Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология Учебни програми Руска класическа литература
Руска класическа литература ПДФ Печат Е-мейл

Проф. д.ф.н. П. Троев
ІІ курс, ІІІ и ІV семестър, (60+60),
завършва с изпит

ПРОГРАМА


Обща историческа периодизация на руската литература. Руската литература от XIX в. в контекста на националното литературно развитие. Национална специфичност и доминантни черти на литературния процес. Основни литературни направления и течения. Периодизация на руската класическа литература. Състояние и проблеми на нейното изучаване. Исторически развой на българо-руските литературни взаимоот­ношения. "Всемирната отзивчивост" и световното значение на руската класическа литература.

І. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК
1. Руската литература от първата четвърт на XIX в.
Началото на нов етап в историческото развитие на руската литература. Историческо значение на Отечествената война от 1812 г. за подема на националното самосъзнание. Поява и развитие на декабристкото движение. Преходност и синкретизъм на културната ситуация. Основни насоки и тенденции в литературния процес през Александровската епоха - проблематика, жанрова система, стилистика. Типология и еволюция на естетическите системи - класицизъм, сантиментализъм, предромантизъм. Възникване и утвърждаване на романтизма. Литературни обединения и издания.

Ранен руски романтизъм — генезис, типология поетика.
Философско-естетически принципи. Национално своеобразие. Периодизация. Основни течения. Най-ярки представители.

В.А.ЖУКОВСКИ (1783 — 1852) - родоначалник на руския романтизъм. Естетически позиции на Жуковски. Основни етапи в творческата му еволюция. Жуковски и поетиката на елегично- съзерцателния романтизъм. Типът на елегията и лирическото послание у Жуковски. Патриотични песни - "Певец во стане русских воинов". Любовна и пейзажна лирика. Балади - "Людмила", "Светлана" и др. Новаторство и. специфичност на поетиката, и стилистиката на Жуковски. Преводаческа дейност. Жуковски и развитието на мелодичната линия в руската поезия.

А.С.ГРИБОЕДОВ (1795 — 1829) и началото на руската класическа драматургия. Светогледни и естетически позиции. Комедията "Горе от ума" - етапно и гранично явление в развитието на руската драматургия от XIX в. Творческа история, жанрова и сюжетна специфика, драматически конфликт, персонажна система, композиция, стих, ритмическа структура. Грибоедов и по-късното развитие на руската класическа. драматургия.

2. Руската литература от 20-те и 30-те. години

Съдбата на руския романтизъм след 1825 г. Типологични разновидности на романтизма и основните му представители в лириката — Е.А. Баратински, Ф.И.Тютчев, А.В.Колцов, М.Ю.Лермонтов; в прозата — НА. Полевой, В.Ф.Одоевски, АА.Бестужев-Марлински, А.Ф.Велтман; в драматургията - Н.В.Куколник, НА .Полевой, М.Ю,Лермонтов. Развитие на философската естетика и поезия.

А.С.ПУШКИН (1799 — 1837) - родоначалник на руската класическа литература. Ренесансова същност на Пушкиновата личност и естетика. Лицеистка. лирика (1813 — 1817). Ранна гражданска свободолюбива лирика — "Вольность", "Деревня", "К Чаадаеву". Поемата "Руслан и Людмила.".
"Южно Заточение" (1820 — 1824). Гражданска, философска .и интимна лирика. — "Погасло дневное светило", "К В.Л.Давыдову", "Кинжал", "Демон", "Телега жизни", "К морю" и др. Романтични поеми - "Кавказский пленник", "Братья-разбойники", "Бахчисарайский фонтан", "Цыгане". Социално-философска проблематика, персонажна система, строеж, стилистика. Новаторски дух на Пушкиновия романтизъм. Пушкин и Байроновата традиция.
Михайловски период. (1824 — 1826). Лирика - "Вакхическая песня", "Зимний, вечер", "19 октября", "К А.П.Керн" и др. "Борис Годунов" - класически шедьовър на руската историческа драматургия. Историческа концепция и художествено новаторство -драматичен конфликт, композиция, стих, стил. Реформаторските възгледи на Пушкин за драмата и тяхното по-късно развитие в "Маленькие трагедии",
Пушкиновата "поезия на действителността" след 1825 г. — "Послание в Сибирь", "Арион", "Анчар",.. "Я вас любил" и др. Творческото кредо на поета -"Пророк", "Поэт", "Поэту", "Поэт и толпа", "Памятник". Поемите "Полтава" и "Медный всадник" - историческа и социално-философска проблематика, жанр, композиция, стил.
Романът в стихове. "Евгений Онетин" - начало на руския класически роман. Социално-философска. и нравствено-етична проблематика. Поетика на Пушкиновия "свободен роман" - жанрова уникалност, сюжетно-композиционен мод ел, персонажна и. хронотопна система, стилистична полифония, авторско начало, "Онегинска строфа".
Прозата на Пушкин от. 30-те години. Цикълът "Повести Белкина" - шедьовър на руската класическа проза. Повестта "Пиковая дама" - проблематика, тип на героя, стилистика. Романът "Капитанская дочка" - историческа концепция, жанрова структура, образна система, наративни принципи. Поетика и стилистика на Пушкиновата проза -естетически предизвикателства.
Литературното дело на А.С.Пушкин - "начало на всички начала" в руската литература, "Всемирната отзивчивост", универсализмът и. световното значение на Пушкин. Пушкин и България.

М.Ю.ЛЕРМОНТОВ (1814 — 1841) - нов етап в развитието на руската класическа литература. Ранна свободолюбива и философска лирика - "Монолог", "Молитва", "10 июля", "Предсказание", "30 июля", "Желание", "Парус", "Мой демон", "Ночь", "1831-ого июня 11 дня" и др. Семантични, жанрови и стилови доминанти. Позиция на лирическия персонаж. "Байронизмът" на Лермонтов. Общественият поетически дебют на Лермонтов - "Смерть поэта". Любовна лирика - "Нищи.й", "Она была прекрасна как мечта", "Я не унижусь пред тобой", "Любовь мертвеца" и др. Социално-философски и. патриотични мотиви в по-късната лирика на Лермонтов - "Дума", "И скучно и. грустно", "Узник", "Выхожу один я на дорогу", "Прощай, немытая. Россия", "Бородино", "Родина" и др. Лермонтовата трактовка на поета - "Поэт", "Не верь себе", "Кинжал", "Пророк" и др. Поеми. Историческата поема "Песня про царя Ивана Васильевича", "Мцыри." и "Демон" - образци на социално-философската романтична поема; на Лермонтов. Драматургия - "Маскарад". Прозата на Лермонтов. "Герой нашего времени" - начало на руския философско-психологически роман. Жанрова поетика, строеж, хронотопна сис­тема, тип на героя, наративна система. Лермонтов в историята на руската литература. Лермонтов в България.

Н.В.ГОГОЛ (1809 — 1852) - основоположник на митологизма и абсурдизма в руската литература. Ранно творчество. Цикълът "Вечера на хуторе близ Диканьки" -семантично ядро, сюжетна конструкция, демонология, народна смехова култура, дискурсивна стратегия. Сборникът "Ми.ргород" - тематика, жанрова типология и наративна система. "Петербургски повести" и Гоголевата художествена антропология и естетика, синтез на анекдотичното и гротесково-фантастичното, на смешното, абсурдното и трагикомичното. Повестта. "Шинел" и. трагедията на отчуждението на "малкия човек". Драматургия. Комедията. "Ревизор" - абсурдистки и гротесков сюжет, драматически конфликт; типология на характерите, поетика. на. комичното и на страха, структурен модел.. Романът поема "Мертвые души" - върхов момент в развитието на Гоголевата. проза. Творчески замисъл, жанрова многозначност, сюжет и композиция, образна система, "смехова култура", стилистика. Духовната трагедия на гения през 40-те години - "Выбраннне места из переписки с друзьями". Гоголеви традиции в руската и световната литература. Гогол и България.

3. Руската, литература от 40-те и 50-те години

Съдбата на реализма през 40-те години. Начало на творческия пьт на Некрасов, Гончаров, Херцен, Достоевски, Салтиков-Шчедрин, Тургенев, Островски и др. "Натуралната школа" - нов етап в развитието на руския класически реализъм. Естетически диапазон на "школата" и теоретичната й. защита (В.Белински, В.Майков). Нова, парадигма и доминанти в литературния процес - проблематика, герои, жанр, стил, език. Темата за "малкия човек". Белетристични жанрове: "физиологически, очерк", социална повеет, романова типология (Ф.М.Достоевски, А.И.Херцен, И.Гончаров и др.).. Поезията през 40-те и 50-те години (Н.А.Некрасов, Ф.И.Тютчев, А.А. Фет и др.). Начало на литературната. дейност на Л. Н. Толстой.
ИА.ГОНЧАРОВ (1812 — 1891) и мястото му в историята иа руския реалистичен роман. Ранният Гончаров и традициите на "натуралната школа". Романът "Обыкновенная история" - нравствено-етична и. социално-идеологическа колизия, диалогичен конфликт, наративна система, стилистика. "Обломов" - върхово постижение на социалнопсихологическия и епичен роман на Гончаров. Семантична и сюжетна конструкция, композиция, персонажна система, стил. Художествени особености, на романите на Гончаров.
Ф.И.ТЮТЧЕВ (1803 — 1873) и. неговото място в историята на. руската поезия. Тютчевата "поезия на мисълта" и руският философски романтизъм. Основни мотиви и. поетически образи в Тютчевата. философска лирика. — "Silentium" "День и ночь", "Море и утес" и др. Своеобразие на Тютчевия пантеизъм - "Видение", "Не то, что, мните вы, природа", "Сумерки" и др. Пейзажна лирика - "Весенняя гроза", "Весна", "Осенний вечер", "Весенние воды", "Летний вечер" и др. Любовна лирика - "Денисиевски цикъл". Новаторство и специфика на Тютчевата поетика и стилистика. Тютчевата традиция в развитието на руската поетична култура.

П. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIX ВЕК

1. Руската литература от 60-те. и 70-те години
Начало на нов исторически етап в руското обществено и културно развитие. Нови насоки и тенденции в националния литературен процес - проблематика, герои, жанрове, стилове. Възходящо развитие на реализма. Типологични разновидности на руския роман в творчеството на И. С. Тургенев, И.А.Гончаров, Н.Г.Чернишевски, М.Е.Салтиков-Шчедрин, Ф.М.Достоевски, Н.С.Лесков, Л.Н.Толстой и. др. Романистика за "нови хора" ("Что делать?" на Чернишевски). Некрасов и развитието на руската гражданска поезия. Теорията за "чистото изкуство" и поезията на.А.А.Фет, А.Н.Майков, Я.П.Полонски, А.К.Толстой.. Блестящ разцвет на драматургията - А.Н.Островски, А.В.Сухово-Кобилин, А.К.Толстой.

И.С.ТУРГЕНЕВ (1818 —1883) и мястото му в развитието на руската литература. Ранно творчество.. Цикълът "Записки охотника" - проблематика; герои, сюжетен и стилистичен строеж. Драматургия - "Месяц в деревне". Романите на Тургенев. Историческата съдба на дворянската. интелигенция - "Рудин" и "Дворянское гнездо". Темата за разночинския интелигент в "Накануне" и "Отцы и дети". Трактовката на проблема "Хамлет - Дон Кихот". Последни романи - "Дым" и "Новь". Поетика на Тургеневия роман - жанрово-структурни черти, лиризъм, "таен психологизъм", типология на героя, стилистика. "Стихотворения в прозе". Тургенев в руската и световната литература. Тургенев и България.

А.Н.ОСТРОВСКИ (1823 — 1886) и неговата историческа роля за развитието на руската драматургия. Пачало на.: творческия му път - "Свои люди. — сочтемся!". Славянофилски увлечения - "Бедность не порок". Драмата "Доходное место" - социален и граждански патос. "Гроза" и. драматургичната поетика на Островски. Национално-битови комедии и драми - "На всякого мудреца довольно простоты", "Волки и овцьг", "Бесприданница", "Таланты и поклонники", "Лес". Жанрова типология, сюжет и: композиция, персонажна система, драматическа конфликтност. Исторически принос за създаването на националния репертоар на руския театър. Островски и България.

Н.А.НЕКРАСОВ (1821 — 1878) - нов етап в развитието на руската гражданска поезия. Поетически дебют - "Мечты и звуки". Лирика от 40-те години - "В дороге", "Тройка", "Псовая охота", "Родина", "Еду ли ночью по улице темной" и др. Сатирични творби - "Современная ода", "Нравственный человек", "Колыбельная песня". Идейно-естетическото кредо на твореца - "Поэт и гражданин". Некрасовата лирика от 50-те и 60-те; години - "Размышления у парадного подъезда", "Песня Еремушке", "Забыгая деревня" и др. Жанрът на поемата у Некрасов. Социалните поеми. "Коробейники" "Мороз, Красный нос", "Железная дорога". Селската епопея "Кому на Руси жить, хорошо?" - синтез на Некрасовата социална и гражданска поезия. Творчески замисъл, сюжет, композиция, сатирично и фолклорно начало, стих. Некрасов. - редактор на списанията "Современник" и "Отечественные записки". Некрасов в България.

А. А. ФЕТ (1820 — 1892) и неговото място в историята на. руската романтична поезия. Естетиката на Фет и "чистото изкуство". Поети чески дебют - "Лирический пантеон". Лирика от 40-те и 50-те години и. пантеизмът на Фет. Любовна лирика - "Не отходи от меня", "Шепот, робкое дыханье", "Тихая звездная ночь", "Какое счастье" и др. Стихове за природата - "Чудная картина", "Уснуло озеро", "Сияла ночь" и др. Късна психологическа лирика - сб."Вечерние огни". Лирическият фрагмент и поетиката на Фет - напевност, мелодичност, черти на импресионизъм, асоциативност и многозначност на словото. Поетичната традиция, на Фет в руския лирически дискурс.

Ф.М.ДОСТОЕВСКИ (1821 — 1881) - създател на нова романова структура в руската и световната литература. "Натуралната. школа" и поетиката на. ранния Достоевски - романът "Бедные люди". Годините на каторга и идейният прелом на. писателя. Типология и поетика на романите. от "петокнижието" на Достоевски от 60-те и 70-те години. "Преступление и наказание" - социално-философска и психологическа колизия, бунтът и трагедията на Расколников, жанрова, сюжетна и композиционна структура, черти на полифонизъм, символика. Концепцията за "положително-прекрасния" човек в романа "Идиот". Романът "Бесы" - идеологическа и художествена структура. Философската епопея "Братья Карамазовы" - синтез на художествените търсения на късния Достоевски. Полифонизмът и психологизмът в романите на писателя. Хуманистичен патос и своеобразие на "фантастичния реализъм" на Достоевски. Достоевски и световният литературен процес. Достоевски в България.

2. Руската литература от 80-те и 90-те години
Епохата на "безвремието" през 80-те години - преходен период в развитието на руската литература. Нови тенденции в еволюцията на руския реализъм в края на XIX в. -Н.С.Лесков, Г.И.Успенски, В.М Гаршин, В.Г.Короленко. Творчеството на Л.Н.Толстой след "прелома". Промени в жанровата система на литературния процес. Приносът на А.П.Чехов за реформирането на руската проза и драматургия. Появата на руския символизъм. Развитие на философската и естетическа мисъл -Вл.Соловьов, К.Леоитиев, Д.Мережковски, А.Волински, В.Розанов, Л. Шестов.

Л.Н.ТОЛСТОЙ (1828 — 1910) и неговото място в развитието на руската литература. Ранно творчество - трилогията "Детство", "Отрочество", "Юность". Военните разкази. и повестта "Казаки". Историческият роман-епопея "Война и мир" -жанр, сюжет и композиция, персонажна система философия на историята, "диалектика на душата", наративни принципи. Художествен универсализъм и "народната мисъл" във "Война и. мир". Романът "Анна Каренина" и нравственото кредо на Толстой. Жанрова; сюжетна и композиционна система, психологизъм, наративни принципи. Идейният прелом у Телстой в началото на 80-те години и. преминаването му на религиозни позиции. Романът "Воскресение" - идейно-естетически манифест на късния Толстой. Социално-философска: и нравствена концепция, жанрова и сюжетна специфика, художествено своеобразие на Толстоевия реализъм. Драматургия — "Власть тьмы", "Живой труп". Световното значение на Л.Н.Толстой. Толстой в България

А.П.ЧЕХОВ (I860 — 1904). Чехов и съдбата на руския реализъм от края на XIX в. Ранно творчество - "Смерть, чиновника", "Толстый и. тонкий", "Хамелеон", "Маска", "Унтер Пришибеев", "Горе", "Тоска" и др. Поетика на малкия разказ - сюжет, композиция, авторова позиция, характер на комичното. Белетристични творби от края на 80-те и началото на 90-те години. - "Степь", "Скучная история", "Палата № 6", "Дуел", "Студент", "Учитель словесности" и др. Късни разкази и. повести - "Человек, в футляре", "Ионыч", "Анна на шее", "Дом с мезонином", "Дама с собачкой" и др. Селската трилогия "Мужики", "Новая дача" и. "В овраге". Поетика и новаторство на Чеховата проза. Драматургия - "Чайка.", "Дядя Ваня", "Три сестры", "Вишневый сад". Реформаторска същност и поетика на Чеховата драма - жанрово своеобразие, сюжетна и композиционна система, характер на конфликта, лирическо "подводно течение", символика. Традициите на Чехов и развитието на модернизма и абсурдизма в литературата на XX в. Световното значение на А.П.Чехов. Чехов и България.

ЛИТЕРАТУРА

История русской литературы.. В 4 т. Л., 1980 - 1983.
История на руската литература през XIX век. Т.1. С, 1986.
История русской литературы XIX века (вторая половина). М, 1987.
История русской поэзии, В 2 т. Л., 1968 -1969.
История русского романа.. В 2 т. М.-Л. 1962 -1964.
История русской драматургии. В 2 т. Л., 1982 - 1987.
История романтизма в русской литературе. М., 1979.
Манн Ю.В. Поэтика русского романтизма. М., 1976. Развитие реализма в русской литературе. В 3 т. М., 1972 -1974.
Купреянова Е.Н., Макогоненко Г.П., Национальное своеобразие русской литературы. Л. 1976.
Германов Г. Върхове на руската класическа литература. С, 1982.
Лотман Ю.М. В школе поэтического слова. М., 1988.
Лотман Ю. М. О поэтах и. поэзии. СПб., 1996.
Набоков В. Лекции по русской литературе. М., 1996.
Бицили П.М. Класическото изкуство, С, 1995.
Мильдон В. И. Вершины русской драмы. М, 2002.
Бердяев Н.А. О русских классиках. М., 1993.
Анчев А. Руска класическа литература. С, 1979.
Руска литературна класика. Т.1. С, 1994, Т. 2, С, 1995.
Троев П. Руският роман от първата половина на XIX век. С, 1989
Анчев А. Руският роман от втората половина на XIX в. С, 1986.
Троев П. Етюди за руската литература. С. 1996.
Троев П.. Руска класическа. литература, Литературен. справочник. С, 1995.
Руска литература XIX и XX век. Пловдив, 2002.
Троев П. Руска класическа литература. Част първа. С. , 2005.
Велчев В. Българо-руски литературни взаимоотношения през XIX - XX в. С, 1974.
Германов Г. Окървавено. навечерие. С, 1984.
Мировое значение русской литературы XIX века. М., 1987.


ЛИТЕРАТУРА ЗА ОТДЕЛНИТЕ АВТОРИ

В.А.ЖУКОВСКИ
Семенко И.М, Жизнь и поэзия Жуковского М., 1975.
Бессараб М.Я. Жуковский. М., 1975.
Шаталов СЕ. Жуковский. М., 1983.
Янушкевич А.С. В.А.Жуковский. Семинарий. М., 1988.
Жуковский и русская культура. Л., 1987.

А.С.ГРИБОЕДОВ
А.С.Грибоедов в русской критике. М. 1958. Пиксанов Н.К. Творческая история "Горе от ума". М., 1971. Медведева И.Н, "Горе от ума" Грибоедова. Л., 1977, А.С.Грибоедов. Творчество, Биография. Традиции. Л., 1977, Лебедев А.А. Грибоедов. Факты и. гипотезы. М., 1980. Фомичев С.А.. Комедия А.С.Грибоедова "Горе от ума". М, 1983. Билинкис Я, Драматургия А.С.Грибоедова. Л., 1987. Цимбаева Е.Н. Грибоедов. М., 2003.

А.С.ПУШКИН
Пушкинская энциклопедия. М., 1999.
Белински В.Г. Страст и прозрения. Избрано. С, 1983.
Томашевский Б.В. Пушкин. Кн.1 - 2. М.-Л., 1956 -1961 (М., 1990).
Городецкий Б.П. Лирика. Пушки на. М.-Л., 1962.
Гуковский Г.А. Пушкин и русские романтики. М., 1965.
Благой Д.Д. Творческий путь Пушкина. Кн, 1 -2. М., 1950 -1967.
Тынянов Ю. Н. Пушкин и его. современники. М., 1969.
Лотман Ю.М. В школе поэтического слова. М., 1988.
Маймин Е.А. Пушкин. Живот и. творчество. С, 1986.
Макогоненко Г.П. Роман А.С.Пушкина "Евгений Онегин". М., 1963
Бочаров С. Г. Поэтика Пушкина. М., 1974.
Степанов Н.. Л. Лири.ка Пушкина. М. , 1974.
Рассадин С. Драматург Пушкин. М., 1977.
Лотман Ю.М. Роман А.С.Пушкина "Евгений Онегин". Комментарий. Л.1980. Германов Г. А.С.Пушкин. С, 1984.
Фомичев С.А. Поэзия. Пушкина. Творческая эволюция. Л., 1986.
Бурсов Б. И. Судьба Пушкина. М., 1986.
Иетрунина Н.Н. Проза Пушкина. М., 1987.
Алексеев М.П. Пушкин и мировая литература. М., 1987.
Скатовъ Н.Н. Пушкин. Л., 1990.
Смирнов А.А. Романтическая лирика А.С.Пушкина. М., 1994,
Турбин В. Н. Поэтика романа А.С.Пушкина "Евгений Онегин". М. , 1996
Набоков В. Роман А.С.Пушкина "Евгений Онегин". Комментарий. М., 1989.
Димитров Л. "Четвероевангелие" от Пушкин. С., 1999.
Пушкин в русской философской критике. М., 1990 (СПб.,2001).
Манолакев Хр. Текст и граници. А.С.Пушкин и. неговите "Повести на Белкин". С, 2001. Онегинская энциклопедия. Т.1 -2. М, 2000 - 2004. А.С.Пушкин и българската култура. С, 1999.

М.Ю.ЛЕРМОНТОВ
Лермонтов в русской критике;. М. , 1985.
Лермонтовская, энциклопедия. М., 1981.
Эйхенбаум Б.М. Статьи о Лермонтове.. М.-Л., 1961.
Максимов Д.Е, Поэзия Лермонтова. М,-Л., 1964.
Григорьян К.Н, Лермонтов и романтизм. М.-Л., 1964,
Мелихова Л.С, Турби.н В.Н. Поэмы Лермонтова. М., 1969.
Удодов Б.Т. М.Ю.Лермонтов. Воронеж, 1973,
Коровин В.И. Творческий путь Лермонтова. М., 1973.
Герштейн 3. "Герой нашего времени" М, Ю. Лермонтова. М., 1976.
Мануйлов В.А. Роман М.Ю.Лермонтова,. "Герой нашего времени". Комментарий. Л. , 1975.
Ломинадзе С. В. Поэтический мир Лермонтова. М., 1985. Лермонтовский сборник. Л., 1985,
Удодов Б.Т. Роман М.Ю,Лермонтова "Герой нашето времени". М., 1989.
Афанасьев В. В. Лермонтов. М., 1991.
Найдич Э.Э. Этюды о Лермонтове. СПб., 1994.
Германов Г. Лермонтов. Личност и проблеми;. С, 2001.
Журавлева А.И. Лермонтов в русской: литературе;. М., 2002,
Лермонтов:рго е contra. Антология. СПб., 2002.
Гургулова М. Лермантов и българската литература. С, 1987.
н.в.гогол
Н.В.Гоголь в русской критике. М., 1953.
Белый А. Мастерство Гоголя. М,-Л., 1934.
Гуковский Г. А. Реализм Гоголя. М., 1959,
Германов. Г. Н.В.Гогол. С, 1964.
Манн Ю.В, Комедия Гоголя   "Ревизор", М., 1963.
Степанов Н.Л. Искусство Гоголя-драматурга. М., 1964.
Войтоловская Э.Л. Комедия Н.В.Гоголя "Ревизор". Комментарий. Л., 1971.
Елистратова. А.А. Гоголь и проблемы западноевропейского романа. М., 1972.
Карташова И.В. Гоголь и романтизм. Калинин, 1975.
Манн Ю. В. Поэтика Гоголя. М., 1978 (1996).
Троев. П. Гогол. С, 1981.
Золотуски. И. Гогол. С, 1982.
Манн Ю. В, В поисках живой души. М., 1987.
Смирнова Е.А. Поэма Гоголя "Мертвые души". Л, 1987.
Лотман. Ю.М. В школе поэтического слова. М. , 1988.
Маркович В.М. Петербургские повести. Н.В.Гоголя. Л., 1989.
Воропаев В.А. Н.В.Гоголь.: жизнь и творчество. М, 1998.
Гоголь: история и современность.. М., 1985, Вайскопф М. Сюжет Гоголя. М., 1993 (2002). Гоголь и мировая литература. М., 1988.

И.А.ГОНЧАРОВ
И.А.Гончаров в русской критике. М., 1968.
Пруцков Н.И. Мастерство Гончарова-романиста. М.-Л, 1962.
Лощиц Ю,. Гончаров. М., 1986.
Роман ИА.Рончарова "Обломов" в руской. критике. Л., 1991. Недзвецкий В.А. И.А.Гончаров - романист и художник. М. * 1992,

Ф.И.ТЮТЧЕВ
Пигарев К.В. Жизнь и творчество Ф.И.Тютчева. М., 1962.
Озеров Л.А, Поэзия Тютчева. Л., 1975.
Маймин Е.А. Русская философска поэзия. М., 1976.
Пигарев К,В, Ф.И.Тютчев и его время. М., 1978.
Бочева М. Лириката на Тютчев. С, 1980.
Тютчевский сборник.. Таллин, 1990.
Кожинов В.В. Тютчев. М., 1988.

И.С.ТУРГЕНЕВ
И.С.Тургенев в русской критике. М., 1953.
Бялый. Г.А. Тургенев и русский, реализм. М.-Л., 1968.
Шаталов СЕ. Проблемы поэтики. И.С.Тургенева, М., 1969.
Батюто А. И, Тургенев-романаст. Л., 1972.
Маркович В,М, Человек в романах Тургенева. Л., 1975.
Петров С. М. Тургенев. М., 1979.
Шаталов СЕ. Художественный мир Тургенева. М., 1980. Пустовойт П. Г. Тургенев - художник, слова. М„ 1980. Германов Г. И.С.Тургенев. С. 1980.
Маркавжч В..М, И.С.Тургенев и русский реалистический, роман XIX века (30 -50-ые годы), Л., 1982.
Анчев А. И.С.Тургенев. Поетика и естетика. С, 1984. Муратов А. Б. Тургенев-новелист . Л., 1985.
Роман И.С.Тургенева. "Отцы и дети" в русской критике. Л., 1986. И.С.Тургенев в современном. Мире. М., 1987. Лебедев Ю.В. Тургенев. М. 1990.
Курляндская Г.Б. Эстетический мир И. С.Тургенева. Орел, 1994. А.Н.ОСТРОВСКИ
А.Н.Островский в русской, критике. М., 1953.
Лотман Л.М, А.Н.Островский и русская драматургия его времени.М.-Л., 1961.
Холодов Е.Г. Мастерство Островского. М., 1967.
Ревякин, А.И. Искусство драматургии А.Н.Островского. М., 1974.
Журавлева А. И. А.Н.Островский-комедиограф. М. 1982.
Лакшин В. Я. Театр. А.Н.Островского. М., 1985.
Драма А.Н.Островского "Гроза" в русской критике. Сб.ст. Л., 1990.
Овчинина И. А.Н,0стрвский - этапы творчества. М., 1999.

Н.А.НЕКРАСОВ
Чуковский К.И. Мастерство Некрасова.. М., 1962.
Корман В.О, Лири.ка Н. А. Некрасова. Воронеж, 1964.
Розанова ЛА. Поэма Некрасова "Кому на Руси, жить хорошо?". Л., 1970.
Степанов Н. Л., Н.А.Некрасов. М., 1971.
Бухштаб Б.Я. НА.Некрасов. Л., 1989.
Скатов Н.Н. Некрасов. М., 1994.
А.А.ФЕТ
Эйхенбаум Б.М. О поэзии. Л., 1969.
Озеров Л. АА.Фет. О мастерстве поэта. М., 1970.
Бухштаб Б.Я. А.А.Фет. Очерк жизни и творчества. М., 1974.
Маймин. Е.А. АА.Фет.. М., 1989.
А.А.Фет и русская литература. Курск, 2002

Ф.М.ДОСТОЕВСКИ

Ф.М.Достоевский в русской критике. М., 1956.
Бердяев НА. Мирогледът на Достоевски. С, 1992.
Гросман Л. Достоевски. С. 1965.
Чирков Н. М. О стиле Достоевского. М., 1964.
Фридлендер Г. М. Реализм Ф. М. Достоевского. М, -Л, 1964
Кирпотин В. Я. Разочарование и крушение Родиона Раскольникова. М., 1970.
Достоевский. - художник - мыслитель. М., 1972.
Кирпотин В.Я, Достоевский -художник. М., 1972.
Бахтин М. Проблеми на поетиката на Достоевски. С, 1976.
Ветловская В.Е. Поэтика романа "Братья Карамазовы". Л., 1977.
Стоянов Ц. Геният и неговият наставник. С, 1978.
Бурсов. Б. Личность Достоевского. Л., 1979.
Фридлендер. Г.М. Достоевский и мировая литература. М., 1979.
Анчев А. Достоевски и проблемите на българската литература. С, 1980.
Селезнев Ю.И. Достоевский. М., 1981.
Одиноков   В.Г.   Типология   образов   в   художественной   системе Достоевского.
Новосибирск, 1981.
Захаров В.Н. Система жанров Достоевского. Л., 1985. Кашина Н.В, Человек в тварчестве; Ф.М.Достоевского. М., 1986. Карякин Ю.Ф. Достоевский и канун XXI века. М., 1989, Гросман Л, Поетиката на Достоевски. С, 1996.

Л.Н. ТОЛСТОЙ
Л.Н.Толстой в русской критике;. М., 1960. Эйхенбаум Б.М. Лев Толстой. Кн.1 - 3. Л.-М., 1928 -1960. Гудзий Н.К. Лев Толстой. М., 1960. Арденс Н.Н. Творческий путь Л.Н.Толстого. М., 1960. Потапов А.И. "Война и мир" Л.Н.Толстого. М., 1970. Бурсов Б.И. Лев Толстой и русский роман. М.-Л., 1963. Шкловски В.Б. Лев Толстой. С, 1971 (1987). Ломунов. К.Н, Эстетика Л.Н,Толстого. М., 1972. Бочаров С. Г. Роман Л.Толстого "Война и мир". М., 1978. Бабаев Э. Г. "Анна. Каренина" Л.Н.Толстого. М., 1978.. Анчев А. Лев Толстой и българската литература. С, 1978. Храпченко М. Б. Лев. Толстой като художник. С, 1978. Бочева М. Л.Н.Толстой. С, 1981.
Фортунатов Н.М. Творческая лаборатория Л.Толстого. М., 1983. Ковалев ВА. Поэтика Льва Толстого. М, 1983. Линков В.Я. "Война и мир" Льва Толстого. М., 2000.
Мережковский Д. С. Лев Толсто и Достоевский, М. 2000.
Русские мыслители о Льве Толстом. Ясная Поляна, 2002

А.П.ЧЕХОВ
Шах-Азизова Т.К. Чехов и. западноевропейская драма его времени. М., 1966.
Чудаков А.П. Поэтика Чехова. М., 1971.
Бердников Г.П. Чехов-драматург. М., 1972.
Семанова М.Л. Чехов-художник. М., 1976.
Полоцкая ЗА. А.П.Чехов. М., 1979.
Катаев В.Б. Проза Чехова. М., 1979.
Бялый Г. Чехов и. русский реализм. Л., 1981.
Бердников, Г. Чехов. С, 1982.
Троев П. А.П.Чехов. С, 1985.
Чудаков А.П. Ми.р Чехова. М., 1986.
Сухих И. Н. Проблемы поэтики А.П.Чехова. Л., 1987.
Зингерман Б.И. Театр Чехова и его мировое значение. М., 1988/2001
Ищук-Фадеева. Н.И. Новаторство драматургии Чехова. Тверь, 1990.
Бицили П.М. Творчеството на Чехов. - В: Класическото изкуство. С, 1995.
Громов. М. Чехов. М., 1993.
Полоцкая ЗА. О поэтике Чехова. М., 2001.
А.П. Чехов: pro е contra. Антология. СПб., 2002.
Турков А. М, Чехов и его время. М., 2003.
Диалози с Чехов: 100 години по-късно. С, 2004.
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution