Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология Учебни програми Увод в общото езикознание
Увод в общото езикознание ПДФ Печат Е-мейл

Проф. дфн Петя Асенова Петрова
Ст.ас. Албена Мирчева

 

Анотация

Лекционният курс има за цел да запознае студентите от различни филологически специалности с възловите понятия и проблеми на общото езикознание, като по този начин се изгради надеждна основа за овладяването на конкретните езиковедски дисциплини през целия период на следването. Материята е разпределена в няколко дяла: предмет, задачи и систематика на лингвистиката, произход и същност на езика, аспекти и равнища на изследване на езика и речта, фонетика и фонология, лексикология и лексикография, граматика, лингвистика на текста, развой и функциониране на езика, език и писмо, класификация на езиците.

 

ПРОГРАМА

I . ЕЗИКОЗНАНИЕТО - НАУКА ЗА ЕЗИКА

1. Предмет и задачи на езикознанието.

2. Деление на езикознанието:

а) Общо и частно езикознание.

б) Теоретично и приложно езикознание.

в) Интралингвистика.

г) Екстралингвистика.

д) Описателно, историческо и сравнително езикознание. Съпоставително езикознание.

е) История на езикознанието.

II. ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ЕЗИКА

1. Произход на езика. Антропогенеза и глотогенеза.

2. Езикът като обществено явление. Основни функции на езика. Език и индивид.

3. Език и реч и тяхното взаимоотношение.

4. Език и мислене и тяхното взаимоотношение.

а) Видове мислене.

б) Външна и вътрешна реч.

5. Знаков характер на езика.

а) Семиотика. Знак, видове знаци, знакови системи.

б) Езикова семиотика. Същност и свойства на езиковия знак. Езикът като специфична знакова система.

6. Езикът като система и структура. Равнища на езиковата система (структура): фонологично, морфологично, лексикално, синтактично, текстово.

III. АСПЕКТИ И РАВНИЩА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЗИКА И РЕЧТА

1. Синхрония и диахрония. Синхрония - изследване на езиковите явления в отделен етап от развоя на езика. Диахрония - изследване на езиковите явления в техния развой. Синхронично и диахронично езикознание.

2. Страна на изразяване и страна на съдържание - материален и смислово-функционален аспект на езиковите и речевите единици.

3. Синтагматика и парадигматика. Синтагматични отношения - изследване на речевите единици и тяхната линейност и взаимозависимост. Парадигматични отношения - изследване на езиковите единици като клас от противопоставящи се елементи.

IV. ФОНЕТИКА И ФОНОЛОГИЯ

1. Предмет, задачи и деление на фонетиката.

2. Артикулаторна фонетика (звукофизиология). Говорни органи. Учленяване на звука: респирация, фонация, артикулация. Артикулационна база на езика.

3. Акустична фонетика. Звук, видове звукове - тон и шум. Свойства на звука: височина, сила, тембър; основен тон и обертонове; резонанс и форманти. Трайност на звука (квантитет).

4. Класификация на звуковете на речта. Гласни и съгласни - обща характеристика.

5. Класификация на гласните: артикулационна - по редове, по издигане на езика, по участие на устните, по дейност на мекото небце; акустична - по височина на тона, по окраска, по трайност (квантитет).

6. Класификация на съгласните: артикулационна - по вид на пречката, по деен учленителен орган, по място на образуване, по участие на носната кухина; акустична - по съотношението между шум и тон (шумови - звучни, беззвучни; сонорни), по слухово възприемане, по окраска, по трайност (квантитет) и възможност за удължаване. Видове допълнителна артикулация: аспирация, лабиализация, палатализация, веларизация.

7. Полугласна (глайд), дифтонг, трифтонг.

8. Фонетично разчленение на речта. Сегментни фонетични единици: звук, сричка, такт, фраза. Клитики: проклитики и енклитики.

9. Супрасегментни фонетични единици: ударение и интонация.

а) Акустична същност на ударението. Видове ударение: силово (динамично) и музикално ударение.

б) Ударението в системата на езика и речта: постоянно и свободно; подвижно и неподвижно; главно и второстепенно. Словно, ритмично и фразово ударение. Логическо ударение.

10. Фонетични промени.

а) Комбинаторни промени: асимилация, вокална хармония, преглас, дисимилация, акомодация, палатализация, лабиализация. Сандхи. Хаплология, контракция.

б) Позиционни промени: редукция на гласните, метатеза, протеза, епентеза, елизия (афереза, синкопа, апокопа); изменения, свързани с границата на думата: десоноризация (обезгласяване) на звучни и сонорни съгласни.

в) Спонтанни промени.

г) Звукови закони и звукови съответствия.

11. Морфофонетични промени (промени по аналогия).

12. Фонология. Теория за фонемата.

а) Фон, фонема, алофони (варианти на фонемата). Фонемика. Звук и фонема.

б) Функции на фонемата: конструктивна (словостроителна) и дистинктивна (различителна).

в) Признаци на фонемата и на нейните варианти: диференциални и недиференциални; релевантни и нерелевантни; интегрални.

г) Позиции на фонемата - силна и слаба. Видове варианти на фонемата: комбинаторни, позиционни; задължителни, факултативни; индивидуални, стилистични.

д) Фонемна опозиция. Корелативни и некорелативни опозиции.

е) Фонотактика - съчетаемост и валентност на фонемите. Фонемен инвентар и фонемна система.

V. ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЛЕКСИКОГРАФИЯ

1. Предмет, задачи и деление на лексикологията.

2. Обща теория на думата. Думата като знак. Дума и предмет - номинативна функция на думата. Дума и понятие; проблемът за значението на думата. Аспекти на значението на думата. Определение на думата.

3. Думата като единица на лексикалното равнище на езика. Лекса, алолекси (словоформи), лексема.

4. Думите според съотношението между изразяването и съдържанието: омоними, омофони, омографи; синоними, антоними, пароними.

5. Семасиология. Семантично равнище на лексемата.

а) Видове значения: основно и производно, пряко и преносно. Конкретно и абстрактно значение. Лексикално значение на думата. Сема, семема, алосеми.

б) Еднозначност (моносемия) и многозначност (полисемия) на думите. Семантично поле.

в) Видове преносни значения: метафора, метонимия, синекдоха.

6. Развой на лексикалното значение на думата: разширяване и стесняване на значението. Промени в значението по сходство на функцията.

7. Речников състав на езика (лексика) - развой, обем и пластове (неутрална, експресивна и емоционална лексика). Заемки (чужди думи и калки). Пуризъм.

8. Фразеология - наука за устойчивите словосъчетания. Фразеологизъм, фразеологизация. Видове фразеологизми: идиоматични съчетания (идиоми); фразеологични съчетания

9. Табу и евфемизъм.

10. Етимология. Принципи на научната етимология. Народна етимология.

11. Ономастика - наука за собствените имена. Дялове на ономастиката: топонимия, хидронимия, оронимия, ойконимия, антропонимия, теонимия. Проблеми на ономастиката.

12. Лексикография. Видове речници.

VI. ГРАМАТИКА (МОРФОЛОГИЯ И СИНТАКСИС)

1. Предмет и задачи на граматиката. Лексикално и граматично значение. Описателна, историческа и сравнителна граматика. Съпоставителна граматика.

2. Морфология. Теория за морфемата.

а) Морф, морфема, аломорфи (варианти на морфемата); морфемата като знакова единица. Морфемика. Отношение между дума и морфема.

б) Видове морфеми от смислово-функционално гледище: корен и афикс.

в) Релационно и деривационно значение на афиксите. Еднозначност и многозначност, еднотипност и разнотипност на афиксите.

г) Видове афикси: по място спрямо корена - префикс, постфикс (суфикс и флексия), инфикс, интерфикс и др.; по функция - словообразуващи, формообразуващи (словоизменителни), основообразуващи, свързващи.

3. Морфология. Понятието морфонема.

4. Понятието основа. Видове основи: проста (непроизводна), производна, свързана; граматическа основа; сложна основа. Съотношение между корен, основа и дума.

5. Промени в морфологичния строеж на думата:

а) Опростяване на основата.

б) Преразлагане (декомпозиция) на морфемния състав.

в) Промени в морфологичния състав на сложните думи.

6. Класификация на думите като части на речта. Критерии за разграничаване на частите на речта. Най-общи лексико-граматически класове: самостоятелни думи, служебни думи, модални думи, междуметия.

7. Начини на граматическо изразяване: афиксация; вътрешна флексия, преглас и отглас; редупликация; служебни думи; словоред; композиция; суплетивизъм; ударение и интонация.

8. Грамема - елементарно граматично значение. Граматични категории: именни и глаголни. Историческа променливост на граматичните категории.

9. Синтаксис - наука за синтактичното равнище на езика. Предмет и задачи на синтаксиса.

а) Синтактични единици на речта и на езика: изречение, словосъчетание. Понятието синтагма.

б) Основни форми на синтактична връзка: съчинителна (паратаксис), подчинителна (хипотаксис). Видове подчинителна връзка: управление, съгласуване, прилагане.

10. Словосъчетанието като синтактична единица. Видове словосъчетания.

11. Изречението като синтактична единица. Изречение и съждение.

а) Признаци на изречението: предикативност (модалност, темпоралност), комуникативност, интонационна завършеност, граматическа оформеност. Видове дефиниции на изречението.

б) Синтактични типове на изречението: двусъставно и едносъставно. Глаголен и именен строй на изречението.

в) Актуално членение на изречението: дадено (тема) и ново (рема).

VII. ТЕКСТОЛИНГВИСТИКА

1. Текстът - основна единица на общуването.

2. Комуникативна ситуация и текст.

3. Признаци на текста.

VIII. ЕЗИК И ОБЩЕСТВО. РАЗВОЙ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЕЗИКА

1. Език и общество.

а) Развой на езиците във връзка с развоя на формите на устойчиви човешки обединения: племенни, народностни и национални езици.

б) Диференциация на езика и интеграция на езиците.

в) Книжовен език като наддиалектна форма на общонародния език. Узус и норма. Диглосия.

г) Териториална диференциация на общонародния език. Диалект, говор, подговор. Лингвистична география. Изоглоси.

д) Социална диференциация на езика. Видове социални диалекти (социолекти): професионален говор, жаргон и др.

е) Взаимодействие на езиците. Билингвизъм. Езикова интерференция. Видове езикови контакти: субстрат, суперстрат, адстрат. Езиков съюз. Балканско езикознание.

ж) Лингвистична стилистика. Понятието езиков стил. Функционално-стилистична диференциация на езика. Видове стилове на общонародния език.

2. Развой и функциониране на езика (динамика и статика).

а) Процеси на развоя на езика. Поява на иновации, вариране на езикови форми и изменение.

б) Закони на развоя на езика.

в) Причини и фактори за развоя на езика. Структурни причини. Социални причини. Физиологически причини. Психологически причини.

IХ. ЕЗИК И ПИСМО

1. Етапи в развоя на писмото: пиктография, идеография; сричково писмо (силабография), консонантно писмо.

2. Произход на азбуката. Гръцка и латинска азбука. Славянски азбуки.

3. Графика - система на писмените знаци на един език. Графиката в синхроничен аспект: граф, графема, алографи. Графема и буква, графема и фонема. Звук и буква.

4. Правопис и правописни принципи. Правоговор. Фонетична транскрипция и транслитерация.

Х. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЗИЦИТЕ

1. Морфологическа класификация на езиците: коренни езици, аглутиниращи езици, флексивни езици, полисинтетични (инкорпориращи) езици. Променливост на морфологическия тип. Лингвистична типология.

2. Сравнително-исторически метод. Генеалогическа класификация на езиците. Понятията езиково семейство, езикова група, подгрупа.

3. Праезик и прародина.

4. Индоевропейски езици:

а) славянски, балтийски;

б) германски;

в) италийски, романски, келтски;

г) гръцки, албански, арменски;

д) индийски, ирански;

е) отмрели индоевропейски езици извън Балканския полуостров.

5. Други езикови семейства:

а) семито-хамитски езици;

б) тюркски езици;

в) угро-фински езици;

г) кавказки езици;

д) тибето-китайски езици;

е) дравидски езици; палеоазиатски езици;

ж) езиковите семейства в Африка и Австралия;

з) езиците на автохтонното население на Америка.

6. Международни езици. Изкуствени езици; интерлингвистика.

7. Езиците на Балканския полуостров - отмрели и съвременни.

* * *

Подбрана тематична библиография по УВОД В ОБЩОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ вж. в: Живко Бояджиев . Увод в общото езикознание. София, 2000, стр. 297-318.

 

СЕМИНАРНИ УПРАЖНЕНИЯ

НАИМЕНОВАНИЕ НА ТЕМАТА

1

Дефиниране на езика в съпоставка с други средства за комуникация - при животни, машини

2

Класификации на езиците. Видове. Морфологична класификация

3

Генеалогична класификация. Понятията праезик, прародина, езиково семейство

3

Основни функции на езика

4

Език и реч.

5

Език и мислене. Видове мислене. Външна и вътрешна реч

6

Знаков характер на езика. Семиотика: знак, видове знаци и знакови системи

7

Синтагматика и парадигматика

8

Фонетика: предмет, задачи и деление. Говорни органи и учленяване на звука.

9

Акустична фонетика: звук, видове и свойства на звука

10

Класификация на звуковете на речта

11

Супрасегментни фонетични единици. Ударение.

12

Фонетични промени

13

Фонология. Понятията фонема, фонемна опозиция, диференциални признаци

14

Език и писмо: пиктография, идеография, сричково писмо, фонологична азбука

15

Език и общество

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution