Вие сте тук: Начало Свободноизбираеми курсове
ПДФ Печат Е-мейл

Спецкурс

Възрожденски трансгресии

 

 

гл. ас. д-р Сирма Данова

 

Анотация: Предмет на курса е изучаването на трансгресията в текстове от XIX век, но и в определени персонални и колективни жестове от периода. Както мисли понятието Жорж Батай, трансгресията е извън-ред-но състояние, опит с безкрайното и/или трансцендентното. Трансгресивната ситуация задължително е свързана с престъпване на закони и конвенции, обуздаващи човешкото същество в името на една социално гарантирана сигурност. Понякога приема форма на езиков ексцес. Трансгресията е и стремеж към оцелостяване, към който се стреми, съзнателно или инстинктивно, винаги неединният модерен човек. Целта на курса е да мисли Възраждането като трансгресивно време, изпълнено с ентусиазъм, екзалтация и изстъпления, през текстове и ситуации, важни за културната памет. Тук ще обърнем внимание на проблеми, за които обикновено не остава достатъчно време в основния курс по литература на Българското възраждане, напр. отношението между идентификационен мит и обругаващ език, между власт и перверзия; ще разгледаме по-детайлно анакреонтичната и вакхическата лирика, темата за инцеста и сексуалните девиации в поведението на врага; ще обърнем внимание на самоубийството като идеологически конструкт в наративите за ставането на нацията; предвидено е едно занятие за топосите на града на Злото – тъмницата, харемът, тържището, както и на фигурата на Бачо Киро, рецитиращ стихове в предстмъртните си минути, за да стигнем до опита със сакралното, който през Възраждането реферира преимуществено към смъртта. С така предложените акценти този курс на второ място цели да се конфронтира с предубедеждението сред повечето студенти, че Възраждането е едноизмерно нормативна/нормополагаща епоха. С оглед на модерността, спрямо която то все по-категорично се мисли, нищо човешко не му е чуждо.

 

Програма:

  1. Непълнолетие и трансгресия – теоретични положения

  2. Обругаващият език (Паисий, Бозвели, Ботев)

  3. Християнизацията като културна вина. Диалогът Ботев – Раковски

  4. Власт и перверзия („Пиршество на турски велможи“ на Г. Раковски)

  5. Еротическа поезия, вакхическа поезия

  6. Опити с истината: смехът и лудостта (върху фейлетоните на Петко Славейков от в. „България“)

  7. Възрожденският телескоп и колективното самопознание

  8. Понятия за народ: от „не сме народ“ до „вий сте идиоти“

  9. Топоси на девиацията – харемът, банята, тържището

  10. Инцестът: феноменология на случайността

  11. Нуждата от трансгресия в идеологическите постановки за ставането на нацията: самоубийството като митообраз при Захари Стоянов и Иван Вазов

  12. Ешафодът като поетическа сцена (Бачо Киро)

  13. Боян Магесника в културната памет на XIX век

  14. Отсъстващата трансгресия. „Послание от небето“ (Хр. Ботев)

  15. Обсъждане на индивидуалните задачи

 

Форма на изпит: създаване на анотация (на изследователска работа или на какъвто и да е друг интелектуален продукт)

 

Библиография

Първична литература

Бозвели, Н. „Плач бедния Мати Болгарии“

Ботев, Х. Поезия; „Народът вчера, днес и утре“, [Излечима ли е нашата болест], „Послание от небето“

Вазов, Ив. „Епопея на забравените“

Каравелов, Л. „Турски паша“, „Сирото семейство“; фейлетони

Раковски, Г. „Пиршество на турски велможи“

Славейков, П. Р. Фейлетони („Григорова сватба“, Кръщене на едно дете от Григоровата компания“); „Не сме народ“

Стоянов, З. „Имената на българските въстаници, които сами са посегнали на живота си“; „Записки по българските въстания“

Хилендарски, П. „История славянобългарская“

 

Теория и критика

Адорно 2004: Адорно, Т. Културна критика и общество В: LiterNet, достъпно от 11.01.2004: http://liternet.bg/publish6/tadorno/kulturna.htm.

Алексиева 2012: Алексиева, А. Българската поезия от 40-50-те години на XIX век. Роли на субекта. София: Кралица Маб.

Алексиева 2012: Алексиева, А. „Турски паша“, или неволите на добродетелта В: Литературна мисъл, № 2, 2010, както и В: The Personal Blog of Anna Alexieva, достъпно от 3. октомври 2012 https://annaalexieva.wordpress.com/2012/10/03/turkish-pasha/.

Андерсън 1998: Андерсън, Б. Въобразените общности. Размишление върху произхода и разпространението на национализма. София: Критика и хуманизъм.

Арент 1997: Арент, Х. Човешката ситуация. София: Критика и хуманизъм.

Аретов 2006: Аретов, Н. Национална митология и национална литература. София: Клалица Маб.

Аретов, Чернокожев 2008: Аретов, Н., Н. Чернокожев. Българска литература XVIII-XIX век. София: Анубис.

Асман 2001: Асман, Я. Културната памет. София: Планета 3.

Батай 1996: Батай, Ж. Теория на религията. София: ИК „Христо Ботев“.

Батай 1998: Батай, Ж. Еротизмът. София: Критика и хуманизъм.

Бахтин 1878: Бахтин, М. Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. София: Наука и изкуство.

Бенямин 2014: Бенямин, В. Кайрос. Прев. К. Коев, А. Рашева, М. Добревска, Св. Маринова, Т. Карамелска. София: Критика и хуманизъм.

Бергсон 1996: Бергсон, А. Смехът. Есе относно значението на комичното. София: Сонм.

Бубер 1992: Бубер, М. Аз и Ти. Задушевният разговор. Божието затъмнение. Прев. Р. Теохарова, В. Теохаров. София: Стено.

Блох 1931: Блох, Ив. Сексуални студии. С., 1931.

Георгиев 2002: Георгиев, Н. Вик и мълчание в поезията на Ботев. В: LiterNet, достъпно от 05.09.2002. http://liternet.bg/publish/ngeorgiev/statii/vik1.htm

Градев 2000: Градев, В. Изплъзващата се модерност В: Градев, В. Прекъсването на пътя. София: Лик.

Градев 1992: Градев, В. Ослепяващият вик на петела. В: Батай. Ж. История на окото. София: ИК „Петриков“.

Градев 2013: Градев, В. Свещено. В: Градев, В. Това не е религия. София: Комунитас.

Градев 2015: Градев, В. Сякаш не е даден Бог. В: Градев, В. Излизания. София: 2015.

Данова 2017: Данова, С. Християнизацията като културна вина: бележки към диалога Ботев-Раковски В: Академичен кръг по сравнително литературознание, достъпно от 31 май 2017. https://calic.balkansbg.eu/conferens/istoricheski-razkazi-v-literaturite-analogii-i-protivopostavyaniya/173-christianization-as-a-cultural-guilt.html

Даскалов 2002: Даскалов, Р. Как се мисли Българското възраждане. София: Лик.

Илков 2014: Chiasmus. Възрожденска културна идиоматика. София: УИ „Св. Кл. Охридски“.

Кайоа 1997: Кайоа, Р. Превъплъщения : Маската и шеметът. - Маската и властта. - Маската и съвременният свят, Литература 14, 1997.

Кайоа 2001: Кайоа, Р. Човекът и свещеното. Прев. Евгения Грекова. София: ЛИК.

Киняр 2000: Киняр, П. Секс и ужас. София: Лик.

Кирова 2002: Кирова, М. Удоволствието от удоволствието или „женският“ еротизъм като парадигма на постмодерното знание В: Критика на прелома. Велико Търново: ПАН-ВТ. http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=109&;WorkID=5590&Level=3

Кирова 1999: Кирова, М. Модернизъм и садистична обсесия // Култура, № 12, 1999. http://www.kultura.bg/media/my_html/2072/dumi.htm

Кирова 1997: Кирова, М. Нарцистичният Ботев. Митология на едно Възраждане В: Сънят на медуза. София: УИ „Св. Кл. Охридски“.

Кьосев 1990: Кьосев, А. Речев жест и метафоричност в поезията на Ботев. В: Христо Ботев. Нови изследвания. Съст. Елевтеров, С. Н. Чернокожев. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Манчев 2003: Манчев, Б. Сакралност и ексцес. Назад към Батай В: Манчев, Б. Невъобразимото. Опити по философия на образа. София, НБУ. 2003, 10-39.

Михова 1995: Михова, Л. Българските календари. Пловдив: Полиграф.

Маркузе 2003: Маркузе, Х. Ерос и цивилизация. София: ИК „Христо Ботев“.

Налбантова 2001: Налбантова, Е. Възрожденският човек – утопии и реалности. УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Ницше 2001: Ницше , Фр. Раждането на трагедията. София: Захари Стоянов.

Пелева 1999: Пелева, И. Възраждания. София: Литературен вестник.

Пелева 1998: Пелева, И. Ботев. Тялото на национализма. София: Кралица Маб.

Пенчев 2006: Пенчев, Б. Погром и трансгресия. Радостта и ужасът на безпаметството В: Септември ’23: идеология на паметта. София: Просвета.

Пенчев 2017: Пенчев, Б. Цариград и пространственото конструиране на българската национална идентичност през XIX век. В: Пенчев, Б. Спорните наследства. София: Литературен вестник.

Пундев 2001: Пундев, В. Боян Магьосникът В: Пундев, В. Избрани студии. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Крафт-Ебинг 1999: фон Крафт-Ебинг, Р. Сексуална психопатия. София: Лик.

Русков 2017: Русков, Ив. Време и запис. Образи на свещеното в новобългарската история. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.

Сабоурин 2013: Сабоурин, Вл. Сложност и ред при Сад В: Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Станева 2001: Станева, К. Гласове на Възраждането. София: Полис.

Станева 1996: Станева, К. Апология на българското. Творчеството на Георги Раковски. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Стефанов 2000: Стефанов, В. Историята като лингвомахия. В: Стефанов, В. Участта Вавилон. София: Анубис.

Стефанов, Менкова 2017: Стефанов, В. Менкова, М. Пиещият човек в света на кръчмата. София: Кантарос.

Стойчева 2017: Стойчева, Св. Боян Магесника. Изследване на литературния мит. София: Изток-Запад.

Тейлър 1999: Тейлър, Ч. Безпокойството на модерността.София: Критика и хуманизъм.

Тодоров 2005: Тодоров, Г. Само за самоубийци. Смъртта на Бенковски, подправена от Захари Стоянов // Култура, бр. 42, 2005, http://www.kultura.bg/media/my_html/2392/benkovski.htm

Фройд 1991: Фройд, З. Три студии по теория на сексуалността В: Психология на сексуалността. София: Христо Ботев.

Фуко 1992: Фуко, М. Що е Просвещение В: Фуко, М. Генеалогия на модерността. София: УИ „Св. Кл. Охридски“.

Фуко 2016: Фуко, М. Управляването на себе си и на другите. София: Критика и хуманизъм.

Хабермас 1999: Хабермас, ЮМежду еротизма и общата икономия: Батай В: Хабермас, Ю. Философският дискурс на модерността. Плевен: ЕА.

Чернокожев 1995: Чернокожев, Н. Любен Каравелов и българското възрожденско време. София: Фенея.

Fоucault 1980: A Preface to Transgression In: Language, Counter-Memory, Practice: Selected essays and interviews. Еd. D. Bouchard. Ithaca New York: Cornell university press.

Lemert 1982: Lemert, Ch. Michel Foucault : social theory and transgression

New York : Columbia University Press.

 

Филмография (визуални концептуализации на трансгресията)

„Дневна красавица“ (Луис Бунюел, 1967)

„Едип цар“ (Пиер Паоло Пазолини, 1967)

„Сало или 120 дни на Содом“ (Пиер Паоло Пазолини, 1975)

„Сатанинско танго“ (Бела Тар, 1994)

„Веркмайстерови хармонии“ (Бела Тар, 2000)

„Битка в небето“ (Карлос Рейгадас, 2005)

„Антихрист“ (Ларс фон Триер, 2009)

други

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution