Вие сте тук: Начало Специалности Балканистика Учебни програми Теория на литературата
Теория на литературата ПДФ Печат Е-мейл
Начало на статията
Теория на литературата
Анотация

Теория на литературата

Гл. ас. д-р Ирен Александрова

I сем., /45+30/, завършва с изпит

 

Анотация

Курсът по теория на литературата има задачата да въведе студентите в литературната наука, запознавайки ги с основни понятия за литературата и научната методология. Част от проблематиката представя връзките и отликите на литературата от близки онтологични полета, за да очертае спецификата на литературата, чрез което може да се осигури номпетентна интерпретация на художествените текстове. Методологическата перспектива на литературната теория е очертана като проследяване на основни и важни идеи в историята на литературната наука - вниманието е съсредоточено върху възникването на проблематиката и върху съвременни решения, без да се пропускат някои от съществените етапи, довели до тях.

Класификационните принципи и организацията на литературния текст се въвеждат с цел усвояване на научна доказателственост при анализирането.

ПРОГРАМА

I. ВСТЪПЛЕНИЕ: Познанието за художествената литература. Предмет, задачи, възможности. Научни и социални функции. Теоретизъм,историзъм и оценъчност в литературното познание. Теория на литературата.

II. Художествената литература и нейният социален контекст.

1) Литературата и другите духовни дейности - идеология, философия, наука, митология, другите изкуства, религия и пр. Мястото и функцията им сред тях. Художествената литература и природата.

2) Литературата и нехудожествените типове текстове. Граници и взаимни движения между тях.

3) Цикълът автор-творба-общество-автор. Теоретически проблеми на психологията на художественото творчество и възприемане на литературната социология.

III. Художествената литература като контекст вътре в себе си.

1) Автономност и контекстуална обвързаност ("зависимост") на литературната творба.

2) Междутекстовост (интертекстуализъм). Гледища за междутекстовите връзки. Основни типове връзки.

IV. Художествената литературна творба - свойства на смисъла, строежа и функциите.

1) Фикционалност и нефикционалност, еднозначност и многозначност.

2) Особености в логиката на литературната творба.

3) Основни смислопораждащи механизми в литературната творба.

4) Смислови образувания в литературната творба. Въпросът за художествения образ и образа на човека.

5) Опори на изказа в литературната творба. Типове. Сюжетика, описание, експресия и др.

6) Строеж на литературната творба. Отношение между смисъл и строеж. Структурност и неструктурност на литературната творба.

7) Въздействие на литературната творба върху читателя и обществото. Своеобразие.

8)Природа на литературната художественост. Художествено и естетическо.

9) Анализ на литературната творба. Типове анализ. Задачи и възможности.

V. Лингвистични и стилистични свойства на художествената литературна творба.

1) Семиотичен (знаков) и лингвистичен подход към литературната творба. Възможности и граници.

2) Особености на участието на езика в художествената литература - смислови, стилови, звукови и др.

3) Езикова многозначност. Тропи.

4) Исторически, социални, ценностни и пр. стилове в художествената литература.

5) Ролята на звуковото равнище в художествената литература. Отношение между звук и смисъл. Звукови образувания (алитерация, асонанс и пр.).

6) Стихова организация. Същност и функция. Основни типове.

7) Основни съставки на стиховата организация (рима, строфа и др.).

VI. Литературна типология.

1) Историческа типология - художествен метод.

2) Жанрова типология. Литературни жанрове.

3) Епос и епически видове.

4) Лирика и лирически видове.

5) Драма и драматургически видове.

Съвременни гледища за делението "епос-лирика-драма". Нови решения.

VII. Литературното познание - методологически и исторически проблеми.

1) Литературното познание върху кръстосната точка между познавателния скептицизъм и оптимизъм.

2) Отношение между историческо и теоретическо в литературното познание. Литературна история. Литературна теория.

3) Литературна критика.

4) Основни етапи в литературното познание от древността до края на ХIХ в.

5) Литературното познание през ХХ век.

6) Актуални проблеми и задачи на днешното литературно познание у нас и в чужбина.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Аристотел, За поетическото изкуство

Бахтин, Философия на словесността

Бахтин, Въпроси на литературата и естетиката

Гадамерр.,Х., История и херменевтика

Умберто Еко, Семиотика и философия на езика

Тери Игълтън, Теория на литературата

Цветан Тодоров, Поетика, реторика, стилистика

Степанов,Ю., ред. Семиотика

Младенов,И., Семиотика, I и II т.

Платон, Държавата

Фрай,Н, Анатомия на критиката

Кроче, Б., Естетика

Коларов,Р., Звук и смисъл

Попиванов,И., Жанр и жанрова специфика

Лесинг, Лаокоон

Барт,Р., Въображението на знака

Лотман, Семиотика и изкуствометрия, сб.

Богданов,Б., Мит и литература

Янакиев,М, Българско стихознание

и др.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution