Вие сте тук: Начало Прием
ПДФ Печат Е-мейл

Кандидатстудентски изпит по български език и литература - 2017 г.

 

ПРОГРАМА

 

  • students

    Кандидатстудентският изпит по български език и литература проверява и оценява знания и умения като резултат от обучението по български език и литература в средното училище по посока на: четене с разбиране на текст, включващо извличане на информация, извеждане на преки и непреки заключения, тълкуване и обобщаване; владеене на основните граматични, правописни и пунктуационни норми; редактиране на текст, създаване на аргументативен тип текст (есе).

    Изпитът се състои от две части: тест с 50 въпроса (70 точки, като 1/3 от точките са за въпросите по литература) и задача за изграждането на аргументативен тип текст (есе) (30 точки). Максималният брой точки е 100.

    Създаването на аргументативен текст (есе) е задължителен компонент от изпита, което означава, че при отказ от писането на есе точки няма да се присъждат, въпреки че кандидатът може да е дал верни отговори на задачи от теста. Темата на есето може да бъде върху твърдение/сентенция от литературен или нелитературен източник. Текстът трябва да е в обем до 3 страници.

    Тестът включва въпроси както от затворен, така и от отворен тип. Тестовите задачи по литература и част от задачите по български език са формулирани на базата на откъси от текстове. Въпросите, проверяващи литературните компетентности на кандидатите, са базирани върху откъси както от текстове, включени в програмата по български език и литература за задължителна и профилирана подготовка за 11. и 12. клас, така и от текстове, невключени в учебната програма. Въпросите върху откъс от неизучавано произведение са формулирани така, че отговорите им да не изискват познаване на целия текст.

    По-малка част от въпросите, свързани с литературни компетентности, изискват фактологически знания (разпознаване на авторство, заглавие и т.н.), а по-голямата част от тази група въпроси предполага умения за четене на художествен текст – обяснение на мотивацията на героите, тълкуване на функцията на използваните изразни средства, коментар върху структурни особености на текста и т.н.

    Продължителността на изпита е 4 часа.

     

    Примерни задачи по някои от компонентите на теста по български език:

    В кой ред всички думи са написани правилно?

    А) не знаейки, изскачам, умилостивявам, безпорен

    Б) недооценявам, оттенък, изгнанник, Българско Национално радио

    В) възпирам, кандидатстудентски, безкомпромисна, Горна баня

    Г) лиро-епически, поет-революционер, израстна, втората световна война

     

    В кое изречение НЕ е допусната граматична грешка?

    А) Двата храм-паметници си приличат по външна конструкция.

    Б) Десетте градове са обявени за международни паметници на културата.

    В) Наоколо са намерени няколко каменни саркофази.

    Г) Паметникът е построен от малцина българи патриоти.

     

    В кое изречение НЕ е допусната пунктуационна грешка?

    А) Как е трябвало да постъпя разбрах едва на следващия ден.

    Б) Той усети, че краката му се стоплиха, и се озърна изпитателно.

    В) Да отидем всички беше невъзможно.

    Г) Ще се включа в екипа, едва когато оздравея.

     

    В кой ред думите НЕ са синоними?

    А) блян, мечта

    Б) отговор, ответ

    В) привет, поздрав

    Г) преписка, приписка

     

    Примерни задачи по литература:

    Прочетете откъса и изпълнете задачите след него (от 1. до 42. включително)

    Горе, на Черковното кафене, до разтворения прозорец седят кърсердаринът Мурад бей и Велико кехая. Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си. Но Велико кехая е весел, той ходи из стаята, размята дъното на широките си шалвари, час по час вади от пъстрия си копринен пояс голям като топка часовник, поглежда го и пак го скрива. После потрива ръце и дума:

    - Всичко е наредено, бей ефенди; гледай си работата, вълкът е в капана...

    На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена. Това са условните знаци за сеймените, скрити в пусия. Ако беят развее от прозореца бялата кърпа, това значеше милост, ако развееше червената, значеше смърт.

    (…)

    Мустафа върви по средата на улицата. Върху покриви, върху овошки грее слънце. Далеч в дъното на улицата се виждат планините, където Мустафа беше цар. Няма оръжие по него. Но как е пременен! Дрехи от синьо брашовско сукно, сърма и злато. Тънък и висок, малко отслабнал, малко почернял, но хубав и напет. В ръцете му броеница от кехлибар и стрък червен карамфил - броеницата от бея, карамфилът от Рада. Той е близо, гледа към Рада, гледа я и се усмихва.

    Беят мачка бялата си брада и дума:

    - Какъв юнак! Какъв хубавец!

    - Кърпата, бей ефенди, кърпата! - вика Велико кехая.

    - Какъв юнак - повтаря беят унесен, - какъв хубавец!

    Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца. Беят го хваща за ръката:

    - Не, чорбаджи, такъв човек не бива да умре!

    - А момичето ми! А честта ми! - вика Велико кехая, отскубва се, отива до прозореца и размахва червената кърпа.

     

    1.Коя от следните двойки думи НЕ препраща към двойката герои Мурад бей и Велико кехая?

    А) намръщен – весел

    Б) мълчи – дума

    В) чибук – шалвари

    Г) унесен – напет

     

    2.Думата „пусия” в откъса означава:

    А) скривалище

    Б) окоп

    В) засада

    Г) сергия

     

    3.Кой е бащата на Рада?

    А) Велико кехая                          

    Б) Мурад бей

    В) Мустафа                                  

    Г) не присъства в откъса

     

    4.В разказа беят турчин изглежда духовно по-благороден от българина Велико кехая, като по този начин се:

    А) подчертава раболепието на роба пред господаря

    Б) изразява резервирано отношение към българския народ

    В) проблематизира стереотипното мислене за поробителя

    Г) пораждат съмнения в смисъла на освободителните борби

     

    5. По повод на героите в книгата, от която е взет този откъс, критикът Владимир Василев изразява следното мнение: „Такива са хората на природата. Срещу всичко те застават с цялата си същност. Душата им е открита, проста и ясна.” Кое от изреченията в откъса подкрепя това твърдение?

    А) Беят е намръщен, мълчи и замислено смуче чибука си.

    Б) Мустафа върви по средата на улицата.

    В) Велико кехая грабва червената кърпа и тича към прозореца.

    Г) На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла и червена.

     

    6. В кой период от развитието на българската литература е създадено произведението, от което е взет откъсът?

    А) преди Освобождението                                     

    Б) в края на 19. век

    В) между Първата и Втората световна война      

    Г) след 1944 година

     

    7. Посочете заглавието на сборника, в който е включен разказът, от който е взет настоящият откъс.

    …………………………………………………………………………

     

    8. Обяснете в 2-3 изречения функцията на сегашното време, използвано в откъса.

    ................................................................................................................

     

    9. Обяснете в 2–3 изречения защо беят отказва да размаха червената кърпа.

    ...............................................................................................................

     

    Примерни теми за аргументативния текст (есе):

    „Направи добро и го хвърли в морето”

    ”Европейци сме ний, ама все не сме дотам” (Алеко Константинов)

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution