Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология Учебни програми Западноевропейска литература
Западноевропейска литература ПДФ Печат Е-мейл

Проф. дфн Симеон Хаджикосев

 

ПРОГРАМА


Курсът по западноевропейска литература е в сравнително по-благоприятно положение, отколкото този по Антична и средновековна литература, поради тройно по-големия хорариум (90 спрямо 30 часа, три семестъра срещу един). В него се проследява развоят на литературните процеси в западноевропейската литература от края на XIII в. до края на XIX в. Този курс би могъл да се възприема като своеобразно въведение в историческата поетика на западноевропейската литература. Общото с предходния курс е широката културологическа рамка, необходима за изясняването на спецификата на различни културноисторически епохи.
В курса са обособени седем тематично-съдържателни панела.

  1. ПРОТОРЕНЕСАНС (XIII в.-XV в.).
Този период е необходимият преход между Средновековието и Новите времена. Обща характеристика. В Италия негов най-значителен представител е Данте Алигиери (XIII -XІV в.), чиято поема “Божествена комедия” е емблематична за отбелязания преход. В Англия творец от аналогичен тип е Джефри Чосър (XIV в.) с “Кентърбърийски разкази”. Завършек на тази сравнителна типология бележи французинът Франсоа Вийон (XV в.).
  1. РЕНЕСАНС (XIV-XVII в.).
Ренесансът е идейно и духовно отрицание на Средновековието и поврат към духа, естетиката и поетиката на европейската античност. Обща характеристика. Поетика на ренесансовата литература.В курса италианската ренесансова литература е представена главно с творби и автори из епохата на треченто (Ранен италиански ренесанс). Франческо Петрарка – “Песенник”. Петраркизъм. Джовани Бокачо – “Елегията на мадона Фиамета”, “Декамерон”.
Високият Ренесанс (XVI -XVII в.) е застъпен чрез върховите постижения на френската, испанската и английската литература.
Франсоа Рабле – “Гаргантюа и Пантагрюел”. Разглежда се пантагрюелизмът като специфичен вариант на европейския хуманизъм, който е идеология на Ренесанса. Физиологични мотиви в романа. Същност на раблезианския смях.
Мигел де Сервантес – “Дон Кихот”. Романът се разглежда в перспективата на европейския рицарски роман. Проследяват се пет равнища на пародията в “Дон Кихот”. Проблемът за лудостта на героя. Донкихотизъм и сервантизъм.
Уилиам Шекспир – драматургия и сонетистика. Животът и творчеството на Шекспир се поставят в контекста на елизабетинския театър и на последвалата в началото на XVII в. криза на ренесансовия идеал. Комедии, трагедии, трагикомедии и романси.
  1. КЛАСИЦИЗЪМ И БАРОК.

Бароковата проблематика е застъпена единствено чрез сонетистиката на великия ваятел, художник и архитект Микеланджело Буонароти, както и, евентуално, чрез бегъл анализ на ранния Шекспир (“Ромео и Жулиета”, “Напразните усилия на любовта”).
Класицизмът е представен чрез върховите му европейски постижения във френската литература от XVII в. Обща характеристика, естетика и поетика.
Пиер Корней и Жан Расин – две фази в развоя на френския класицизъм, ранен и зрял. Сравнителен анализ.
Жан-Батист Молиер – връх на класицистическата драматургия. Комедиография. Шекспир и Молиер – сравнителен анализ.

  1. ПРОСВЕЩЕНИЕ.

Подобно на Ренесанса Просвещението не е стил, нито художествено направление, а културноисторическа епоха (XVIII в.). Обща културноисторическа, художествена и литературна характеристика.
Просвещенски роман. Обща характеристика. Като кратък спецкурс се проследява развитието на романа от античността до XVIII в. С оглед на просвещенския роман се проследяват следните негови разновидности: роман пътуване (роман за пътешествия), пикареска, епистоларен роман, философски роман (повест, новела), любовен роман, роман диалог, експериментален роман. Тези разновидности се проследяват по различни образци на просвещенсия роман, които са сред най-популярните романи на епохата (“Робинзон Крузо”, “Пътешествията на Гъливър”, “Мол Фландърс”, “Манон Леско”, “Кандид”, “Жюли или Новата Елоиз”, “Страданията на младия Вертер”, “Персийски писма”, “Монахинята”, “Племенникът на Рамо”, “Жак Фаталиста и неговият господар”).
Немското просвещение е представено чрез Готхолд Лесинг, Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер. Лесинг е застъпен чрез идеите си, но и като драматург (“Емилия Галоти”), Шилер – главно като драматург (“Разбойници”, “Коварство и любов”). Сравнително слабо е застъпено огромното по обем и значение творчество на Гьоте: щюрмерският период – с драмата “Гьоц фон Берлихинген” и романа “Страданията на младия Вертер”, късният Гьоте – с трагедията “Фауст”. “Фауст” като културноисторически синтез и завършек на епохата на Просвещението (посл. четвърт на XVIII в. и първата третина на XIX в.).

  1. РОМАНТИЗЪМ.

Романтизмът се вмества в първата половина на XIX в., но в една или друга степен (главно като неоромантизъм) устоява в литературата и културата до началото на XX в. Обща културна и естетическа характеристика.
В курса западноевропейският романтизъм е застъпен чрез творчеството на четирима от най-значителните му представители – англичаните Байрон и Шели, французина Юго и немецът Хайне. С изключение на рано загиналия Шели останалите трима характеризират присъщите на късния романтизъм и на постромантизма тенденции към преодоляване на романтическото “безвремие” и навлизане в териториите на социалния реализъм. Това се отнася до недовършения роман в стихове на Байрон “Дон Жуан”, до сатиричната поема на Хайне “Германия. Зимна приказка” и др. Показателен пример за различията между романтизъм и реализъм са романите на Юго “Парижката Света Богородица” и “Клетниците”.

  1. СОЦИАЛЕН РЕАЛИЗЪМ.

Това е един от най-сложните в теоретично отношение раздели. Социалният реализъм (“критически реализъм” според марксическата естетика) е много дискутирано понятие през XIX в., вече почти излезнало от употреба към края на XX в. Въведение в темата е кратък курс на тема: Що е реализъм в изкуството?
Социалният реализъм е застъпен главно в романа през XIX в. На върховите му изяви е присъщо преплитането на реалистични и романтични черти. В курса е застъпен чрез творчеството на неколцина от водещите му европейски представители – англичаните Дикенс и Такъри, французите Стендал, Балзак и Флобер. Дикенс присъства факултативно чрез роман по избор, Такъри е представен чрез преведения и популярен у нас роман “Панаир на суетата”, Стендал – с романа “Червено и Черно”, Балзак – с “В търсене на абсолютното”, “Дядо Горио” и “Изгубени илюзии”, но също така и факултативно. Социалният роман пред прага на ранния модернизъм е представен чрез романа на Флобер “Мадам Бовари”.

  1. РАНЕН МОДЕРНИЗЪМ.

Ранният модернизъм в западноевропейската литература се отнася към последната третина на XIX в. Той се изявява в лириката, в драматургията и в романа.
В поезията най-ранна модернистична проява е символизмът, чийто първи френски Манифест е от 1886 г. В курса е застъпена обща характеристика на направлението и се споменават водещите му представители: Верлен, Рембо, Маларме. Препоръчва се сравнителен анализ с българския символизъм.
В драматургията най-значителен представител на ранния модернизъм е норвежецът Хенрик Ибсен. Застъпник на буржоазната психологическа драма е и друг представител на ранния модернизъм – Оскар Уайлд, също много популярен у нас през XX век.
В романа преходът от реализъм към модернизъм осъществява Емил Зола, основоположник на натурализма. Обща естетическа и културна характеристика на натурализма. Зола е трансмисия между “физиологизма” на Балзак и Флобер и модернистичните увлечения на късния Ибсен.
Ученик и последовател на Флобер и Зола, Ги дьо Мопасан също е повлиян от натурализма и може да бъде отнесен към ранната модернистична проза. В курса е застъпен с романите “Бел ами” и “Един живот”.
Към ранния модернизъм се отнася и Оскар Уайлд, починал два месеца преди настъпването на XX век. На анализ се подлага парадоксалната му естетика, а в конспекта присъстват приказките и пиесите му, както и единственият му роман “Портретът на Дориан Грей”.
Настоящата програма не е представителна за европейския литературен канон, тъй като ситото й е по необходимост с много едри дупки и задържа само някои от водещите представители на западноевропейската литература.
Целта на двата курса (Антична и средновековна литература и Западноевропейска литература) е да запознае студентите със спецификата на европейския литературен и културен процес въз основа на някои емблематични творби на западната литература.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution