Програма

за Държавен изпит по старобългарска литература

на спец. „Българска филология”

 

  1. Кирило-Методиевото дело и началото на славянската книжовна традиция. Извори за живота на двамата просветители: славянски, гръцки, латински. Значение на пространните жития на двамата братя.
  2. Идването на Кирило-Методиевите ученици в България и създаването на първите книжовни школи. Плисковско-Преславско книжовно средище. Основни представители и обща характеристика. Ролята на българските владетели за развитие на книжнината.
  3. Константин Преславски. Оригинални и преводни съчинения. Химнографско творчество.
  4. Йоан Екзарх. Оригинални и преводни съчинения. “Шестоднев” като средновековна енциклопедия.
  5. Черноризец Храбър и апологията на славянската азбука.
  6. Охридско книжовно средище. Обща характеристика. Климент Охридски. Похвални слова. Поучителни слова. Особености на стила.
  7. Същност, поява и развитие на апокрифите. Жанрови класификации. Особености на поетиката. Български а втори на апокрифи – Поп Йеремия и “Повест за кръстното дърво”.
  8. Старобългарската литература през периода на Византийското владичество. Провиденциалистични и месианистични идеи. Гръцки съчинения за български светци.
  9. Литературата на ХІІІ в. Обща характеристика. Търновски химнографско-агиографски цикъл.
  10. Поява и развитие на исихазма през ХІV в. Теодосий Търновски и школата му.Литературно-книжовна традиция през ХІV в. Времето на Иван-Александър и развитие на ръкописната традиция.
  11. Живот и дейност на патриарх Евтимий Търновски. Реформата на езика и правописа. Търновска исихастка школа. Особености на жанровия синтез. Стилът “плетение словес”.
  12. Григорий Цамблак. Живот и литературна дейност. “Похвално слово за Евтимий”. “Житие на Стефан Дечански”.
  13. Константин Костенечки – Разяснено изложение за буквите. “Житие на Стефан Лазаревич”. Особености на агиографския жанр.
  14. Българският ХV в. Безименна българска хроника. Владислав Граматик. Сборници. Рилска повест. Димитър Кантакузин. Молитва към Богородица.
  15. Софийска книжовна школа през ХVІ в. Поп Пейо – Житие на Георги Нови Софийски. Особености на агиографската традиция. Матей Граматик. Житие на Никола Нови.

 

Препоръчителна библиография:

 

І. Издания на текстове

Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. І – ІІІ, изд. на БАН, 1971-1973 г.

Йоан Екзарх. Слова. Т. І, изд. БАН

Климент Охридски. Слова и служби. Юбилейно издание по случай 120-годишнината на СУ, София, 2008.

E. Kaluzhnjacki. Werke des Pаtriarchen von Bulgarien Euthimios. Nach den besten Handschriften. (Variorum reprint). Също и бълг. издание. Емил Калужняцки. Съчиненията на българския патриарх Евтимий. В. Търново, 2012.

Ю. Бегунов. Косма пресвитер в славянских литературах. София, 1976.

Г. Данчев. Владислав Граматик. С. 1986

К. Куев, Г. Петков. Събрани съчинения на Константин Костенечки. С. 1986.

 

ІІ. Преводи на старобългарски текстове:

Поредицаjа „Стара българска литература”

Т. І . Апокрифи

Т. ІІ Ораторска проза

Т.ІІІ Исторически съчинения

Т.ІV. Жития

Т. V. Естествено научни съчинения

Шестоднев от Йоан Екзарх. Превод и коментар Н. Кочев. София, 2000.

Христоматии по старобългарска литература – всички издания.

 

Учебни помагала и препоръчителни студии:

Д. Петканова. Старобългарска литература ІХ-ХVІІІ в. (всички издания) и посочената там библиография..

История на българската средновековна литература (с посочената там библиография). Авт. Колектив, София, 2008.

Б. Ангелов. Из старата българска, руска и сръбска литература. Т. І- ІІІ.

Енциклопедичен речник на старобългарската литература. С. 1990, 2006.

Кирило-методиевска енциклопедия, Т. І-ІV.

Българската литература през ХІІІ в. София, 1988.

Кр. Станчев, Г. Попов. Климент Охридски – живот и дело, София, 1988.

Д. Петканова. Кирил – денница на славянската писменост. Изд. Време, София, 1994.

Д. Петканова. Средновековна литературна символика. С. 2000.

А. Стойкова. Първоучителят Методий. София, 1994.

В. Велинова. Климент Охридски. Учителят и творецът. Изд. Време, София, 1995.

К. Куев. Черноризец Храбър.

В. Велинова. Слово за епископ Константин Преславски, Изд. Време. София, 1999.

М. Йовчева. Старобългарска химнография. София, 2014.

Кл. Иванова. Патриарх Евтимий Търновски, София, 1984.

А. Милтенова, В Тъпкова. Историко-апокалиптичната книжнина в средновековна България. София, 1990.

Кр. Станчев, Поетика на старобългарската литература. София, 1982.

А. Милтенова. Еротапокрисис. (Въпросоответната литература в средновековна България).София, 1999 г.

А.-М. Тотоманова. Славянският превод на хрониката на Георги Синкел. София, 2008.

Т. Славова. Тълковна палея. София, 2000.

Среднобългарският превод на хрониката на Константин Манасий. Фототипно издание с коментар и превод на текста. Атина, 2007 г.

В. Велинова. Среднобългарският превод на хроникатана Константин МАнасий и неговият литературен контекст. София, 2013 г.

К. Куев. Иван – Александровият сборник от 1348 г. София, 1985.

П. Матеич. Българският химнописец Ефрем от ХІV в. София, 1985.

П. Динеков. Софийска книжовна школа, София, 1930.