На заседаданието на Академическия съвет, проведено на 13 юни 2012 г., проф. дфн Кирил Топалов беше удостоен с почетен знак на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента.
Решението за присъждане на високото отличие е взето от Академическия съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с протокол № 8 от 9 април 2012 година.
Проф. д.ф.н. Кирил Любомиров Топалов е български учен, писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и обществен деятел.
Роден е на 21 май 1943 г. В София. През 1961 г. завършва гимназия в София. От 1961 до 1964 г. отбива редовната си военна служба във военноморския флот във Варна. През 1968 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През 1969-1970 е специалист-филолог в Института по български език при БАН. От 1970 до 1974 е редовен аспирант по българска възрожденска литература, с научен ръководител акад. Петър Динеков. От 1974 до 1982 г. е негов асистент в СУ. През 1976 г. защитава докторат на тема “Проблеми на поетиката на възрожденската поезия”. През 1982 г. се хабилитира – доцент. През 1977-1989 г. работи по съвместителство и като редактор в издателство “Български писател”. През 1977 г. е на едномесечна специализация във Варшавския университет, през 1978-1979 г. специализира новогръцка филология в Атинския университет, а през 1981 г. специализира в Солунския университет.
Член е на Международния ПЕН, на Съюза на българските писатели, по-късно – на Сдружението на български писатели, както и на СБЖ. През 1989-1994 г. е заместник-председател на Съюза на филолозите-българисти. Член е на световната елинистична академия “Аркадия”, на международната научна академия “Козмас Етолос” и на други чуждестранни научни дружества. Почетен член е на Националния съюз на гръцките писатели и на Съюза на гръцките преводачи (от 1998).
През 1992-1994 г. преподава български език и цивилизация в университета в Екс-ан-Прованс, Франция.
През 1997-1998 г. е директор на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” в София.
През 1998-2002 г. е посланик на България в Гърция (Атина). Благодарение на десетилетните си широки връзки с атинския културен, научен и политически елит Кирил Топалов допринася както за преодоляването на стари балкански предубеждения между двете страни, така и за изграждането на атмосфера на доверие в осъществяването на редица важни за България стъпки - премахването на визовия режим, влизането на страната ни в Европейския съюз и НАТО, изграждането на българо-гръцките пътни връзки през Родопите, осъществяването на интензивно културно и икономическо сътрудничество,защита на правата и интересите на многобройната българска икономическа емиграция в Гърция.
През 2003 г. е избран за общински съветник в Столичната община, където е председател на Постоянната комисия по евроинтеграция и връзка с гражданското общество и заместник-председател на Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедания. Съдейства за решаването на проблемите на много столични културни институции. По негови предложения много от безименните нови улици в София получават имена на видни учени, писатели, артисти и други културни дейци.
Председател е на Управителния съвет на Института за евроатлантическа сигурност (2002-2005), на Фондация “Академия за балканска цивилизация” (от 2003) и на Национална асоциация “Георги С. Раковски” (от 2004), директор и един от основателите на Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа (2004-2007), председател на Българската секция на Световното дружество “Приятели на Никос Казандзакис” и член на Управителния съвет на Световното дружество в Женева (2004).
През 2002 г. е избран за професор по българска възрожденска литература в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподава българска литература още в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, в Нов български университет и в Арт-колеж - София.
През юни 2003 г. Софийският университет организира честване на 60-годишния юбилей на проф. Кирил Топалов в Аулата на СУ, след като се оказва, че предвидената за събитието Академична зала № 1 не може да побере многобройните почитатели и приятели на Топалов - писатели, учени, театрални и кинодейци, политици и общественици. След приветствията са представени осъществените от Университетското издателство издания на негови избрани романи и избрани пиеси, новата му монография "Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане", както и сборника с изследвания в негова чест от български и чуждестранни учени "Разночетенията на текста" с въвеждаща студия-предговор от Светлозар Жеков.
Автор е на многобройни научни изследвания - статии, студии и книги върху историята на българската литература, на известни романи (три от които филмирани), на поставяни на български и чужди сцени театрални и телевизионни пиеси, на книги с разкази за деца и др.