Вие сте тук: Начало Свободноизбираеми курсове
ПДФ Печат Е-мейл
Начало на статията

УЧЕБНА ПРОГРАМА

 

по дисциплината

Диалог и конфликтност между селото и града в българската проза от Освобождението до края на Първата световна война …

Образователно-квалификационна степен бакалавър

Вид обучение: …редовно

Извадка от учебния план

Наименование на дисциплината

 

Хорариум

 

ECTS-

кредити

 

Форма на заключителен контрол

Лекции

 

 

 

Диалог и конфликтност между селото и града в българската проза от Освобождението до края на Първата световна война

30

       

Курсова работа

 

Анотация

 

Курсът си поставя за цел да представи селото и града, мястото им в социологията и литературата в периода от Освобождението до края на Първата световна война, да се изясни характерът на базисния за периода сблъсък между предмодерно и модерно съзнание, между индивидуализъм и колективизъм, общност и общество, село и град, както и начинът на тяхното функциониране и отношението между тях, което е с предоминиращ опозитивен характер.

Анализационните наблюдения ще бъдат върху творчеството на Иван Вазов, Георги Стаматов, Михалаки Георгиев, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Елин Пелин, като в отделни части на труда са дадени примери и от разказите на Константин Константинов.

Ще бъдат представени релациите между селото и града на базата на някои основни акценти в теориите на П. Зарев, Веска Живкова, Илия Йовчев, Райна Гаврилова, Веска Кожухарова, Илия Йовчев, Светлана Христова, както и и през призмата на ключови изследвания на Зимел, Уилям Съмър и Варзоновцев .


 

Форми и методи на оценяване:

Текуща оценка

Курсова работа

 

 

Лекционен курс

Тема №

Наименование на темата

Хорариум

1

   Въведение по темата.

     Топосите село–град и тяхното

      функциониране след Освобождението до 1914 г.    

     Градът и селото – антагонизъм и взаимовръзки

2

2.

Понятията общност и общество в контекста на отношението град – село. Знаково преобръщане на дихтомията общност и общество в модерния град.

2

3.

Социотопии в селото и града. Предметната направа на града и селото. Модели на оразличване на градската и селската топография. Социотопии в селото – частни и публични.

Социотопии в града – микротеритории на градските присъствия

2

4.

Тайните психологически топоси – Георги Райчев и Стаматов

2

5.

Социалните връзки и емоциите в селото и града. Духовно-психологическият свят на патриархалния човек и на градската личност – подобия и противопоставяния в психологията на селския и на градския човек.Типове контакти в селото и в града

2

6.

Проблемът за любовта в селото и града. Взаимоотношението между мъжа и жената в града – отражение на духовна нездравост, атрофирала ценностна система. Градските „присъствия“ в него

2

7.

Проблемът за Страданието. Разколебаване на опозитивността град – село

2

8.

Институцията като белег на модерното: Урбанистично и етатистко.Чиновникът като фигура на институционалното

2

9.

Съдът като институция – мултиплициран модел на същности черти от образа на градското

2

10.

Казармата и Армията, през погледа на селянина, като модерно-етатистки институции и пряко въплъщение на държавата.

Двата модуса на

армията в литературата

2

11.

Пивницата – топос със специфични функции и роли в селото и града

2

12.

Отношенията между църквата и училището – аспекти на проблема. Опозитивност от една страна, и съвместното им функциониране като класификатори на една качествено нова ментална нагласа, свързанa с прогресивността и просвещението в селото, от друга

2

13.

Образът на църквата в литературата на селото. Религиозност и патриархалност – автентичната духовност на българина, верността към традицията и обичая

2

14.

Църквата в града

2

15.

Училището - институция с ключова роля в патри-архалността

2

 

 

 

Съставили програмата:

Д-р Даниела Беличовска

 


Литература:

Списъкът с източниците да съдържа задължително и заглавия от последните 5 години, както и на автора на програмата (има голямо значение за четвъртия критерий). Може да се посочват и интернет ресурси.

 

           Агасински, С., Изпитания на времето. С.,2001.

           Бахтин, М., К методологии литературоведения. М.1975.

           Бахтин, М., Въпроси на литературата и естетиката. С.,1983

           Башлар, Г., Поетика на пространството. С.,2000.

           Бауман, З., Общността – в търсене на безопасност в един несигурен свят. С.,2000.

Беличовска, Д. Образите на мъченика и на бореца в произведенията на Стаматов и Георги Райчев – опозитивност и взаимопроникаване . – В: Не съм от тях. Канонът на различието. С.,2009.

Беличовска, Д. Преходи и граници между селото и града в българската проза от края на XIX и първата половина на XX век. Различия и сходства. Преходни зони. – В: Сборник с доклади от XV годишна научна конференция на Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски., С.,2009.

Варзоновцев, Дм., Антропология на града: градът видим и невидим 1988-2003. С.,2003.

Дичев, И., Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология. С.,2005.

Драганов, М. Душевност на българския селянин. С.,1968.

Йовева, Р. Г. П. Стаматов. За някои страни от поетиката на разказа. С.,1985.

Кутра, Ж. Криза на града. Мъжки и женски пространства. С., 2002.

Стефанов, В., Разказвачът на модерните времена. С.,1990.

Фуко, М.,Покорните тела. Надзор и наказание. Раждането на затвора. С.,1998.

Хабермас, Ю., Философският дискурс на модерността, Плевен 1999.

Христова, Св., Градът: символи, образи, идентичности, изд. Лик. С.,2002.

Яхиел Н., Градът и селото. Социологически аспекти. С.,1965.

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution