Проекти

 

 

Методика за разпределение на средствата, кандидатстване, класиране и отчитане на проектите по точка 3.4 „Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“

 

Разпределение на средствата

  1. Средствата предвидени за дейности по точка 3.4. се разделят както следва:
    • 1 000 000 лв. се отделят за проекти, чиито очакван резултат е международен патент. За тези средства се кандидатства в две конкурсни сесии, които се организират и провеждат от Управителния комитет (УК);
    • останалите средства са предназначени на научни проекти и се разпределят по основни звена (факултети, департаменти, институти и центрове). За тези средства се кандидатства в две конкурсни сесии, които се организират и провеждат от УК и/или от избрани от факултети и департаментите научни комисии (НК).
    • индикативният бюджет на всеки отделен научен проект не може да надхвърля 200 000 лв. Факултетите могат да определят минимална граница с решение на факултетния съвет.
    • Продължителността на проектите не може да надхвърля 2 години.
  2. Индикативното разпределение на средствата по точка 1.2 по основни звена (факултети, департаменти, институти и центрове) се извършва от УК като:
    • 150 000 лв. се отделят за научни проекти, предлагани от академичния състав на центровете и институтите към Университета. За тези средства се кандидатства в две конкурсни сесии, които се организират и провеждат от УК като рецензирането на проектите се възлага по компетентност на научните комисии (НК) към факултетите или департаментите, а класирането се извършва от УК;
    • 150 000 лв. се отделят за научни проекти, предлагани от академичния състав на департаментите. За тези средства се кандидатства в две конкурсни сесии, които се организират и провеждат от обща за департаментите НК, която се избира от УК по предложения на съветите на департаментите;
    • при разпределението на средствата по факултети се отчита с тежест 50% числеността на академичния състав (преподаватели и изследователи) и броя обучавани докторанти и с тежест 50% приноса на звеното към научната продукция на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за 2021 г.;
    • средствата отпуснати на едно звено не могат да бъдат по-малко от 150 000 лв.;
    • за всяка от конкурсните сесиите първоначално се предвижда равен бюджет.

Научни комисии за оценка и класиране на проектите по звена

  1. НК по звена се състоят от 3 до 5 човека и включват хабилитирани лица от академичния състав на звеното/университета.
  2. НК по факултети се избират от факултетните съвети по предложение на декана. Общата за департаментите НК се избира от УК по предложение на съветите на департаментите.

График на провеждане на конкурсните сесии

  1. В рамките на проекта се провеждат две конкурсни сесии. Началото на сесиите се определя с заповед на ректора.
  2. Началото на конкурсните сесии се обявява от УК с покана към академичния състав. За проектни предложения по точка 1.2., поканата съдържа индикативния бюджет на сесията по звена съгласно точка 1.2 и състава на НК по звена.
  3. Проектните предложения по точка 1.1. се подават до УК, а тези по точка 1.2. се подават към НК по звена в срок до четири седмици след публикуването на поканата.
  4. НК/УК избират по двама външни рецензенти за всяка от сесиите, които в срок до две седмици след изтичане на срока по точка 7 да се запознаят и оценят подадените проектни предложения.
  5. До една седмица след изтичане на срока по точка 8, НК подават в УК обобщен доклад за проведената сесия, всички постъпили проектни предложения и рецензиите към тях. Обобщеният доклад трябва да съдържа:
    • протокол от заседанието на НК, на което е взето решението за класиране на проектните предложения;
    • таблица с информация за всички постъпили проектни предложения, относно административното съответствие на подадените проекти, точките присъдени на проектните предложения на база експертните карти на рецензентите и крайния брой точки присъден от НК;
    • списък-предложение към УК за финансиране на класираните проекти съобразно крайния брой точки присъден от НК и индикативния бюджет на звеното за сесията съгласно точка 1.2.
    • aко в рамките на класирането на първата сесия, има проекти с равен брой точки, с чието едновременно финансиране се надхвърля индикативния бюджет на звеното, предвиден за първата сесия, към списъка по точка 9.3 могат да се добавят и тези проекти. При реализирането на такава хипотеза допълнителното финансиране за първата сесия се субсидира от полагащите се средства от индикативния бюджет на звеното за втората сесия;
    • в случай, че средствата предвидени по точка 1.2 за звеното за първата сесия не са усвоени, те се прехвърлят към индикативния бюджет на звеното за втората сесия.
  6. До една седмица след изтичане на срока по точка 9, УК обявява окончателното класиране и финансиране на спечелите проекти и предлага на ректора да сключи договори със съответните ръководители на проекти, класирани за финансиране по реда на точка 9 и точка 2.1.

Изисквания към проектите

  1. Финансират се проекти за научни изследвания, които могат да доведат до резултати, необходими за трансфер на знания и технологии чрез защита на интелектуална собственост или имат потенциал за иновации и които:
  • отговарят на изискването на Рамката за държавни помощи за научни изследвания, развитие и иновации за фундаментални научни изследвания: експериментална или теоретична дейност, предприета с основна цел за придобиване на нови знания за фундаменталните причини за явленията или наблюдаемите факти, без да се цели каквото и да било пряко търговско приложение или използване;

или

  • попадат в определението „трансфер на знания“ от т. 15 буква „х“ на Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации. Всички печалби от тези дейности се реинвестират в основните дейности на висшето училище или инфраструктура;
  1. Основните очаквани резултати от изпълнението на проектите са научни публикации, индексирани в Web of Science и/или международни патенти.
  2. Предимство се дава на проекти:
    • чиито научен колектив е изграден от участници, които не попадат в научните групи, вече определени по проекта SUMMIT;
    • включващи студенти, млади учени, докторанти или постдокторанти.
  3. Всеки проект трябва да съдържа следните елементи:
    • Наименование на проекта, ръководител и данни за контакт;
    • Научна тема на проекта – кратко изложение на състоянието на изследвания проблем, цел, задачи, методология и научни приноси (до 2 страници);
    • Очаквани резултати - научни публикации в списания, индексирани в Web of Science и/или международни патенти и индикативен времеви график за публикуване/получаване. Постигането на част от очакваните резултатите задължително трябва да се планира за първата половина от времетраенето на проекта;
    • Работна програма (до 1 страници);
    • Научен колектив – списък на основния научен колектив, кратки професионални биографии на членовете му (по образец) и общ списък на публикациите им от последните 4 години, доказващи компетентност и капацитет за провеждане на научни изследвания по темата на проекта;
    • Бюджет на проекта – индикативно разпределение на средствата по допустими разходни пера.
    • За проектните предложения по т.1.1., както и за тези, по т.1.2., за които научния колектив или отделните учени предвиждат съгласно точка 14.3, като очакван резултат получаването на международен патент, проектното предложение трябва да съдържа и информация за:
  • информация за състоянието на техниката, от което стартира разработването на научния резултат, предлаган за патентоване;
  • степента на технологична готовност TRL, до която ще достигне предлагания за патентоване научен резултат;
  • областите на индустриалното приложение на патента.

Участници в научните проекти

  1. Научните проекти могат да бъдат предлагани от отделни учени или от научни групи. В случай, че става въпрос за учен или научна група от вече определените по проекта SUMMIT, то тогава този проект не трябва да е част от научната програма на съответната група като последното се заявява в декларация по образец.
  2. Допустими участници в научните проекти са членовете на академичния състав, изследователи, млади учени, докторанти, постдокторанти и студенти на Софийския университет. Като членове на научни групи могат да бъдат привличани и външни за Софийския университет лица (до 25% от научния колектив на проекта), в това число и чуждестранни учени.
  3. Допустимите участници могат да се включат в научния колектив само на един проект, независимо по коя покана е подаден.
  4. В научните проекти не могат да участват:
    • водещите и привлечените изследователи в научните групи, вече определени по проекта SUMMIT;
    • членовете на научните комисии за оценка и класиране на проектите по звена;
    • лицата, привлечени за рецензенти от НК;
    • членовете на УК;
    • лица, заемали или заемащи държавни длъжности, непосредствено свързани с приемането и реализацията на Националния план за възстановяване и устойчивост.
  5. Ръководителите на научните проекти трябва да бъдат хабилитирани лица (доценти или професори, или съответното ниво изследователи) на основен трудов договор в Софийския университет в звеното (факултет, департамент, институт, център), към което е подаден съответния проект, и да остават на такава позиция по време на изпълнението и отчитането на проекта.

Бюджет на научните проекти

  1. Допустими са всички разходи свързани със:
    • осигуряване на необходимите консумативи и условия за провеждане на научни изследвания и иновации (ремонт на помещения, апаратура, материали и др.);
    • възнаграждения на членове на научния колектив за работа по проекта. Месечното възнаграждение на членове на колектива не може да надвишава ставките, предвидени за категориите персонал (с включени плащания от работодателя), както следва: водещ изследовател (R4) – 6000 лв., установен изследовател (R3) – 6000 лв., старши сътрудник (R2) – 4500 лв., пост-докторант (R2) – 3500 лв., млад учен или докторант (R1) – 2000 лв., неакадемичен персонал (технически и административен) – 1400 лв. Всички стойности се отнасят за работа на пълно работно време по проекта;
    • други необходими разходи за провеждане на изследванията, международно сътрудничество, представяне, публикуване или стартиране на процедура по придобиване на патентна закрила с международно действие.
  2. В процеса на изпълнение на проекта е възможно преразпределение на средствата до 50% по бюджетни пера с решение на ръководителя на проекта. За преразпределение на средствата над 50% по бюджетни пера ръководителят на проекта отправя обосновано предложение до ректора чрез координатора на дейност 3.4 в УК;
  3. Ако в резултат на редуциране на бюджети или прекратяване на проекти по точки 27.2 и 29.2 или в случай на неусвояване на средствата, предвидени по точка 1.2, в резултат от което след втората конкурсна сесия се освободи финансов ресурс, УК може да предложи на ректора да бъдат финансирани проектите, получили най-голям брой точки сред всички, но не получили финансиране по реда на точка 9. При равен брой точки, предимство се дава на проекти от звена, в които няма прекратени проекти или проекти с редуциран бюджет по реда на точки 26.2 и 28.2.

Критерии за оценка на научните проекти

  1. Подадените научни проекти подлежат на проверка за административно съответствие и на научна оценка.
  2. Проверката за административно съответствие се извършва от член на НК/УК чрез анкетна карта по образец, отразяваща изискванията в точки 11, 12, 14, 15, 16, 17, 18 и 19. Проектните предложения, отговарящи на всички от гореизброените условия, се допускат до научна оценка.
  3. С решение на НК/УК, проектите допуснати до научна оценка се разпределят на външни (по смисъла на ЗРАС в РБ) за Софийския университет експерти по темата на съответните проекти за рецензиране в условията анонимност. За всеки проект се изготвят две независими рецензии.
  4. Рецензентите представят оценка си чрез експертна карта по образец, отчитайки следните показатели:
    • Качества и капацитет на научния колектив – тежест 25%:

- публикационна активност членовете на колектива по темата на проекта през последните 4 години - тежест 5%;

- стимулиране на научното развитие на млади учени – участие на докторанти, постдокторанти и млади учени - тежест 10%;

- в научния колектив не участват изследователи в научните групи, вече определени по проекта SUMMIT – тежест 10%.

  • Научна стойност на проекта – тежест 25%
  • значимост, актуалност и оригиналност на проекта - тежест 10%;
  • потенциал за иновации, възможност за трансфер на знания и интелектуална собственост и потенциал за придобиване на нови знания  - тежест 15%.
    • Цели на проекта – тежест 30%

-      за проекти, водещи до получаване на международни патенти – поне 1 един патент за 200 000 лв.

-      за проекти с бюджет до 50 000 лв. (вкл.) се изисква поне 1 научна публикация, индексирана в Web of Science.

-      за проекти с бюджет от 50 000 лв. до 100 000 лв. (вкл.) се изисква поне 2 научни публикации, индексирани в Web of Science.

-      за проекти с бюджет от 100 000 лв. до 150 000 лв. (вкл.) се изисква поне 3 научни публикации, индексирани в Web of Science.

-      за проекти с бюджет от 150 000 лв. до 200 000 лв. (вкл.) се изисква поне 4 научни публикации, индексирани в Web of Science.

  • Изпълнимост на целите и обоснованост на бюджета – тежест 20%  - оценява се доколко е реалистичен заявения брой научни публикации, индексирани в Web of Science и/или международно признати патенти. Оценката за реалистичност на заявения брой международни патенти се извършва на базата на предоставената информация по точка 14.7

Отчитане на научните проекти

  1. Научните проекти се отчитат на два етапа:
    • междинен етап – отчетът за междинен етап се подава до УК в срок до две седмици след изтичане на половината от времетраенето на проекта. Подаването на междинен отчет не спира изпълнението на проекта;
    • в случай, че междинен отчет не бъде подаден до четири седмици след изтичане на половината от времетраенето на проекта, УК може да прекрати изпълнението на проекта;
    • краен етап – отчетът за краен етап се подава до УК в срок до четири седмици след изтичане на времетраенето на проекта.
  2. Междинните и крайните отчети се изготвят по таблица по образец и съдържат:
    • информация за постигнатите резултатите, представена в сравнение с индикативния времеви график на проекта;
    • информация за участващите в проекта млади учени, докторанти, постдокторанти и студенти на Софийския университет, както и за привлечените външни за СУ членове на колектива;
    • обобщена информация за изразходване на бюджета на проекта по пера.
  3. В срок от две седмици след подаването на междинен отчет УК се произнася по него като:
    • при липса на забележки отчета се приема в режим на „мълчаливо съгласие“;
    • при установяване на неизпълнение на индикативните цели и/или груби нарушения в изразходване на бюджета на проекта, УК може да редуцира бюджета или да прекрати изпълнението на проекта.

 

Вътрешни правила на ФСФ относно повеждане на първа конкрусна сесия по програмата „Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“ (научна комисия за провеждане на първа конкурсна сесия)

 

 

Конкурс за финансиране на научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост

 

Уважаеми колеги,

На 14.03.2023 г. ръководството на СУ „Св. Климент Охридски“ стартира Конкурс за финансиране на научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост - Сесия I.

Препоръчвам на всички участници да се запознаят подробно с Методиката за разпределение на средствата, кандидатстване, класиране и отчитане на проектите, както и с останалата част от проектната документация, достъпна на посочените в Заповедта на Ректора линкове. Оценяването на проектите ще бъде обвързано с основната цел на програмата – осъществяване на публикации в издания, включени в Web of Science, като ще се отчита и съотношението между бюджета на проекта и броя на планираните публикации.

Обръщам внимание на преподавателите от Факултета по славянски филологии, които ще подават проектни предложения за конкурса, че ФС на ФСФ прие допълнителни вътрешни правила за провеждането на първата сесия от конкурса във Факултета.

 

Заявките на желаещите да участват в конкурса се приемат от 15 март 2023 г. до 17:30 ч. на 12 април 2023 г. по електронен път на адрес: 

https://projects-summit.uni-sofia.bg/projects/

Проектни предложения, които не са подадени по определения ред, няма да бъдат приемани за разглеждане и класиране.

Формулярите за участие в конкурса, както и Методиката за разпределение на средствата, кандидатстване, класиране и отчитане на проектите по точка 3.4 „Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“ са публикувани на адрес: 

https://projects-summit.uni-sofia.bg/projects/

 

Конкурс за финансиране на научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост - Сесия I. (Заповед)

Методика за разпределение на средствата, кандидатстване, класиране и отчитане на проектите по точка 3.4 „Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“

Вътрешни правила на ФСФ относно повеждане на първа конкрусна сесия по програмата „Научни изследвания с потенциал за иновации или трансфер на знания/интелектуална собственост“ (научна комисия за провеждане на първа конкурсна сесия)

Допълнение към вътрешните правила на ФСФ

 

Времеви график за дейностите по конкурса във ФСФ

Подаване на проектните предложения

15.03. – 12.04.2023 г.

Рецензиране (по двама външни рецензенти на всеки проект)

13.04. – 26.04. 2023 г.

Подоване на обобщен доклад и предложение за класиране от факултетната Научна комисия

До 3 май 2023 г.

Обявяване на окончателното класиране и финансиране на спечелилите проекти от Университетската комисия

До 10 май 2023 г.

 

                                                                              Доц. Бойко Пенчев,

                                                                              Декан на ФСФ

София

15.03.2023 г.

 

 

 

 

ДОКЛАДИ И ПРЕЗЕНТАЦИИ

(Проект „Наративни модели и граматически явления в исторически съчинения 1900 – 1944 г. Първи етап“)

 

Красимира Алексова. Мястото на презумптива в историографски съчинения от първата половина на XX век. Доклад, изнесен в рамките на Националната научна конференция на тема „ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА, ОБЩЕСТВО“, организирана от Филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в гр. Смолян, 3-4 ноември 2022 г., град Смолян. Предпечатна версия. [Алексова Смолян 2022]

Красимира Алексова. Презумптивът в българската художествена проза и в историографски съчинения. Доклад, изнесен в рамките на Научната конференция с международно участие, посветена на 300-годишнината от рождението и 60-годишнината от канонизацията на преподобния Паисий Хилендарски, ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2022, организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, 10-11 ноември 2022 г., град Пловдив. Предпечатна версия. [Алексова Пловдив 2022]

Ласка Ласкова. Конструкциитe от типа съм + минало страдателно причастие в историографски текстове от първата половина на XX век.  Доклад, изнесен в рамките на Националната научна конференция на тема „ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА, ОБЩЕСТВО“, организирана от Филиала на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ в гр. Смолян, 3-4 ноември 2022 г., град Смолян. Предпечатна версия. [Ласкова Смолян 2022]

Ласка Ласкова, Красимира Алексова. Анотация на типовете реч и наративни стратегии в историографски текстове.  Презентация, изнесена в рамките на Научната конференция на тема „Исторически и съвременни аспекти на българския език“, организирана в памет на проф. дин Боряна Велчева по случай 90 години от рождението ѝ, организирана от Фондация „Проф. д-р Максим Младенов“ – Общество за изследване на българската народна реч и Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“, 7-8 октомври 2022 г., гр. София. [Ласкова Алексова Анотация София 2022]

Ласка Ласкова. Свидетелски времена за ненаблюдавани събития в историографски текстове.  Презентация, изнесена в рамките на Научната конференция с международно участие, посветена на 300-годишнината от рождението и 60-годишнината от канонизацията на преподобния Паисий Хилендарски, ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ 2022, организирана от Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, 10-11 ноември 2022 г., град Пловдив. [Laskova Plovdiv 2022]

 

КОРПУС ИСТОРИОГРАФСКИ ТЕКСТОВЕ /КИТ/

 

КИТ

КОРПУС ИСТОРИОГРАФСКИ ТЕКСТОВЕ

(Проект „Наративни модели и граматически явления в исторически съчинения 1900 – 1944 г. Първи етап“)

 

Корпусът съдържа машинночетими копия на собствено историографските части на 23 изследвания, публикувани в Годишника на Историко-филологическия факултет през първата половина на XX в. Запазени са оригиналният правопис и номерацията на страниците.

 

Йордан Иванов. Епископиите Брегалнишка и Велбуждска през средните векове. ГСУ, Т. 1, 1905, стр. 74 – 83.

Проверка и корекции след OCR: Ива Колева

Проверка и корекции за старогръцки: Яна Сивилова

 

Гаврил Кацаров. Просбата на Скаптопаренците до императора Гордиана ІІІ. ГСУ, Т. 1, 1905, стр. 28 – 38.

Проверка и корекции след OCR: Самуил Радилов

Проверка и корекции за старогръцки: Яна Сивилова

 

Гаврил Кацаров. Залмоксис. ГСУ, Т. 3 – 4, 1908, стр. 153 – 154.

Проверка и корекции след OCR: Александър Димитров

Проверка и корекции за старогръцки: Яна Сивилова

 

Васил Златарски. Гръцко-български съюз през 1204/5 година. Ректорска реч, произнесена на 25 ноемврий 1913 год. ГСУ. ИФФ, Т. 8 – 9, 1914, стр. 2 – 23.

Проверка и корекции след OCR: Даниел Асенов

Проверка и корекции за старогръцки: Ласка Ласкова

 

Гаврил Кацаров. Елинизмът в Стара Тракия и Македония. ГСУ. ИФФ, Т. 13 – 14, 1920, стр. 1 – 19.

Проверка и корекции след OCR: Борис Борисов

Проверка и корекции за старогръцки: Ласка Ласкова

 

Петър Ников. Материали за средновековната история на България. ГСУ. ИФФ, Т. 18, 1922, стр. 1 – 22. 

Проверка и корекции след OCR: Ласка Ласкова

Заб. Без извори (стр. 9 – 22).

 

Стоян Романски. Въстанически заговор на Васил Х. Вълков в Браила през 1843 година. ГСУ. ИФФ, Т. 18, 1922, стр. 1 – 132.

Проверка и корекции след OCR: Александър Димитров

Заб. Без извори (стр. 49 – 132).

 

Петър Нойков. Поглед върху развитието на българското образование до Паисия. ГСУ. ИФФ, Т. 21, 1925, стр. 1 – 60.

Проверка и корекции след OCR: Ласка Ласкова

 

Петър Нойков. Поглед върху развитието на българското образование от Паисия до края на XIX век. ГСУ. ИФФ, Т. 22, 1926, стр. 1 – 96.

Проверка и корекции след OCR: Ива Колева

 

Васил Златарски. Национализация на българската държава и църква през ІХ век. ГСУ. ИФФ, Т. 22, 1926, стр. 1 – 32.

Проверка и корекции след OCR: Магдалена Динева

 

Петър Мутафчиев. Българи и румъни в историята на дунавските земи. ГСУ. ИФФ, Т. 23, 1927, стр. 1 – 247.

Проверка и корекции след OCR: Александър Димитров, Даниел Асенов, Ралица Василева, Магдалена Динева, Ласка Ласкова

Проверка и корекции за старогръцки: Ласка Ласкова

 

Гунчо Гунчев. Вакарел. Антропогеографски проучвания. ГСУ. ИФФ, Т. 29, 1933, стр. 1 – 195.

Проверка и корекции след OCR: Ласка Ласкова

Заб. Файлът представлява ексцерпт на историографската част на труда от стр. 56 до стр. 109.

 

Васил Златарски. Ансбертовият "жупан или сатрап на България" не е бил Добромир Хриз. ГСУ. ИФФ, Т. 29, 1933, стр. 1 – 20.

Проверка и корекции след OCR: Борис Борисов

 

Янко Тодоров. Тракийските царе. ГСУ. ИФФ, Т. 29, 1933, стр. 1 – 80.

Проверка и корекции след OCR: Зорница Петкова

Проверка и корекции за старогръцки: Ласка Ласкова

 

Веселин Бешевлиев. Няколко бележки върху българската история. ГСУ. ИФФ, Т. 32, 1936, стр. 1 – 37.

Проверка и корекции след OCR: Йоанна Янева

Проверка и корекции за старогръцки: Ласка Ласкова

 

Христо Данов. Херодот като извор за историята на Тракия, Македония, Пеония и Западното Черноморие. ГСУ. ИФФ, Т. 32, 1936, стр. 1 – 106.

Проверка и корекции след OCR: Ралица Василева

Проверка и корекции за старогръцки: Ласка Ласкова

Заб. Без извори (стр. 58 – 106).

 

Михаил Арнаудов. Из дейността на Неофит Бозвели. Неиздадени писма, речи и заявления. ГСУ. ИФФ, Т. 33, 1937, стр. 1 – 53.

Проверка и корекции след OCR: Зорница Петкова

Заб. Без извори (стр. 20 – 53).

 

Иван Панайотов. Източният въпрос и неговото влияние върху събитията от най-новата история. ГСУ. ИФФ, Т. 33, 1937, стр. 1 – 19.

Проверка и корекции след OCR: Самуил Радилов

 

Михаил Арнаудов. Няколко тъмни епизода от живота на Раковски в 195354. ГСУ. ИФФ, Т. 34, 1937, стр. 1 – 64.

Проверка и корекции след OCR: Борис Борисов

 

Стефан Младенов. Испериховият военен стан в южна Бесарабия. ГСУ. ИФФ, Т. 34, 1938, стр. 1 – 21.

Проверка и корекции след OCR: Самуил Радилов

Проверка и корекции за старогръцки: Яна Сивилова

 

Веселин Бешевлиев. Вярата на първобългарите. ГСУ. ИФФ, Т. 35, 1939, стр. 1 – 64.

Проверка и корекции след OCR: Самуил Радилов

Проверка и корекции за старогръцки: Ласка Ласкова

 

Михаил Арнаудов. Константин Стоилов и българската екзархия в 1882 г. ГСУ. ИФФ, Т. 37, 1941, стр. 1 – 24.

Проверка и корекции след OCR: Йоанна Янева

Заб. Без извори (стр. 8 – 24).

 

Михаил Арнаудов. Към историята на българската екзархия. I. Документи от 1881 до 1890 година. ГСУ. ИФФ, Т. 40, 1944, стр. 1 – 151.

Проверка и корекции след OCR: Магдалена Динева

Заб. Без документи (стр. 26 – 151).

 

 

Изследвания - доклади и презентации

 

 

 

НАРАТИВНИ МОДЕЛИ И ГРАМАТИЧЕСКИ ЯВЛЕНИЯ
в исторически съчинения 1900 – 1944 г. Първи етап
(дог. № 80-10-75/10.05.2022 г.)

 

 

Цели

Като писмени речеви продукти на научна дейност историографските текстове се подчиняват на определени правила, които засягат избора на темпорално-евиденциални форми (наративен модел) в зависимост от текстовия тип (разказ, описание, аргументация).

До момента не съществува цялостно изследване върху развитието и стабилизирането на стилистичната норма до съвременното ѝ състояние. Проектът си поставя за цел да запълни тази празнина чрез създаването на корпус от представителни исторически текстове (КИТ), публикувани в Годишника на СУ. Историко-филологически факултет в периода 1900 – 1944 г., който да бъде проучен с оглед на използваните наративни модели и свързаните с тях граматически явления (времена на индикатива, конклузив, ренаратив, презумптив).

Екип

Проф. д-р Красимира Алексова (ръководител), проф. д-р Андрей Бояджиев, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Яна Сивилова, докторант Димитрия Маринкова и студентите от специалност „Българска филология“ Александър Димитров, Борис Борисов, Даниел Асенов, Зорница Колева, Ива Колева, Йоанна Янева, Магдалена Динева, Ралица Василева и Самуил Радилов.

 

Изследвания - доклади и презентации

КОРПУС ИСТОРИОГРАФСКИ ТЕКСТОВЕ /КИТ/