Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”

 

представя в рамките на Кинофорума "Моят филм" /серия прожекции и обсъждания/ "Токийска история" - 1953, Япония - изборът на д-р Кирил Василев /Културология, СУ/.

15 юни 2016 г., 18:00
Театрална зала, Ректорат

"Токийска история"

/Tôkyô monogatari / Tokyo Story /

 (1953, Япония, 136 мин., черно-бял)

 

kino 1


Режисьор: Ясуджиро Одзу
Сценарист: Кого Нода, Ясуджиро Одзу
Оператор: Юхару Атсута
Музика: Таканобу Саито
Продуцент: Такеши Ямамото
Актьори: Чишу Рю, Чиеко Хигашияма, Сетсуко Хара, Наруко Сугимура, Нобуо Накамура и др.
 

Двама възрастни съпрузи от малък провинциален град отиват на гости на двете си пораснали деца в Токио. Синът и дъщерята се радват на посещението на родителите си, но вече имат собствени семейства и са твърде ангажирани, за да им отделят достатъчно време.

„Токийска история“ е филм за отношенията между родители и деца. За неизбежното отчуждение и раздяла между тях. За момента, в който родителите осъзнават, че вече са излишни, но няма смисъл да обвиняват децата си в неблагодарност, защото такъв е естественият ход на живота.

Обикновена семейна история, разказана по начин, който превърна Ясуджиро Одзу в един от небесните застъпници на киното.

Кирил Василев
 

Д-р Кирил Василев е културолог, преподавател в катедра „История и теория на културата” към Философски факултет на СУ и главен уредник на Националната художествена галерия. Автор е на стихосбирките „Три поеми” (2004), „Липсващи страници“ (2010) и „Провинции“ (2015). Изследователските му интереси са в областта на теорията и историята на религията, философската естетика и теорията на визуалните изкуства.

***

Настоящият кинофорум няма претенцията на професионално и институционално говорене за кино. Той е колебаещ се в своите основания опит да се проследи сложната траектория на сбъдването на желания при гледането и запомнянето на харесваните от нас филми. Тази траектория започва с пренасящото в детството задоволство от видяното на екрана и завършва с небрежно съхранявания в паметта каталог на режисьори и актьори, който спонтанно и/или рефлексивно обменяме с близки, приятели, колеги. Говорим за направилите ни впечатление филми така, както ги помним – инфантилно, хаотично, понякога страстно и в готовност да влезем в различни дискурсивни битки на идентичност, обвързани с проблематичното аматьорско право на (компетентно) мнение. Нерядко вкусът ни за кино озадачава дори нас самите, носейки конфликт с установени образци и норми. Любимата реплика не съвпада с любимия кадър. Появяват се и изчезват връзките с наскоро прочетени текстове и преживени културни събития. Сюжетите и сцените попадат в интерпретативни рамки, чийто произход се заличава в следите от научните, професионални и каквито и да било други занимания.

В рамките на „Моят филм“ ще поемем риска да внесем относителен ред в този хаос, но оставяйки и дори насърчавайки свободното споделяне на мнения и интерпретации от различни любителски, изследователски и експертни позиции извън полето на кинокритиката и сериозното знание за киноизкуството. Ще експериментираме с едно публично говорене за личния филм, провокирайки и оспорвайки паметта за видяното пред/на екрана.

д-р Галина Гончарова