Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология
ПДФ Печат Е-мейл

Конспект за държавен изпит

 

az buki

 

 

СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

При разработването на тема по съвременен български език студентите трябва да покажат осмисляне на поставения проблем, интерпретация на различни становища и способност за обобщение. Изпитната тема може да обхваща материал от два или повече раздела от програмата по съвременен български език. От студентите се изисква:

  • създаване на добре структуриран научен текст в препоръчителен обем от 8 страници;
  • обобщено осмисляне на проблематиката;
  • класификация на лингвистичния материал;
  • критично представяне и съпоставка на различни гледни точки;
  • онагледяване на теоретичните постановки с подходящи примери;
  • добра библиографска осведоменост по темата.

При оценяването на работите се санкционира механичното възпроизвеждане на източниците, освен ако не са включени като цитати, оформени по стандартите за цитиране.

 

І. Ф О Н Е Т И К А

  1. Исторически развой на българските звукове. Развой на носовките, еровете и ятовата гласна и техните застъпници в българските диалекти и в книжовния език.
  2. Развой на консонантната система в българския език. Основни фонемни опозиции и диалектни различия.
  3. Ударение и интонация
  4. Съвременни и исторически звукови закони. Основни правоговорни норми и отклонения от тях.
  5. Развой на правописния въпрос у нас. Принципи и положения в съвременния български правопис

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Стойков, Ст. Увод във фонетиката на българския език. 1966.

Тилков, Д., Т. Бояджиев Българска фонетика. София, 1977.

Тилков, Д. Изследвания върху българския език. София, 1983.

Тилков, Д. Интонацията в българския език. София, 1981.

Пашов, П., Хр. Първев. Българският правоговор. София 1983 и следв.

Помагало по българска фонетика (съставители Хр. Първев и В. Радева). София, 1980.

Граматика на съвременния български книжовен език. Т. І. Фонетика. София, 1982.

Савицка, И., Т. Бояджиев. Българо-полска съпоставителна граматика. Т.І. Фонетика и фонология. София, 1988.

 

ІІ. Л Е К С И К О Л О Г И Я

1. Думата като основна езикова единица – функции и признаци на думата,

изучавани от лексикологията.

2. Развитие и промени в лексикалното значение на думата.

3. Системни отношения и връзки в българската лексика.

4. Структура и значение на производната дума, словообразувателно и лексикално

значение.

5. Обогатяване на лексикалния състав на българския език – домашни и заети думи.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Българска лексикология и фразеология (т. I – III)

том І: Л. Крумова-Цветкова, Д. Благоева, С. Колковска, Е. Пернишка и М. Божилова. Българска лексикология. София, 2013.

том ІІ: Ст. Калдиева. Българска фразеология. София, 2013.

том ІІІ: Иван Касабов. Проблеми на общата лексикология. София, 2013.

Бояджиев, Т. Българска лексикология. София, 2002.

Касабов, Ив. Граматика на семантиката. София, 2006.

Лексикографията и лексикологията в съвременния свят (съст. Л. Крумова-Цветкова, М. Чоролеева, С. Павлова). В. Търново, 2007.

Ничева, К. Българска фразеология. София, 1987.

Помагало по българска лексикология (съст. Хр. Първев). София, 1979.

Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София, 2007.

 

ІІІ. М О Р Ф О Л О Г И Я

  1. Типологична характеристика на българската морфологична система. Основни тенденции в нейния развой.
  2. Семантични, морфологични и синтактични особености на отделните части на речта в българския език.
  3. Категориите род и число при имената и при глагола.
  4. Категорията лице при глагола, личните и притежателните местоимения.
  5. Категорията неопределеност/определеност при имената. Мнения за състава, организацията и развоя на категорията.
  6. Категорията степенуване при прилагателните имена и наречията.
  7. Значение и употреба на българските местоимения.
  8. Граматически категории на глагола. Лични и нелични глаголни форми.
  9. Концепции за залога в българската граматика.
  10. Категорията вид на глагола. Специфика на вида в българския език.
  11. Концепции за системата на българските глаголни времена.
  12. Отношение между категориите вид и време в българския език.
  13. Модални категории на българския глагол.
  14. Гледни точки за отношението между категориите евиденциалност и наклонение.
  15. Функционални части на речта. Видове. Особености.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Александров, А., Р. Русинова. Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998.

Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944.

Андрейчин, Л., Ст. Стоянов, К. Попов. Граматика на българския език. София, 1975.

Бояджиев, Т. Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. Фонетика. Лексикология. Морфология. Синтаксис. София, 1999.

Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. Велико Търново, 2004.

Българският език – език на 1300-годишна държава. София, 1981.

Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984.

Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. София, 1983.

Иванчев, Св.  Българският език – класически и екзотичен. София, 1988.

Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив, 2007.

Маровска, В. Новобългарският перфект. София, 2005.

Маровска, В. Референция и рефериране в света на езика. Пловдив, 2013.

Маслов, Ю. Граматика на българския език. София, 1982.

Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008.

Ницолова, Р. Българските местоимения. София, 1986.

Пашов, П. Българска граматика. София, 2006.

Пашов, П. (съст.) Помагало по българска морфология. Имена. София, 1976.

Пашов, П., Р. Ницолова (съст.). Помагало по българска морфология. Глагол. София, 1976.

Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. София, 1991.

Станков, В. Българските глаголни времена. София,1969.

Станков, В. Конкуренция на глаголните видове в съвременния български книжовен език. София, 1976.

Станков В.: Глаголният вид в съвременния български книжовен език. София, 1980.

Станков, В. Семантични особености на категорията неопределеност на имената в българския език. – В: Българско езикознание. Том 1. Проблеми на граматичната система на българския език. София, 1995.

Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.

Янакиев, М., Н. Котова. Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком. Москва, 2001.

 

ІV.   С И Н Т А К С И С

  1. Основни признаци на изречението. Предикативности и атрибутивност в простото изречение. Видове сказуеми.
  2. Формална структура на простото изречение. Подчинителни и съчинителни връзки в простото изречение.
  3. Предикатно-аргументна структура.
  4. Семантични роли на аргументите.
  5. Задължителни разширения на глаголната група. Дублиране на синтактични позиции.
  6. Незадължителни разширения на глаголната група. Видове обстоятелствени пояснения.
  7. Структура на именната фраза. Видове разширения.
  8. Видове изречения по строеж и по състав.
  9. Подчинително и съчинително свързване в сложното изречение.
  10. Словоред и информационна структура.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Граматика на съвременния български книжовен език. Т.ІІІ- Синтаксис. София, 1983.

Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив, 1997.

Влахова, Р. Монофонична и полифонична реч. София, 2000.

Нови изследвания по генеративен синтаксис на българския език. София 2013.

Пенчев, Й. Съвременен български книжовен език. Синтаксис. Пловдив, 1998.

Помагало по синтаксис. Съвременни лингвистични теории. (Съст. С. Коева). Пловдив, 2001.

Помагало по синтаксис. Аргументна структура. Проблеми на простото и сложното изречение (Съст. С. Коева). София, 2005.

Помагало по български синтаксис (Съст. К. Попов). София, 1979.

Помагало по синтаксис на българския език (Съст. Ст. Брезински). София, 1988.

Тишева, Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в българския език. София, 2000.

За други библиографските източници по синтаксис вж. информацията на сайта ezik.bg.

 

V.     С Т И Л И С Т И К А

1.     Теоретични основи на съвременната функционална стилистика.

2.     Фундаменталната опозиция „разговорно“ – „книжно“ и проявленията ѝ на

различните езикови равнища.

3.     Т. нар. публицистичен (журналистически) стил.

4.     Проблеми на фоностилистиката и на лексикалната стилистика.

5.      Граматическа стилистика.

6.     Стилистика на текста.

 

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Аристотел. Реторика. София, 1986.

Брезински, Ст. Синтаксис и стилистика. София, 1994.

Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. Шумен, 2001.

Велева, М. Текст и стил. София, 2005.                            

Виноградов, В. В. Проблемы русской стилистики. Москва, 1982.

Дачева, Г. Семиостилистика. София, 2001.

Замбова, А. Манипулативни езикови стратегии в печата. София, 2000.

Кожина, М. Стилистика русского языка. Москва, 1977.

Лотман, Ю. Поетика. Типология на културата. София, 1990.

Маровска, В. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998.

Попов, Д. Стилистика. Шумен, 2001.

Попов, Д. Фоностилистика на дискурса. Шумен, 2004..

Попова, В. Българската стилистика до 50-те години на ХХ век. София, 1994.

Растие, Фр. Изкуства и науки за текста. София, 2003.

Русинов, Р. Практическа стилистика. Просто изречение. В. Търново, 2000.

Станева, Хр. Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново, 2001.

Станков, В. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981.

Тодоров, Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. София, 2000.

Якобсон, Р. Езикът на поезията. София 2000.

Янакиев, М. Записки по стилистика на българския език. София, 1964.

 

БИБЛИОГРАФИЯ - ОБЩИ ТРУДОВЕ

Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София, 1944.

Стоянов, Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.

Андрейчин, Л., Ст. Стоянов, К. Попов. Граматика на българския език. София, 1975.

Пашов, П. Практическа българска граматика. София, 1989г. и следв. издания.

Маслов, Ю. Граматика на българския език. София, 1982 (Превод от руски език – 2002).

Бояджиев, Т. Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, 1999.

 

РЕЧНИЦИ

Нов правописен речник на българския език. София, 2002.

Пашов, П., Хр. Първев. Правоговорен речник на българския език. София, 1975; ІІ изд. 2002г.

Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на съвременния български книжовен език. София, т.І, 1974, т.ІІ, 1975.

Нанов, Л. Български синонимен речник. София, 1968 /Vизд./.

Димитрова, Л., А. Спасов. Синонимен речник на съвременния български книжовен език. София, 1980.

Георгиев, Вл. и др. Етимологичен речник на българския език. Т.І-ІІІ, 1971-1986.

Радева, В. Български тълковен речник. София, 2005.

 

На вниманието на всички студенти

Общите условия и редът на провеждане на държавните изпити се уреждат в „Правилника за образователните дейности в СУ”, Глава осма „Дипломиране”. Правилникът е публикуван на интернет страницата на СУ „Св. Климент Охридски”.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution