Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология
ПДФ Печат Е-мейл

 

АНТРОПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ. БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР

КОНСПЕКТ ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

 

 

Предмет и задачи на антропологията. Антропологията в системата на обществените науки

Що е антропология. Човек и общество. Проблемът за „другия” и „другостта”. Видове антропология. Антропологията и другите обществени науки.

 

История на антропологията. Схващания за човека в историята наидеите

Гръцката античност и погледа върхудругия”.

Антропологичната представа и донаучният интерес към другия.

Откриване на Америка и новите антропологични перспективи.

Условия за появата на  модерна антропология.

Антропологията и фолклористиката през деветнадесети век. Основни изследователски школи, центрове и парадигми.

Антропология след Втората световна война.  Главни представители, водещи идеи

Българската изследователска парадигма.

 

Антропология и  фолклор. Методологически проблеми. Основни подстъпи на интерпретация.

 

Културата като обект на антропологическо изследване

Теоретично обглеждане

Съотношението „природа-култура”, „култура –цивилизация”.

Проблемът за културната еволюция. Принципът на културния релативизъм.

Културата като „умствено програмиране”. Норма и забрана. Символи, герои, ритуали. Ценности. Културен шок и адаптация. „Другият”  в пространствено и темпорално измерение. Динамика на стереотипите. Изменчивост на правилата.

Фолклорната словесност като материал за културологичен прочит

 

Мит и митология

Древни култови практики.  Видове митологии. Индоевропейският културен ареал и митологичното наследство. Принципи на митологичното моделиране на света. Време, пространство, герои. Процесите на „десакрализация” на мита. Отливането на мита в жанровета на приказката, епоса и легендата. Типологични и генетични причини.

Сакрално и профанно

Мит, обред, ритуал. Проблемът за устойчивостта и динамиката на мита и ритуала.

 

Религията в антропологическа перспректива

Общи възгледи. Поява и равитие на религиозните вярвания. Анимизъм, тотемизъм, антропоморфизъм. Шаманистични практики.

Християнски и предхристиянски слоеве в българския фолклор. Типология на взаимодействията.

 

Делникът и празникът: организация на живота в традиционното общество.

Празникът в човешката култура.

Обредът в плана на културно-антропологично изследване.

Обичайно-обредна система.  Символи, знаци и културни категории. Норма и забрана.

Календарни митове. Видове календари и системата на православния календар. Принципи на светоориентация.

Произход и основни характеристики на календарните обреди и обреден фолклор - миторитуална основа. Календарната система и  преходът от старата към новата година. Версии. Митът за Сътворението.

Взаимообвързаност между космическите, социалните и индивидуалните преходи.

Зимен цикъл. Коледен празник и коледни  песни.

Пролетен цикъл.

Летни и есенни празнци.

 

Родствени отношения и социална организация

Семейна обредност. Ритуали на прехода. Отражение в песните

 

Фолклор. Същност и основни белези. Динамика на фолклористичните проучвания. Водещи представители на българската научна мисъл.

Проблеми на класификацията на фолклора. Видове жанрови подялби. Принципи. Проблеми. Генезис на отделните жанрове.

 

Народни приказки

Приказката и началото на интереса към народната култура в Европа. Обяснения на сходствата в хуманитаристиката на  ХІХ и ХХ век.

Вълшебната приказка. Теорията на Проп. Принцип на класификация.

Приказката в синхронен разрез. Вълшебното еднообразие в приказното многообразие. Морфология на приказката и анатомия на художестваната й структура. Продуктивност на модела. Типове персонажи. Функции. Мотивировка на действията. Конфликти.

Генетични модели на вълшебната приказка. Мит и ритуал в приказката. Инициация. Метаморфози на модела. Смисълът на трудните задачи.

 

Предания и легенди

Разграничение на понятията. Отношението "мит - история" в легендите и преданията.

Преданията – специфичен вид историческа памет. Предания за исторически лица и събития. Предания и топонимия.

Легендите. Книжовни, митологични и исторически извори. Време, пространство, персонаж – съотношение легендарно-митологично. Метаморфозите на религиозни първообрази. Вторична фолклоризация.

Легендите като познание за света, като нормативен регулатор. Художествени особености.

 

Народни балади

Етимология на термина. Полемики за жанровата определеност. Дебат за граничността между  фолклора и литературата.

Старинност. Произход. Основни мотиви.

Традиционен светоглед.Възгледи за човека и природата. Космически йерархии. Представи за невидимия свят - демонологични и митични същества (самодиви, орисници, болести).

Баладното осмисляне на любовта, семейството, съдбата, свободата на волята. Народната  философията за смисъла на живота, за смъртта и безсмъртието.

 

Епически песни

Възникване на епоса. Митологически  и исторически слоеве. Проблемът за епическия герой. Съотношението бог-цар –герой. Епическа идеализация, епическо време и пространство. „Културният герой” и епическите му версии.  Архаични черти в образа на епическия противник.

Исторически факти и фикционални метаморфози. Специфика на епическата картина на света.

Фигурата на Героя. Генезис и трансформация. Космически битки и защита на етничната общност.  Войнската етика: правила, норми и забрани. Морален релативизъм.

Песен-цикъл-епопея.

Моделиране и трансформиране на историята в жанра „исторически песни”. Динамика на отношениято „история – истина”.

 

Къси фолклорни жанрове (паремии)

Старинност на жанровете. Връзка с „обредите на прехода”. Митология и космология на гатанките. Гадаенето в антропологичен смисъл.  Социална и прагматична ориентация на пословиците и поговорките.  Тематични и формални класификации. Клетви, благословии и баяния – реализиране на синкретичното единство „мисъл-слово-действие”. Словото – съзидателна енергия. Механизми на социална регулация. Креативна и деструктивна сила на думите.

 

Любовни и семейно-битови песни

Нормативност на социалните роли. Проблемът за „наивния реализъм”.

 

 

ОСНОВНА  ЛИТЕРАТУРА

 

Арнаудов, М., Очерци по български фолклор, Т. 1-2.

Динеков, П.,Български фолклор, ч.I,С.1972,1980.

Маринов, Д., Избрани произведения.С.,т.1,1979, т.ІІ,1981

Бърк, П., Народната култура в зората на модерна Европа. С., 1997

Хофстеде, Х., Култури и организации. Софтуеър на ума, С. 2000

Крейпо, Р. Х. Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите. София: ЛИК, 2000.

Фрейзър, Дж. Златната клонка,С.,1984

Проп, В.Я., Исторически корени на вълшебната приказка, С., 1995

Проп., В.Я., Морфология на приказката, С., 1992

Добрев, Ив.,Произход и значение на праславянското и консонантно и дифтонгично склонение.С., 1982

Богданов, Б.,Фолклор и литература. Опит за съпоставително определяне на фолклора и литературата. - Български фолклор, 1985,№3, 15-28 (Или: Б. Богданов. Проблематиката на фолклора и литературата В: Б. Богданов, Мит и литература (1). С., 1998, 55-78)

Тодоров, Цв., Хората-разкази: „Хиляда и една нощ", В: Поетика на прозата, с, 1985, стр. 43—58

Тодоров, Цв., Завладяването на Америка. Въпросът за другия. София,1992

Тодоров,  Цв., Живот с другите, С., 1998

Георгиева, А., Етиологичните легенди в българския фолклор. С., 1991

Георгиева, Ив., Българска народна митология. С., 1983

Зюмтор, П. Въведение в устонто поетическо творечство, С.1992

Българска митология, Енциклопедичен речник, С., 1994

Етнографски проблеми на народната духовна култура.С.,1989

Значими имена в антропологията. Лекции по антропология, съставители: Елчинова, М. И Ц. Лазова, С. 2004

.Ловци на умове. Лекции по антропология, съставители: Бочков, П. И О. Тодоров, С., 2001

Христоматия по българска фолклористика, съставители: Г.Данчев, А.Калоянов,С.,1977

 

 

 

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution