Преподаватели: доц. д-р Биляна Михайлова, доц. д-р Екатерина Търпоманова, доц. д-р Албена Мирчева, доц. д-р Мая Александрова, доц. д-р Дарина Младенова

 

Анотация: Учебната дисциплина „Общо езикознание“ полага езиковедската основа в подготовката на бъдещите филолози, върху която се надграждат по-нататък следващите лингвистични дисциплини, включени в учебния план. Студентите се запознават със същността на езика и различните подходи при неговото изследване; фонетиката и фонологията; лексикологията (и лексикографията, етимологията, ономастиката и фразеологията); морфологията и синтаксиса; с основните процеси в развоя и функционирането на езика, които довеждат до изграждането на книжовен език и до териториалната и социалната диференциация на езика; с езиковите контакти и класификацията на езиците. Основна цел на курса „Общо езикознание“ е студентите да усвоят терминологията и да могат практически да я използват при конкретни задачи за лингвистичен анализ.

 

Конспект за изпит

 

Въпрос

1

Предмет и задачи на езикознанието. Деление на езикознанието: а) Общо и частно езикознание; б) Теоретично и приложно езикознание; в) Интралингвистика; г) Екстралингвистика; д) Описателно, историческо и сравнително езикознание. Съпоставително езикознание.

2

История на езикознанието. Основни школи и направления.

3

Езикът като обществено явление.

4

Основни функции на езика.

5

Език и мислене и тяхното взаимоотношение.

а) Видове мислене.

б) Външна и вътрешна реч.

6

Семиотика. Знак, видове знаци, знакови системи.

7

Знаков характер на езика. Езикова семиотика. Същност и свойства на езиковия знак. Езикът като специфична знакова система.

8

Език и реч и тяхното взаимоотношение.

9

Езикът като система и структура. Равнища на езиковата система.

10

Синхрония и диахрония.

11

Синтагматика и парадигматика.

12

– Предмет, задачи и деление на фонетиката.

– Артикулаторна фонетика (звукофизиология). Говорни органи. Учленяване на звука: респирация, фонация, артикулация.

– Акустична фонетика. Звук, видове звукове – тон и шум. Трайност на звука (квантитет).

– Гласни и съгласни – обща характеристика.

13

– Класификация на гласните: артикулационна – по редове, по издигане на езика, по участие на устните, по дейност на мекото небце; акустична – по височина на тона, по трайност (квантитет).

– Полугласна (глайд), дифтонг, трифтонг.

14

– Класификация на съгласните: артикулационна – по вид на пречката, по деен учленителен орган, по място на образуване, по участие на носната кухина; акустична – по съотношението между шум и тон, по слухово възприемане, по окраска и възможност за удължаване. Видове допълнителна артикулация: аспирация, лабиализация, палатализация, веларизация.

15

Фонетични промени: асимилация, вокална хармония, преглас, дисимилация, акомодация, палатализация, лабиализация, сандхи, хаплология, контракция; редукция, метатеза, протеза, епентеза, елизия, десоноризация.

16

Спонтанни промени. Звукови закони и звукови съответствия. Морфофонетични промени (промени по аналогия).

17

Фонология. Теория за фонемата.

а) Фонема, алофони. Фонемика.

б) Функции на фонемата.

в) Признаци на фонемата и на нейните варианти: диференциални и недиференциални; релевантни и нерелевантни; интегрални.

г) Позиции на фонемата – силна и слаба. Видове варианти на фонемата: комбинаторни, позиционни; задължителни, факултативни; индивидуални, стилистични.

д) Фонемна опозиция. Корелативни и некорелативни опозиции.

е) Фонотактика – съчетаемост и валентност на фонемите. Фонемен инвентар и фонемна система.

18

Класификация на думите като части на речта. Критерии за разграничаване на частите на речта. Пълнозначни думи, служебни думи, междуметия.

19

Лексикология. Обща теория на думата.

– Думата като знак. Номинативна функция на думата.

– Проблеми при определението на думата.

– Значение на думата – граматическо, лексикално.

– Аспекти на лексикалното значение на думата: сигнификативен, денотативен, конотативен.

– Вътрешна форма на думата (мотивираност на думата).

– Проблемът за тъждеството на думата. Лексема, алолекси (словоформа / лексико-семантичен вариант).

20

Думите според съотношението между изразяването и съдържанието: омоними, омофони, омографи; синоними, антоними, пароними.

21

Семасиология. Семантично равнище на лексемата:

а) Еднозначност и многозначност

б) Видове лексикални значения: свободно и свързано; етимологично, основно и производно; пряко и преносно (метафора, метонимия, синекдоха)

в) Развой на лексикалното значение на думата

22

Пластове в речниковия състав на езика:

а) активна и пасивна лексика, неологизми, архаизми, историзми;

б) неутрална и емоционално-експресивна лексика;

в) домашна и заета лексика, калки. Адаптация на заемките, класификация на заетата лексика. Пуризъм.

23

Фразеология.

24

Табу и евфемизъм.

25

Ономастика.

26

Етимология. Принципи на научната етимология. Народна етимология.

27

Лексикография. Видове речници.

28

Морфология. Теория за морфемата.

а) Морфема, аломорфи. Морфемика. Отношение между дума и морфема. Понятието морфонема.

б) Видове морфеми: от смислово-функционално гледище (корен и афикс), сегментни морфеми и нулеви морфеми, свободни морфеми и морфеми от свързан тип.

в) Релационно и деривационно значение на афиксите. Еднозначност и многозначност, еднотипност и разнотипност на афиксите.

г) Видове афикси:

– по място спрямо корена – префикс, постфикс (суфикс и флексия), инфикс, интерфикс, циркумфикс, трансфикс;

– по функция – словообразуващи, формообразуващи (словоизменителни), основообразуващи, свързващи;

– по продуктивност – продуктивни, непродуктивни.

29

Понятието основа. Видове основи: проста (непроизводна) и производна; свързана; лексикална и граматическа основа; сложна основа. Съотношение между корен, основа и дума.

30

Промени в морфологичния строеж на думата:

а) Опростяване на основата.

б) Преразлагане (декомпозиция) на морфемния състав.

в) Промени в морфологичния състав на сложните думи.

31

Начини на граматическо изразяване: афиксация; вътрешна флексия, преглас и отглас; редупликация; словоред; композиция; суплетивизъм; ударение и интонация; служебни думи. Аналитични и синтетични езици.

32

Грамема. Граматични категории.  Именни граматични категории: падеж, степенуване, определеност / неопределеност. Глаголни граматични категории: лице, вид, време, наклонение, залог.

33

Синтаксис:

а) Синтактични единици на речта и на езика: изречение, словосъчетание.

б) Основни форми на синтактична връзка: съчинителна (паратаксис), подчинителна (хипотаксис). Видове подчинителна връзка: управление, съгласуване, прилагане.

в) Словосъчетанието като синтактична единица. Видове словосъчетания.

г) Изречението като синтактична единица. Изречение и съждение. Признаци на изречението. Синтактични типове на изречението. Актуално членение на изречението.

34

Развой и функциониране на езика:

а) Диференциация на езика и интеграция на езиците. Койне.

б) Книжовният език като наддиалектна форма на общонародния език. Узус и норма. Диглосия.

в) Териториална диференциация на общонародния език. Диалект. Диалектен континуум. Изоглоса, изоглосен сноп.

г) Социална диференциация на езика. Разграничение между териториални и социални диалекти. Видове социални диалекти (социолекти): професионален говор и жаргон – социолекти от арготичен тип, групови говори (сленг, жаргон), класови жаргони.

35

Езиков контакт – заемане (пътища на заемане; заемане на афикси и фонеми; заемки и калки), конвергенция, замяна на един език с друг. Билингвизъм. Езикова интерференция. Субстрат, суперстрат, адстрат. Пиджин, креолски езици. Езиков съюз. Балканско езикознание.

36

Език и писмо. 

а) Графема, алограф.

б) Типове писмени знаци: фонограми и идеограми.

в) Етапи в развоя на писмото. Типове писменост днес –буквено писмо, консонантно писмо, силабографически системи, идеографско писмо.

г) Азбука, графика, правопис. Правописни принципи.

37

Класификация на езиците.

а) Морфологична класификация на езиците: коренни езици, аглутиниращи езици, флективни езици, полисинтетични (инкорпориращи) езици. Променливост на морфологическия тип. Лингвистична типология. Аналитични и синтетични езици.

б) Сравнително-исторически метод. Генеалогична класификация на езиците. Понятията езиково семейство, езикова група, подгрупа. Праезик и прародина.

в) Индоевропейски езици.

г) Други езикови семейства: семито-хамитски езици; тюркски езици; угро-фински езици и др.

 

Библиография

 

Основна:

Алмалех, Мони, Живко Бояджиев, Моско Москов. Увод в езикознанието: Помагало за студенти филолози. София: КК „Труд“, 2000.

Бояджиев, Живко. Увод в общото езикознание. София: Парадигма, 20075.

Георгиев, Владимир, Дуриданов, Ив. Езикознание. София, 19784.

Добрева, Елка. Увод в общото езикознание. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2004.

Лингвистический энциклопедический словарь. Гл. ред. В. Н. Ярцева. Москва: Советская энциклопедия, 1990.

Москов, Моско. Език  и езикознание. Ч. 1. Онтолингвистика. София: Сиела, 2000.

Москов, Моско, Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство, 1977.

Реформатский, Александр А. Введение в языковедение. Москва, 20045.

           

Fromkin, Victoria, Robert Rodman, Nina Hyams. An Introduction to Language. 20109.

Glossary of linguistic terms: http://www.sil.org/linguistics/GlossaryOflinguisticTerms/

O’Grady, William, Archibald, J. Contemporary Linguistic Analysis. An Introduction. Toronto: Pearson Canada, 20127. Study Guide. Prepared by Teresa Merrells and Anna L. Moro. Toronto: Pearson Canada, 20127.

Lyons, John. Introduction to Theoretical Linguistics. Cambridge, 19746.

 

Допълнителна:

Подбрана тематична библиография по „Увод в общото езикознание“ вж. в: Бояджиев, Ж. Увод в общото езикознание. София, 2007, 335–364.

 

Зенков, Геннадий С., Сапожникова, И. А. Введение в языкознание. Бишкек, 1998.

Илиева, Лилия. Увод в езикознанието. Благоевград, 2001.

Кобозева, Ирина М. Лингвистическая семантика. Москва: Эдиториал УРСС, 2000.

Косериу, Еухенио. Лекции по общо езикознание. София: Наука и изкуство, 1990.

Кръпова, Илияна. Лекции по езикознание. Пловдив: Сема 2001, 2000.

Манголд, Макс. Увод в езикознанието с оглед и на българския език. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988.

Маслов, Юрий. Введение в языкознание. Москва: Высшая школа, 19872.

Общее языкознание: Формы существования, функции, история языка. Отв. ред.   Б. А. Серебренников.  Москва: Наука, 1970.

Петков, Славчо. Основи на езикознанието. Благоевград, 1978.

Петрова, Анастасия. Лингвистичен компас. Велико Търново: Издателство „Астарта”, 2007.

Фатер, Хайнц. Увод в езикознанието. София: Труд, 2002.

Aitchison, Jean. Language change. Progress or decay? Cambridge University Press, 20013.

Aronoff, Mark, Janie Rees-Miller (editors). The Handbook of Linguistics. 2002.

Collinge, Neville E (ed.). An Encyclopedia of Language. London: Routledge, 1990.

Crystal, David. A Dictionary of Linguistics and Phonetics. Malden, Mass.: Blackwell. 20116.

Finegan, Edward, Paul R. Frommer. Looking at Languages: A Workbook in Elementary Linguistics. Stamford: Cengage Learning. 2015.

Malmkjær, Kirsten. The Routledge Linguistic Encyclopedia. London: Routledge. 20103.

 

 

Дата: 19.03.2018                                      

 

Съставили: доц. д-р Албена Мирчева, доц. д-р Екатерина Търпоманова, доц. д-р Мая Александрова,  доц. д-р Биляна Михайлова, доц. д-р Дарина Младенова.