Вие сте тук: Начало Магистърски програми Опазване на културното наследство
ПДФ Печат Е-мейл
Начало на статията

Нови тенденции в историята на книгата и четенето

 

проф. дфн Красимира Даскалова

 

 

Анотация

 

Курсът нови тенденции в историята на книгата и четенето за магистърската програма опазване на българското културно наследство въвежда в интернационалното и интердисциплинарно поле на историята на книгата и четенето. Той запознава с основни подходи и принципи, върху които се градят изследванията на историческите и съвременните процеси на писмената комуникация: очертава основните етапи на създаването и развитието на книжнината, в национален, регионален и международен контекст; занимава се с проблемите на грамотността и четенето през вековете; артикулира някои проблеми на авторството и авторското право; запознава с въпроси, свързани с репресията над книгата и писаното слово през вековете (със специален акцент върху цензурата наложена от тоталитарните режими през 20 век: на Изток и Запад); проблематизира бъдещето на книгите и традиционните книжовни форми.

 

Форми и методи на оценяване: Оценката за курса е комплексна и включва: 1. активно участие в учебния процес, 2. презентация по един от разглежданите проблеми, 3. курсова работа в края на семестъра (15 страници).

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Историята „история на книгата” (18 - 19 век). Съвременни исторически изследвания за книгата. Зараждане на идеята за обща история на книгата. Тенденции в руската и съветската книговедски школи; във френската библиологическа школа и техният отзвук в източноевропейското, западноевропейското и американското знание за книгата. Интернационализация и глобализация на съвременната история на книгата. Комуникацията, книгите и историята на книгата.

2

2.

Писменост и писмена комуникация. Писмеността по българските земи. Знаковите системи за самоизразяване на човека и общуването между индивиди и човешки общности. Етапи в развитието на древните писмености. Писмените паметници на Първата българска държава до епохата на нейната християнизация. Глаголическа и кирилска писменост.

2

3.

Материали за писане и форми на книгата. Папирус, пергамент и хартия – въвеждане в употреба и разпространение. Формите на книгата и тяхната еволюция.

2

4.

Средновековната ръкописна книга. Утвърждаване на средновековната култура. Западноевропейската манускриптна традиция. Средновековната ръкописна традиция на Изток: византийски и арабски ръкописни книги. Отношението към книгата и писмената култура през Античността и Средновековието.

2

5.

Българската ръкописна книгазначимо явление в духовното развитие на Средновековна Европа. Материали и форми, съдържание и оформление на българската книга в нейната хилядолетна история. Периодизация на книжовната традиция и най-известни образци.

2

6.

Средновековната култура и средновековното четене. Грамотност (функционална; официална и професионална; рекреационна и прагматична) и устност.

2

7.

Изобретяване на книгопечатането. Социални и технологични предпоставки. Елементи в изобретението на Johannes Gutenberg. Жизнен път и първи печатни издания.

1

8.

Инкунабули. Разпространение на книгопечатането. Особености на първопечатните издания и отлики от по-късните издания. Личността на печатаря – водеща фигура в книгоиздаването на 15 век.

1

9.

Първи български печатни издания: българо-влахийски (16-17 в.), венециански (16 в.), българо-католишки (17 в.), славянобългарски (18 в.).

1

10.

Печатната книга през 16 -19 век. Реформация и нарастващата тиражност на изданията. Научни издания. Цензура. Нови организационни издателски принципи в Западна Европа. Книгоиздаването в Западна Европа от 17 до 19 век: Франция, Англия, Германия, САЩ. Трансформация в културната ситуация през 17 век – Холандия, водеща държава в книгоиздаването. Идеите на Просвещението и западноевропейските издателски фирми пред 18 век. „Революцията” на четенето. Технологични нововъведения и издателска индустрия през 19 век.

1

11.

Книгоиздаването в Източна Европа и Русия през 16 – 19 век. Съотношение между ръкописните и печатните книги в Русия през 17 век. Книгопечатането – в служба на държавната власт. Книгоиздаване и цензура в дореформена и следреформена Русия.

1

12.

Българската възрожденска книжнина. Хронологични граници и общи тенденции. Църквата, училището и печатът. Литературно-художествено творчество и жанрови трансформации. Книги, периодика, читалища, книгопечатане, книготърговия. „Правят ли книгите революция?” Писмена комуникация, „въобразени общности” и национално конструиране.

2

13.

Авторството в “комуникационната верига” на книгите. “Що е автор” (М. Фуко) и авторско право? “Геният” и авторското право. Икономически и правни условия за появата на “автора”. Историята на авторското право в сравнителна перспектива: Европа и България. Авторство и пол: женската литературна история и нейната не/възможност. Жени, авторство и литературен канон.

1

14.

Нови тенденции във фунционирането на книжовната култура през 20 век: Книгоиздаване, вестници и списания в Европа и Америка.

2

15.

Книги и книжовност в България след Освобождението: основни тенденции; печатарят-издател през първото десетилетие след Освобождението; нови насоки в книжовния живот през 90-те години на 19 век; заключителен етап във формирането на нов тип книжнина (първите две десетилетия на 20 век).

2

16.

Книгоиздаването в България между двете световни войни. Общи тенденции и характер на издателската дейност. Най-значителни издателски начинания и общ облик на издателската продукция. Личностите в българското книгоиздаване.

2

 

17.

Българското книгоиздаване след Втората световна война. Одържавяване на книжовните институции в България (1947 – 1952). Изграждане на нова издателска и книготърговска мрежа. Структура и динамика на издателската продукция от 50-те до края на 80-те години. Белези на монополната държавна книжна продукция.

2

18.

Репресията над книгата. Цензурата в историята. Цензурата през Античността и Средновековието. Променящите се модели на цензурата: Просвещение и цензура. Либерализъм и цензура. Пазар и цензура. Руската цензура през ХІХ век. Цензура и социален конформизъм в Англия. Литературна свобода и цензура в Съветска Русия.

2

 

 

 

Литература:

 

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

На български език:

1.  Аверинцев, Сергей. Словото и книгата. // Ранновизантийската литература : Традиции и поетика, С., 2000, с. 388–428

2. «Автор», «авторско право». – В: Българска книга. Енциклопедия., състав. Ани Гергова. София-Москва: Пенсофт, 2004.

3.  Атанасов, Петър. Начало на българското книгопечатане. С., 1959.

4.  Атанасов, Петър. Яков Крайков. Книжовник, издател, график. С., 1980.

5.  Богданов, Богдан. Старогръцката култура и проблемът за четенето. // Старогръцката литература. С., 1992, с. 37–45.

6.  Богданов, Иван. Българската книга през вековете. С., 1978.

7.  Боров, Тодор. Българската книга. С., 1935.

8.  Бръзицов, Христо. Български книгоиздатели. С., 1976.

9. Възрожденски книжари: Сборник. С., 1980.

10. Гергова, Ани. Книжнината и българите ХІХ – началото на ХХ век. С., 1991.

11. Гергова, Ани. Авторът – битие и творческа свобода. – В: ГСУ, Център по културознание, 87, 1999 [за 1994], 35 -68.

12. Гергова, Ани. Книгознание: Лекции. С., 1995.

13. Гергова, Ани и Даскалова, Красимира (състав.), История на книгата/Книгата в историята, София: 2000.

14. Дамянова, Пенка, Камбуров, Димитър и др. (състав.) Времето на жените, София, 1997.

15. Даскалова, Красимира. Грамотност, книжнина, читатели и четене в България на прехода към модерното време. С., 1999.

16. Даскалова, Красимира. Статии: “Алманах”, “Възраждане”, “Възрожденска книжнина”, “Грамотност”, “Жените и книжнината”, “Просвещение”, “Цензура”В: Гергова, Ани (състав.) Българска книга. Енциклопедия. София-Москва: PENSOFT, 2004, 28-29, 121-122, 122-123,130-132, 170-172, 461-463.

17. Даскалова, Красимира. Щрихи към историята на Османската цензура през втората половина на ХІХ век. – В: Балканите. Модернизация, Идентичности, Идеи. Сборник посветен на проф. Надя Данова. С., 2011, с. 136-150.

18. Иванова, Климентина. В началото бе книгата. С., 2002.

19. Изер, Волфганг. Обхватът на интерпретацията. София, 2004.

20. Йончев, Васил. Книгата през вековете. С., 1976.

21. Кирова, Милена. Неслученият канон. С., 2010.

22. Кръстев, Кръстьо. Българската книга. // Мисъл, 1899, № 2, 131 – 141; № 4, 361 – 373.

23. Куев, Куйо. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С., 1979.

24. Кьосев, Александър (състав.) Българският канон. София: 1998.

25. Мангел, Алберто. История на четенето. С., 2004.

26. Николчина, Миглена Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литературна история. София, 2004.

 

На руски език:

1.  Баренбаум, Йосиф. История книги. М., 1984.

2. Без цензуры: периодика "самиздата" до и после распада СССР в фондах Российской национальной библиотеки: Каталог / Состав. А. С. Асватуров, М. А. Семенова. Санкт Петербург: РНБ, 1999.

3. Большая цензура: Писатели и журналисты в стране советов 1917–1956 / Состав. Л. В. Максименков. Москва : МФД : Материк, 2005.

4. Блюм, Арлен В. Закат Главлита. Как разрушалась система Советской цензуры: документальная хроника 1985–1991 гг. // Книга. Исследования и материалы, 71, 1995, с. 168–187.

5. Блюм, Арлен В. Запрещенные книги русских писателей и литературоведов 1917–1991: Индекс советской цензуры с комментариями. Санкт Петербург: Гос. унив. культуры и искусств, 2003.

6. Блюм, Арлен В. Частные и кооперативные издательства двадцатых годов под контролем Главлита. // Книга. Исследования и материалы. 66, 1993, с. 175–191.

7.  Владимиров, Лев. Всеобщая история книги. М., 1988.

8.  Гельб, И. Опыт изучения письмености : (Основы грамматологии). М., 1982.

9.  Книга в России до середины ХІХ века. Л., 1978.

10. Пятьсот лет после Гутенберга : 1468 – 1968. М., 1968.

 

На английски език:

1."Author." – In: The Oxford English Dictionary, Encyclopaedia Britanica, etc.

2. Altick, Richard. The English Common Reader : A Social History of the Mass Reading Public 1800 – 1900. Chicago, 1957.

3. Barthes, Roland "The Death of the Author" (1968). – In: David Lodge (ed.), Modern Criticism and Theory. A Reader. Longman, 1997.

4.  Books and Society in History. Boston, 1982.

5.  Chartier, Roger. Forms and Meanings : Text, Performances and Audiences from Codex to Computer. Philadelphia, 1995.

6.  Chartier, Roger. The Order of Books. Cambridge, 1994.

7.  Cipolla, Carlo. Literacy and Development in the West. Harmondsworth, 1969.

8. Danky, James P. and Wayne, A. Wiegand (eds.) Women in Print: Essays on the Print Culture of American Women from the Nineteenth and Twentieth Centuries. University of Wisconsin Press, 2006.

9. Darnton, Robert. The Forbidden Best-Sellers of Pre-Revolutionary France. New York, London : W. W. Norton & Co., 1995.

10. Daskalova, Krassimira. Book History. The State of Play. Interview with Prof. Robert Darnton. - Studia Culturologica, Vol. 3, Spring - Autumn 1994 (published also in SHARP News, 1994, No. 3).

11. Eisenstein, Elizabeth. The Printing Revolution in Early Modern Europe. Cambridge, New York, 1983.

12. Feather, John and David McKitterick. The History of Books and Libraries. Two Views. Washington, 1986.

13. Foote, I. Counter-Censorship. Authors v. Censors in Nineteenth-Century Russia. // Oxford Slavonic Papers. New Series, Vol. XXVII, 1994, p. 62–105.

14. Foucault, Michel "What is an Author?" (1969). – In: Lodge, David (ed.), Modern Criticism and Theory. A Reader. Longman, 1997. На български език - В: История на книгата/Книгата в историята, Ани Гергова и Красимира Даскалова (състав). София, 2000.

15. Furet, Francois and Jacques Ozouf. Reading and Writing : Literacy in France from Calvin to Jules Ferry. // Cambridge Studies in Oral and Literate Culture, 5, 1982.

16. Goody, Jack. The Logic of Writing and the Organization of Society. Cambridge, 1986

17. Gaskell, Philip. A New Introduction to Bibliography. New York, Oxford, 1974.

18. Ginzburg, Carlo. The Cheese and the Worms: The Cosmos of a Sixteenth-Century Miller. Baltimore, 1980.

19. Graff, Harvey. Literacy and Social Development in the West : A Reader. Cambridge, 1988.

20. Harris, William. Ancient Literacy. Harvard, 1989.

21. Havelock, Eric. The Muse Learns to Write: Reflection on Orality and Literacy from Antiquity to the Present. New Haven, 1986.

22. Havelock, Eric. Origins of Western Literacy. Toronto, 1976.

23. Hesse, Carla Enlightenment Epistemology and the Laws of Authorship in Revolutionary France, 1777-1793. – In: Representations, 1990, 30, 109-137.

24. Hirsch, Rudolf. Printing, Selling and Reading 1450–1550. 2nd ed. Wiesbaden, 1974.

25. Iser, Wolfgang. The Implied Reader: Patterns of Communication in Prose Fiction from Bunyan to Beckett. Baltimore, 1974.

26. Iser, Wolfgang. Prospecting: From Reader Response to Literary Anthropology. Johns Hopkins University Press, 1993.

27. Karolides, Nicholas. et al. 120 Banned Books : Censorship histories of world literature / Nicholas J. Karolides, Margaret Bald and Dawn B. Sova. New York: Checkmark Books, An imprint of Facts on File, 2005.

28. Kenyon, Frederick. Books and Readers in Ancient Greece and Rome. Oxford, 1951.

29. Martin, H.-J. The French Book: Religion, Absolutism and Readership 1585 – 1715. Baltimore, London, 1996.

30. Ong, Walter. Orality and Literacy. London, New York, 1982.

31. Ruud, Charles. Fighting Words: Imperial Censorship and the Russian Press, 1804–1906. Toronto, Buffalo and London: University of Toronto Press, 1982.

32. Stone, Lawrence. Literacy and Education in England 1640 – 1900. // Past and Present, 1969, 42, p. 69–139.

33. Schopflin, Gorge ed. Censorship and Political Communication in Eastern Europe: A Collection of Documents. New York: St. Martin's Press, 1983. – VI, 176 p.

34. Tax Choldin, Marianna. A Fence around the Empire. Russian Censorship of Western Ideas under the Tsar. Durham : Duke University Press, 1985.

35. Theiner, Georges (ed.). They Shoot Writers, Don’t They? London, Boston : Faber and Faber, 1972.

36. Yosmanoglu, I. Chasing the Printed Word: Press Censorship in the Ottoman Empire. 1876-1913. // Turkish Studies Association Journal. 27, 2003, 1-49.

37. “What was the History of the Book?” - Special Issue of Modern Intellectual History (MIH), Cambridge University Press, November 2007 (discussion forum with the participation of Bill Bell, Robert Darnton, Peter Burke, Roger Chartier, David Hall).

38. Woodmansee, Martha. The Genius and the Copyright: Economic and Legal Conditions of the Emergence of the „Author“. - In: Eighteenth Century Studies, 1984, 17, No. 4, 425-448.

 

На френски език:

1.  Chartier, Roger. L’Ordre des livres. Aix-en-Provence, 1992.

2.  Dahl, S. Histoire du livre (de l’Antiquite a nos jours). Paris, 1960.

3. Daskalova, Krassimira. La reception des almanachs populaires en Bulgarie au XIX siecle. - In: Luesebrink, H.-J., Y.-G. Mix, J.-Y. Mollier et P. Sorel (dir.) Les Lectures du peuple en Europe et dans les Ameriques du XVIIe au Xxe siecle. Editions Complexe: Brussels, 2003.

4.  Febvre, Lucien et Martin, Henri-Jean. L’Apparition du livre. Paris, 1959.

5.  Histoires du livres: Nouvelles orientations / Sous la dir. de H. E. Boedeker. Paris, 1995.

6.  Histoires de la lecture Un bilan des recherches / Sous la dir. de R. Chartier. Paris, 1995.

 

На немски език

1.  Engelsing, Rolf. Die Perioden der Lesergeschichte in der Neuzeit. // Archiv fuer Geschichte des Buchwesens, 10, 1969-1970, p. 945–1002.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution