Факултетът по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с прискърбие съобщава, че на 13 май 2015 г. почина
ПРОФ. Д-Р ДИНА СТАНИШЕВА
Дина Сергеевна Станишева е родена на 6 май 1927 г. в гр. Архангелск, СССР. През 1950 г. завършва Славянска филология в Московския университет. От 1951 г. е младши научен сътрудник в Института по славянознание при АН на СССР, където под ръководството на проф. С. Б. Бернщейн защитава кандидатска дисертация, посветена на падежа в славянските езици. От 1957 г. живее в България. През 1958 г. е назначена в Секцията по славянско езикознание на Института за български език при БАН. През 1967 г. се хабилитира като старши научен сътрудник II степен. През 1979 г. е избрана за ръководител на Секцията по славянско езикознание в същия институт. През периода 1980–1990 г. е член на Специализирания научен съвет по езикознание към ВАК.
От ноември 1979 г. ст. н. с. Дина Станишева преминава на работа в Катедрата по славянско езикознание на Софийския университет “Св. Климент Охридски“. Чете лекции по Сравнително-историческа граматика на славянските езици, поредица от задължителни спецкурсове и магистърски дисциплини: Структурно езикознание – принципи и методи на анализ, Единици на лингвистичния анализ, Съпоставително славянско езикознание – теория и практика и др. През 1985 г. е избрана за професор. През 1988 г. гостува с курс лекции в университета в Хелзинки, Финландия. От 1988 до 1991 г. проф. Дина Станишева е ръководител на Катедрата по славянско езикознание. В периода 1991–1992 г. е поканена да изнесе цикъл лекции в Германия като гост-професор на Университета по славистика в Кьолн. През всичките тези години под нейно ръководство са работили и защитили трудовете си множество дипломанти, специализанти и докторанти, част от които благодарение на завладяващия й подход избират попрището на научни работници.
Успоредно с педагогическата си дейност проф. Дина Станишева продължава активното си научно изследване на славянските езици, като проявява предпочитание към проблемите на семантиката и морфосинтаксиса. Особено ценни са разработките й в областта на падежната и предложната система на славянските езици. В повечето си трудове тя подчертава спецификата на аналитизма в българския език, съпоставяйки го с останалите славянски езици.
Като изявен учен проф. Дина Станишева става член на Комисията за изучаване на граматическия строеж на славянските езици при Международния комитет на славистите и редовно участва с доклади и изказвания в заседанията му. Тя е представлявала българската езиковедска наука в многобройни международни и национални научни прояви, сред които международните конгреси на славистите, Първия и Втория международен конгрес по българистика, международните симпозиуми по славистика и конференции – българо-чешки българо-полски, българо-белоруски и българо-скандинавски.
С кончината на проф. Дина Станишева българската славистика и българската университетска наука губи един предан на науката човек и достоен образец за подражание.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА Й!
Поклонението ще се състои на 16 май 2015 г. от 11,30 ч. в
Обредния дом на Централните софийски гробища