Теория и практика на озаглавяването

 

проф.дфн Клео Протохристова

 

 

Курсът предлага системно теоретично и културноисторическо рационализиране на заглавието и практиките на озаглавяване. Методологическата презумпция, спрямо която е организирана програмата на курса, е разбирането, че паратекстовете (и заглавието в частност) образуват специфична зона, където се срещат две серии кодове. Едните са собствено литературните, които произвеждат и регулират текста. Другите са социални и предпоставят функционалността на текстовете.

Наблюденията върху практиките на озаглавяване, предложените модели за поетика и реторика на заглавието, както и интерпретацията на заглавието като интертекст и в перспективата на херменевтичния му потенциал се осъществяват върху материал, представителен за историята на българската и западноевропейската литература, както и за съвременния литературен процес.

Цел на курса е да обезпечи студентите от програмата с основни титрологични компетентности, необходими при работата на преводача и редактора.

 

Лекционен курс

 

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

Характер и съдържание на дисциплината.

 

2

2.

Място на титрологията в литературознанието. Актуално състояние на интереса към заглавието.

 

2

3.

Исторически преглед на практиките на озаглавяване

2

4.

Исторически преглед на практиките на озаглавяване (продължение)

2

5.

Поетика на литературното заглавие

2

6.

Реторика на заглавието

2

7.

Заглавието като интертекст

2

8.

Заглавие и рецепция

2

9.

Заглавие и литературна история

2

10.

Заглавие и проблемни ситуации в културата

2

11.

Титрология и интерпретация

2

12.

Заглавието в изобразителните изкуства, музиката и киното

2

13.

Практики на озаглавяване в литературоведското писане.

2

14.

Заглавието като проблем на превода

2

15.

Авторски заглавия и редакторски заглавия

2

 

Форми и методи на оценяване:

Оценката се формира от участие в занятията, решаване на казуси и курсова работа.

 

 

Литература:

 

сп. ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА, 1997, кн. 5-6 (тематичен брой за заглавието).

К. Протохристова. Практики на озаглавяването в историята на западноевропейската литература. В: Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи. Пловдив: Хермес, 2000, с.217-242; второ допълнено издание – Пловдив: Летера, 2003, с. 253-279.

К. Протохристова. Интерпретация и титрология. В: ПРОБЛЕМИ и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1993, с. 205-242.

К. Протохристова. Литературно заглавие и междукултурен трансфер (казусът с романа на Димитър Динев Engelszungen/Ангелски езици). Следите на словото. Юбилеен сборник в чест на проф. Диана Иванова. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски”, 2011, 448-457.

К. Протохристова. Срещи и разминавания в цъфналата ръж. Сп. Литературата, кн.8, 2011.

Н. Георгиев. Раздвоеният и единният Яворов. В: ЯВОРОВ – раздвоеният и единният. София: Наука и изкуство, 1980.

Радосвет Коларов. За едно заглавие на Йовков. Сп. Български език и литература, 1976, кн.2.

Цв. Ракьовски. Паратекстът на литературната творба. София: Херон Прес, 1997.

И. Радев. Паратекстът и художествената творба през Възраждането. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993.