Вие сте тук: Начало Архив
ПДФ Печат Е-мейл
News - Latest

Малка нощ на театрите: "Българска класика"

 

theatre

 

 

27 февруари 2018, 19:30 ч.

Театър "Алма Алтер"

 

19:30 - “Дядо Йоцо гледа” по Иван Вазов

Сетивата на човеците в "Дядо Йоцо гледа" са по-особени. Те се оглеждат навътре. В колективното подсъзнание, в личностното осъзнаване, в духовното израстване. Те не общуват с външното, а с вътрешното си зрение. 

Влакът донася света в малкия български град. Героите пътуват с него, но не физически. Те пътуват във вагоните на мисълта, на духовността, на вярата, във вагони, които ги пренасят назад във времето до най-изконните български традиции.

Режисьорът Николай Георгиев взима най-емблематичните произведения на българския реализъм, за да ги тренсформира в онова, от което българската литература и историята ни винаги са имали нужда. Николай Георгиев създава българския романтизъм. Онова място, в което колективното историческо несъзнавано на един народ се преплита със силното личностно, вътрешно, творческо поле на отделния индивид. 

С участието на: Моника Методиева, Андриян Асенов, Петя Йосифова, Марко Дженев, Михаил Бонев и Георги Арсов

 

20:30 - “Септември” по Гео Милев

Авторски дипломен спектакъл на Георги Арсов
Художествен ръководител: Петя Йосифова

Накъде да тръгнеш, когато нямаш път нито напред, нито назад. Какво да вземеш със себе си, когато всичко ти е отнето. Светът се разпада под краката ти. Небето е тъмно като мислите, които така и не могат да нахлуят в съзнанието. Защото съзнание вече няма. Човечеството е застинало в титаническо напрежение, за да разгроми всички досегашни прегради.

Но и човечество вече го няма. Съм сам. Сам с тялото си.

Тялото, тръгнало по своя път... ‘‘през сипеи, урви, чукари, бърда‘‘...

 

21:30 - “Албена” по Йордан Йовков

Постановка: Николай Георгиев

Участват: Петя Йосифова, Георги Арсов, Марко Дженев и Ким Думанон

Вход: Запетайка на лявата ръка (Свободен)

Когато загубим красивото у себе си, когато то е недостатъчно у нас, преставаме да бъдем човеци. В нас се настанява абсолютното нищо, т.е. вечното недоволство. 
Празникът. Музика, глъчка, радост. Всичко и всички се отварят. Празнуват. Само Албена, родената за празник, не празнува. Кой ще отключи нейния празник? Грозният, когото тя е избрала за свой мъж? Красивият, когото дарява с обич или този третият, който не е нито съпруг, нито обичан. Всеки мъж (и не само) в селото е в образа на този третия, т.е. другият. Мечтае и иска да бъде един от другите двама – ако не обичания, то поне съпругът. Зависими от тази своя невъзможна мечта те превръщат Албена в жертва. На дарената й от природата й красота.

В разгара на празника става убийство. Кой е извършителят? Албена? Куцар – грозният съпруг? Нягол – обичаният? Или някой от многото, които могат да бъдат мислени като третия, т.е. другият. Другите, отхвърлените, селото, обществото. Кой? Кой да бъде обвинен? Кой да понесе вината? Кой да се качи в каруцата, която ще отведе Албена и красотата далеч от хората – изпъдени завинаги от душите на хората. Кой? Човекът в нас. Обладаните от недостатъчност на човещина. 
Музиката отново оглася селото, но не носи радост. Звучи абсурдно. Има я, но го няма празника. А как се живее без празник? С една недостатъчност на красота вътре в нас. С едно голо недоволство.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution