Вие сте тук: Начало Свободноизбираеми курсове
ПДФ Печат Е-мейл

ПОЕЗИЯ И МУЗИКА

в българското средновековие

 

СИД за студентите от специалностите Българска филология, Славянска филология и Балканистика

 

Курсът е посветен на средновековната българска поезия в нейните две основни разновидности – църковна и светска (т.нар. декламационна). Представят се византийските образци с кратък преглед на генезиса и развитието на метрическите модели, техните особености и начина на усвояването им в българска книжовна среда. Застъпен е анализ на основни произведения. Специално място се отделя на химнографията, т.е. песенната поезия и на средновековната музика, като фактор, моделиращ ритмическите решения в текстовете. Ще бъде направен опит да се анализират и някои фолклорни образци.

 

Целта на курса е студентите да се запознаят в детайли с поетическите произведения през българското Средновековие, да ги анализират с оглед връзката им със средновековната риторика и на тази основа да потърсят единството между песенната поезия и тържествената ораторска проза. В края на обучението те ще могат да проследят процеса на развитие на поетичните форми, да анализират прехода от средновековна към модерна поезия, да осмислят процеса на секуларизация на поезията.

 

  1. Антична гръцка поезия и поетичните форми във Византия. Унаследено, преосмислено, новосъздадено.
  2. Риториката и поезията – противоположности и привличане.
  3. – 5. Анализ на Проглас към Евангелието, Азбучна молитва, Добри стихове Константинови.
  4. Трансформация на византийския дванадесетосричен стих.
  5. Преводна поезия – Хрониката на Константин Манасий и византийският петнадесетосричник.
  6. Молитва към Богородица. Структура и ритмическа организация.
  7. Старобългарската светска поезия – основни ритмични модели. Откъде започва модерната поезия – книжовна или фолклорна основа?
  8. Генезисът на църковните поетични форми във Византия. Пак се връщаме към риториката.
  9. Основни форми на църковната поезия във Византия. Мелодията като ритмоопределящ фактор. Осмогласието и неговото съдържание.
  10. Византийската църковна поезия в българска книжовна среда.
  11. Акростихът – авторски подпис, посвещение или помощен шаблон?
  12. -15. Написаното да се пее – вариативност, иновативност и прагматизъм в изпълнението на църковната поезия.
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution