Вие сте тук: Начало Специалности Балканистика Учебни програми Религия и култове на Балканите
Религия и култове на Балканите ПДФ Печат Е-мейл

доц. д-р Елена Коцева

VІ, VІІ сем., 60 часа лекции, завършва с изпит

 

Анотация

Балканският полуостров заема средищно място между земите на Средиземноморския ареал и е люлка на Европейската цивилизация. Религиозните представи, създадени тук, митовете и легендите са основата на духовно-поетичното и философско-опознавателното начала и на съвременния ни свят. Географското положение на Балканите предопределя тяхната роля на мост между религиозно-митологичните представи на малоазийското крайбрежие и Египет в продължение на няколко хилядолетия. Курсът разглежда писмените извори на политеистичните и монотеистични култове, изповядвани до земите на Междуречието в сравнителен план – изведени са някои общи представи за природните и социалните начала, създадени на базата на по-стара етногенетична основа. Обръща се внимание на писмената и езикова ситуация. Юдаизмът като първопричина на християнската и мохамеданска религии е представен преди всичко чрез Библията. Проследява се хронологическото развитие и възникване на новите монотеистични учения като се посочват култови, архитектурни и фолклорни свидетелства за тях. Курсът цели създаване на филологически подход към изучаването на религиите като посочва и някои морално-етични особености на балканските религиозни общности (взаимни влияния, толерантност, езиков обмен, общи култови места).

 

ПРОГРАМА

  • Понятията “религия” и “мит”. Религията като форма на общественото съзнание. Филологическите познания “за ставането на нещата” или пътят на познанието, отразен в езиците; фиксиране на фактите (знак-писмо-история). Формиращи религиозни представи за космогоничните начала.
  • “Епос” и “Мнемнозина” – словото и песента, паметта и описанието. Триделност на космогоничните представи, “Дърво на живота”.
  • Средиземноморският културен ареал. Географският релеф на Балканите и природни особености. Начала – природните стихии и елементи или от хаоса към културното (очовечено) пространство. “Женско и мъжко” начала и същностите им; свойство и осъществяване на началата. Значение на YPOSTASIS .
  • Мит и литература. Основи на тракийската и ранната гръцка митологии. Проучвания и находки от България.
  • Епос и памет в “Илиада” на Омир. Орфически начала.
  • Епос и памет в “Илиада” на Омир. Епическата традиция в гръцката архаика и елинизма – основа за средновековния герой на модела (Александър-Константин-Дигенис Акрид).
  • Поколения на божествата – пътят към Олимп. Светилища на Аполон, Зевс и Атина Палада.
  • Героят (полубоговете). Културният герой. Диоскури. Пътят на познанието.
  • Значение на historia, histor, philosophia – philosophos, gnostis. Религиозна общност и морално-етични норми.
  • От Пела към Александрия и Инд – културната експанзия на елинистическия свят.
  • Интерфериране на общи култови представи в епохата на елинизма.
  • Обогатяване на елинистичния пантеон на запад и на изток.
  • Тракийско изкуство по нашите земи и на Балканите. Тракийската триада.
  • Изкуство на гръцката архаика и елинизма по нашите земи и на Балканите.
  • Вярванията на древния Рим и гръко-римски контаминации.
  • Зевс Мойрогет и великата богиня. Херсонски паметници и упоменания на великата богиня.
  • Симетрията - понятие на поезията, философията и изкуството. Изтокът и Западът в хералдични представи на Силите.
  • Между Египет и Юдея. Постановка за монотеизма.
  • История на юдейския монотеизъм. Месианизъм и профетизъм. Еврейският закон.
  • Юдейският монотеизъм. Извори, тълкуватели и справочници.
  • Политеистични реликти в юдаизма – сходства с религиите в Централния и Западен Средиземноморски ареал.
  • Същност на Яхве и представата за сътворението на света. Дуализмът на Библията.
  • Астрономия, хронология, нумерология. Общи представи и значението им в Библията.
  • Хронологии на дохристиянския свят.
  • Религиозни предпоставки за пораждане на християнството. Еврейската диаспора в римската епоха.
  • Езикови предпоставки за култово и религиозно многообразие на територията на Римската империя.
  • Късноантични философски школи. Неоплатонизмът и неговите идеи като подготовка и база за монотеизма.
  • Еврейски извори за християнството – секта на евсеите и техните писмени паметници. Старинност и иновации в преданията на евсеите.
  • Христос и раннохристиянската проповед.
  • От словото към записания християнски закон.
  • “Балканските послания” на апостол Павел като свидетелство за контаминиране на религиозни представи.
  • Раннохристиянски култове, създадени на Балканите.
  • Свети Георги – типът на новият културен герой.
  • Християнството и Жената.
  • Морално-етичният дуализъм на християнството. Светци и Демони.
  • Христос Автократор и Христос Пантократор. Паметници на Балканите.
  • Богородица и светиците. Семантични нива в култа към женското начало. Светиците Марина и Екатерина; Параскева и Варвара. Светилища на Балканите.
  • Свети Отци на Църквата и идеята за Небесния Йерусалим. “Семантични” връзки между персонажите и събитията в Стария и Новия Завет според светите Отци на Църквата.
  • Монашеството като форма на религиозен живот.
  • Духовната и светска власт според монотеистичните учения. Теоцентризъм, монотеизъм и автоцентризъм.
  • Религии на новите народи и техният път през Балканите. Индоевропейски и ирано-персийски начала в техните митологични възгледи.
  • Религията на прабългари и славяни. Паметниците от 681 до 864 г. и от 864 до 1018 г. Свидетелства за адаптиране и акомодиране към културата на Балканите.
  • Мохамед и неговото учение.
  • Основни книги на мохамеданството.
  • Старият Завет в християнството и мохамеданството.
  • Фатма и Айше – женското начало в исляма.
  • Исмаил като културен герой.
  • Ислямската култура от 7-10 век и нейното присъствие в Средиземноморието: математика, медицина, астрономия и изкуство.
  • “Сарацински мисли” на Византия.
  • Илюстрирани арабски и персийски ръкописи в Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.
  • Култови места и култови паметници на исляма в България. Етнически общности на Балканите, изповядващи исляма 14-21 век.
  • Култови паметници на юдаизма в България. Еврейската диаспора на Балканите 14-15 век.
  • Католическа пропаганда на Балканите. Субсидии на манастири 15-17 век.
  • Католически издания и изкуство на Балканите 16-19 век.
  • Колизия и реалност при смяна на вярата. Език и вяра въз основа на караманлийската и каракачанска общност.
  • Библейски мотиви в Балканският епос.
  • Библейски мотиви в Балканският епос.
  • Топографска обусловеност на култовите средища от Античността до края на 19 век.
  • Топографска обусловеност на култовите средища от Античността до края на 19 век.

Библиография:

Антична литература. Енциклопедичен справочник, състав. Б. Богданов, А. Николова, София, 1989.

Алексеев, А., Текстология славянской Библии, Санкт Петербург, 1990.

Baljon, J. M. S., Modern Muslim Koran interpretation, Leiden, 1 961.

Бакалов, Г., Т. Коев, Въведение в християнството, София, 1992.

Батаклиев, Г., Антични крилати думи, Варна, 1994; Одисея – превод от стгр., София, 1983.

Беленский, М.С., О мифологии и о произхождении Библии, Москва, 1977.

Библия, сиреч книгите на свещеното писание на Ветхия и Новия завет. Издава Светия синод на българската църква, София, 1998.

Библия. Книги священного писания Ветхого и Нового завета в русском переводе с приложениями. Брюссель 1973, с приложениями.

Бикерман, Э., Хронология древнего мира. Ближный Восток и античность, Москва, 1975.

Богданов, Б., Мит и литература, София, 1998.

Болотов, В.В., Лекции по истории древней церкви, Москва, 1994.

Босаков, В., Празникът в исляма, София, 1998.

Бюкан, М., Библията и Коранът, София, 1994.

Бютнер, Р., Мистиката на света, Ловеч, 1995.

Венедиков, И., Митове на българските земи, Стара Загора, 1997; Раждането на боговете, София, 1997.

Григориев, В., Митовете по света, София, 1998.

Григориев, В., Религиите по света, София, 1995.

Гура, А.В., Символика животных в славянской народной традиции, Москва 1997.

Гуревич, А.Я., История и сага, Москва, 1972.

Гуревич, А.Я., Категории средневоковой культуры, Москва 1979.

Даули, Т., Учебен библейски атлас. София, 1997.

Дворянова, Е.В., Естетическа същност на християнството, София 1992.

Dietrich, B.C., The origin of greek religion, Berlin, etc, 1974.

Дорес, Ж., Тайните ръкописи от Египет: гностическите ръкописи от Наг-Хамад, София, 1998.

Duchemin, J., Mythes Grecs et sources orientales, Paris, 1985.

Dumesil, G., Archaic Roman religion, vol. 1-2, Baltimore, etc., 1996.

Еврейская энциклопедия, (репр.) С. Петербург, 1991.

Елиаде, М., История на религиозните вярвания и идеи, т.1-3, София, 1997.

Митът за вечното завръщане, София, 1994.

Образи и символи, София, 1998.

Сакралното и профанното, Велико Търново, 1998.

Трактат по история на религиите, София, 1995.

Живков, Т.И., Увод в етнологията, Пловдив 2000, стр. 3-44, 123-145, 393-438.

Животът на Александър, цар на македонците, прев. Н. Генова, София, 1991.

Зеньковский, В.В., Основы християнской философии, Москва, 1997.

Золотаревский, М., Християнское обращение Библии с точки зрения иудея, Тель Авив, 1999.

Иран. Мифология древнего мира, перев. с англ., Москва, 1977.

Кембъл, Д., Кумранската загадка, София, 1998.

Киселинчева, М., Персийски миниатюри, София, 1981.

Коростовцев, М.Н. Религията на древния Египет, София, 1999.

Кочев, Н., Християнството през ІV началото на ХІІ век. Проблеми на проникването и утвърждаването му на Балканите, София 1995.

Кураев, А., Традиция, догмат, обряд, София, 1996.

Лосев, А.Ф., Мифологическое время и мифологический историзм. Эпическое время. - : Античная история философии, Москва, 1977.

Майендорф, Й., Византийско богословие, София, 1995.

Малицки, Н., История на християнството, София , 1998.

Мелетински, Е., Поетиката на мита, София, 1995.

Милев, А., Бл. Димитрова, Илиада. Превод от стгр. София, 1976.

МИФ – Митология, изкуство, фолклор (Сборници от статии на семинара за ...), БАН, София, 1985-1999.

Михайлов, Д. Раният ислям, София, 1999.

Мифы народов мира, т.1-2, Москва, 1980-1982.

Нейдлър, Дж., Храм на Космоса (Религията на древния Египет), София, 1998.

Никълсън, Р., Мистицизмът на исляма. Пътят на суфитите, София, 2000.

Овчаров, Д., Религия на прабългарите, София, 2000.

О произхождении богов. Антология, Москва, 1990.

Орфей, химни, Аргонавти, Пловдив, 1989.

Петков, Т., Пътеводител на духовните общности в България, София, 1998.

Платон. Диалози, т.1-4, Плевен, 1990.

Плутарх. Избранные жизнеописания, т.1-2, Москва, 1990.

Reinach, S., Cultes, mythes et religions, v. 1-3, Paris, 1908-1923.

Сайяр, Дж., Увод към цивилизацията на ислямската общност, София, 1998.

Славянская мифология. Словарь справочник, Москва, 1998.

Съдбата на мусюлманската общност на балканите, София, 1997.

Стойнев, А., Светогледът на прабългарите, София, 1995.

Типология и взаимосвязи литератур древнего мира, Москва, 1975.

The Protable Greek Historians, Peuguin, 1982.

The Dictionary of Byzantion, New York - Oxford, 1992.

Фол, А., Тракийският Дионис. Кн. 1, Загрей; кн. 2, Сабазий, София, 1991, 1994.

Християнство. Енциклопедический словарь. Ред. кол. С.С. Аверинцев, Москва, 1993-95.

Чуков, Вл., Зараждане на ислямската държава, София, 1999.
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution