Вие сте тук: Начало Специалности Балканистика Учебни програми Конспект - старобългарска литература (Балканистика)
ПДФ Печат Е-мейл

дисциплина: Старобългарска литература

специалност: Балканистика

преподавател: гл. ас. д-р Диана Атанасова

 

 

Конспект за изпит

 

1. Същност, особености и обхват на СБЛ.

1.1. Основни принципи на средновековното словесно изкуство: нормативност и каноничност.

Станчев, Кр. Нормативност и традиционност на средновековното художествено творчество – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 31-42.

 

1.2. Художественият образ и естетическите му измерения в старобългарската книжовност.

Станчев, Кр. Структура на художествения образ в старобългарската литература – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 23-30.

Станчев, Кр. За художествената специфика на старобългарската литература – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 3-20.

1.3. Авторски текст и библейски цитат в старобългарските текстове.

Станчев, Кр. Авторски текст и библейски цитати – В: Поетика на старобългарската литература. С., 1982, 65-75.

Р. Пикио. Функцията на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската литературна традиция, С. 1993, 385- 437

 

2. Жанрова система на СБЛ. Функционалност на средновековните български произведения.

2.1. Старобългарска поезия – култова и извънкултова.

Кожухаров, Ст. За обема на понятието “старобългарска поезия”. – В: Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 15-30. (както и В: Старобългарско книжовно наследство, С., 2002, 125-141; или в сп. Литературна мисъл. 7, 1976, 35-54.)

Станчев, Кр. Поезия. Проблеми на поетическия ритъм. – В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1995, 65-78.

2.2. Старобългарска риторика.

Петканова, Д. Реторическата проза през средновековието. Родове, особености, обща характеристика. - Литературна мисъл , 6, 1974, 62-75.

Станчев, Кр. Риторически жанрове. Стилистика на ораторската реч. В: Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985.

Ангушева, А. Риторически жанрове. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 142-159.

2.3. Старобългарски повествователни жанрове.

2.3.1. Агиография.

Атанасова, Д. Агиографията – жанрови и макрожанрови контексти. – В: Мъченици, текстове, контексти. С., 2008, 11- 34.

Иванова, Кл. Житията в старата българска литература. – В: Стара българска литература. Т. 4, С, 1986, 5-34. (както и в: Старобългарско книжовно наследство. С., 2002, 70-92.)

2.3.2. Историография.

Милтенова, А. Исторически съчинения. – В: История на българската средновековна литература. С., 2008, 184-193; 263; 460-461; 623-625.

Божилов, И. Българска средновековна историопис. – В Стара българска литература. Т. 3, С. 1983, 5-38.

2.3.3. Белетристика.

Николова, С. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С. 1980 (предговор).

Йонова, М. Жанрови проблеми и особености на старобългарската белетристика. – В: Старобългарско книжовно наследство. С., 2002, 164-174. (както и в: сп. Старобългарска литература, 19, 1986, 90-100).

 

3. Апокрифи. Класификация. Канонични и неканонични текстове.

Наумов. А. Апокрифите в системата на старобългарската литература. - Palaeobulgarica (Старобългаристика), 4, 1980, № 2, 71-74.

Иванова, Кл. Един литургичен паралел към апокрифа “Как Михаил победи Сатанаил”. – В: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 397-405.

Минчев, Г. Един богомилски текст? Слово на св. Йоан Златоуст за това, как победи Сатанаил. - Palaeobulgarica (Старобългаристика), XXXIV, 2010, № 4, 18-46.

 

4. Житие на св. Кирил и Житие на св. Методий. Хипотези за възникването и за авторството им. Проблеми на структурата и семантиката.

Петканова, Д. Числата в пространното житие на Константин-Кирил. – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 129-160.

Петканова, Д. Към въпроса за авторството на житието на Методий. - Език и литература, 2. 1986, 5-10.

Станчев, Кр. Пространното житие на Методи - проблеми на структурата и семантиката. - В: Кирило-Методиевски студии. 4, С., 1987, 81-85.

 

5. Книжовна дейност в България през IX-X в. Книжовни средища. Представители.

Добрев, И. Кирило-Методиевите ученици през първите години след пристигането им в България (886-893). – В: Изследвания по кирилометодиевистика. С., 1985, 125-160.

 

6. Климент Охридски. Творчество.

6.1. Структурно-композиционни специфики на Климентовите реторически текстове (“Похвално слово за св. Кирил”).

Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на Похвално слово за Кирил от Климент Охридски. - В: Кирило-Методиевски студии, кн. 1, С. 1984.

Станчев, Кр., Г. Попов. Похвални слова. – В: Климент Охридски. Живот и творчество. С., 1988, 73-86.

 

7. Константин Преславски. Преводи и компилации. Непесенни и песенни поетически творби.

7.1. “Азбучна молитва”

7.2. “Проглас към Евангелието”

Якобсон, Р. Проглас към евангелието на св. Константин. - В: Езикът на поезията. С., 2000, с. 103-122.

Станчев, Кр., В. Велинова. Проглас към евангелието. – В: Кирило-Методиевска енциклопедия. П-С. Том III. С. 2003, с. 336-340

Тържество на словото. С. 1995. на: http://www.kroraina.com/knigi/zv/zv1.html

 

8. Черноризец Храбър За буквите.

Петканова, Д. Идейно и емоционално съдържание на Храбровата творба. – В: Черноризец Храбър. С., 1999,62-76.

Трендафилов, Хр. Преславски извори за трактата “За буквите” на Черноризец Храбър. – В: Преславска книжовна школа, Т. 7, 294-306. (или на: http://sites.shu-bg.net/pres/webs/Deinost/archive/Tom%207/H.%20Trendafilov.pdf)

 

9. Йоан Екзарх. Творчество. Шестоднев.

Йоан Екзарх. Шестоднев. С., 1981 (предговор). (и на: http://chitanka.info/text/16241-shestodnev)

 

10. Богомилство - възникване, възгледи и разпространение.

10.1. Богомилска и противобогомилска книжнина.

10.2. Презвитер Козма.

Иванов, Й. Богомилски книги и легенди. С. 1970. (и на: http://www.kroraina.com/knigi/ji/index.html)

Димитров П. Петър Черноризец. Шумен 1995, с. 116-167.

Ангелов, П. Представата за богомилите в антиеретическата книжнина. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С., 2004, 659–667.

Ю. Стоянов. Другият Бог. Дуалистичните религии от Античността до катарската ерес. С. 2006.

 

11. Литературата през епохата на византийското владичество. Творби с летописен и месианистичен характер. Гръцки произведения за св. Климент Охридски и св. Иван Рилски.

Милев, Ал. Гръцките жития на Климент Охридски. С. 1966. на: http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_43.html

http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_44.html

Каймакамова, М. Български апокрифен летопис и значението му за българското летописание. – В: Старобългарска литература (1984) 15, с. 51-69.

Каймакамова, М. Историографската стойност на Български апокрифен летопис. – в: Civitas Divino-Humana. В чест на проф. Георги Бакалов. С. 2004. с. 417-443.

Иванова, Кл. Най-старото житие на св. Иван Рилски и неговите литературни паралели. В: Медиевистика и литературна антропология. С. 1998. с. 37-47.

Каймакамова, М. Концепцията за Българското царство в Български апокрифен летопис. – във: Власт и история в средновековна България (VII-XIV век), София, 2011, 183-216.

Билярски, И. Избраният народ и Обетованата земя (Географски черти на религиозната идентичност) – Старобългарска литература, 41-42, 2009, 121-133.

Милтенова А., В. Тъпкова-Заимова. Историко-апокалиптичната книжнина във Византия и в средновековна България. С., 1996.

 

12. Литературата през XIV в. Исихазъм – възникване, разпространение, представители.

Динеков, П. Търновската книжовна школа в развитието на българската литература. – В: Похвала на старата българска литература. С. 1979. с. 242-258.

Пикио, Р. “Плетение словесь” и литературните стилове на православните славяни в епохата на късното средновековие”. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. С. 1993, с. 531-559.

Мейендорф, Дж. О византийском исихазме и его роли в культурном и историческом развитии Восточной Европы в XIV в. – В: ТОДРЛ (Труды отдела древнерусской литературы), 29, 1974, 294-305.

Прохоров, Г. Исихазм и общественная жизнь в Восточной Европе в XIV в. – ТОДРЛ, 23, 1968, 86-108.

 

13. Патриарх Евтимий – основател и идеолог на Търновската книжовна школа. Творчество.

13.1. Житие на св. Петка Търновска

13.2. Житие на св. Иван Рилски

Иванова, Кл. Житието на Петка Търновска от Патриарх Евтимий (източници и текстологични бележки). – Старобългарска литература 8, 1980, 13-31.

Измирлиева, В. Жанрови трансформации в агиографската проза на Патриарх Евтимий. Връзката увод – жанрова концепция. – Старобългарска литература, 23-24, 1990, 13-34.

 

14. Григорий Цамблак – представител на българските книжовници емигранти. Творчество – тематичен обхват и жанрови специфики.

14.1. Похвално слово за Евтимий Търновски

А. Джамбелука-Коссова Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак. Семантични нива и херменевтика. – Търновска книжовна школа. Т. 5. 1994, 93-107.

Търновска книжовна школа. Т. 3. Григорий Цамблак. Живот и творчество. С. 1984.

14.2. Разказ за пренасянето на мощите на св. Петка Търновска във Видин и Сърбия.

 

15. Исихастките традиции през XV в. Развитие на книжовната дейност. Представители.

15.1. Владислав Граматик Рилска повест

Г. Данчев. Владислав Граматик - книжовник и писател. С., 1969.

 

* * *

Справочници по въпросите от конспекта:

 

Þ    История на българската средновековна литература. С. 2008.

Þ    Кирилометодиевска енциклопедия. Т. 1. С. 1985. Т. 2. С. 1995; Т. 3. С. 2003.

Þ    Д. Петканова. Старобългарска литература IX-XVIII век. С. 1997.

Þ    Стара българска литература. Енциклопедичен речник под редакцията на Д. Петканова. С. 1992. (или Второ преработено и допълнено издание Вилико Търново 2003)

изготвил: гл. ас. д-р Д. Атанасова

 

 

Списък на автори и произведения

 

1. Пространно житие на св. Кирил и Пространно житие на св. Методий

2. Климент Охридски – похвални слова („Похвално слово за Кирил”, “Похвално слово за архангелите Михаил и Гавриил”, “Похвално слово за Климент Римски”, “Похвално слово за Николай Чудотворец” и др.); поучителни слова (“Поучение в празник на апостол или мъченик”, “Поучение за цветница” и др.)

3. Наум Охридски „Служба за апостол Андрей”

4. Константин Преславски – Предговор към „Учително евангелие” (+отделни беседи, включени в “Тържество на словото”), „Азбучна молитва”, „Проглас към евангелието”, „Стихове добри Константинови”, „Служба за Методий”.

5. Черноризец Храбър “За буквите”.

6. Йоан Екзарх „Шестоднев”.

7. Богомилство – „Тайна книга на богомилите”, „Видение Исаево”, „Детство Исусово, „Тивериадско море”.

8. Презвитер Козма „Беседа против богомилите”

9. Теофилакт Охридски „Житие на св. Климент Охридски”.

10. Димитър Хоматиан “Житие на св. Климент Охридски”.

11. Георги Скилица „Житие на св. Иван Рилски” (+ т. нар. „Народно житие на св. Иван Рилски”).

12. Патриарх Евтимий „Житие на св. Иван Рилски”, „Житие на св. Петка Търновска”; похвално слово (по избор)

13. Григорий Цамблак “Похвално слово за Патриарх Евтимий”; „Разказ за пренасяне на мощите на св. Петка”

14. Владислав Граматик „Рилска повест”.

15. Апокрифи – старозаветни (“За Тивериадско море”, “Слово за лъжливия Антихрист, безбожния Сатанаил, как го плени архангел Михаил, войвода на всички ангели”); новозаветни (“Послание, написано от цар Авгар до господа наш Исус Христос”; български (презвитер Йеремия „Повест за кръстното дърво”; “Български апокрифен летопис”, “Слово от Кирил Философ как покръсти българите” (т. нар. “Солунска легенда”))

26. Белетристика - “Роман за Александър” (т. нар. “Александрия”), “Чудото с българина” (в: Христоматия, 255-261); патерични разкази (в: “Народното четиво през XVI-XVII в.” С., 1990, 273-289).

 

 
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution