Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология
ПДФ Печат Е-мейл

 

КОНСПЕКТ

по Българска възрожденска литература

за държавен изпит



1. Ренесанс и Просвещение в Западна Европа и на Балканите. Типология и различия. Специфика на Българското възраждане. Митокреативната функция на замяната на теоцентризма с етноцентризъм и на възстановяването на цивилизационния континуитет.

2. Преходът от средновековна към възрожденска българска литература. Роля на манастирите и фолклора. Балканският контекст на явлението – книжовен живот в отсъствие на държавна институционалност. Историята - балканският възрожденски път към идентичността.

3. Историографията преди и по времето на Паисий: Петър Богдан, Йеросхимонах Спиридон, анонимният Зографец, Блазиус Клайнер и др.

4.. “Стематография” на Христофор Жефарович. Извори и културноинтегрираща функция през Възраждането.

5. Делото на Паисий Хилендарски и ролята му в процеса на изграждане на историческо съзнание и национална идентификация. Извори, композиция и разпространение на “История славянобългарска”; мястото й в парадигмата на балканската типология на явлението.

6. Специфика на Българското просвещение и на адаптацията на идеите на Европейското просвещение. Ролята на просветеното национално духовенство. Делото на Софроний Врачански – типично явление на прехода от старото към новото време. Първата новобългарска печатна книга - “Неделник”. “Житие и страдания грешнаго Софрония” - първата новобългарска художествена проза на границата между две художествени системи.

7. Просвещенският енциклопедизъм – характерен феномен на ранновъзрожденския балкански културен модел. Петър Берон - реформатор и меценат на новобългарското образование и ерудиран европейски учен с многостранни научни интереси. “Рибен буквар” - между неизбежната еклектика и задължителната многофункционалност.

8. Начало на новобългарската просвета. Неофит Рилски. Педагог, филолог и писател. “Болгарска граматика”, дневник и речник. Стихотворения.

9. Неофит Бозвели. Педагог и организатор на църковната борба. “Славеноболгарское детоводство” - метаморфози на ранновъзрожденския и “постберонов” букварно-учебникарски енциклопедизъм. Диалози (“Плач Бедния Мати Болгарии” и др.), мемоари и стихотворения.

10. Създаване на периодичен печат и формиране на общонационална книжовна комуникация. Константин Фотинов – сп. “Любословие” и други книжовни трудове.

11. Иван Богоров – “Български орел” и “Цариградски вестник”. Фолклористична и филологическа дейност. Мемоарно-пътеписна проза - “Няколко деня разходка по българските места”.

12. Поява и развой на възрожденската поезия. Специфика на явлението “Първи стихотворци” и на библейския и любовно-сантименталния канон на поетиката му. Изграждане на поетическия дискурс и на основния сюжетен модел на поезията “робство – свобода”.

13. Поемата през Възраждането (Н. Геров, Г. Ст. Раковски, П. Р. Славейков, Гр. Пърличев, Н. Козлев, Д. Чинтулов, Хр. Ботев и др.). Връзка с фолклорната и героично-романтическата литературна традиция.

14. Найден Геров. Поемата “Стоян и Рада”. Стихотворения. Речник на българския език - крупно филологическо дело. Писма-пътеписи.

15. Поетическото дело на Добри Чинтулов в контекста на призивно-марсилезната възрожденска поезия (Г. Ст. Раковски, П. Р. Славейков, Ст. Стамболов и др.).

16. “Черен Арап и Хайдут Сидер” на Никола Козлев - между литературата и фолклора.

17. Поезията на Константин Миладинов и голямата българска болка в македонската “Тъга за юг”. “Български народни песни” от Братя Миладинови - върхово постижение на възрожденската фолклористика.

18. Григор Пърличев. Лавровият венец в Атина и поемите “Сердарят” (”Войводата”) и “Скендербей”. Апостол на българското образование и българската църква в Македония. “Автобиография”- първи мемоарно-художествено-епичен поглед към живота в македонските български краища под робство

19. Райко Жинзифов. Поезия – „Новобългарска сбирка”. Защита на българския език. Поемата “Кървава кошуля”. Публицистика в чуждия периодичен печат в защита на българската културна идентичност и цивилизационна кауза.

20. Георги Ст. Раковски. Културноисторическият модел балкански лидер (Раковски и Ригас Фереос Велестинлис). Човекът-„институции” в условията на отсъстваща държавност.

21. Литературна дейност на Г. Ст. Раковски (“Горски пътник”, стихотворения; мемоари - “Неповинен българин”, “Житие”, “Три съня”).

22. Журналистическа дейност на Г. Ст. Раковски: “Предвестник Горскаго пътника”, “Българска дневница”, “Дунавски лебед” и др.

23. Национално-идентификационно-охранителни рефлекси на научната дейност на Г. Ст. Раковски: филология (“Ключ българскаго язика”), история (”Няколко речи о Асеню първому...”), етнография (“Показалец”).

24. Многостранното пионерско дело на Петко Р. Славейков. Приносът му в изграждането на литературата и езика: ранни любовни песни, гражданска поезия, поеми („Изворът на Белоногата”, „Бойка войвода”), фолклористична дейност.

25. Журналистиката на П. Р. Славейков в борбата за църковна и политическа свобода (“Гайда”, “Македония”, “Целокупна България” и др.); статии, фейлетони, мемоари.

26. Създаване на новобългарската белетристика. Васил Друмев, Любен Каравелов, Илия Блъсков и др. Специфика на дискурсивната еклектика и на рецептивната перспектива; чуждите влияния.

27. Васил Друмев. “Нещастна фамилия”, “Ученик и благодетели”, литературни и педагогически студии.

28. Любен Каравелов. Повести и разкази. Стихотворения.

29. Любен Каравелов. Политическа и журналистическа дейност (“Свобода”, “Независимост”, “Знание” и др.). Създател на белетристично-публицистичния фейлетон; рубриката “Знаеш ли ти кои сме?”.

30. Илия Блъсков. Повести („Изгубена Станка” и др.) и мемоари.

31. Начало на българската драма и театър. Училищни диалози. Първи театрални представления в Шумен и Лом.

32. Добри Войников. Създател на българския театър и на първия национален репертоар. Исторически драми („Възцаряването на Крума Страшний”, „Покръщение на Преславский двор”). Комедиографът Войников: “Криворазбраната цивилизация” в контекста на възрожденския социално-битов психологизъм и нравствен дидактизъм.

33. Васил Друмев. “Иванко” - интертекстуални (с българската възрожденска историография и чуждите влияния) и контекстуални (със съвременната възрожденска драматургия) полагания; актуалност на обществено-политическите внушения.

34. Поетическите равносметки и послания на Христо Ботев. Уникалната Ботева артикулация на основния сюжетен модел на възрожденската литература “робство-свобода” в художествения ареал на основната идеологема на епохата.

35. Прозата на Хр. Ботев - непреходно актуалният диалог на българската публицистика с времето. Статии, фейлетони, белетристика - идеи и стилистика. Вестниците на Ботев „Дума на българските емигранти”, „Будилник”, „Знаме”, „Нова България”.

36. Начало на възрожденската критика, история и теория на литературата: П. Р. Славейков, Р. Жинзифов, Л. Каравелов, Хр. Ботев, Нешо Бончев и др.



ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ ПО БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

за държавен изпит



І. Монографии, исторически и теоретични изследвания.


Ангелов, Б. Ст. В зората на българската възрожденска литература. С., 1969.

Ангелов, Б. Ст. Паисий Хилендарски, 1985

Аретов, Н. Българското възраждане и Европа. С., 1995.

Аретов, Н. Чернокожев, Н. Българска литература XVIII – XIX век. Един опит за история. С., 2006.

Арнаудов, М. Григор Пърличев. Характеристика и бележки. С., 1968.

Арнаудов, М. Творци на Българското възраждане. С., 1969, т. 1 – 2.

Баева, С. Петко Славейков. Живот и творчество, 1968

Боршуков, Г. История на българската журналистика до Освобождението, 1965

Брадистилова-Добрева, М. Възрожденската театрална култура в България, 1983

Гачев, Г. Ускорено развитие на културата. С., 1979.

Генчев, Н. Българската възрожденска интелигенция. С., 1991.

Дамянова, Р. Писмата в културата на Българското възраждане. Ш., 1995.

Дамянова, Р. Отвъд текстовете: Културните механизми на

Възраждането. С., 2004.

Димов, Г. Българската литературна критика през Възраждането, 1965

Динеков, П. Първи възрожденци. С., 1942, 1944.

Динеков, П. Из историята на българската литература, 1969

Динеков, П. Възрожденски писатели. С., 1962, 1964.

Динеков, П. В света на Христо Ботев. С., 1978.

Добрева, В. Технология на историческата драма. (Войников – Друмев – Вазов), С., 1997.

Драгова, Н. Домашни извори на “Славянобългарска история”. В: Паисий и неговата епоха. С., 1962.

Жечев, Т. Българският Великден, или страстите български. С., 1975, 1976.

Каракостов, Ст. Българският възрожденски театър на освободителната борба. 1858-1878. С., 1973.

Кирова, М. Проблематичният реализъм. С., 2002

Киселков, В. Софроний Врачански. Живот и творчество, 1963

Конев, Ил. Българското възраждане и Просвещението. С., 1983.

Кръстева, М. От разпятието до мрака. Към сюжета за българските възрожденски идентичности. Пд., 2001.

Леков, Д. Българска възрожденска литература, 1988

Милчаков, Я. Стих и поезия. С., 1990.

Милчаков, Я.. Българска стихотворна култура (ХVІІ-ХХ в.). Варна, 2006

Минев, Д. Никола Козлев. С., 1966.

Мутафчиева, В. Книга за Софроний, 1978

Николова, Ю. Записки по българска възрожденска литература. Пд., 2004.

Ничев, Б. Увод в южнославянския реализъм. С., 1971, 1976.

Пенев, Б. История на новата българска литература. С., 1930-1936, т.1 – 4; 1976 – 1978, т. 1 – 4.

Пенев, П. Българска възрожденска драматургия, 1964

Протохристова. К. Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта. С., 1991

Радев, Ив. Българска възрожденска литература. С., 1980, 1989.

Радкова, Р. Българската интелигенция през Възраждането. С., 1986.

Сестримски, Ив. Нешо Бончев, 1983

Станева, К. Апология на българското. Творчеството на Георги Раковски. С., 1996.

Станева, К. Гласове на Възраждането. С., 2001.

Стоянов, Зах. Христо Ботев. Опит за биография. Русе, 1888.

Стефанов, В.. Лабиринтите на смисъла. Критически речник на поезията на Христо Ботев. С., 1993

Стефанов, В. Българска словесна култура. С., 2010

Таринска, Ст. Прозата на Христо Ботев. С., 1966.

Тодоров, Ил. Над Ботевия стих. С., 1988.

Топалов, К. Възрожденци. С., 1990, т. 1 – 2; 1999; 2002; 2003.

Топалов, К. Григор Пърличев. Живот и дело, 1982

Tопалов, К. Раковски и Ригас в културно-историческите модели на Балканското възраждане. С., 2003.

Унджиев, Ив., Унджиева, Цв. Христо Ботев – живот и дело. С., 1976; 1985.

Унджиева, Цв. Любен Каравелов – белетрист и фейлетонист, 1968

Фолклор и литература, ред. П. Динеков и др., 1968

Чернокожев, Н. Любен Каравелов и българското възрожденско време. С., 1995.

Чернокожев, Н.. От възраждане към прераждане. С., 2003.

Шишманов, Ив. Д. Избрани съчинения в три тома. (Ред. Г. Димов) С., 1965 – 1971.



ІІ. Сборници, антологии, справочни и по-важни факсимилни издания


Българска възрожденска критика. (Съст. Г. Марков) 1981.

Българска възрожденска поезия. Антология. (Съст. К. Топалов) С., 1980.

Възрожденски диалози, 1985

Възрожденски пътеписи, 1969.

Възрожденски страници. Антология. (Съст. П. Динеков) С., 1969.

Възрожденски фейлетони, 1968

Възрожденският текст. Прочити на литературата и културата на Българското възраждане. (Съст. Р. Дамянова и др.) С., 1999.

Енциклопедия на българската възрожденска литература. (Гл. ред. Ив. Радев) В.Т., 1996.

За литературните жанрове през Възраждането. (Отг.ред. П. Динеков и др.) С., 1979.

Клайнер, Блазиус. История на България. С., 1977.

Паисий Хилендарски и неговата епоха. С., 1962.

Паисий Хилендарски. История славянобългарска.(Зографска чернова, 1762. Факсимилно издание. Съст. К. Топалов, Б. Христова, Н. Вутова). С., 1998.

Софроний Врачански и проблемите на възрожденската ни култура. (Отг. ред. В. Вътов) В.Т., 1990.

Христо Ботев. Нови изследвания. (Съст. Ст. Елефтеров, Н. Чернокожев) С., 1990.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution