Вие сте тук: Начало Специалности Балканистика Учебни програми Новогръцка литература
Новогръцка литература ПДФ Печат Е-мейл

гл. ас. д-р Фотини Янис Христакуди-Константиниду

VІІІ-ІX семестър, 60+30, завършва с изпит

 

Анотация

Програмата по новогръцка литература обхваща два семестъра, като цели да запознае студентите балканисти с гръцката литература и култура, представяйки и анализирайки основните периоди в развитието й, биографиите и творческия път на авторите, оформили с яркия си индивидуализъм облика на една писмена традиция с мощна радиация в съвременното европейско литературно поле. Лекционният курс е израз на стремежа към балансирано поднасяне на информация за основополагащите исторически процеси и литературни тенденции, реципирани отвън, и екслозивната им смес със самобитния автохтонен заряд на едно многовековно литературно наследство. Развитието на литературните форми и жанрове на говорим гръцки език (димотики) от епохата на Византийската империя през превратните години на османска инвазия в мултикултурната гръцка териториална мозайка до епохата на Гръцкото просвещение и след това в рамките на богатия културен спектър на модерната гръцка държава са обект на последователно и изчерпателно представяне, така че да се получи необходимата представа за всеобхватността на процесите, тласнали литературата от херметизъм и еклектизъм (предопределен от обвързаността й с един елитарен език като катаревуса през ХІХ в.) към траен и плодотворен контакт с четящата публика. Упражненията, от своя страна, имат за цел да се даде възможност за активно ползване и разширяване на познанията по практически гръцки език и за пълноценно запознаване с художествените текстове, включени в програмата. Като цяло лекционният курс е насочен към успешното интегриране на новогръцката литература в корпуса от комплексни знания, които студентите балканисти получават в областта на литературната балканистика, а също така и към възможността впоследствие да се разработват курсови и дипломни работи по новогръцка литература и/или компаративистични изследвания.

 

УЧЕБНА ПРОГРАМА

Лекции (60 часа):


1. Периодизация на новогръцката литература. Византийската литература ΧΙ-ΧΙΙ в. Епосът на Дигенис Акритас.

2. Тенденции в развитието на литературата от 1204 до 1453 г. Романи в стихове, сатири и др.

3. Гръцката литература след падането под турска власт ΧVI-XVII в. Гръцката диаспора. Крит и Кипър - културни взаимодействия.

4. Гръцкото просвещение. Адамандиос Кораис и идеологическите течения на епохата му.

5. Гръцкият романтизъм. “Мегали идея” и езиковият проблем.

6. Дионисиос Соломос и Андреас Калвос. Йонийска литературна школа.

7. Поезията на поколението от 80-те години на XIX в. Творчеството на Костис Паламас.

8. Поезията в края на XIX в. Парнасизмът и символизмът – рецепция на модернистичните естетически явления в Гърция. Поколението на 90-те години на XIX в. – Й. Грипарис, К. Хадзопулос, Л. Порфирас, Л. Мавилис и др.

9. Тенденции в гръцката проза от края на XIX и началото на XX в.

10. Поетичният феномен на Константинос Кавафис.

11. Направления в гръцката поезия в първите десетилетия на XX в. Творчеството на А. Сикелианос, К. Варналис, К. Кариотакис.

12. Насоки на гръцката поезия между двете световни войни – поколението поети от 30-те години на XX в. Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис, Янис Рицос.

13. Новите явления в областта на прозата между двете световни войни – от антимилитаризъм към съвременна проблематика. Ролята на Солунската литературна школа.

14. Творчеството на Н. Казандзакис.

15. Поетичният свят на Никифорос Вретакос и Манолис Анагностакис.

 

Упражнения (30часа):


1. Анализ на византийски литературни текстове („Епосът на Дигенис Акритас“, „Философия на пияницата“, „Черковна служба на кьосето“, „Житие на почетното магаре“, „Пориколог“ и др., рицарски романи в стихове).

2. Анализ на текстове от ΧVI-XVII в., създадени на островите Кипър, Родос и Крит. Превод и анализ на „Еротокритос“ от Виченцос Корнарос (Κείμενα Νεοελληνικής Λογοτεχνίας, Γ Γυμνασίου, 1999).

3. Анализ на текстове от периода на Гръцкото просвещение („Цветя на благочестието“, „Борба на стихиите“, „Гръцко законовластие“, „Хроника на Галаксидий“ и др.). Превод и анализ на „Проповеди“ от Козмас Етолийски (Κείμενα Νεοελληνικής Λογοτεχνίας, Γ Γυμνασίου, 1999).

4. Гръцкият романтизъм. Йонийската литературна школа и развитието на димотицистичното движение. Превод и анализ на текстове от Дионисиос Соломос

(стихотворения „Ксантула“, „Антула“, „Смъртта на овчаря“ и др., поемата „Ламброс“) и Андреас Калвос.

5. Нова атинска школа. Поколението от 1880 г. (Никос Камбас, Георгиос Дросинис, Костас Кристалис). Превод и анализ на текстове от Костис Паламас („Месолонги“, „Гробът“, откъс от поемата „Дванадесетослов на циганина“ и др.)

6. Парнасизмът и символизмът в гръцката литература. Поколението от 1890 г. Превод и анализ на текстове от Константинос Хадзопулос („Есен“, „Остави лодката“, „Нейде вълна една пее“ и др.), Ламброс Порфирас („За всичко що угасва“, „Обичам“ и др.), Лоренцос Мавилис („Маслиненото дърво“, „Привечер“) и др.

7. Тенденции в гръцката проза от края на XIX и началото на XX в. Янис Психарис и неговото произведение „Моето пътуване“ (1888) – манифест на димотицизма. Анализ на разказите „Грехът на майка ми“ от Георгиос Визиинос и „Блян в морето“ от Александрос Пападиамандис.

8. Анализ на творчеството на Константинос Кавафис („Последователност по Бодлер“, „Четирите стени на моята стая“, „Вечност“, „Изкуствени цветя“, „Свещи“, „Итака“, „В очакване на варварите“, „Свършено е“, „Градът“ и др.)

9. Превод и анализ на текстове от А. Сикелианос („При Акрокоринт“, откъс от поемата „Сомнамбулът“ и др.), К. Варналис („Морето“ и др.), К. Кариотакис („Последното пътуване“, „Събота вечер“, „Марионетки“, „Държавните чиновници“ и др.).

10. Поколението поети от 30-те години на XX в. Превод и анализ на текстове от Георгиос Сеферис („Завой“, „Отрицание“, „Още малко“, „Не желая друго освен да говоря просто“), Одисеас Елитис („Песен героична и траурна за загиналия лейтенант в Албания“, „Достойно ест“, „Портокаловото момиче“ и др.), Янис Рицос („Това е Гърция“, „Песента за сестра ми“ и др.).

11. Прозата между двете световни войни - превод и анализ на откъс от романа „Учителката със златните очи“ от Стратис Миривилис.

12. Творчеството на Н. Казандзакис - превод и анализ на откъс от романа „Алексис Зорбас“.

13. Превод и анализ на текстове от Никифорос Вретакос („Молитва“, „Майка и син“ и др.) и Манолис Анагностакис („Харис 1944“, „Шах“ и др.)

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Художествена литература:

 

1. Варналис, К. Диктаторите. София, 1989.

2. Варналис, К. Дневникът на Пенелопа. София, 1981.

3. Варналис, К. Истинската апология на Сократ. София, 1959.

4. Варналис, К. Историята на свети Пахомий. - В: Септември, 1965, №11.

5. Варналис, К. Литературни спомени.- В: Ах, Мария, 1996, №1.

6. Венезис, И. Еолийска земя. София, 1983.

7. Гръцка поезия ХХ век. София, 1978.

8. Дукас, С. Историята на един пленник. София, 1967.

9. Евстатиади, М. Почти...мелодрама. София, 2004.

10. Елитис, О. Открити карти. София, 1982.

11. Казандзакис, Н. Алексис Зорбас. София, 1973.

12. Казандзакис, Н. Капитан Михалис. София, 1961.

13. Казандзакис, Н. Рапорт пред Ел Греко. София, 1981.

14. Казандзакис, Н. Христос отново разпнат. София, 1957.

15. Казандзакис, Н. Последното изкушение. София, 1989.

16. Каркавицас, А. Черният корал, Сб. разкази. София, 1986.

17. Кодзяс, К. Окадено небе. София, 1974.

18. Пантазис, П. Гибел. София, 1982.

19. Превелакис, П. Слънцето на смъртта. София, 1982.

20. Сборник гръцки разкази. София, 1982.

21. Сборник морски новели. София, 1975.

22. Сб. Кои са гърците (съвременна гръцка есеистика). София, 2002.

23. Сикелианос, А. Душа, оголена съвсем. София, 1985.

24. Сотириу, Д. Мъртвите чакат. София, 1982.

25. Сотириу, Д. Окървавена земя. София, 1963.

26. Стайкос, А. Опасно готварство. София, 2005.

27. Съвременна гръцка поезия, 1 и 2 том. София, 1997.

28. Хурмузиаду, Е. Личната секретарка. София, 2003.

 

Специализирана литература:

 

Велкова, С. Славянският съсед и гръцкият национален образ Аз (1912-1941). София, 2002.

Данова, Н. К. Г. Фотинов в културното и идейно политическо развитие на Балканите през ХІХ в. София, 1994.

Данова, Н., Христакудис, Ап. История на Нова Гърция. София, 2003.

Димарас, К. Въпроси на гръцката литература. - В: Литературна мисъл, София, 1966, №5.

Димарас, К. История на новогръцката литература от първите начала до наши дни. София, 1971.

Жечев, М. Гръцката поезия между двете световни войни. София, 1983.

Жечев, М. Георгиос Сеферис. -В: Септември, София, 1970, №6.

Жечев, М. Гръцки литературни паралели. София, 1979.

Жечев, М. Поглед към съвременната гръцка литература. София, 1975.

Кирова, Л. Духът на полуострова. София, 2005.

Кирова, Л. Югоизточноевропейски феномени. София, 1999.

Константинова, Ю. Балканската политика на Гърция в края на ХІХ и началото на ХХ век. София, 2008.

Петифър, Дж. Гърците-страната и народът след втората световна война. София, 1998.

Христакуди, Ф. За рецепцията на символизма в Гърция. -В: Балканските култури и национална идентичност в условията на глобализация и регионализация. Велико Търново, 2006.

Христакуди, Ф. Гръцкият символизъм - слово, образ и звук. -В: Това чудо – езикът!. София, 2007.

Христакуди, Ф. Атинските кафенета и салони от края на 19 век. Салонът на Паламас.-В: “Кафене “Европа””. София, 2007.

Христакуди, Ф. Модерният Константинос Хадзопулос. -В: Studia Balkanica, 2007, N26.

Trypanis, C.A. Greek poetry (from Homer to Seferis). London, 1981.

Vitti, M. Ιστορία της Nεοελληνικής Λογοτεχνίας. Αθήνα, 1978.

Вουτούρης, Π. Λογοτεχνικές Αναζητήσεις. – In: Ιστορία της Ελλάδος, Αθήνα, 2000.

Δημαράς, Κ. Νεοελληνικός Διαφωτισμός. Αθήνα, 1977.

Καραντώνης, Α. Εισαγωγή στη Νεότερη Ποίηση Α. Αθήνα, 1990.

Καραντώνης, Α. Γύρω από τη Σύγχρονη Ελληνική Ποίηση Β. Αθήνα, 1990.

Πολίτης, Λ. Ιστορία της Νεοελληνικής Λογοτεχνίας. Αθήνα, 1980.

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution