Вие сте тук: Начало Свободноизбираеми курсове
ПДФ Печат Е-мейл
Начало на статията

БЪЛГАРСКО СЛОВООБРАЗУВАНЕ

ТЕМИ

 

Доц. д-р Цветанка Аврамова

Катедра по славянско езикознание

 

  1. Предмет и задачи на словообразуването (дериватологията). Диахронно (историческо) и синхронно словообразуване. Място на словообразуването сред останалите езикови равнища. Преглед на изследванията върху словообразуването на българския език. Развой на схващанията за словообразуването в българското езикознание. (2)
  2. Производност и мотивация. Принципи за установяване на посоката на производност и мотивация. Групиране на производните думи в словообразувателни двойки, редици, гнезда, парадигми. (2)
  3. Структура на производната дума. Типове форманти. Продуктивност на формантите. Омонимия на формантите. Количествени и качествени изменения на думата в словообразувателния процес. Словообразувателен и морфемен анализ. (3)
  4. Основни словообразувателни начини в българския език. Деривация, композиция, афиксация, парадигматична деривация (конверсия, нулева суфиксация), абревиация, универбиране и др. (3)
  5. Основни теории за структурата на производната дума: ономасиологична и синтактична. Мутация, модификация, транспозиция. (2)
  6. Словообразувателна категория, словообразувателен тип и словообразувателен модел. (2)
  7. Словообразувателно значение и лексикално значение. Словообразувателна парафраза на производната дума. (2)
  8. Образуване на съществителни имена в българския език: словообразувателни категории, типове и модели; словообразувателни начини и форманти. (5)
  9. Образуване на прилагателни имена в българския език: словообразувателни категории, типове и модели; словообразувателни начини и форманти. (3)
  10. Образуване на глаголи в в българския език: словообразувателни категории, типове и модели; словообразувателни начини и форманти. (3)
  11. Образуване на наречия в българския език. (1)
  12. Тенденции в словообразуването на съвременния български език в началото на ХХI век. (2)

ЛИТЕРАТУРА

Аврамова, Цв. Словообразувателни тенденции при съществителните имена в българския и чешкия език в края на ХХ век. София, „Херон Прес“, 2003.

Аврамова, Цв. Имена на жители (nomina habitatorum) в съвременния чешки и съвременния български език. София, „Парадигма“, 2013.

Актуални проблеми на българското словообразуване. (Балтова, Ю., ред.). София, 1999.

Балтова, Ю. За отношението между морфемен и словообразувателен анализ. – В: Pracefilologiczne, t. XLIV. Warszawa, 1999, s. 35–40.

Балтова, Ю., Шатковски, Я. Съпоставително описание на словообразуването на близкородствени езици. – Съпоставително езикознание, ХІХ, 1994, № 6, стр. 5–12.

Бенвенист, Э. 1974. Синтаксические основы именного сложения. – В: Общая лингвистика. Москва, 1974.

Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. Л. Крумова-Цветкова, Д. Благоева, С. Колковска, Е. Пернишка, М. Божилова. София, Акад. издат. „Проф. М. Дринов”, 2013.

Георгиева, Е. Сложни съществителни в съвременния български книжовен език (с оглед предимно към по-нови образци). – Известия на Института за български език, ХІІІ, София, 1967, стр. 157–202.

Георгиева, Цв. Иновационни процеси в българската именна префиксация. София, „Авангард Прима“, 2013.

Деянова, М., Лашкова, Л., Пернишка, Е., Станишева, Д. Словообразуване на славянските сложни прилагателни. – В: Славянско езикознание 2. Словообразуване и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици. София, 1980.

Земская, Е. А. Современный русский язык. Словообразование. Москва, 1973.

Земская, Е. А. Словообразование как деятельность. Москва, 1992.

Крумова, Л., Чоролеева, М. Съкращаването и съкращенията в българския език. София, 1982.

Кубрякова, Е. С. 1981: Типы языковых значений. Семантика производного слова. Москва, 1981.

Леков, Ив. Словообразувателни склонности на славянските езици. София, 1958.

Маслов, Ю.С. Граматика на българския език. София, 1982.

Мурдаров, Вл. 1983. Съвременни словообразователни процеси. София, 1983.

Общност и многообразие на славянските езици. Сборник в чест на проф. Иван Леков. София, 1997.

Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски”, 1991.

Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски”, 2007.

Русская граматика, т. I, Москва, 1980.

Съвременен български език. Фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис. (Бояджиев, Т., ред.). София, 1998.

Словобразуване и лексикология. Доклади от Десетата международна конференция на Комисията по славянско словообразуване при Международния комитет на славистите, София, 1–6 октомври 2007 г. (Радева, В., Аврамова, Цв., Балтова, Ю., съст.). София, Унив. издат. „Св. Климент Охридски”, 2009.

Словообразувателен речник на съвременния български книжовен език. (Пенчев, Й., ред.). София, 1999.

Тихонов, А. Н. Основные понятия русского словообразования. – В: Словообразовательный словарь русского языка. Т. 1. Москва, 1985, стр. 18–52.

Улуханов, И. С. Словообразовательная семантика в русском языке. Москва, 1977.

Холиолчев, Хр. За класификацията на именни словообразувателни структури. – Известия на Института за български език, ХІХ, 1970, стр. 189–198.

Grzegorczykowa, R. – Laskowski, R. – Wróbl, H. Gramatyka współczesnego języka polskiego. Morfologia. Wydanie drugie, zmienione. Warszawa, 1998.

Dokulil, M. Tvoření slov v češtině. 1. Teorie odvozování slov. Praha, Academia, 1962.

Dokulil, M. Teorija derywacji. Wrocław, 1979.

Furdík, J. Slovenská slovotvorba. (Teória, opis, cvičenia). Ed. M. Ološtiak. Prešov, 2004.

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution