Вие сте тук: Начало Специалности Балканистика Учебни програми Балканско езикознание
Балканско езикознание ПДФ Печат Е-мейл

проф. дфн Петя Асенова

VII, VIII сем., /60+30/, завършва с изпит

 

Анотация

Балканско езикознание. Изследва общите особености на балканските езици, които, макар че са от едно семейство (индоевропейското), не са близкородствени (българският е славянски, румънският е романски, а гръцкият и албанският са две самостоятелни групи в същото езиково семейство). Освен в областта на речника (най-леснопроницаемата страна на езиковата система), техните общности се проявяват преди всичко в граматиката. Те са: тенденцията към аналитично развитие на именната система (загуба на падежите); удвоявянето на допълнението чрез кратките форми на личните местоимения (напр. На Иван му казах., Децата ги събраха в училище.); сливането на родителен и дателен падеж (формите на единия изпълняват функциите и на другия); употребата на кратките форми на дателния (в гръцки - на родителния) падеж на личните местоимения като притежателни (напр. казвам му, но майка му = неговата майка); заместването на инфинитива по идентичен начин (с подчинителен съюз да + сег. вр., напр. рус. пошли гулять, бълг. отидоха да играят); образуване на бъд. вр. с частица, която произлиза от глагол със значение “искам” (напр. ще чета); задпоставен определителен член (в бълг., рум. и алб.) и множество прилики в строежа на изречението, които създават впечатлението за еднаква структура, осъществена с различна езикова материя (българска, гръцка, албанска или румънска). Стремежът на балканското езикознание е да обясни причините и пътищата, по които са се осъществили тези сходства.

 

Програма

1. Предметът и областта на балканското езикознание.

2. Езиковото състояние на Балканския полуостров от древността до съвременната епоха.

2.1. Съвременните езици на Балканския полуостров.

2.1.1. Славянските езици на Балканския полуостров (български, сърбохърватски).

2.1.2. Балкано-романските езици (румънски, арумънски, мегленорумънски, истрорумънски , шпаньолски).

2.1.3. Новогръцки.

2.1.4. Албански.

3. Периоди в развоя на балканското езикознание. Особености, изследователски методи.

3.1. Първите проучвания на общите особености на балканските езици.

3.1.1 Приносът на Б. Копитар и на Ф. Миклошич.

3.1.2. Епохата на Г. Вайганд. Приносът на Н.Йокъл. Приносът на Г. Майер.

3.2. Кр. Сандфелд - баща или кръстник на балканското езикознание. А. Селишчев.

3.3. Особености на езиковите контакти на Балканския полуостров.Теорията за езиковите съюзи (Н. Трубецкой, Р. Якобсон). Балканският езиков съюз (БЕС) в сравнение с други “езикови съюзи”.

3.4. Съвременен период. Проблеми на изследването на БЕС.

4. Обща характеристика на БЕС. Проблемата за езиците, които образуват БЕС.

5. Фонологична система на БЕС.

5.1. Вокална система на БЕС. Средният вокал “ъ”. Характерни явления при вокалите (редукцията на неударените гласни).

5.2. Консонантна система на БЕС. Характерни явления при консонантите (ротацизъм, носовите звукосъчетания).

5.3. Акцентно-интонационни особености на езиците от БЕС.

6. Лексикална система на БЕС.

6.1. Състав на общобалканския лексикален корпус.

6.2. Проблемата за субстратната лексика.

6.3. Общи словообразувателни форманти и словообразувателни модели. Произход и ареал на разпространението им.

6.4. Балканската фразеология. Произход, синтактични и семантични особености.

6.5. Лексикалната и фразеологичната изосемия - представителна страна на балканския манталитет.

7. Морфосинтаксис на БЕС.

7.1. Основни балканизми в именната система.

7.1.1. Балканската тенденция към аналитизъм.

7.1.2. Аналитични степени за сравнение. Описателни средства и морфологизация. Компаративни аналитични конструкции.

7.1.3. Изосинтагматични конструкции с предлози.

7.1.4. Удвояване на допълнението. Граматикализация на употребата му.

7.1.5. Членна система.

7.1.5.1. Задпоставен определителен член в албански, български и румънски. Старинност и исторически развой.

7.1.5.2. Граматични функции на определителния член в балканските езици.

7.1.5.3. Копулативният член в албански и румънски. Схващания за произхода и старинността му. Проблемата за албано-румънските езикови сходства.

7.2. Основни балканизми в глаголната система.

7.2.1. Заместване на инфинитива по идентичен начин. Останки от инфинитив.

7.2.1.1. Пресичане на сферите на употраба на инфинитива и “да”-конструкцията .

7.2.1.2. Модални функции на заместниците на инфинитива. Въпросът за т.н. “аналитичен конюнктив”. Модално-темпорални съответствия в езиците от БЕС.

7.2.2. Образуване на формите за бъдеще време.

7.2.2.1. Паралели в историческия развой.

7.2.2.2. Ареална и стилистична стратификация на “имам”- и “ще”- формите за бъдеще време.

7.2.3. Балканският тип условно наклонение.

7.2.3.1. Старинност и ареал на двете форми на балканското условно наклонение.

7.2.3.2. Модалност и темпоралност на формите за условно наклонение.

7.2.4. Съотношение на простите и сложните претерити в балканските езици.

7.2.4.1. Семантичната опозиция между аориста и перфекта.

7.2.4.2. Ареалът на разпространение на аориста и перфекта.

7.2.4.3.Транспозиции на аориста и перфекта.

7.2.5. Преизказното наклонение в български и адмиративът в албански.

7.2.6. За залога в балканските езици. Употреби на “не-актива”.

7.3. Особености в синтаксиса на БЕС

7.3.1. Някои особености в строежа на изречението (по Кр. Сандфелд).Словоред на клитиките.

7.3.2. Стилистични и граматични функции на повторителните конструкции в балканските езици.

7.3.3. Сложни съюзи, образувани с “да” (“за да “ , “без да” , “от да” и т.н.)

8. Статут и йерархия на балканизмите в системата на БЕС.

9. Проблемата за Балкански лингвистичен атлас.

10. Балканският модел на света.

 

СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ

1

Съвременните езици на Балканския полуостров с особено внимание върху български, сърбохърватски ,словенски, арумънски, мегленорумънски, истрорумънски, шпаньолски.

Произход на румънската общност

6 часа

2

Практически задачи върху текстове на български, арумънски, македонски диалект, гръцки и албански

4 часа

3

Периоди в развоя на балканското езикознание с особено внимание върху епохата на Г. Вайганд

2 часа

4

Фонологична система на езиците от БЕС – сравнение

2 часа

5

Лексикална система на езиците от БЕС - общи особености.

Балканска фразеология – практически задачи от изследването на П. Папахаджи

2 часа

6

Тенденция към аналитизъм – аналитични степени за сравнение; удвояване на допълнението; членна система; граматикализиране на предлозите

4 часа

7

Особености на глаголните системи на балканските езици –

7.1.Заместване на инфинитива по идентичен начин

7.2.Формиране на бъдеще време

7.3.Балканският тип условно наклонение

7.4.Прости и сложни претерити

6 часа

8

Тест

2 часа

9

Балканският лингвистичен атлас / Балканската ономастика

2 часа

 

Библиография на основната литература за курса по балканско езикознание

1. Sandfeld, Kr., Linguistique balkanique. Problиmes et rйsultats. Paris 1930.

2. Седлачек, И., Синтаксис старославянского языка в свете балканистики. - Slavia 1963 (XXXII), 3 , стр. 389 - 394.

3. Мирчев, К. За хронологията на основните балканизми в българския език.- Български език 1966 (XXV), 4, стр. 281 - 294.

4. Бирнбаум, Х., Славянские языки на Балканах и понятие так называемых языковых союзов.- Glossa, v. 2:1 (1968), стр. 70 - 92.

5. Розенцвейг, В. И., Инфинитивные конструкции и балканские языковые контакты.- Slavia (Praha)1969 (XXXVIII), 2, стр.189 - 209.

6. Лопашов, Ю. А., Местоименные повторы дополнения в балканских языках, Ленинград, 1978.

7. Ожеховска, Х., Удвояването на допълнението в някои български текстове от първата половина на XIX в..- Български език XVII (1967), 4, стр. 323 - 329.

8. Цыхун, Г. А., Типологические проблемы балканославянского языкового ареала, Минск 1981

9. Actes du Premier congrиs international des йtudes balkaniques et sud-est europйennes

t. VI. Linguistique. Sofia 1968.

10. Асенова, П. , Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз. В. Търново 2002.

11. Минчева, А., Старобългарският език в светлината на балканистиката. София “Наука и изкуство”, 1987.

12. Цивьян, Т. В. , Лингвистические основы балканской модели мира. Москва, “Наука”, 1990.
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution