Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология Учебни програми Антична и средновековна литература
Антична и средновековна литература ПДФ Печат Е-мейл

topic-classical

 

ПРОГРАМА

Проф. дфн Симеон Хаджикосев

И двата модула на преподаваната дисциплина (Антична и средновековна литература и Западноевропейска литература) са подчинени на един и същ методологически принцип. Преподаването е синтез от културологически и литературоведски подстъпи, тъй като изучаването на западноевропейската литература не може да се осъществява без минимум от културноисторически и социологически познания. В този смисъл този лекционен цикъл може да се разглежда и като курс по историческа поетика на европейската литература, а съдържа и елементи на сравнително литературознание.

Първият от двата курса съдържа шест, а вторият – седем тематични панела, обхващащи развоя на европейската култура от третото хилядолетие пр.н.е. до края на деветнадесети век.
Ето схемата на шестте тематични раздела по Антична и средновековна литература:

  1. Митология. Същност на митологията като феномен на предкултурата. Общи черти на всички митологии: синкретичност на познанието, ритуално-магически характер, неосъзнавано художествена характеристика. Обем на митологията: сакрална космогония плюс приказен фолклор. Старогръцка митология. Обща характеристика и периодизация. Темата се разработва в четири обособени подраздела: а/ Фетишизъм; б/ Преанимизъм, анимизъм; в/ Тотемизъм; г/ Сказания за превръщения (метаморфози). Разлики   между мит и легенда.
  2. Въведение в историческата поетика на елинската литература. Сукцесия на литературните родове (VIII в.-VI в. пр.Хр.). За разлика от теория на литературата, която интерпретира литературните родове в плана на синхронията, нашият курс извежда сукцесията в плана на диахронията, като дава необходимата информация минимум и проследява каузалните връзки и зависимости.
  3. Литературата от класическия (атически) период на елинската словесност. Произход на древногръцката драма и театър. Акцентува се върху появата на култа към бог Дионис по нашите земи (светилището край с. Татул).
    Развой на старогръцката драма от лирическо и епическо към собствено драматургическо начало. Проследява се развитието на трагедията от протодрамата през Есхил и Софокъл до Еврипид.
    Същност и специфика на древногръцката комедия. Аристофан. Начало на елинската естетика и поетика. Аристотел.
  4. Култура и литература през епохата на елинизма (IV в.-I в.пр.Хр.). Възникване на всемирна монархия (походите на АлександърВелики) и космополитизъм. Особености на елинистическа поезия и проза. Доминация на кратките лирически жанрове (епиграма, химн). Теокрит. Идилии. Разцвет на реториката. Поява на новелата и романа.
  5. Римска литература. Обща характеристика и сравнение със старогръцката литература. Паралел спрямо елинистическата литература. Макар римската литература да е много по-добре съхранена от стагоргъцката, поради ограничения хорариум на дисциплината, римската литература е сравнително слабо застъпена в курса.
    Римски театър и драма. Произход и развой. Сравнение със старогръцкия театър. Тит Макций Плавт и Теренций Афр. Характеристика на драматургията им. Сравнителен анализ.
    “Златният век” на римската литература (I в.пр.Хр. и епохата на Октавиан Август). Нов тип творческо самосъзнание. Особености на римското книгоиздаване и читателски практики.
    Ранният Вергилий. “Еклоги”. “Георгики”. Съдбата на “Енеида”. Сравнение с Омировия епос.
    Хораций. Лирика и философия. “За поетическото изкуство” като второ стъпало в развоя на античната естетика и поетика.
    Овидий. Личност и съдба. “Метаморфози” – най-популярната творба на поета през античността. Синтез на елинското и римското начало.
  6. Средновековна литература (V в.-XV в.). Обща културноисторическа характеристика. Сравнение с литературата и културата на античността. Християнският теократизъм като доминантна характеристика на средновековната култура и общество. Етапи в развоя на средновековната литература. Двете форми на средновековния епос: дофеодален и феодален героически епос. Обща и сравнителна характеристика.
    Дофеодален героичен епос. Келтски (староирландски) епос: сказанията за Кухулин; старогермански епос, англосаксонски епос (“Песен за Беовулф”); староскандинавски епос (“Старата Едда”).
    Феодален героичен епос. Романски епос: “Песен за Роланд” (XI в.) и “Песен за моя Сид” (XII в.). Сравнителен анализ. Германски феодален епос. “Песен за Нибелунгите” (XIII в.) – върхово постижение на европейския средновековен епос.
    Дуалистичен характер на културата през епохата на зрялото Средновековие: градска (буржоазна) и куртоазна (придворноаристократическа култура).
    Фаблиото като най-масова изява на новата градска култура. Сходство и различия между фаблио и шванк.
    Куртоазен култ към “дамата на сърцето”. Провансалска лирика (песни на трубадурите). Обща характеристика и най-значителни представители. Сравнение с античната лирика.
    Средновековен рицарски роман. Възникване и водещи поджанрове. Сравнение с античния роман.
    Кретиен дьо Троа – най-значителният средновековен автор от епохата на класическия рицарски роман (XII в.).
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution