Вие сте тук: Начало Научни издания
За списанието ПДФ Печат Е-мейл

 

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЧЕТВЪРТОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

 

 

Списание „Съпоставително езикознание" публикува материали (статии, обзори и хроники), посветени на съпоставителното езикознание, общото езикознание, теорията и практиката на превода, историята на лингвис­тиката (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, история на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина); рецензии за издания от всички области на езикознанието; тематични и персонални библиографии. Списанието излиза 4пъти годишно по 8 коли всяка книжка. Печатат се статии на български, руски, английски, немски, френски и испански език.Всяка статия се оценява от двама независими рецензенти. Статии, публикувани или под печат в други издания, не се приемат.

 

book77Списание Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive Linguistics [списание на Софийския университет “Св. Климент Охридски”], започнало живота си по идея и под ръководството на проф. Светомир  Иванчев през 1976 г. като Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици, навлиза в своето четвърто десетилетие. След смъртта на неговия основател, от 1990 г. и до днес, благородната мисия на главен редактор поема проф. Живко  Бояджиев. То е първото в света периодично издание, посветено на съпоставителни лингвистични изследвания.


През изтеклите не цели три десетилетия в този печатен орган на Софийския университет "Св. Климент Охридски" са публикувани съпоставителни изследвания на основата на повече от 50 езика. Освен това на страниците на списанието намериха място разнообразни проучвания върху дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, върху историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др. В Съпоставително езикознание “проходиха” редица млади докторанти, асистенти, научни сътрудници. Печатат се статии на български, руски, английски, немски, френски и испански език. Списанието излиза 3 пъти годишно по 8 коли всяка книжка.
Списанието многократно е получавало висока оценка от световни специалисти. Ще приведем само два ласкателни отзива:

Еухенио Косериу [години наред беше член на редакционния съвет на СЕ]: “Поздравления за това превъзходно списание – може би най-доброто списание по съпоставително езикознание, което изобщо някога е било обнародвано!”

Тамара Репина [видна романистка]: “Пожелавам на вашето списание по-нататъшна ползотворна дейност и запазването за дълги години на високия авторитет, с който то се ползва в научния свят”.

Безмерно благодарни сме на всички покойни и живи автори, редактори, рецензенти, редактори-уредници, преводачи, коректори, служители, на ръководствата (предишни и сегашни) на двата филологически факултета на Софийския университет, на поредните ректорски ръководства, на ръководството и на всички сътрудници и приятели в Университетското издателство “Св. Климент Охридски”, които в продължение на трийсет години са допринесли за съществуването и за престижа на Съпоставително езикознание.
Трийсет години е почтена възраст за едно периодично издание. Да се надяваме, че на Съпоставително езикознание предстоят още дълги, дълги години творчески живот!

От редакцията



Професор д-р Живко Бояджиев

(14.04.1936–09.08.2007)
In memoriam

На 09.08.2007 г. българската лингвистика понесе тежка загуба - напусна ни завинаги проф. д-р Живко Бояджиев. Отиде си тихо и някак изведнъж, а от това болката е още по-силна. Без него кабинетът на преподавателите по общо езикознание изглежда празен и необикновено голям, още по-празна е редакцията на списание "Съпоставително езикознание", на което след смъртта на проф. Светомир Иванчев той беше несменяем и незаменим главен редактор. Днес ние, неговите приятели и колеги, си спомняме за кой ли път всичко, което е направил проф. Бояджиев, и не преставаме да се учудваме на неговата изключителна ерудиция, трудоспособност, трудолюбие и отдаденост на всичко, което вършеше, било то преподавателска, научна или редакторска дейност. Той не умееше да прави нищо наполовина, не умееше да се разтоварва, не умееше да почива, никога не повишаваше глас и ако нещо не вървеше, търсеше преди всичко вината в себе си. Неговият стоицизъм, съчетан с благ характер, го правеше необикновена и силно привлекателна личност. Такива личности са рядкост, те се изграждат с много труд и самовзискателност. И все пак не биха могли да се формират, ако няма нещо от Бога дадено. Проф. Бояджиев имаше всички тези качества. На първо място изпъкваше неговият изследователски талант, но ние знаем, че той се разви благодарение на постоянните и неуморни занимания с най-прекрасната, според думите му, наука - лингвистиката.

Подобно на Ленард Блумфийлд, проф. Живко Бояджиев виждаше в лингвистиката път към самопознанието на човека. Затова с любов и упоение се вглъбяваше не само в общото езикознание и историята на езикознанието, които бяха основните му изследователски области, но паралелно с това се занимаваше и със съпоставително езикознание, граматична стилистика, обща теория на граматиката, социолингвистика, лингвистика на детската реч, лексикология, езикова култура, проблеми на романското езикознание, езикови контакти и т.н. Творческият път на Живко Бояджиев е белязан от изключителна последователност. Роден е в София на 14.04.1936 г. Още от детска възраст се увлича от изучаването на чужди езици. През 1958 г. завършва френска филология в Софийския университет, после добива втора специалност по български език и литература. В Софийския университет "Св. Климент Охридски" преминава през всички нива на преподавателската професия - от асистент до професор, доктор, носител на почетната златна значка на университета на синя лента. Теоретичните му възгледи се оформят не само под влияние на интелектуалните му наставници в СУ, но и в резултат на широката му осведоменост за развитието на лингвистичната мисъл в световен мащаб и на международните контакти, установени по време на преподаванията му в Римския университет, в Провансалския университет Екс-Марсей, на трите му специализации в Монреалския университет и на участията му в многобройни престижни международни лингвистични форуми. Проф. Бояджиев е първият историограф на лингвистиката у нас. Интересът му към зараждането и еволюцията на лингвистичните учения намира отражение в няколко монографии и в редица статии, чрез които Живко Бояджиев се утвърди като създател на жанра лингвистична персоналия у нас. Като член на съвета по езикознание при издателство "Наука и изкуство" проф. Бояджиев редовно предлагаше за превод най-интересните трудове от световната лингвистична класика. Заедно с проф. Петя Асенова той изработи и първия у нас превод на Сосюровия Курс по обща лингвистика. Добре ориентиран в чуждестранното езикознание, той отдели много сили и време на родния ни български език и беше сред радетелите за висока езикова култура. За това говорят както трудовете му, така и неговият личен стил на взискателна и в същото време толерантна редакторска работа в списанието.

За нас, колегите, проф. Живко Бояджиев беше преди всичко надарен изследовател, автор на многобройни трудове, ръководител на катедра "Общо и индоевропейско езикознание", човек с огромен административен опит в организацията на учебния процес. За студентите както от СУ, така и от Шуменския, Пловдивския и Благоевградския университет, той беше любим преподавател, Учител, наставник в най-благородния смисъл на тази дума. Учебниците му по увод в общото и в романското езикознание се четат леко и приятно, а в същото време "облъчват" със системетизирана информация младия човек, който все още твърде плахо пристъпва към онова описание на езика, което няма почти нищо общо с училищната граматика. Именно от учебниците на Живко Бояджиев нашите първокурсници придобиват смелостта да говорят за езика по един нов за тях, но безспорно привлекателен начин. Усвоили предложената от него терминология, те се чувстват в следващите години на обучението си по-уверени в изучаването на всички дисциплини, които постепенно им дават самочувствието да се наричат филолози.

Живко Бояджиев работи неуморно и изгоря на лингвистичния си пост твърде рано. Останаха ни неговите трудове, остана стилът, създаден от него в общуването с колеги и студенти. Но има ли нещо, което може да замени това, което е по-ценно и по-скъпо от всяка наука - неговата усмивка, неговата доброжелателност, умението му да прощава, да разбира хората и да им помага не според, а свръх силите си, неговото вярно и безкористно приятелство? Едва ли...

Да склоним глава и да помълчим в памет на проф. Бояджиев, на нашия Живко. И все пак да бъдем благодарни, че сме го познавали.

Стефана Димитрова

 

Русский English

 

 

 
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution