Вие сте тук: Начало Специалности Балканистика Учебни програми Индоевропейско езикознание
Индоевропейско езикознание ПДФ Печат Е-мейл

доц. д-р Мария Данчева

V , V І сем., /60+30/), завършва с изпит

 

ПРОГРАМА

  1. Предмет и задачи на индоевропейското езикознание
  2. Възникване и развой на индоевропейското езикознание

а/ зараждане на сравнителното и историческото гледище за езиците (Й. Скалигер – ХV-ХVІв., Сасети – ХVІв., М. В. Ломоносов – ХVІІІв., Й. Аделунг, Хр. Клаус, У. Джонс, Фр. Фон Шлегел и др.)

б/ първият период в развитието на индоевропейското сравнително-историческо езикознание – установяване на сравнително-историческия метод за изучаване на индоевропейските езици (1816г.-1870г.); представители, основни трудове и идеи за родството между индоевропейските езици (Франц Боп, Расмус Раск, Якоб Грим, А. Х. Востоков, Август Шлайхер).

в/ вторият период в развитието на индоевропейското сравнително-историческо езикознание (1870г.-1916г.) – разкриване на закономерности в развитието на звуковата структура на думите; дейността на младограматиците – Карл Бругман, Херман Остхоф, Август Лескин, Херман Паул, Бертолд Делбрюк (да се разкрие по-особеното становище на Делбрюк по отношение на звуковите закони) и др.

г/ третият (съвременният) период в развитието на индоевропейското сравнително-историческо езикознание – откриване и изследване на редица неизвестни до това време индоевропейски езици, което довежда до значително задълбочаване и разширяване на изследванията; разшифроване на хетския език от Бедржих Хрозни, изследвания на хетския език от Хрозни, Фердинанд Зомер, Йохан Фридрих, Е. Форер, Холгер Педерсен, Йежи Курилович, Едгард Стертевант и Аделаида Хан, създаване на ларингалната теория; установяване на индоевропейския характер на палайския от Х. Босерт и Х. Оттен; ликийския и лидийския (от С. Бугге, А. Торп, Х. Педерсен, П. Мериджи); използване на данните от тохарските езици (тохарската граматика на Е. Зиг, В. Зиглинг и В. Шурц и изследванията на У. Петерсен, Е. Бенвенист, В. Куврьор, Х. Педерсен, А. И. Виндекенс, граматиката на Волвганг Краузе и Вернер Томас и др.); откриване на пелазгийския език; разшифроване на крито-микенските надписи с линеарно писло Б от М. Вентрис и Дж. Чадвик; заслугата на Вл. Георгиев в това отношение; установяване на индоевропейския характер на венетския език

( от М. С. Билер и Х. Крае); разработване на материали от илирийския, тракийския, фригийския и др. езици. Създаване на фонологическата школа през втората половина на ХХ век. Някои известни индоевропеисти от този период – А. Мейе, Херман Хирт, Виторе Пизани, Ф. Шпехт, Й. Курилович; В. Порциг, А. В. Десницка, Х. Крае, Ю. Покорни (автор на индогермански етимологичен речник), авторският колектив: В. И. Абаев, В.Г. Горнунг, М. М. Гухман и П. С. Кузнецов, Емил Бенвенист, Освалд Семерени, А. М. Савченко, Томас Гамкрелидзе и Вячеслав Вс. Иванов и др., а у нас – Вл. Георгиев, Ив. Дуриданов и Г. Риков.

  1. Сравнително- исторически метод.
  2. Принципи на етимологичните изследвания.
  3. Древните индоевропейски езици – обект на изследване от индоевропейското езикознание

а/ малоазийските (анатолийските) езици

б/ санскритът и другите индийски езици

в/ древните ирански езици

г/ старогръцкият език

д/ латинският и другите италийски езици – фалискийски, оскийски и умбрийски

е/ древните келтски езици

ж/ древните германски езици

з/ арменският език

и/ древните славянски езици

й/ древните балтийски езици

к/ албанският език

л/ тохарските езици

м/ някои малко известни индоевропейски езици (да се разгледа проблемът за етруския език)

  1. Въпросът за етногенезиса на балканските народи. Проблемът за пелазгийския като предгръцки индоевропейски субстрат. Заслугата на Вл. Георгиев в тази област.
  2. Проблемът за възникването и прародината на индоевропейските езици. Концепцията на Вл. Георгиев.
  3. Концепции близки до концепцията на Вл. Георгиев (на О. Шрадер, А. Неринг, Е. Майер, О. Паренг, А. Шерер, В. Г. Чайлд и Я. Филип, Макеведи, Ренфру и Г. И. Георгиев, П. Н. Третяков, Т. Бъроу, В. Мерлинген, Б. В. Гърнунг, А. Я. Брюсов).
  4. Проблемът за възникването и прародината на индоевропейските езици. Концепцията на Вячеслав Иванов и Т. В. Гамкрелидзе.
  5. Други концепции за възникването и прародината на индоевропейските езици.
  6. Трите главни периода на индоевропейския / концепцията на Вл. Георгиев/.
  7. Вокалните фонеми в древните индоевропейски езици.
  8. Полугласните в древните индоевропейски езици.
  9. Консонантните фонеми в древните индоевропейски езици:

а/ шумовите преградни консонанти

б/ шумовите проходни консонанти

в/ сонорните съгласни и сонантите в древните индоевропейски езици

  1. Дифтонгите в древните индоевропейски езици.
  2. Въпросът за индоевропейските гутурали и теорията кентум – сатем.
  3. Ларингалната теория. Различните становища относно същността и броя на ларингалите.
  4. Звукови закони / на Якоб Грим, Карл Вернер, Х. Грасман, Карл Бругман, Херман Остхоф, законът за палатализацията, законът на Едгард Стъртевант, на Кр. Бартоломе, Т. Зибс, на Е. Зиверс и Ф.Еджертон / заслугата на Ф.О. Линдеман/, законът на Х. Рикс за появата на протетичните гласни в гръцкия.
  5. Структура на корена; суфикс и разпространение / Erweiterung / в древните индоевропейски езици. Проблеми на развитието на структурата на корена.
  6. Редуване на гласните в рамките на думата и по-специално в корена. Степени на аблаут. Количествен и качествен отглас в корена на древните индоевропейски езици. Граматични функции на отгласа.
  7. Обща характеристика на съществителното име в древните индоевропейски езици – род, число, падеж / значение на отделните падежи/.
  8. Словообразуването в древните индоевропейски езици. Ролята на различните суфикси и композицията.
  9. Склонение на съществителните в древните индоевропейски езици – да се направи преглед на различните основи във връзка със склонението, като се възстанови парадигмата на съществителните с основи –е/-о и се изведат първоначалните флексии; да се засегне, макар и общо, въпросът за хетероклитните основи.
  10. Прилагателното име в древните индоевропейски езици и изразяване на степените за сравнение.
  11. Числителното име в древните индоевропейски езици.
  12. Местоименията в древните индоевропейски езици /общ преглед като се изисква само парадигмата на личното местоимение за 1л. ед.ч./.
  13. Глаголът / обща характеристика на древната индоевропейска глаголна система/.
  14. Категорията време в древните индоевропейски езици – презенс, аорист /глаголните основи като средство за изразяване на темпорални отношения/, перфект, футурум. Реконструкция на първоначалните флексии.
  15. Наклонението като граматична категория в древните индоевропейски езици – индикатив, конюнктив /подчинително наклонение/, оптатив иимператив.Проблемът за инюнктива.
  16. Залогът като граматична категория в древните индоевропейски езици.


ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ ПО ИНДОЕВРОПЕЙСКО ЕЗИКОЗНАНИЕ

1. Э. Бенвенист. Индоевропейское именное словообразование. М., 1955.

2. Т. В. Гамкрелидзе, Вяч. Вс. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тбилиси 1984, том І и том ІІ.

3. В. И. Георгиев. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. М., 1958.

4. М. Данчева. Залогът като граматична категория в древните индоевропейски езици. С., 1999.

5. М. Данчева. Наклонението като граматична категория в древните и в някои съвременни индоеропейски езици – “Съпоставително езикознание”, ХХVІІ, 2002, кн.І.

6. А. Мейе. Введение в сравнительное изучение индоевропейских языков. М., Л., 1938.

7. А. Н. Савченко. Сравнительная грамматика индоевропейских языков. М., 1974.

8. О. Семереньи. Введение в сравнительное языкознание. М., 1980.

9. O . Семереньи. Славянская етимология на индоевропейском фоне. – Вопросы языкознания. Москва. 1980.

10. R. Beekes. Laryngeal Developments: A.Survey. – In: Die Laryngaltheorie. Heidelberg,1988.

11 . K. Brugmann, B. Delbruck. Grundriss der vergleichenden Grammatik der indogermanischen Sprachen. II Aufl. Strassburg, 1897-1916, Bd. I-V.

12. Vl. Georgiev. Die drei Hauptperioden des Indoeuropaischen. – Diachronica, I:1 (1984).

13. Vl. Georgiev. Die Entstehung der indoeuropaischen Verbalkategorien. – “Балканско езикознание”, ХІІІ, 1975, 3.

14. Vl.Georgiev. Introduction to the History of the Indo-European Languages. Sofia, 1981.

15. H. Hirt. Indogermanische Grammatik. Heidelberg, 1927-1937, Bd. I-VII.

16. J. Kurylowicz. Problemes de linguistique indo-europeene. Wroclaw-Warszawa- Krakow- Gdansk, 1977.

17. J. Kurilowicz. The Inflectional Caterories of Indo-European. Heidelberg,1964.

18. Fr. O. Lindeman. Introduction to the “Laryngeal Theory”. Oslo.

19.O.Szemerenyi, Principles of etymological research in the Indo-European languages. – II Fachtagung fur indogermanische und allgemeine Sprachwissenschaft. Innsbruck. 1962.

20. C. Watkins. Indogermanische Grammatik, Bd. III. Erster Teil:Geschichte der indogermanischen Verbalflexion. Heidelberg, 1969.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution