Факултет по славянски филологии

Изпит по български език и литература - 2012 г.

ПРОГРАМА

І. Цели на изпита

• Да провери литературните компетентности на кандидатите, предвидени в държавните образователни изисквания на първо равнище.
• Да провери равнището на комуникативна компетентност на кандидатите – доколко те умеят да създадат аргументативен текст по определен проблем.
• Да провери равнището на владеене на езиковата книжовна норма, доколкото тя е условие за създаване на коректен текст и за пълноценно общуване.
• Да провери обществената зрелост и хуманитарната култура на кандидатите – способността им за ценностна ориентация, за осъзнаване и решаване на проблеми.

ІІ. Основания за изпита

Изпитът се основава на Държавните образователни изсквания за учебно съдържание в средното образование, утвърдени от Наредба № 2 от 18 май 2000 г. на Министерството на образованието и науката. Постигането на предвидените в тази наредба знания и умения по български език и литература ( както и по останалите хуманитарни и обществени дисциплини, изучавани в училище) следва да гарантира успешното изпълнение на посочените цели на кандидатстудентския изпит.

ІІІ. Вид на изпита

Всеки от кандидатите избира и работи по една от следните изпитни задачи:

ИЗПИТНА ЗАДАЧА 1

Създаване на самостоятелен аргументативен текст по проблем, поставен чрез творчеството на конкретен автор от българската литература. Проблемът е предварително зададен във формулировката на задачата.
Пример: “История и избор в романа “Тютюн” от Димитър Димов”

ИЗПИТНА ЗАДАЧА 2

Създаване на самостоятелен аргументативен текст в избрана от кандидат-студента жанрова форма, който да интерпретира проблематика, зададена чрез цитати от включените в изпитната програма литературни произведения. Проблемът трябва да бъде изведен и формулиран от кандидат-студента.

“Отечество любезно, как хубаво си ти!”
Иван Вазов. “Отечество любезно...”

“Прекрасно:
но – що е отечество?”
Гео Милев. “Септември”

В практически план целите на изпита се постигат чрез два типа задачи, които изискват от кандидатите:

• да създадат задълбочен, логически свързан и езиково коректен текст;
• да осмислят и коментират съдържащите се в задачите хуманитарни и обществени проблеми;
• да проявят знания в областта на националната културна и литературна история, подчинени на конкретния проблем.

Посочените изисквания са в пряка връзка с оценяваните компетентности (знания и умения). Тяхното владеене се определя чрез съответните степени на владеене.

ІV. Какво се оценява чрез изпитните работи?

Предлаганият формат на изпита е насочен към установяване наличието на действени компетентности, а не на наизустени знания. Доколкото изпитът е основан върху съществуващите Държавни образователни изисквания за учебно съдържание, проверката е ориентирана спрямо разписаните в този нормативен документ компетентности.

В най-обобщен вид те изглеждат така:

• знания и умения за общуване в различни ситуации;
• умения за разпознаване и използване на различни речеви регистри;
• умения за разбиране и осъзнаване на основните хуманитарни и обществени ценности и проблеми;
• знания за строежа и функционирането на езика и литературата;
• знания за историческия развой на литературния процес;
• умения за общуване с художествената творба – извличане на смисъл, осъзнаване на проблем, анализ и интерпретация;
• умения за създаване на аргументативен текст – организиране на изложението около някаква теза, аргументиране на тезата, съобразяване с изискванията на съответния жанр;
• практическо владеене на книжовната норма.

V. Оценяване

1. Езикови компетентности

Познава и спазва правописната норма.

Познава и спазва граматичната норма.

Познава и спазва пунктуационната норма.

Подбира лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответния на нея стил.

2. Литературни компетентности

Познава и функционално борави с литературноисторическия материал (според изпитната програма).

Отнася адекватно и функционално творбата/творчеството към съответния литературноисторически и социокултурен контекст.

Интерпретира творбите в съответствие с техния жанр, сюжет, конфликти, система на персонажите.

Владее и използва непротиворечиво специфична литературоведска терминология.

3. Социокултурна, езикова и литературна компетентност: създаване на писмен текст

Осмисля задълбочено темата и разпознава заложения в задачата хуманитарен проблем.

Изгражда адекватна на проблема теза.

Построява аргументацията непротиворечиво, целенасочено и последователно.

Прави адекватни изводи и заключения.

СТЕПЕНИ НА ВЛАДЕЕНЕ НА ОЦЕНЯВАНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ

СЛАБА:

ЕЗИКОВИ

1. 1. Кандидат-студентът не познава и не спазва правописните норми.

1. 2. Не познава и често не спазва граматичните норми.

1. 3. Не познава и не спазва пунктуационните норми.

1. 4. Не подбира лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответстващия на нея стил; има недостатъчен лексикален запас; не познава, не осмисля значението на определени думи и ги употребява неуместно.

ЛИТЕРАТУРНИ

2. 1. Не познава или познава слабо литературноисторическия материал; прави фактологични грешки и показва фундаментални пропуски в знанията.

2. 2. Не познава или познава слабо съответния литературноисторически и социокултурен контекст; не отнася или отнася погрешно и/или неадекватно творбата/творчеството към него; не се ориентира в хуманитарните и обществените ценности и проблеми, актуални в съответния литературноисторически и социокултурен контекст и в творбата/творчеството.

2. 3. Не познава жанра, сюжета, конфликтите, персонажите в творбата/творчеството; не интерпретира или интерпретира творбите без оглед на тези компоненти.

2. 4. Не владее или използва неточно и противоречиво специфична литературоведска терминология.

СОЦИОКУЛТУРНИ, ЕЗИКОВИ И ЛИТЕРАТУРНИ: СЪЗДАВАНЕ НА ПИСМЕН ТЕКСТ

3. 1. Не разпознава или подменя заложения в изпитната тема проблем; не осмисля и не разработва изпитната тема.

3. 2. Не изгражда адекватна на изпитната тема теза.

3. 3. Не построява или построява слаба, несвързана с тезата аргументация.

3. 4. Не прави или прави несъстоятелни, несвързани с аргументацията изводи и заключения. Кандидатстудентският текст е композиционно и структурно неразчленен и/или незавършен.

СРЕДНА:

ЕЗИКОВИ

1. 1 . Кандидат-студентът познава в недостатъчна степен и прилага непоследователно правописните норми.

1. 2. Познава в недостатъчна степен и прилага непоследователно граматичните норми, като прави някои недопустими и по-често маловажни граматични грешки.

1. 3. Познава в недостатъчна степен и прилага непоследователно пунктуационните норми, като прави недопустими и маловажни пунктуационни грешки.

1. 4. Не успява да подбере лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответстващия на нея стил; има недостатъчен лексикален запас; не разбира значението на отделни думи и ги употребява неуместно.

ЛИТЕРАТУРНИ

2. 1. Познава повърхностно литературноисторическия материал; прави системо грешки и показва сериозни пропуски в знанията; излага знанията самоцелно.

2. 2. Познава повърхностно съответния литературноисторически и социокултурен контекст и механично отнася към него творбата/творчеството; ориентира се най-общо в хуманитарните и обществените ценности и проблеми, актуални в съответния литературноисторически и социокултурен контекст и в творбата/творчеството.

2. 3. Повърхностно и най-общо познава и интерпретира жанра, сюжета, конфликтите, системата на персонажите в творбата/творчеството.

2. 4. Използва механично и непоследователно специфична литературоведска терминология.

СОЦИОКУЛТУРНИ, ЕЗИКОВИ И ЛИТЕРАТУРНИ: СЪЗДАВАНЕ НА ПИСМЕН ТЕКСТ

3. 1. Осмисля повърхностно и недиференцирано изпитната тема; разпознава само най-общите аспекти на проблема.

3. 2. Изгражда повърхностна теза, свързана само с най-общите аспекти на изпитната тема.

3. 3. Построява неубедителна, недиференцирана аргументация и/или я построява в съществената й част противоречиво и нецеленасочено свързана с тезата.

3. 4. Прави слабо свързани с аргументацията, повърхностни изводи и заключения. Кандидатстудентският текст е композиционно и структурно слабо разчленен или недостатъчно свързан.

ДОБРА:

ЕЗИКОВИ

1. 1. Кандидат-студентът познава и прилага правописните норми, като прави предимно маловажни и само отделни недопустими правописни грешки.

1. 2. Познава и прилага граматичните норми, като прави предимно маловажни и само в отделни случаи недопустими граматични грешки.

1. 3. Познава и прилага пунктуационните норми, като прави предимно маловажни пунктуационни грешки.

1. 4. Подбира лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответстващия на нея стил, като показва известни несъществени пропуски по отношение на лексикалния си запас; само в отделни случаи прави неуместен лексикален избор.

ЛИТЕРАТУРНИ

2. 1. Познава литературноисторическия материал; не прави сериозни грешки и не показва сериозни пропуски в знанията; съществена част от знанията, които показва, не свързва функционално с изпитната тема.

2. 2. Познава съответния литературноисторически и социокултурен контекст, но твърде общо отнася към него творбата/творчеството; повечето от връзките, които конструира, не са достатъчно мотивирани; ориентира се в основните хуманитарни и обществени ценности и проблеми, актуални в съответния литературноисторически и социокултурен контекст и в творбата/творчеството.

2. 3. Познава сюжета, конфликтите, системата на персонажите в творбата/творчеството; интерпретира ги със съществени пропуски.

2. 4. Владее точно ограничен обем специфична литературоведска терминология; в редки случаи я използва непоследователно.

СОЦИОКУЛТУРНИ, ЕЗИКОВИ И ЛИТЕРАТУРНИ: СЪЗДАВАНЕ НА ПИСМЕН ТЕКСТ

3. 1. Не осмисля задълбочено изпитната тема; разпознава основни аспекти на проблема.

3. 2. Изгражда адекватна, но ограничена теза, свързана с основните аспекти на изпитната тема.

3. 3. Построява аргументацията непротиворечиво, но не достатъчно целенасочено и последователно свързана с тезата.

3. 4. Прави формални изводи и заключения, недостатъчно адекватни на аргументацията. Кандидатстудентският текст е недостатъчно последователно композиционно и структурно разчленен или недостатъчно свързан.

МНОГО ДОБРА:

ЕЗИКОВИ

1. 1. Кандидат-студентът познава и прилага последователно правописните норми, като прави предимно маловажни правописни грешки.

1. 2. Познава и прилага последователно граматичните норми, като допуска само в редки случаи маловажни граматични грешки.

1. 3. Познава и прилага последователно пунктуационните норми, като в редки случаи прави случайни пунктуационни грешки.

1. 4. Познава добре лексикалното богатство на българския език и подбира лексиката в съответствие с комуникативната задача и съответстващия на нея стил; разполага с достатъчен набор от синоними; в редки случаи не успява да направи най-уместния лексикален избор.

ЛИТЕРАТУРНИ

2. 1. Познава диференцирано и конкретно, но с някои пропуски, литературноисторическия материал; знанията, които показва, отчасти не свързва функционално с изпитната тема.

2. 2. Познава диференцирано и конкретно съответния литературноисторически и социокултурен контекст, но не достатъчно функционално отнася към него творбата/творчеството; някои от връзките, които конструира, не са достатъчно мотивирани; ориентира се с незначителни пропуски в системата на хуманитарните и обществените ценности и проблеми, актуални в съответния литературноисторически и социокултурен контекст и в творбата/творчеството.

2. 3. Познава конкретно жанра, сюжета, конфликтите, системата на персонажите в творбата/творчеството, но не достатъчно диференцирано прилага тези знания към конкретните творби; интерпретира задълбочено и кохерентно творбите, но прави пропуски по отношение на някои компоненти.

2. 4. Владее точно, но с незначителни пропуски, специфична литературоведска терминология; използва я системно, но не достатъчно последователно.

СОЦИОКУЛТУРНИ, ЕЗИКОВИ И ЛИТЕРАТУРНИ: СЪЗДАВАНЕ НА ПИСМЕН ТЕКСТ

3. 1. Осмисля задълбочено изпитната тема; формулира точно повечето от аспектите на проблема.

3. 2. Изгражда задълбочена и адекватна на проблема теза.

3. 3. Построява аргументацията непротиворечиво и целенасочено, но не достатъчно последователно свързана с тезата.

3. 4. Прави логични и адекватни на аргументацията изводи и заключения. Кандидатстудентският текст е последователно композиционно и структурно разчленен, но недостатъчно свързан.

ОТЛИЧНА:

ЕЗИКОВИ

1. 1. Кандидат-студентът познава и прилага последователно правописните норми, като не допуска правописни грешки.

1. 2. Познава и прилага последователно граматичните норми, като не допуска граматични грешки.

1. 3. Познава и прилага последователно пунктуационните норми, като прави само отделни случайни маловажни пунктуационни грешки.

1. 4. Познава в тънкости лексикалното богатство на българския език и подбира лексиката изцяло в съответствие с съответстващия на нея стил; разполага с голям набор от синоними и уместно ги използва. с оглед на комуникативната задача.

ЛИТЕРАТУРНИ

2. 1. Познава диференцирано и конкретно литературноисторическия материал; допуска незначителни неточности в знанията; знанията, които показва, свързва функционално с поставената задача.

2. 2. Познава диференцирано и конкретно съответния литературноисторически и социокултурен контекст и функционално отнася към него творбата/творчеството; връзките, които конструира, са специфични и мотивирани; ориентира се в системата на хуманитарните и обществените ценности и проблеми, актуални в съответния литературноисторически и социокултурен контекст и в творбата/творчеството.

2. 3. Познава конкретно жанра, сюжета, конфликтите, системата на персонажите в творбата/творчеството и прилага диференцирано знанията си; интерпретира задълбочено и кохерентно творбите и отделните им компоненти.

2. 4. Владее точно предвидения обем специфична литературоведска терминология; използва я системно и последователно.

СОЦИОКУЛТУРНИ, ЕЗИКОВИ И ЛИТЕРАТУРНИ: СЪЗДАВАНЕ НА ПИСМЕН ТЕКСТ

3. 1. Осмисля задълбочено и оригинално изпитната тема; интерпретира проблема в многообразието и значимостта на аспектите му.

3. 2. Изгражда задълбочена теза, адекватно свързана с аспектите на проблема.

3. 3. Построява аргументацията непротиворечиво, целенасочено и достатъчно последователно свързана с тезата.

3. 4. Прави задълбочени, адекватни на аргументацията и оригинални изводи и заключения. Кандидатстудентският текст е достатъчно последователно композиционно и структурно разчленен и свързан.

ПО-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ТИПОВЕ ГРЕШКИ * ,

КОИТО СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД ПРИ ОЦЕНЯВАНЕТО НА ЕЗИКОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Правописни компетентности

Разрушаване или деформиране на морфемната структура на думите и формите:

• грешки под влияние на озвучаването или обеззвучаването на шумовите съгласни в средисловие и краесловие, напр. исток, дъп, разхотка, зграда и под.
• грешки под влияние на редукцията на неударените гласни, напр. салза, саобщение, доло и под., или при случаите на условно записване на фонемата ъ чрез буквите а или я, напр. градъ, четъ и под.
• грешки в глаголните окончания в резултат на говорната практика, напр. -ме вм. -м, напр. четеме, ходиме и под., -ат вм. -ят и т.н.
• грешки при редуването на я и е, напр. беха, нема, некой и под.
• неправилно писане на единични или двойни съгласни на морфемните граници, напр. пролета, едино, финно и под.
• изпускане на съгласни в групите -стн-, -сдн-, -стл- и под.
• грешно записване на окончание -и чрез буква -й, напр. линий и под., и обратно.
• грешки при представките о- и у-, напр. умраза, умаловажавам, одовлетворявам и под.
• грешки при употребата на главни/малки букви при собствени и нарицателни имена, напр. Ботево стихотворение, но ботевски дух; Българско възраждане, но български език и под.
• грешно оформяне на думи и изрази, записвани с букви и цифри
• грешки при слято, полуслято и разделно писане на сложни думи или изрази

Граматически компетентности

• липса на изреченска структура или нарушения в структура та на изречението, напр. безсказуемни, безсубектни, безсмислени или неясни изречения
• нарушения в съгласуването в израза, в изречението, в текста, напр. "... героите, който...." и под.
• неправилна употреба на деепричастия, причастия, отглаголни съществителни
• неправилна употреба на съюзи, предлози, частици и под.
• нечленуване на имена в позиции, в които е задължително членуването
• смесване на възвратни и притежателни местоимения
• неправилно писане на отрицателната частица не при глаголи, причастия и деепричастия
• неправилно членуване с пълен/кратък член
• неправилна употреба на субектни/обектни форми за мъжки род в единствено число на въпросителните, относителните, обобщителните и под. местоимения, напр. кой/кого, които/когото, някой/някого и под.
• грешки при употребата на бройни форми на имената от мъжки род

Пунктуационни грешки

• липса на ограждащите запетаи при подчинени изречения, вметнати изрази, обособени части и обръщения
• неправилно поставена отваряща запетая, напр. когато разделя сложен съюз
• липса на затваряща запетая при подчинени изречения
• излишна запетая при изключенията от правилото за употреба на ограждащи запетаи, напр. при косвените въпросителни изречения, при подчинени допълнителни изречения със съюз да, при уточняващи наречия или отрицание пред съюзната дума и под.
• липса или неправилно поставяне на разделяща запетая при сложни съчинени изречения, еднородни или повторени части
• неправилна употреба на точка или двоеточие преди цитати при наличие или отсъствие на глагол за казване
• неоправдана употреба на възклицателни или въпросителни знаци
• грешно графично оформяне на заглавия и мото, неправилна пунктуация при цитиране, напр. без кавички в текста или с кавички при цитиране на поезия на отделен ред и под.

Лексикални и стилистични грешки

• непознаване на смисъла на думите
• неправилна употреба на абстрактна лексика и терминология
• функционално неоправдани повторения
• слаба информативност и тавтологичност на текста
• неоправдано снижаване на стила и фамилиарно отношение
• смесване на стилове
• високопарни и неразбираеми наукообразни словосъчетания
• хиперемоционалност

* Типовете грешки са подредени в низходящ ред според тяхната значимост.