Dafina Genova (Veliko Turnovo)

В статье рассматривается двухстепенная и трехстепенная модели интерпретации инконгруэнтности в тексте анекдота – интерпретации, порождающей в нем юмор. Акцентуется на двух лингвистических теориях юмора – семантической теории и общей теории вербального юмора. Двухкомпонентная структура текста анекдота, интенция говорящего, инконгруэнтность в кульминации анекдота и интерпретация инконгруэнтности суть самые характерные особенности текста анекдота. Делается вывод о том, что текст является только средством выражения юмора в нем, но не является характеристикой самого текста.

The paper discusses a two-stage and a three-stage model of joke interpretation within the format of the Incongruity Theory of Humor as well as joke interpretation from the point of view of two linguistic theories of humor: the Semantic Script Theory of Humor and the General Theory of Verbal Humor. The two-component structure of the joke text within the format of the Incongruity Theory, the speaker’s intention, the incongruity in the punchline and the resolution of the incongruity are the most distinctive features of the joke text. The joke text is only the means of conveying humor and the latter is not a feature of the text itself.

Хуморът и вицът и тяхната интерпретация

Статията разглежда двустепенен и тристепенен модел за интерпретация на инконгруентността в текста на вица – интерпретация, пораждаща хумора в него. Акцентира се върху две лингвистични теории за хумора: семантичната и общата теория за вербалния хумор. Двукомпонентната структура на текста на вица, интенцията на говорещия, инконгруентността в поантата на вица и интерпретацията на инконгруентността са най-характерните особености на текста на вица. Прави се изводът, че текстът е само средството за изразяване на хумора в него, но не и характеристика на самия текст.