Вие сте тук: Начало Специалности Балканистика Учебни програми История на Византия. Славяновизантийски връзки на Балканския полуостров
История на Византия. Славяновизантийски връзки на Балканския полуостров ПДФ Печат Е-мейл

проф. Василка Тъпкова-Заимова

VІсем., /30+0/, завършва с изпит

 

Анотация

Курсът е съобразен със студенти, които са запознати отчасти със средновековната българска история/ тя влиза към кандидатстудентските изпити/, а същевременно следят курс по балканска история.

Материалът е подреден хронологично и тематично с оглед на сложното развитие на хилядолетната империя. Започва се с измененията, които настъпват главно в балканските земи- но също и на Мала-Азия - от ІV в. нататък, т.е . когато Цариград става столица на империята.

През цялото си съществуване Византия се смята за наследница на стария Рим, което налага да се обяснява в съответните дялове държавната идеология на империята. В същия дух се разглеждат и отношенията между императорската и духовната власт, като се има превдивд, че Цариградската църква играе съществена роля в целия период от съществуването на Византия. А това изправя винаги византийския човек пред Бога- проследява се неговото духовно възпитание, както и отклоненията от официалната Цариградска църква или т.нар. ереси, и не на последно място връзките между Рим и Цариград в църковно отношение.

Политическите събития , коитоса многобройни и многостранни, се проследяват по хронологиен ред: тяхното развитие се свързва винаги с гледната точка на Цариград и отношенията на империята към често нахлуващите племенни обединения във византийския Запад, т.е Балканския полуостров, и отчасти във византийския Изток : особено внимание се обръща на славянските нашествия и заселвания във византийска среда, като при изложението на събитията се набляга не само на историческите извори, а и на археологически и езиковедски материал, който дава понякога по-интересни и цялостни обяснения за сътресенията, които настъпват през този важен период , който в последна сметка изправя Византия срещу новите си съседи- създаващите се балкански държави. Обръща се внимание на отношенията на империята с тях и в по-късните векове, когато децентрализацията засяга общо балканските земи и е последвана от османското настъпление.

На трето място се разглежда системното развитие на византийската култура- кижнина, архитектура, изкуство, като се изтъква отново това, което е създадено оригинално във византийска среда, и онова, което идва като наследство, а след това се предава по обратен път на Запад, както и към Русия- в този аспект се дава представа и за византийския принос в Европейския хуманизъм от една страна , а от друга и към “Москва- трети Рим”.

В общата постановка на вековното и многостранно развитие на византийската култура се слага ударението и на всекидневния живот на хората в обществото, на процесите, които обуславят развитието на градовете и на поземлените владения, отношението на държавата към различните слоеве население: селяни- дребни собственици на земя или намиращи се в подчинено положение по отношение на едрите земевладелци, както и еволюцията именно на този вид собственост. Тези проблеми се поставят на разглеждане хронологически, като се дава представа за тяхната еволюция, която е много осезателна във византийска среда с течение на времето. В този дух се прави екскурс и на мненията, които продължават да се изказват по отношение на византийския феодализъм- съществува ли той и в какъв вид, т.е. прави се системна характеристика на еволюцията на византийското общество.

Понеже не се предвиждат упражнения, преподавателката илюстрира на места и с откъси / в превод/ от съответни византийски текстове. Познаваме ли Византия? Откога и как? Територия на византийската империя от ІV до ХV век. Динамика на географския фактор.

 

ПРОГРАМА

  • Константин Велики и основаването на “Новия Рим”-Константинопол. Административно и политическо устройство на Източната Римска империя.
  • Християнство и идейни течения във Византия през ІV-V вв.
  • Среща между варварският свят и Византия. Нашествия на готи и хуни.
  • Византия през VІ в. Ютинан І и византийското законодателство. Войни за разширение границите на империята.
  • Византия и славяните. Аваро-славяни на Балканите. Българите и византийската империя.
  • Византийското село и оформяне на провинциалната византийска аристокрация- нейната идейна насоченост. Градовете на Балканите и в Мала- Азия: архитектура на обществени сгради и църкви.
  • От император Маврикий до император Ираклий. Теми и темно устройство във Византия. Византийското общество в ранна Византия.
  • Иконоборството в контекста на културните процеси. Византийският Изток между павликяни и араби. Противоборство с исляма.
  • Кирило-Методиевското дело в рамките на византийското мисионерство. Патриарх Фотий и византийската култура през ІХ в.Образователно дело. Школи.
  • Константин VІІ и Роман Лакапин. Отношения с българската държава, Сърбия и Хърватско. Законодателна власт и византийска дипломация.
  • Държава и Църква във Византия. Дипломатически отношения със съседни и по-далечни страни. Що е.византийски ойкуменизъм?
  • Вътрешна и външна политика на византийската империя при Никфор Фока и Йоан Цимисхи.Управлението на Василий ІІ и неговитге завоевания.
  • Единадесети и дванадесети век на Балканите- Византия единствена владетелка от Ефрат до Адриатика. Тюркски нашественици по Дунава и отражението им върху живота на империята.
  • Разцепление межзу Римската и Цариградската църква:”Източната схизма”.
  • Векът на Комнините. Нов размах в разтитието на византийската култура .
  • Кръстоноснтите походи: среща със Запада и миграционни процеси. Нови течения в развитието на византийската култура.
  • Четвърти кръстоносен поход и разпадане на византийската империя. Период на политическа раздробеност и отражението й върху общото развитие на империята.
  • От пронията до едрата поземлена собственост / ХІ-ХV в./ Оформяне на обособени териториални общности..
  • Въстановяване цялостта на византийската империя след 1261 г.и управлението на Михаил VІІІ Палеолог. Опити за униатство.
  • Граждански войни във Византия през ХІV в. Йоан Кантакузин и управлението на Йоан V Палеолог.
  • Османска експанзия- първи и втори период . Посоки на настъплението.
  • Вътрешно състояние на империята в периода на Османското настъпление. Процеси на децентрализация на Балканите.
  • Центрове на късно-византийската култура /ХІІІ-ХV вв./. Т. нар. Палеологов Ренесанс.
  • Падане на Цариград и гибелта на Византия. Общо положение на балканските земи.
  • “Византия след Византия”- Отражение на византгийската култура в Западна Европа. Византийски книжовници в Италия през късното средновековие.
  • Византия и “третият Рим”. Връзки с Московска Русия.
  •  

Препоръчителна литература

Ангелов Д. Възход и залез на една императия. С. 1991.

Ангелов Д. Византия. Политическа история. С. 1994.

Духовна култура. С. 1994.

Бакалов Г. Византия. С. 1993.

Караянопулос И.Е. Политическата теория на византийците.. С. 1992

Острогорски Г. История на византийската държава. С. 1998.

Тъпкова-Заимова В., Пл. Павлов, Д.Димитров. Византия и византийският свят/ Хронологическа енциклопедия на света, т.6./. Велико-Търново 1995. – Същото в: Светът след Иисус. Велико-Търново 1999, сс.201-469.

Тъпкова-Заимова В. Така беше някога…в средновековието. С. 1997.

Заб. Допълнителна литература се дава и на чужди езици при разработката на всяка отделна тема.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution