Ана Бландиана и Дубравка Угрешич - сравнителен тематичен анализ

Научен ръководител: доц. дфн Румяна.Л.Станчева

Ана Бландиана и Дубравка Угрешич се нареждат сред значимите имена на съвременната литература както със социално ангажиран глас и демократична обществена позиция, така и с художествен талант.

Обект на изследването е творчеството на Ана Бландиана и на Дубравка Угрешич, като акцентът е поставен върху онези творби, които илюстрират приликите във възгледите им, в избора на теми и съотносимите творчески похвати. Сред тях се открояват романът „Чекмеджето с аплодисменти”, есетата, публикувани в сборника „Коридори с огледала” (Ана Бландиана), както и  „Култура на лъжата”, „Министерство на болката”, „Музеят на безусловната капитуалция” (Дубравка Угрешич).

Преплитането на фикционално и автобиографично в творчеството на двете писателки е разгледано като възможност за постигане на художествени и на извънхудожествени цели – сатира, социална критика. Авторките  „говорят” за съществени екзистенциални проблеми, критикуват обществената действителност, изградена на основата на лъжи, омраза, забрани, преследвания.

Една  от основните екзистенциални категории, с трайно присъствие в творбите на Ана Бландиана и Дубравка Угрешич, е свободата. В настоящето изследване е проследен пътят на нейното реализиране във фикционално изградена, защитена среда, каквато е сферата на творчеството. Основната теза на Ерих Фром в „Бягство от свободата”, която служи като отправна точка за осмисляне на някои особени аспекти на тази категория е, че нейните житейски измерения винаги имат две лица. От една страна, индивидът полага усилия за осмислянето и практикуването на свободата, което се проявява като пълната реализация и крайна точка на развитие на човешките възможности. От друга страна, тя се идентифицира като тежест, защото  имагинерността й поставя човек пред ситуацията на избор, състояние, характеризиращо се с усещане за несигурност и страх, чийто резултат би могъл да доведе именно до загуба на свободата.

Ключови думи: тематология, фикция и реалност, социална критика, художествени и документални аспекти на литературния текст.