Valensa knigaСреща с Данута Валенса и представяне на българското издание на книгата й „Mечти и тайни”

 

09 април 2014, 18:00 ч.

Аула, Ректорат

 

Организатор на събитието е Полският институт в София съвместно с издателство „Изток-запад” и със съдействието на СУ „Св. Климент Охридски“. Специален гост на срещата – Данута Валенса, с участието на Пьотр Адамович. Водещ на срещата ще бъде проф. д-р Яни Милчаков, литературовед, българист, университетски преподавател, посланик на България в Полша (1992-1996).

 

Спомените на Данута Валенса „Мечти и тайни”, превърнали се в бестселър в Полша, са не само издателско събитие. Книгата предизвиква оживена дискусия за ролята на жената в семейния и обществения живот, за влиянието на голямата политика върху семейството, а Данута Валенса получава редица награди и отличия.

 

Книгата е преведена на португалски и украински, подготвят се преводи и на други езици. В България това е първото й издание. Театралната адаптация на мемоарите, озаглавена „Данута В.” и изиграна от изтъкнатата полска актриса Кристина Янда има вече сто представления.

 

През 2012 г. президентът Бронислав Коморовски награди Данута Валенса с Командорски кръст на Ордена на възродена Полша „за изключителни заслуги към независимата Полска република, преданост към демократичните промени в страната, постижения в обществената работа”.

 

Когато „Mечти и тайни” излезе в Полша не очаквах да предизвика такъв голям интерес. Радвам се, че моите мемоари заинтригуваха толкова хора и вдъхнаха кураж на много жени, майки, съпруги за пътя им през живота. Радвам се, че читателки и читатели в България ще могат да прочетат тази книга, да се запознаят с важен период от историята на Полша, който е част от нашата обща европейска история. С радост очаквам предстоящата среща и разговор с поляците, живеещи в България., - сподели с нас Данута Валенса.

 

Данута Валенса на 19 години напуска родния град и заминава за Гданск. Там се запознава с Лех Валенса, а през Valensa1969 става съпруга на бъдещия лидер на „Солидарност” и президент на Полша през 1990–1995. Ражда и отглежда 8 деца, четирима сина и четири дъщери. В продължение на много години тя е, както сама казва, на половин крачка зад мъжа си, много рядко се ангажира и изказва публично. Изключение е периода на военното положение, когато е говорител на интернирания си съпруг и от негово име през 1983 г. в Осло получава Нобеловата награда за мир. Също така след 1989 в свободна Полша тя ограничава публичните си изяви до благотворителна дейност, в т.ч. във Фондацията „Полезни по друг начин” (“SprawniInaczej).

 

Откъси от книгата „Мечти и тайни“ на Данута Валенса“

 

„Някой може би ще ме попита, дали ако знаех как щеше да изглежда моят живот, щях да напусна родния си край и да вляза още веднъж в същата тази река. Да! Защото дори и на сън не съм си представяла такъв живот. Аз съм човек, който се нуждае от силни стимули, силни емоции, а животът с Валенса ми даваше всичко това, независимо от някои драматични моменти.“

 

„Благодарна съм на съдбата за това, което ми е дала. Благодарна съм за това, че аз, Данута, родена в едно почти забравено от Бога и хората място, успях да тръгна по света, чувствайки интуитивно как трябва да постъпвам […].“

 

„За трудностите, които съм преживяла, за понесените унижения и обиди, бях възнаградена да преживея прекрасни моменти: Август, получаването на Нобеловата награда, срещите ми със Светия Отец. […]“

 

„Наистина, ако бих могла да върна времето назад, нищо не бих искала да променя. […] За нищо не съжалявам.“