Студенти
 |
 |
 |
|
АНТРОПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ. БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР КОНСПЕКТ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
Предмет и задачи на антропологията. Антропологията в системата на обществените науки Що е антропология. Човек и общество. Проблемът за „другия” и „другостта”. Видове антропология. Антропологията и другите обществени науки.
История на антропологията. Схващания за човека в историята наидеите Гръцката античност и погледа върху „другия”. Антропологичната представа и донаучният интерес към другия. Откриване на Америка и новите антропологични перспективи. Условия за появата на модерна антропология. Антропологията и фолклористиката през деветнадесети век. Основни изследователски школи, центрове и парадигми. Антропология след Втората световна война. Главни представители, водещи идеи Българската изследователска парадигма.
Антропология и фолклор. Методологически проблеми. Основни подстъпи на интерпретация. . Културата като обект на антропологическо изследване Теоретично обглеждане Съотношението „природа-култура”, „култура –цивилизация”. Проблемът за културната еволюция. Принципът на културния релативизъм. Културата като „умствено програмиране”. Норма и забрана. Символи, герои, ритуали. Ценности. Културен шок и адаптация. „Другият” в пространствено и темпорално измерение. Динамика на стереотипите. Изменчивост на правилата. Фолклорната словесност като материал за културологичен прочит
Мит и митология Древни култови практики. Видове митологии. Индоевропейският културен ареал и митологичното наследство. Принципи на митологичното моделиране на света. Време, пространство, герои. Процесите на „десакрализация” на мита. Отливането на мита в жанровета на приказката, епоса и легендата. Типологични и генетични причини. Сакрално и профанно Мит, обред, ритуал. Проблемът за устойчивостта и динамиката на мита и ритуала.
Религията в антропологическа перспректива Общи възгледи. Поява и равитие на религиозните вярвания. Анимизъм, тотемизъм, антропоморфизъм. Шаманистични практики. Християнски и предхристиянски слоеве в българския фолклор. Типология на взаимодействията.
Делникът и празникът: организация на живота в традиционното общество. Празникът в човешката култура. Обредът в плана на културно-антропологично изследване. Обичайно-обредна система. Символи, знаци и културни категории. Норма и забрана. Календарни митове. Видове календари и системата на православния календар. Принципи на светоориентация. Произход и основни характеристики на календарните обреди и обреден фолклор - миторитуална основа. Календарната система и преходът от старата към новата година. Версии. Митът за Сътворението. Взаимообвързаност между космическите, социалните и индивидуалните преходи. Зимен цикъл. Коледен празник и коледни песни. Пролетен цикъл. Летни и есенни празнци.
Родствени отношения и социална организация Семейна обредност. Ритуали на прехода. Отражение в песните
Фолклор. Същност и основни белези. Динамика на фолклористичните проучвания. Водещи представители на българската научна мисъл. Проблеми на класификацията на фолклора. Видове жанрови подялби. Принципи. Проблеми. Генезис на отделните жанрове.
Народни приказки
Приказката и началото на интереса към народната култура в Европа. Обяснения на сходствата в хуманитаристиката на ХІХ и ХХ век. Вълшебната приказка. Теорията на Проп. Принцип на класификация. Приказката в синхронен разрез. Вълшебното еднообразие в приказното многообразие. Морфология на приказката и анатомия на художестваната й структура. Продуктивност на модела. Типове персонажи. Функции. Мотивировка на действията. Конфликти. Генетични модели на вълшебната приказка. Мит и ритуал в приказката. Инициация. Метаморфози на модела. Смисълът на трудните задачи.
Предания и легенди Разграничение на понятията. Отношението "мит - история" в легендите и преданията. Преданията – специфичен вид историческа памет. Предания за исторически лица и събития. Предания и топонимия. Легендите. Книжовни, митологични и исторически извори. Време, пространство, персонаж – съотношение легендарно-митологично. Метаморфозите на религиозни първообрази. Вторична фолклоризация. Легендите като познание за света, като нормативен регулатор. Художествени особености.
Народни балади Етимология на термина. Полемики за жанровата определеност. Дебат за граничността между фолклора и литературата. Старинност. Произход. Основни мотиви. Традиционен светоглед. Възгледи за човека и природата. Космически йерархии. Представи за невидимия свят - демонологични и митични същества (самодиви, орисници, болести). Баладното осмисляне на любовта, семейството, съдбата, свободата на волята. Народната философията за смисъла на живота, за смъртта и безсмъртието.
Епически песни
Възникване на епоса. Митологически и исторически слоеве. Проблемът за епическия герой. Съотношението бог-цар –герой. Епическа идеализация, епическо време и пространство. „Културният герой” и епическите му версии. Архаични черти в образа на епическия противник. Исторически факти и фикционални метаморфози. Специфика на епическата картина на света. Фигурата на Героя. Генезис и трансформация. Космически битки и защита на етничната общност. Войнската етика: правила, норми и забрани. Морален релативизъм. Песен-цикъл-епопея.
Моделиране и трансформиране на историята в жанра „исторически песни”. Динамика на отношениято „история – истина”.
Къси фолклорни жанрове (паремии) Старинност на жанровете. Връзка с „обредите на прехода”. Митология и космология на гатанките. Гадаенето в антропологичен смисъл. Социална и прагматична ориентация на пословиците и поговорките. Тематични и формални класификации. Клетви, благословии и баяния – реализиране на синкретичното единство „мисъл-слово-действие”. Словото – съзидателна енергия. Механизми на социална регулация. Креативна и деструктивна сила на думите.
Любовни и семейно-битови песни Нормативност на социалните роли. Проблемът за „наивния реализъм”. .
ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА
Арнаудов, М., Очерци по български фолклор, Т. 1-2. Динеков, П.,Български фолклор, ч.I,С.1972,1980. Маринов, Д., Избрани произведения.С.,т.1,1979, т.ІІ,1981 Бърк, П., Народната култура в зората на модерна Европа. С., 1997 Хофстеде, Х., Култури и организации. Софтуеър на ума, С. 2000 Крейпо, Р. Х. Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите. София: ЛИК, 2000. Фрейзър, Дж. Златната клонка,С.,1984 Проп, В.Я., Исторически корени на вълшебната приказка, С., 1995 Проп., В.Я., Морфология на приказката, С., 1992 Добрев, Ив.,Произход и значение на праславянското и консонантно и дифтонгично склонение.С., 1982 Богданов, Б., Фолклор и литература. Опит за съпоставително определяне на фолклора и литературата. - Български фолклор, 1985, №3, 15-28 (Или: Б. Богданов. Проблематиката на фолклора и литературата В: Б. Богданов, Мит и литература (1). С., 1998, 55-78) Тодоров, Цв., Хората-разкази: „Хиляда и една нощ", В: Поетика на прозата, с, 1985, стр. 43—58 Тодоров, Цв., Завладяването на Америка. Въпросът за другия. София,1992 Тодоров, Цв., Живот с другите, С., 1998 Георгиева, А., Етиологичните легенди в българския фолклор. С., 1991 Георгиева, Ив., Българска народна митология. С., 1983 Зюмтор, П. Въведение в устонто поетическо творечство, С.1992 Българска митология, Енциклопедичен речник, С., 1994 Етнографски проблеми на народната духовна култура.С.,1989 Значими имена в антропологията. Лекции по антропология, съставители: Елчинова, М. И Ц. Лазова, С. 2004 .Ловци на умове. Лекции по антропология, съставители: Бочков, П. И О. Тодоров, С., 2001 Христоматия по българска фолклористика, съставители: Г.Данчев, А.Калоянов,С.,1977
|