кажа, освен ако ви интересува да погледнете.

Много е хубаво, че деканското ръководство не се е отказало от идеята да ремонтира библиотеката, но ми се струва, че освен ремонтите на самото помещение, трябва да се обнови и библиотечния фонд. Той е толкова остарял, включително и справочната литература. Струва ми се, че трябва да се направи нещо по въпроса.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Ралева за изказването.

Само да допълня впечатлението за 136 аудитория, защото аз също имам удоволствието два пъти в годината да работя там със студенти българска филология, задочно обучение. Общо взето това е едно от малкото неща в нашия факултет, където не влиза естествен въздух, защото там е останала старата дограма, прозорците гледат към кръстовището и без микрофон преподавателят трудно ще съумее да предаде своите знания на аудиторията.

Доцент Ирен Александрова, заповядайте.

ДОЦ. ИРЕН АЛЕКСАНДРОВА: Здравейте, уважаеми колеги, искам да споделя с вас едно проблемно поле, което ме занимава напоследък и това е свързано с преподаването на чужд език – лекционни курсове, които се преподават на чужд език. Видях сега, когато попълвах новите формуляри, че има заплащане за колегите, които водят часове на чужд език. Проблемите ми са следните.

Първо, защо трябваше светите седмочисленици да превеждат на български език духовни книги? Ако това не се беше случило, бяхме оставили гръцкото духовенство, ние много по-лесно щяхме сега да се интегрираме в Европа вероятно. С други думи, самоличността и смисълът на това, което е в основите не просто на нашия университет, но и на нашия факултет.

Вторият ми въпрос – може ли доц. Маргарита Младенова да преподава чешки на немски? Аз самата с удоволствие бих слушала българска филология на английски език, просто за удоволствието, но как ще се предаде езикът на друг език?

Трето, хубаво е да насърчаваме колегите за нещо ново, да насърчаваме този допълнителен труд. Но, когато се прави един конкурс от нас, всички знаем теория на литературата, от тези, които преподават език се иска да преподават език. Това е условието, за да спечелят конкурса или да водят лекционни часове. Защо трябва да има допълнителен бонус, който поставя в едно унизително положение преподаването в България.

Наскоро чух една сладка история за наша студентка, която е била на бригада в Щатите, наложило й се да продава сувенири, дошла французойка на средна възраст, която желала да говори на френски език. Момиченцето казало: „Ние сме в щатите, ще говорим на английски, иначе ще се наложи да ви отговоря на български”. И на мен ми хареса уязвеното национално самочувствие, когато сме извън България.

Когато се строи Софийският университет, братята Христо и Евлоги Георгиеви са дали и имоти, за да не се чувстват българските учени немили-недраги в своята родина. Мисля, че както трудно привличаме български студенти в българския университет, трудно ще привлечем чуждестранни студенти, просто защото ще им преподаваме на западен език.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Александрова.

Доцент СтаневА, заповядайте.

ДОЦ. КАТЯ СТАНЕВА: Дали ще привличаме студенти от чужбина? По-добре е да ги привличаме, а не само от сродните филологически факултети в България.

И предлагам да решим на две години да провеждаме нашите конференции.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря.

Доцент Станева направи предложение традиционната факултетска конференция да се провежда на две години.

Остава ли открит тогава въпросът за славистичните четения – че те също ще бъдат на две години? Имам предвид на едната година факултетската конференция, на другата славистичните четения.

Доцент Младенова, заповядайте.

ДОЦ. МАРГАРИТА МЛАДЕНОВА: Бих искала да се изкажа по повдигнатия въпрос за славистичните четения. Тъй като те и без това са на две години, биха могли доста успешно да се редуват с факултетните четения, както предлага и деканът. Мисля, че това е много уместно предложение. Още повече, че изпробваният вече през миналата година формат на факултетната конференция ми се струва достатъчно успешен и достатъчно авторитетен, за да бъде приложен. Бихме се опитали тази година да го приложим за славистичните четения.

Струва ми се, че изпробваният формат, който съответства на някакви европейски стандарти, е вече и наше задължение, защото в цялото общество се забелязва един доста нездрав интерес към нашата работа. Казвам нездрав, защото той се използва предимно от хора, които нямат никаква представа нито от наука, нито от образователната ни система, да преклузират като нещо саморазбиращо се словосъчетания от типа „неграмотен български професор”. Устите на такива хора могат да бъдат запушени само с поддържане на един европейски стандарт от това, което правим. Включително и на научните конференции. Не можем да допуснем да бъдат оценявани така и публикациите ни в такива конференции да бъдат наричани „нищо незначещи” и т.н.

Ние самите добре оценяваме това, което вършим и което вършат нашите колеги. Макар и само, за да поддържаме авторитета пред онези, които разбират доста слабо от нашата работа, сме длъжни да правим този, макар и много по-трудоемък, но много по-интересен и много по-ефективен формат.

Това исках да допълня и да подкрепя предложението.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Младенова.

Имате ли други изказвания, мнения или въпроси към деканското ръководство, колеги?

ЦЕНКА ДОСЕВА: Базата в Синеморец е едно чудесно място за почивка, но доколко е уместно там да се допускат кучета от р ода на доберман, както имаше случаи това място с колежка от биологическия факултет и то в съседство със съвсем малки дечица. Това куче се разхождаше без намордник, да не говорим, че след това помещението, в което то спи, се ползва и от други хора. Дали да не се помисли кучетата да бъдат в отделна част на станцията.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на колегата Досева.

Има ли други колеги, мнения и изказвания?

Професор Топалов, заповядайте.

ПРОФ. КИРИЛ ТОПАЛОВ: Колеги, искам да поставя един въпрос, който на някои може би се струва незначителен, но преди малко го обсъждахме с няколко теми тук.

Наскоро в едно телевизионно предаване слушах някаква дама, която представиха за важен лингвист специалист, нейното име не ми беше познато, така и не го запомних, която защити тезата, че трябва нашият правопис най-после да бъде опростен, да бъде премахнат пълният член, да бъде премахната разликата „който, когото” и т.н. бяха казани и други нелепи неща.

Искам да знам нашият факултет ще вземе ли някакво отношение. Не знам дали работи в нашия факултет или в Института за български език. И ако работи в Института за български език, то тогава хората от нашите академични среди да не се чудят защо някои посягат на институтите ни. Моля да ми бъде даден отговор, ако тази дама е тук, какви са нейните основания ние да сведем нашата езикова култура, езиковата култура на българския народ до езиковата култура на нашите неграмотни журналисти, които, както знаем, за тях няма кой-кого, няма пълен и кратък член, няма всички тези неща, които са нещо елементарно в нашия правопис и правоговор. Нашата култура трябва ли да стига до равнището на полуграмотните или неграмотните и ние да се борим по някакъв начин да си повишат езиковата култура.

Моля да ми бъде отговорено на това нещо и смята ли нашият факултет да направи нещо в това отношение.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на проф. Топалов за изказването. Аз лично много се зарадвах, че в нашата филологическа гилдия всички радеем за книжовния български език, независимо дали работим на полето на езикознанието и литературната теория и история.

Има ли други въпроси, мнения или изказвания?

Заповядайте, господин декан.

ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми колеги, на въпроса на проф. Топалов мога отговорно да заявя, че ръководството на факултета прави всичко възможно да бъде подкрепян книжовният български език, започвайки с кампанията срещу отмяната на държавното образователно изискване книжовният български език да се изучава в училищата – една кампания, в която, за съжаление, почти никой, освен колеги от нашия факултет, не се включи. На финалната права се появиха колеги от Института по български език, но през останалото време никой не ни подкрепи. Затова сега ми е много интересно как редица институции в столицата и извън нея, претендират за радетели на българския език.

Същото бих казал и по отношение на нашето становище към зрелостните изпити по български език и литература. Не на последно място и отношението към поредното издание на Правописен речник от колегите Пашов и Пърлев. Докато те бяха живи речникът беше каноничен. Изведнъж след тяхната кончина речникът се превърна в някакъв анахронизъм. В това отношение Факултетът прави всичко възможно, за да защити интересите на езика и разбира се на нашите колеги.

Не съм слушал конкретното предаване, но за сметка на това много често всички гледаме и слушаме подобни или сходни изказвания. При това, за съжаление, и от функционери на средно и висше държавно равнище.

Използвам случая, за да поднеса извиненията си на колегите русисти, основно на студентите, които съм обидил. Изразих се некоректно. Имам предвид качеството по руски език, тъй като почти всички от тези 9 души минаха през деканата с молба да бъдат записани във втори курс. А, както знаете, че с невзет практически изпит по език, бил той руски, чешки и т.н., не могат да преминат. Това беше и един от основните мотиви да предложа за такива колеги да бъде разработена друга програма за обучение, която да започне от по-ниско равнище, за да се чувстват те уютно, макар и не на нивото на тези, които са завършили руски училища, които са от руски произход или по една или друга причина са напреднали с руския език.

Относно въпроса, който постави доц. Ралева, каквото зависи от деканското ръководство, ще го направим, ще съдействаме. Но мисля, че този въпрос се регламентира през министерството, тъй като ние в момента поне в Москва имаме двама лектори, в Санкт Петербург поне един. Така че всякаква реципрочност би могла да се осъществи именно през министерството.

За 136 кабинет съм абсолютно съгласен, и аз водя там занятия. В не по-добро състояние е и съседният. Единственото разумно обяснение, което съм получил досега, е, че тъй като тази част на сградата гледа към булеварда, тя е част от ректората, който пък е паметник на културата и вече две години се опитва да се направи подходящо заменяне на съществуващата дограма, която да не промени естетиката и архитектурата на сградата.

За преподаването на чужди езици моля да не се приема, че става въпрос единствено за английски език. В ректората непрекъснато получаваме запитвания за тези курсове, които се преподават на английски език. Аз непрекъснато обяснявам, че може да бъдат не само на английски, а и на други европейски и световни езици.

Въпросът, който повдигна доц. Александрова, е много важен, но той има и друг по-важен аспект – неадекватното оценяване на този преподавателски труд. Въпреки огромните протести от страна на доц. Петя Янева и от моя страна, в момента се заплаща допълнително възнаграждение на икономисти, математици и пр., които преподават съответната дисциплина на чужд език, не на български, а за нас се счита, че тъй като сме филолози, и това ни влиза в длъжностната характеристика, ние трябва да преподаваме, включително и когато преподаваме на полски и на чешки език, че това си е в реда на нещата и не трябва да ни се заплаща.

Но не смятам, Ирен, че това е обидно за нашата страна – да преподаваме на чужди езици. И страни с много по-големи езици от нашия – Франция, Германия, Италия и Испания, и там има преподаване на чужди езици. Лично аз смятам, че могат да се създадат магистърски програми, които да бъдат атрактивни за магистрати от страни, извън европейската общност, които да заплащат. А също така в определени случаи и от Европейската общност, когато са с държавна субсидия. Иначе аз смятам, че пък ако гърците не бяха измислили старобългарския език, може би много отдавна ще отмине и гръцкият език. Защото гръцката азбука според мен е оцеляла само благодарение на това, че има една или друга азбука.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на господин декана.

Има ли други въпроси към деканското ръководство или изказвания по доклада?

Доцент Камбуров, заповядайте.

ДОЦ. ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Колеги, искам да взема отношение по повод на направеното вече предложение за годишната конференция, която да е на две години. Аз съм съгласен и подкрепям тази идея, само ми се струва, че е по-добре да мислим за това, което вече беше намекнато от декана на факултета, а именно тя да не бъде като регулярна годишна конференция, а да бъде замислена поне две години предварително с определено име, с определено заглавие и оттам с внимателна подготовка.

На мен ми се струва, че няма да се реши въпросът с това, ако просто се промени броят на годините, на които се прави конференцията, а самият формат на конференцията. Тя би могла да стане истински престижен и научен форум само по този начин, като се промени към тематично-сюжетната й атрактивност, която трябва да бъде в основата. Трябва обаче много сериозна работа, свързано е с много пари, за да се направи такава конференция. Преди няколко години, когато направих подобно предложение, то беше отрязано с мотива, че пари няма. Не зная сега какъв ще бъде мотивът, но аз бих предложил такъв тип конференция.

Що се отнася до въпроса за преподаването на чужди езици и основният въпрос за промяната на Закона за българския език, тези неща са свързани, трябва да вземем отношение.

Но що се отнася до това да променим собственото си виждане какво правим с преподаването на един-единствен език, струва ми се, че това също е задължително. Тоест, трябва да започнем да правим нещо в тази посока, тоест да преподаваме чужди езици. Ако не мислим по този начин, просто ще имаме съзнанието, че няма да им говорим като на англичани, французи или испанци, а ще им говорим като на някаква общност, която не може да споделя.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Камбуров за изказването.

Има ли други мнения по отчетния доклад? Въпроси към деканското ръководство.

Доколкото виждам патосът на коментарите като че ли е изчерпан.

Ако е така, предлагам да прекратим разискванията по отчета на деканското ръководство.

Който е съгласен да прекратим разискванията, моля да гласува.

Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.

Прекратяваме разискванията по отчетния доклад на деканското ръководство.

Който е съгласен с така предложения отчет на деканското ръководство, моля да гласува.

Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.

Нашето Общо събрание единодушно прие отчета на деканското ръководство за изминалия период.

В хода на разискванията беше направено конструктивното предложение, свързано с един от въпросите в отчета на деканското ръководство във връзка с провеждането на факултетската конференция като периодичност и като формат.

Формулирам предложение за решение на нашето Общо събрание:

„Факултетската научна конференция да се провежда на две години по предварително зададена тема в областта на филологията и хуманитаристиката”.

Това беше и предложението, направено от доц. Камбуров. Или, както се случва на научни форуми – при провеждането на поредния се знае следващият с каква проблематика ще бъде.

Има ли други предложения по този проект за решение? – Не виждам.

Който е съгласен с така предложеното решение във връзка с формата на Факултетската конференция, моля да гласува.

Против? – Няма. Въздържали се? – 4.

С мнозинство се приема направеното предложение за формата и начина на провеждане на факултетската конференция.

ДОЦ. ХУБЕНОВА: Ще подложите ли на гласуване предложението за медицинското обслужване.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Господин Деканът отговори на поставените въпроси.

ДОЦ. ХУБЕНОВА: Ние не сме информирани за правата си. Не може човек, който е преподавател в този факултет и има нужда от спешна медицинска  помощ, да не може да ползва правата си. Ние имаме университетска клиника. Трябва да знаем в кои моменти и кога можем да получим спешна медицинска помощ. Можем ли да ползваме тази клиника? Можем ли да си изберем джипи?

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: На първия въпрос получихме отговор – да, можем. Струва ми се, че подобни решения не са в правомощията на нашето общо събрание.

ДОЦ. ХУБЕНОВА: Първият въпрос е кога можем да получим спешна медицинска помощ? Вторият въпрос е имаме ли право на джипи?

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: И на втория въпрос беше отговорено от господин декана – да, имаме това право.

Струва ми се, че формулирането на подобно решение не е в правомощията на нашето общо събрание.

Можем да делегираме права деканът да постави нашия въпрос пред академичното ръководство.

ДОЦ. ХУБЕНОВА: Аз мисля, че след като болницата е университетска, не можем да свеждаме ползването й само до профилактичните прегледи.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Доцент Хубенова, това е свързано с други законови уредби, не е свързано нито с правилника на Софийския университет, нито със Закона за висшето образование. Опасявам се, че нашето Общо събрание трудно може да формулира подобно решение.

ДОЦ. ХУБЕНОВА: Аз искам писмени отговори на този въпрос.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Ангажирам се да проследя движението на този въпрос.

ДОЦ. КАМБУРОВ: Направих предложение, което след това се оказа леко изместено. Моята идея не е за широка тема по всички сфери на хуманитаристиката. Моето предложение беше по-скоро за тясна тема, която да има определен фокус, на която ще присъстват определени хора. Това е моята представа.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Това е въпрос на организация и на конкретно решение в хода на подготовката на конференцията. Въпросът, който беше поставен и в доклада, намери отговор във формата, който вече беше приложен и изпробван на проведената конференция.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред - Обсъждане на системата за изготвяне на разписанията на учебните занятия.

Точката беше включена в дневния ред по нарочното настояване на колегите от Катедрата по българска литература.

В отчетния доклад този въпрос беше споменат, но сега имаме възможност да го дискутираме по-обстойно. Бяха изказани много възражения в хода на подготовката на събранието. Добре е да ги чуем и тук.

Доцент Гешев, заповядайте.

ДОЦ. ВАЛЕНТИН ГЕШЕВ: Колеги, ще започна с едно предложение на нашата катедра във връзка с програмата, за да има по-добра взаимна връзка между проблематиката и отделните звена и отделния преподавател. Нашето предложение е следното – до края на м. ноември всички преподаватели да представят своите претенции и изисквания към програмата и до края на семестъра да има работен вариант на програмата, който да се разгледа още веднъж от катедрите. И ако възникнат някакви трудности или усложнения, да бъде сигнализирано, така че още по време на сесията ние да знаем каква е програмата и да се съобразяваме с това.

Иначе имаме и една конкретна молба към програматора – часовете по практически език да не бъдат повече от четири подред наведнъж и да не бъдат след 18,00 часа. Става дума за програмата на специалността славистика. Това е с оглед на спецификите на предмета и на способността на студентите да издържат дълго на такъв критерий.

Освен това искам да изразя едно лично мнение за новия начин, по който се прави програмата. Различни неща се говорят, има различни мнения. Според мен това е истинска стъпка напред, може да изглежда малка, но една правилна стъпка.

И още едно мое лично мнение. Позволявам си да не се съглася с проф. Карагьозов за това, че програмата можела да бъде средство да се контролира кой какво прави. Аз съм убеден, че няма нищо лошо в това да се знае кой, кога, къде, какво преподава. Всеки един преподавател, който уважава себе си, не би си позволил това нещо. Според мен дори да има такъв ефект новата публичност на програмата, това е един добър ефект.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Гешев за изказването.

Имате ли други въпроси и мнения, колеги, по системата за изготвяне на разписанията за учебни занятия?

Заповядайте, д-р Тенев.

Д-Р ДАРИН ТЕНЕВ: Искам да кажа, че по отношение на програмата на мен ми се струва изключително удобно това, че имаме електронно разпределение, можем да видим кои аудитории в момента са свободни и кои са заети, можем да видим кой преподавател къде може да бъде намерен, както и кой курс в кой момент кои занятия има. Единственият проблем беше, че програмата се изменяше до края на октомври. И бих помолил преди началото на семестъра програмата да бъде окончателно завършена.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря.

Решението за изготвянето на програмата по такъв начин е взето в края на март с решение на Факултетския съвет. Това, че решението не е станало достояние на съответните катедри е пропуск, свързан не със самата система, а с прилагането на системата.

Доцент Станчева, заповядайте.

ДОЦ. РУМЯНА СТАНЧЕВА: Уважаеми колеги от името на Катедрата по общо, европейско и балканско езикознание искам да кажа, че ние сме положително настроени към тази нова форма на изготвяне на програмата. И също така действително трябва много по-рано да бъде готова програмата за следващия семестър. Това е така с оглед характера на нашата катедра, където много от преподавателите ни са ангажирани и в други специалности, във всички филологически специалности с преподаване на общо езикознание, също и на балканско езикознание. Освен това за нашата специалност „Балканистика” ние ползваме преподаватели и от Историческия факултет, и от други места. И е необходимо много от рано да можем да знаем нашите часове.

Така че молбата ни е графикът да се изготви по-рано, за да можем да си предвидим нещата.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Станчева.

Има ли други въпроси и изказвания във връзка със системата за изготвяне на разписанието за учебните занятия?

Заповядайте.

...............................: Аз само искам да кажа, че трябва да се има предвид колко часове са ½, тоест 15 часа през седмица, за да се ползват аудиториите. Тоест всяка седмица да е заета, а не да се каже, че няма аудитории.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Ако сте запознати със спецификата на софтуера, ще знаете, че такова нещо не може да се случи, защото там не се залагат данните по този начин.

Има ли други въпроси, мнения или изказвания?

Главен асистент Атанас Атанасов, заповядайте.

ГЛ.АС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, тъй като с програмата очевидно все още има много недоразумения, искам да ви кажа две-три думи за това какъв е начинът, по който се използваше тази програма през този семестър, на какво се дължат 90% от проблемите, които бяха налице и евентуално да помислим за някакъв разумен начин как те биха могли да се отстранят.

Първо, продуктът, който използваме, се използва от всички световни университети. Предназначена е именно за изготвяне на разписание на часовете в университетите.

Опциите, които предлага програмата, са свързани, на първо място, с това, че е напълно невъзможно да бъдат дублирани който и да е от четирите параметъра, които са необходими за изготвянето на програмата – студенти, преподаватели, аудитории и време. Нещо, което се случваше. Поне през последните години винаги имаше дублиране на аудиториите, преподавателите се караха пред вратата кой да влезе и т.н. Това нещо със софтуера, който се използва в момента, е напълно невъзможно да се случи.

Второ, софтуерът, който се използва, има една прекрасна функция, която на практика на мен ми беше напълно забранено да използвам, а това е автоматична оптимизация на програмата, която коригира всякакви възможни дупки в тази програма, където е възможно. Тази функция не беше използвана, на първо място, заради огромните претенции на една голяма част от преподавателския състав. И при положение, че има 50 човека, които казват не: „Аз съм зает във вторник от 14 до 16 часа”, а „Аз съм свободен единствено във вторник от 14 до 16 ч.”, като сложим 50 такива подводни камъка, оптимизацията на програмата оттам нататък изчезва напълно като функция.

Другият проблем е с аудиториите, с които разполагаме. Напълно са достатъчни. Ще ви дам само един пример. Часовете в специалност „Българска филология” са около 350, залите, с които разполага специалността са четири. Ако сметнем максималното им натоварване, което е 60 часа на седмица, тоест ако приемем, че на ден в една аудитория има 12 часа, което на практика не може да се получи винаги, това прави 240 часа, което значи, че 100 часа българска филология не ме питайте къде съм ги слагал.

Разместването на програмата до края на октомври. Обещавам ви, че който и да прави програмата за следващия семестър, това ще присъства отново. Имаше деканска заповед още през април, пусната до всички катедри да предоставят пълна информация по учебните планове кой час от кого се води, някакви претенции за зали и т.н. Около 70% от тази информация при мен пристигна след 10 октомври. Няма как да стане тази програма, така че да работи.

Тъй като следващият семестър категорично отказвам да се занимавам с това нещо, нека да бъде назначен някой щатен програматор, който да се занимава само с това нещо, защото в противен случай не виждам как би могла да сработи тази програма. Да се вземе някакво решение за това дали има някои часове, които са по-важни от други и всякакви други такива проблеми, които възникнаха при правенето на програмата.

И още нещо за така наречения българистичен кабинет. Миналата година, като беше правен ремонтът, имаше един списък с 15 точки, които трябваше да бъдат изпълнени като ремонтна дейност. На практика те не бяха извършени, въпреки че, доколкото се вижда, университетът и факултетът са платили за това нещо. Може би ректорът е материално отговорно лице, но нека да поемем тази инициатива и да поискаме този ремонт да бъде довършен. В крайна сметка е платено за него, а в момента в Кабинет 137 на практика не могат да се водят часове през цялата зима, защото температурата вътре сигурно е малко под нулата. Освен това, когато има някакво мероприятие в Аулата, така нареченото звукоизолиране няма ефект.

Ако има някакви други въпроси относно програмата, ще се радвам да ви отговоря.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на гл. ас. Атанас Атанасов.

Господин декан, имате думата.

ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Уважаеми колеги, за пореден път искам дебело да подчертая, че идеята за програмата беше с цел да се усъвършенства програмата. Аз съм в този факултет много отдавна и като студент, и като преподавател не си спомням програмата да е била готова в началото на октомври.

За себе си аз съм убеден, че това е начинът, по който трябва да бъде правена програмата. Трябва да бъде правена с нашето солидарно участие. Трябва да бъде подадена информация. Трябва да бъде включен капацитетът на сегашните традиционни програматори, които знаят кое е съвместимо и кое не е съвместимо. Кабинетите, които се използват с по-специални нужди, не могат да останат само за колегите преподаватели. Те трябва да бъдат предварително уплътнени със занятията. Няма достатъчно зали.

Това беше опит, който смятам, че през следващия семестър, ако бъде подкрепен, ще даде своите резултати и ще бъде удобен и за преподавателите, и за студентите, и за всички.

Тук е мястото да разсея всички спекулации, че за програмата са дадени огромни средства и че колегата Атанас Атанасов е получил невероятни суми. Програмата струва 480 евро. До този момент не е дадена нито една стотинка повече. Нито една стотинка не е получил колегата Атанасов. И тук желая от свое име, а надявам се и от ваше, да му благодарим за това, което направи той, за упреците, които понесе. И моите часове са се случвали да бъдат във вторник от 14 до 16 ч., след като от 16 ч. имаме факултетски съвет. Но си мълча. Това е първи опит. Оттук нататък с наши общи усилия съм убеден, че програмата ще се получи. Важното е да има съгласие за този път, по който сме тръгнали. Убеден съм, че в крайна сметка ще се получи.

Програмата не може да действа автоматично. Тя изисква данни и тези данни трябва да бъдат подадени своевременно. Деканското ръководство има набелязани мерки в тази област, ако искате можете да ги чуете. Очакваме своевременни отговори. Това не е самоцел. И пак казвам – не желаем никого да контролираме. Няма нищо лошо в това да има и контрол, но аз за себе си казвам, че е под моето достойнство да се разхождам по коридорите и да гледам кой е в час и кой не е. Всички знаем, че в пиковите часове около обяд в аудиториите няма нито преподаватели, нито студенти. Но това е друга тема за разговор.

Още един път искам да благодаря на д-р Атанасов и ако може да ни извини за упреците, които в повечето случаи незаслужено е понесъл. (Ръкопляскания)

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на декана за направените разяснения и изказвания.

Заповядайте, д-р Иванов.

Д-Р ИВАН ИВАНОВ: Няколко пъти се подчерта, че Катедрата по българска литература е изразила своето възражение към програмата, искам само да кажа, че възражението не беше адресирано толкова към самия принцип и самата програма, това беше просто сигнал на катедрата за пропуските и за проблемите, които тя би могла да създаде и които създаде. И всъщност Катедрата по българска литература искаше да съсредоточи вниманието върху тези възможни проблеми, за да бъдат те разрешени и да може да функционира всичко по най-добрия начин.

Благодаря.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря.

Доцент Младенова, заповядайте.

ДОЦ. МЛАДЕНОВА: Колеги, обяснимо е огорчението на Атанас Атанасов от съмненията по отношение на неговата работа. Това го разбирам напълно, но мисля, че всеки, който е имал каквато и да било минимална работа с електронни продукти е наясно, че първият опит никога не може да бъде най-блестящият. И след като вече е натрупан някакъв опит с работата през зимния семестър на тази учебна година, мисля, че би било безумие да се отстъпи и отново да продължим да правим на ръка програмата.

И без това базата данни вече е започнала да се оформя, вече се знае, че не бива да се слагат десет часа на един и същи преподавател в един и същи ден и т.н. Това са елементарни неща, които ние не сме подозирали, че е трябвало да ги  подадем като информация, защото досега програмата винаги се е правила от колеги и за тях това се подразбира. Но за софтуера нищо не се подразбира. И от това разминаване между това, което за нас е естествено, но за програмата не е, се получиха тези безброй недоразумения.

Мисля, че без тази първа стъпка, при която наистина има изглаждане, попълване на информацията и т.н., не можеше да се задвижат нещата по-нататък. Но сега вече, след като имаме някакъв опит, мисля, че не бихме могли да кажем, че ефектът е незадоволителен дори като пръв опит.

Струва ми се, че ако наистина спазим сроковете, както нашата катедра настойчиво предложи вчера – да имаме действително много ранни срокове, с много ранна фаза на коригиране на програмата за следващия семестър, мисля, че не би трябвало да се получи хаос, както в началото.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Младенова.

Има ли други мнения, колеги, относно системата за изготвяне на разписанията на учебните занятия?

Доцент Александрова, заповядайте.

ДОЦ. АЛЕКСАНДРОВА: Не зная как е в другите катедри, но в нашата часовете за новия семестър се подадоха в началото на новата учебна година. Естествено, че много малко време ще остане, за да стигнат въпросните искания до програматора. Ако има евентуално едно подсещащо писмо от деканското ръководство в края на предишния семестър, ще има много по-малко недоразумения.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Александрова.

Има ли други изказвания, въпроси или мнения, колеги?

Гл. ас. Джонова, заповядайте.

ГЛ. АС.  ДЖОНОВА: Може би за втория семестър трябва отсега да се дадат данните, тъй като те са планирани в индивидуалните планове.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Да, би могло да се използва този аргумент, че вече се знаят индивидуалните планове.

Имате ли други мнения и въпроси, колеги?

Доцент Божанова, заповядайте.

ДОЦ. РЕНЕТА БОЖАНОВА: Колеги, естествено разписанието породи много въпроси. Деканското ръководство през последните седмици, както знаете, активно обсъждаше възможностите. Изказаните предложения са напълно основателни, ще се опитаме да отчетем всяко от тях. Практиката показва, че е необходимо наистина повече технологично време за първата стъпка, което се наложи да прави д-р Атанасов, но следващите стъпки се надявам да бъдат по-лесни. Системата ще се оптимизира. Софтуерът се учи, както беше казано.

Междувременно проучихме опита и на други факултети. Те практикуват нещо, което е средно между автоматично и ръчно правене на програмата, обаче са въвели формуляр за заявки на преподавателите и катедрите. Нещо, което беше направено в първото писмо през май и още едно през септември, което изпратихме до катедрите. Мисля, че бихме могли да използваме този опит. Така че ви предлагам да се опитаме да формулираме своите решения със следното.

Необходимо е катедрите да изпратят информацията навреме, като евентуалните промени преди началото на семестъра. Програмата би могла да бъде създадена още през лятото, преди началото на учебната година.

На базата на съществуващия вече наш опит бих искала да предложа катедрите и отделните преподаватели във формуляра или писмото, което ще отправят до Деканата да отбележат ясно и точно необходимостта от техника, претенциите си за конкретни зали, защото знаем, че развитието на електронното обучение, на използването на ресурси предполага и използването на наличната техника, която се закупува с толкова усилия. Редно е да я използваме, така че моля да отбелязвате и това в своите заявки – специфични изисквания, отнасящи се до конкретната специалност.

Освен това е редно да започнем подготовката за следващия семестър. Доктор Джонова току-що каза, че вече сме записали всичко това в индивидуалните си планове. Остава единствено катедрите да започнат подготовката на тази информация. Естествено ние ще създадем параметрите, в които тази информация да бъде подадена.

И извън предложението за оптимизация на работата по разписанието, но като допълнение към него, тъй като действително използването на цялата налична база на факултета ще бъде една от целите на този разпис, възниква обаче един друг въпрос – кабинетите, които са оборудвани с толкова средства (наши и външни) се пазят с доста сериозни усилия на колегите, които работят в тях, да бъдат използвани надлежно и всеки преподавател, който влиза в тях, да носи отговорност за залата, която е получил. Има такива практики – взимат се ключове, връщат се ключове. Нека бъдем добри ползватели на собствеността, която има факултетът, за да може залите да служат на цялата факултетска общност.

Благодаря ви.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Божанова за тези ценни разяснения.

Има ли други въпроси, мнения и изказвания относно системата за изготвяне на разписанията на учебните занятия? – Не виждам желаещи.

Предлагам да прекратим разискванията по втора точка от дневния ред на нашето събрание.

Който е съгласен да прекратим разискванията, моля да гласува.

Против? – Няма. Въздържали се? – Не виждам.

Прекратяваме разискванията по точка втора от дневния ред на нашето заседание.

Предлагам да формулираме решение във връзка с тази точка от дневния ред, което да гласи:

„Общото събрание подкрепя предложението на Деканското ръководство за оптимизиране на системата за изготвяне на разписание на учебните занятия.”

Тези предложения бяха представени току-що от доц. Божанкова.

Има ли други предложения за формулиране на решение по втора точка? – Не виждам.

Който е съгласен с направеното предложение Общото събрание да подкрепи предложенията на Деканското ръководство за оптимизиране на системата за изготвяне на разписание на учебните занятия, моля да гласува.

Има ли против? – Няма. Въздържали се? – Не виждам.

Общото събрание единодушно приема направените предложения от Деканското ръководство.

 

Преминаваме към трета точка от дневния ред - Частични избори за попълване на състава на Факултетския съвет И НА АТЕСТАЦИОННАТА КОМИСИЯ НА ФСФ.

Предстоят ни два избора за попълване състава на ръководните органи на нашия факултет.

Предлагам ви да започнем с  разисквания по състава на Атестационната комисия на нашия факултет. Тя е постоянно действащ орган във факултета. Вероятно ще бъде ключов орган в неговата работа във връзка с предстоящото атестиране на всички преподаватели на факултета и тя трябва да бъде в пълен състав. В момента един от нейните членове е в чужбина. Затова се налага да проведем избори за попълване на това свободно място.

Според измененията в Правилника на Софийския университет, тези избори се провеждат чрез тайно гласуване. Досега винаги сме гласували състава на тези комисии явно.

Очаквам вашите предложения за попълване на състава на Атестационната комисия.

ПРОФ. ПАНАЙОТ КАРАГЬОЗОВ: Колеги, аз имам предложение да попълним комисията с поне още трима души, тъй като ни предстои атестация. Нека да разпределим отговорностите, тъй като трябва да се атестират 160 преподаватели и колегите служители. Това не е лесно.

Ако няма пречки от гледна точка на правилника, моля да бъде разширена комисията.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря.

Ще проверим това в Правилника на университета.

Доцент Стоянова ще ни запознае със състава на Атестационната комисия.

ДОЦ. ЮЛИЯНА СТОЯНОВА: В момента Атестационната комисия включва следните лица доц. Маргарет Димитрова, доц. Ростислав Стефанов, доц. Катя Станева и моя милост. Отсъства доц. Огнян Ковачев, който е в дългогодишна командировка в чужбина.

Моето първо предложение е за доц. Маргарита Младенова и мога да го обоснова с нейния професионализъм и административен опит, с колегиалната й етичност, която я прави обективен колега, който може да оценява качествата на кандидатите.

Като второ предложение бих могла да предложа и проф. Боян Вълчев, който също смятам, че би могъл да взема решения по въпроса за качествата на атестираните колеги.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Стоянова за уточненията и направените предложения.

Всеки момент ще получим информация във връзка с това как Правилникът на Софийския университет урежда броя на членовете на тази комисия.

Имате ли други предложения за членове на Атестационната комисия на факултета.

В чл. 45 е записано, че Общото събрание решава следните въпроси:

„(2)... т. 4. избира председател, заместник-председател и членове на Комисията по атестирането.”

За останалите комисии, които са органи в рамките на Общото събрание, каквито са Мандатната комисия и Комисията по произвеждане на изборите, броят е фиксиран.

В чл. 122 е записано, че Комисията по атестирането е в състав от 5 до 7 души, избирана от Общото събрание на факултета или департамента. Мандатът на комисията съвпада с мандата на Факултетския съвет. Едно лице не може да бъде член на комисията по атестиране повече от два мандата. И членовете на Комисията по атестирането не подлежат на атестиране през периода на мандата си.

Това казва правилникът. Няма пречка да увеличим състава на нашата Атестационна комисия и да променим от 5 на 7 броя на нейните членове.

ДОЦ. СТОЯНОВА: Предлагам да бъде включена и доц. Татяна Ангелова.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Колеги, имаме две предложения.

Едното предложение е съставът на Комисията по атестирането да се промени от 5 на 7 члена.

Имаме направени и предложения за попълване на състава и попълване на двете нови места, ако приемем решение нейният състав да бъде променен.

Има ли други предложения, въпроси и изказвания? – Няма.

Предлагам ви да прекратим разискванията по тази част от организацията на нашите избори.

Който е съгласен да прекратим разискванията, моля да гласува.

Против? – Няма. Въздържали се? – Няма.

Прекратяваме разискванията.

Предлагам да гласуваме предложението за промяна на броя на членовете на комисията, за да знаем след това за колко места ще гласуваме.

Деканът направи предложение за промяна на състава на Атестационната комисия и тя да се състои от 7 члена.

Който подкрепя предложението, моля да гласува.

Има ли против? – Няма. Въздържали се? – Няма.

Нашето Общо събрание реши Атестационната комисия на факултета да се състои от седем членове.

Направени бяха предложения за трима колеги, които да бъдат избрани като членове на новия състав на Комисията по атестирането.

Ще бъде изготвена бюлетина с имената на колегите доц. Маргарита Младенова, проф. Боян Вълчев и доц. Татяна Ангелова.

Изборът е таен. За членове на Атестационната комисия гласуват всички членове на Общото събрание.

 

Предстои ни и втори избор. Той е свързан с попълване на състава на другия ръководен орган на нашия факултет – Факултетския съвет.

Условието за това преподавател да бъде член на Факултетския съвет е да бъде на основно трудово правоотношение в университета. Тъй като през този период двама от колегите, които бяха членове на Факултетския съвет, се пенсионираха, гласуваме за попълване на тези места.

Освен това изтекоха условията за представителите на докторантите и студентите да бъдат членове на Факултетския съвет, тъй като докторантът е с право на защита, а студентът вече е завършил своето обучение в нашия факултет.

За провеждането на тези избори и за изясняване на технологията на гласуването, давам думата на председателя на Комисията  по произвеждане на изборите доц. Гергана Дачева.

ДОЦ. ГЕРГАНА ДАЧЕВА: Чисто технологично - гласуваме за двама хабилитирани лица, за един студент и един докторант, които са предложени след проведени избори между студентите и докторантите на техни събрания.

За попълването на квотата с един студент и един докторат ще ви помоля да подкрепим двете кандидатури, които са излъчени от проведените вече събрания на студентите и докторантите.

Всеки член на Общото събрание ще получи бюлетина с имената на всички хабилитирани лица, които не са членове на Факултетския съвет и имат право да бъдат избирани. Тук уточняваме, че в бюлетината не са включени доц. Ани Липовска и доц. Петя Осенова, тъй като продължава техният мандат от квотата на асистентите. Не е включен в бюлетината и проф. Божидар Кунчев, тъй като си е направил отвод и не желае да бъде избиран.

Още веднъж искам да уточня начина на гласуване, за да няма проблеми с комисията при броенето на валидни и невалидни бюлетини.  Моля колегите да заграждат с кръгче номера преди името на кандидата, когото те предпочитат, тоест за когото гласуват. Не да драскат по бюлетините и да задраскват останалите имена. Практикували сме това и на други избори. Мисля, че достатъчно колеги са включени в комисията, които взаимно се наблюдават един друг, така че няма опасност от фалшифициране, ако някой има такива съмнения. Ще ни улесните, ако заградите с кръгче номера пред името на кандидата, когото избирате.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Благодаря на доц. Дачева за направените разяснения.

Гласуваме за двама представители от общността на хабилитираните преподаватели. Може да гласувате за един. Ако гласувате за трима – бюлетината ви става невалидна. Гласуваме за един студент и един докторант – толкова кандидатури са включени и в бюлетината, която ще получите.

В този избор участват  всички членове на Общото събрание, независимо от техния статут – преподаватели, представители на техническия персонал, на общността на докторантите или на студентите.

ДОЦ. ГЕРГАНА ДАЧЕВА: След колегите възникнаха притеснения, че кандидатите за Атестационната комисия са трима за три свободни места. Дали не е разумно да се направят поне още едно или две предложения, за да може това да улесни възможността за избор. Може да има колеги, които да не искат да подкрепят и тримата кандидати и тогава може да се наложи балотаж.

ПРЕДС. ЙОВКА ТИШЕВА: Опасявам се, че приехме решение да прекратим разискванията. Освен това няма значение кой за колко кандидати гласува. Има листа с три имена, може да изберете само едно, те сме задължени да подкрепим и трите кандидатури. А за избран се смята този, който получи повече от половината от гласовете на регистриралите се членове на Общото събрание. Ако няма избор, се провежда балотаж.

Ако няма други коментари по технологията на гласуването, практиката е показала, че тези избори обикновено не водят до категоричен резултат на първия тур, вероятно ще се наложи балотаж. Така че моля всички да следите информацията, която ще бъде оповестена пред Деканата, а също и на сайта на нашия факултет за това какви са решенията от проведените избори и дали и кога ще се провежда балотаж.

Сега моля всички да гласуваме.

 

(12,15 часа)

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Йовка  Тишева

 

Стенограф:

Н. Иванова

 

Резултатите от проведените избори за попълване на състава на Атестационната комисия и на Факултетския съвет на ФСФ са оповестени на същия ден – на таблото пред Деканата на ФСФ и на сайта на факултета

http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/protokol/obshto-izbori

 

Писмо за втори тур на изборите за попълване на състава на ФСФ е изпратено на 18. 11. 2009 г. до всички катедри от факултета. Писмото е публикувано на сайта на факултета; екземпляр е поставен и на таблото пред Деканата на ФСФ.

 

Резултатите от проведения балотаж за попълване на състава на ФС на ФСФ са оповестени на 26. 11. 2009 г. чрез доклад на Председателя на комисията по произвеждане на изборите и протокол от заседанието на същата комисия – документите са изложени на таблото пред Деканата на ФСФ и са публикувани на сайта на факултета

http://www.slav.uni-sofia.bg/index.php/protokol/balotazh

 

С писмо до членовете на Общото събрание на ФСФ от 26. 11. 2009 г. зам.-председателят на ОС доц. Маргарет Димитрова обявява, че дневният ред на заседанието е изчерпан, поради което закрива заседанието.

 

Председател на ОС на ФСФ:

доц. д-р Йовка Тишева

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution