Вие сте тук: Начало Магистърски програми Компютърна лингвистика. Интернет технологии в хуманитаристиката
ПДФ Печат Е-мейл
Начало на статията
Добре дошли в света на компютърната лингвистика и интернет технологиите
Цели
Бъдещите студенти
Реализация
Обща структура на програмата
Условия за прием

Добре дошли в света на компютърната лингвистика и интернет технологиите

 

Програмата е създадена през 2001 година и е първият успешен опит да се съчетаят в българското висше образование  подходи в програмирането, интернет технологиите и филологията.

 

Обучението е специализирано както в областта на компютърната лингвистика, така и в сферата на електронната обработка, анализ и публикация на текстовете. То разглежда въпросите на езиковата структура от гледна точка на съвременните компютърни технологии, а също така се спира на съвременните форми на киберкултурата и (нет)-литературата и на електронните библиотеки.

 

 Формата на обучение е редовна, а срокът - 2 семестъра. 

 

Цели

  • computerДа осигурява подготовката на студентите в областта на компютърната лингвистика и хуманитаристика. Получават се основни знания по информатика и интернет технологии.
  • Да създава бъдещи експерти, достатъчно добре подготвени да участват и в международни изследователски проекти.
  • Да се поставят основите за сътрудничество с чужди университети и изследователски центрове с подобни програми.

 

Учебен план

 

Преподаватели

 

Бъдещите студенти

Нашите студенти са бакалаври и магистри, които желаят да придобият по-добра представа за тенденциите в областта на компютърната лингвистика, корпусната лингвистика, обработката на електронни текстове и да бъдат добре подготвени специалисти в широк кръг от области, свързани с електронната обработка на информация.

 

Реализация

Завършилите студенти имат добра основа за научни занимания в областта на компютърната лингвистика, както и по-широка компютърна и лингвистична грамотност, даваща възможност за нестандартни практически приложения. Студентите ни се реализират във водещи IT фирми, в популярни национални и специализирани медии и в научни центрове.

 

Обща структура на програмата

Включени са лекционни курсове, които са задължителни и общи за всички студенти и избираеми, на които студентите се спират в зависимост от своите интереси и подготовка. Семинарите също са задължителни или избираеми. През втория семестър всеки студент работи върху дипломна работа за защита на магистърска степен. Това са най-вече задачи с конкретно практическо приложение.

 

Условия за прием

Завършена бакалавърска или магистърска степен в професионално направление „Филология“ или „Информатика и компютърни науки”.

Елементарно ниво на познание за работа с компютър (за предпочитане владеене на текстообработваща програма);

Английския език на ниво, което да им позволи да се запознаят със специализираната терминология към разглежданите програмни продукти.

Успешно положен приемен изпит. За кандидатите за места, субсидирани от държавата се прави класиране въз основа на бала, образуван от сумата от оценката от приемния изпит и средноаритметичната оценка от дипломата за висше образование.

 

comp lingКандидатстване

Кандидатстването за магистърската програма се състои от кратък писмен изпит и събеседване. Писменият изпит има продължителност от един час и включва два компонента: логическа задача и практически езикови задачи. Свободното събеседване има продължителност 10 - 20 минути и включва разговор върху практическите задачи и запознаване с мотивацията и общата подготовка на кандидата, компютърните му умения и степента на владеене на английски език.

 

 

Примерна логическа задача

5 октомври 2004 г., задача по логика за филолози
Име:

За три семейства знаем, че във всяко от тях единият от съпрузите винаги казва истината, а другият винаги лъже. От запознанството с тях разбираме, че имената им са: Анка, Ганка, Данка, Асен, Георги и Добри. Да, обаче не знаем кой за кого е женен, но чуваме следните техни изказвания.

  1. Георги: Във всяко семейство имената на съпрузите започват с една и съща буква.
  2. Добри: В поне едно семейство имената на съпрузите започват с различни букви.
  3. Ганка: Съпругът на Анка е Асен.
  4. Асен: Жена ми се казва Ганка.
  5. Данка: Сред горните изказвания повечето са лъжи.
  6. Анка: Сред горните изказвания повечето са лъжи.
  7. Асен: Съпругът на Анка излъга.

 

Кой за кого е женен?

Решение. Задачата, разбира се, допуска различни решения, които без теоретични познания по логика се свеждат до “здрав разум” и внимателно изчерпване на случаи. Изложеното тук решение не е най-краткото, но просто ще се възползваме от възможността да акцентираме на два момента. Първият се отнася до това, след като стигнем до на пръв поглед възможна непротиворечива комбинация, да се убедим, че тя е осъществима, т.е. да проверим верността на изказванията за тази комбинация. Казано по друг начин, да отхвърлим възможността задачата да няма решение – условията да са неосъществими. Разбира се, не бива априори да се изключва и възможността за няколко различни решения. Вторият момент се отнася до наблюдението, че когато разглеждаме компания от “теоретични” хора – винаги лъжат или винаги казват истината – в нея няма човек, който да каже “аз лъжа”. Наистина, ако някой направи такова изказване, той не би могъл да е от твърдите поддръжници на истината – тогава това именно негово изказване ще е невярно. Той не би могъл да е и от заклетите лъжци, защото това негово изказване би било вярно.

Да забележим, че точно едно от (1) и (2) е вярно (и значи другото не е вярно). Прочитайки (3) и (4), съобразяваме, че те не могат да са едновременно верни - ако едното от тях е вярно, то другото не е вярно. Така че измежду (3) и (4) или едното е вярно, а другото – невярно, или и двете едновременно са неверни. Да погледнем (7). Асен не би могъл да е съпругът на Анка, защото тогава част от смисъла на (7) би бил “аз излъгах”. Оттук следва, че (3) е невярно, а така също, че (2) е вярно и (1) е невярно. Значи Ганка и Георги са от лъжците, а Добри е от “добрите” – казващите само истини. Сега да разгледаме двата случая: а) (4) е вярно и б) (4) е невярно. В случая а) Асен казва истина и значи Данка лъже – измежду (1), (2), (3) и (4) две са верни и две неверни. Следователно Анка казва истина. От верността на (4) заключаваме също така, че съпругът на Ганка е Асен. Добри казва истината и значи неговата съпруга лъже, от където получаваме, че съпругата на Добри е Данка. Остава Анка да е съпруга на Георги. Непосредствено се проверява, че така всички условия – точно единият във всяко семейство е лъжец и (1)-(7) имат пресметнатите верностни стойности. С други думи, това е едно решение. Не бива да забравяме, че има още един случай за анализиране – б). Може би той ще ни доведе до друго решение. И така, да разгледаме случая б). Сега (4) е невярно, т.е. Асен е лъжец. Преброяването на верните измежду (1)-(4) показва, че (5), а значи и (6) са истини. С други думи, Данка и Анка казват истини. Значи съпрузите им лъжат. Това показва в частност, че (7) е вярно. Следователно лъжецът Асен поне веднъж е изрекъл истина, което е абсурдно. Така получихме, че случаят б) е невъзможен и намереното преди това – случая а) – решение е единствено. С това задачата е решена.

Препоръчваме на читателя да се поупражни самостоятелно като не разглежда случаите а) и б), а вместо това, при направените до този момент заключения, съобрази, че (4) и (5) имат противоположни верностни стойности, от където да заключи верността на (6) и т.н.

 

Примерни езикови задачи:

1. Кои са морфемите, които изграждат следната дума? Класифицирайте ги.

пренагрелите

пре-на-гре-л-и-те

представка: пре-на-

Корен: -гре-

Словообразувателна наставка:

Граматична наставка: -л

Окончание: -и

Членна морфема: -те

2. Кои са словосъчетанията, включени в следното изречение? Определете вида на словосъчетанията.

Приятелят на госпожица Таня каза, че ще закъснее за лекции.

Госпожица Таня; на госпожица Таня; приятелят на госпожица Таня; каза, че ще закъснее за лекции; за лекции; ще закъснее за лекции. Именни: Госпожица Таня; приятелят на госпожица Таня

Глаголни: каза, че ще закъснее за лекции; ще закъснее за лекции

Предложни: на госпожица Таня; за лекции

3. Колко четения има следното изречение? Избройте ги.

Аристотел прочете новия роман за неизвестните деца на Сократ.

Аристотел прочете [новия роман за неизвестните деца на Сократ]. = прочете романа, в който се разказва за неизвестните деца на Сократ

Аристотел прочете [новия роман за неизвестните деца] [на Сократ]. = прочете романа пред Сократ

Аристотел прочете [[новия роман [за неизвестните деца]] [на Сократ]]. = прочете новия роман, написан от Сократ

 

 

Ръководител на програмата

проф. д-р Радка Влахова

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution