Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология
ПДФ Печат Е-мейл

 

Българска литература от Освобождението до Първата световна война

/конспект за държавен изпит/



1. Освобождението и културният живот в България до края на 80-те години. Най-важни центрове, периодични издания, полемики на времето. Появата на първи кръгове и водещи фигури в литературния живот.


2. Развитие на богат жанров спектър в литературата през 90-те години на 19 век. Поява на нови форми като философската поема (Стоян Михайловски, Пенчо Славейков). Обмен на литературни и нелитературни черти в кратките белетристични жанрове – разказа, очерка и пътеписа. Публицистиката на периода, представена най-характерно в творчеството на Ал. Константинов.


3. Мемоарната вълна и проблемът за границите между жанровете в българската литература през първото следосвобожденско десетилетие. Фигурата на писателя-мемоарист и неговата роля за изграждане на националната памет и националната идентичност. Големите мемоарни творби: „Неотдавна” , „Записки по българските въстания”, „Миналото, „В тъмница”.


4. Утвърждаване на реалистичната повест в края на 19 – началото на 20 век. Творчеството на Тодор Влайков, Антон Страшимиров и Елин Пелин. Поява и развитие на българския роман. „Трилогията” на Вазов: „Чичовци”, „Под игото”, „Нова земя”.


5. Модерни тенденции в литературното мислене от края на 19 век. Случаят Михайловски: между просветителския традиционализъм, сатиричното изобличение и философския песимизъм. Ранната поезия на Кирил Христов и егоистичният индивидуализъм като бунт срещу „опълченското” време. Философските поеми на Пенчо Славейков.


6. Кръгът „Мисъл”. Формиране, представители, основни насоки на идейно-естетическата програма. Синтез на родни потребности и чужди културни влияния. Художествена практика: идеи, които са общи за целия кръг, и тяхната специфична реализация в творчеството на отделните му представители.


7. Откриване на селото като обект на литературно изображение в поезията и прозата: Пейо Яворов, Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Михалаки Георгиев, Елин Пелин... Влияние на народническата идеология и социалистическите възгледи върху литературата от края на 19 – началото на 20 век. Реализъм и утопия в изображението на „селски” герои и теми.


8. Поява и първи прояви на модерната българска драматургия. Колебания на жанра между битово-реалистичната изобразителна традиция и авангардните драматургични техники. (Петко Тодоров, Пейо Яворов, Антон Страшимиров)
“Ибсенизмът” в българската култура от началото на 20 век.


9. Градът като основен герой в литературата от края на 19 – началото на 20 век. Разлики в неговата интерпретация според поезията и прозата на периода. Амбивалентност в символичното осмисляне на образа. Характерни автори и произведения.


10. Разцвет на лирическите жанрове като проява на модерно културно съзнание в българската литература от началото на 20 век. Периодични издания, които дирижират утвърждаването на нови вкусове. Символизмът – диалектика на културно-историчeски потребности и чужди влияния. Символистичният изобразителен канон: между клишето и поетическото новаторство. Основни представители и техните книги до Първата световна война.


11. Философско-естетическата програма на символизма в критическите текстове на Димо Кьорчев и Иван Радославов.


12. Творческият път на:

– Пейо Яворов

– Николай Лилиев

– Димчо Дебелянов

– Теодор Траянов

– Христо Ясенов

– Емануил Попдимитров

– Димитър Бояджиев


13. Проблемът за самотата, мотивът за Чудака и образът на странстващия герой (символът Ахасфер) в българската поезия до Първата световна война.


14. Времето на войните: патриотичен патос и националистични акценти. Промени в житейския и творческия път на авторите, утвърдили се в културния живот, преди да започнат войните.


Препоръчителна критическа библиография върху история на българската литература от Освобождението до Първата световна война

Общи изследвания


История на българската литература (Издание на БАН), т. 4

Тончо Жечев. Въведение в изучаването на новата българска литература

Светлозар Игов. История на българската литература

Радосвет Коларов. Литературни анализи. С., 1999

Никола Георгиев. 120 литературни години.

Сборник „Текст и смисъл”

Сборник „Творби и прочити”

Сборник Съвременни прочити на класиката

Сборник „Българската литература: фигури на четенето”. Изд. Фигура, С., 2000

Михаил Неделчев. Социални стилове, критически сюжети

Михаил Неделчев. Писатели-преображенци и техни спътници. С., 1999

Здравко Чолаков. Философски проблеми в българската литература

Здравко Чолаков. Душата на художника

Валери Стефанов. Творбата – безкраен диалог. С., 1994

Валери Стефанов. Литературната институция. С., 1995

Симеон Янов. Пародийното в българската литература

Симеон Янев. Традиции и жанр (за разказа)

Поредица „Съвременни интерпретации” на издателство Слово, Велико Търново

Поредица „Разночетения” на издателство Слово (за Яворов и Дебелянов)

Димитър Камбуров. Българска лирическа класика. С., 2004

Бойко Пенчев. Българският модернизъм: моделирането на Аза. С., 2003


Конкретни изследвания


Захари Стоянов. Нови изследвания и материали. С., 1980

Сборници „Българската критика за...” – издания на „Български писател” през 80-те години

Иван Вазов

Алеко Константинов

Пенчо Славейков

Пейо Яворов

Елин Пелин

Димчо Дебелянов

Цветан Ракьовски. Образи на българската памет (за мемоаристиката), 2004

Милена Цанева. Иван Вазов в Пловдив

Милена Цанева. Патриархът.

Милена Цанева. В търсене на героя

Инна Пелева. Иван Вазов. Идеологът на нацията

Искра Панова. И. Вазов, Ел. Пелин, Й. Йовков – майстори на разказа

Инна Пелева. Алеко Константинов. Биография на четенето. С., 2002

Калина Галунова. Бай Ганьо Българина. Велико Търново, 2009

Атанас Натев. Неприспособимият; Александър Кьосев. Съдбата на едно творчество. В: Стоян Михайловски. Божествен размирник. С., 1987

Кръстьо Куюмджиев. Певец на своя живот (К. Христов)

Алберт Бенбасат. Еротиката у Кирил Христов. С., 1995

Алберт Бенбасат. Българската еротиада. С., 1998

Бисера Дакова. Археология на автора (П. Яворов).

Галин Тиханов. Жанровото съзнание на кръга Мисъл

Симеон Хаджикосев. Българският символизъм

Стоян Илиев. Пътищата на българските символисти

Мирослав Дачев. Цветът в българския символизъм

Калина Лукова. Г. П. Стаматов – между същностите и привидностите. Изд. Янита Я С, 2007

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution