Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология Учебни програми Антропология на българите. Български фолклор
Антропология на българите. Български фолклор ПДФ Печат Е-мейл
Учебен процес - Учебни програми при "Българска филология"
Начало на статията

 

Доц. д. н. Николай Папучиев

 

1. ИЗВАДКА ОТ УЧЕБНИЯ ПЛАН

 

Вид занятия и дейности

Семес-

тър

Хорариум (часове)

Кредити

Вид на оценя-ването

седмично

общо

Аудиторна заетост

І и ІІ

 

90

   

    а) лекции

 

2

60

   

     б) семинарни упражнения

 

1

30

   

Общо кредити

     

8

 

Оценяване

       

Изпит

 

 

2. АНОТАЦИЯ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Програмата на дисциплината Антропология на българите (Български фолклор) е организирана в две части, обособени в зависимост от акцентите в изучавания материал. Всяка от двете части се състои от 30 лекционни и 15 семинарни часа, провеждани в рамките на един семестър. Общият хорариум за дисциплината е 60 ч. лекции и 30 ч. упражнения.

В учебната програма за първия семестър са включени 10 тематични единства (с хорариум от 30 часа), по-голямата част от които представят общите проблемни полета на антропологическото познание. Началните теми са от областта на историята на антропологията, като специално внимание се отделя на въпроса за културната рефлексия в общоевропейска перспектива, която се поражда при срещата с Другите. Формирането на специализирано научно знание и създаването на антропологията като университетска дисциплина е друг важен тематичен кръг в раздел „История и теория на антропологията”. „Културна антропология на българите” изгражда вторият обобщаващ набор от теми, в който са включени въпроси, насочени към задълбочено изучаване на културата на българите. Основните акценти са поставени върху формирането и същността на идеологическите кодове на традиционната култура, като се отделя внимание и на предизвикателствата, пред които са поставени в епохата на социализма.

Курсът се допълва от 15 семинарни занятия (по седем във всеки семестър), в които се разчита на активността на студентите. Обсъждат се ключови за антропологията теоретични текстове, представят се изворови материали, пряко свързани с основната проблематика на дисциплината. Студентите подготвят и защитават по една курсова работа през всеки семестър, свързана с теренно изследване по тема, избрана от студента и утвърдена от преподавателя. Крайната оценка за семинарните занятия за всеки семестър се оформя и от колоквиум върху предварително обявена книга (или глава от книга).

Дисциплината завършва с изпит, провеждан в края на курса.

 

3. СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

 

І. ЛЕКЦИОНЕН КУРС

І.1. ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА АНТРОПОЛОГИЯТА

Тема 1: Антропологията – наука за човека и културата

Литература:

Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000

Препоръчителна: Ловци 2001-2003

2 часа

Темата запознава студентите с основните понятия в областта на антропологическото познание. Внимание се отделя на изследователския инструментариум, използван при научните изследвания. Изяснява се характерът на антропологията като холистична наука, положена в средоточието на изследователския и интрепретативния дискурси. Представят се основните периоди в историята на интереса към Другия и неговото опознаване. Обсъждат се водещите идеи, които са осъществявали теоретични и методологически промени в развитието на науката. Мястото на антропологията сред науките за човека и обществото също са сред основните въпроси в лекцията.

 

Тема 2: Въобразяването на човека. Същност на антропологичната представа

Литература:

Основна: Низбет 2000; Ериксен, Нилсен 2006; Кирова 2005; Крейпо 2000

Препоръчителна: Кун 1967; Херодот 1986; Хезиод 1988; Тацит 1918; Бицилли 1993

4 часа

Материалът се представя в 4 лекционни часа. Основен акцент се поставя върху донаучния период в развитието на антропологическото познание. В първите два часа се отделя специално внимание на разбирането за варварство в древността и културно-моделиращата сила, което това понятие има за идентитета и маркерите за различие. Въвежда се понятието мит и се обсъжда културно-конструиращата му функция. Въвежда се понятието културен герой в контекста на митологичните вярвания. Следващите два лекционни часа са посветени на ролята на християнството, като акцентът е върху културно-моделиращата му същност. Срещата с Другия в епохата на средновековието в Европа, както и механизмите за неговото идентифициране и разпознаване, са сред основните въпроси на изложението. Акцент се поставя върху библейското разбиране за святост и грях, представено през отношението към половото, сексуалното, етничното и религиозното различие. Трансформацията, която получава културният герой (припокриващ се с образа на християнския светец), както и разгръщането на сложна митологична система, водеща корените си от християнските свещени текстове, също е обект на обсъждане в лекцията.

 

Тема 3: Завладяването на Америка – нови измерения в опознаването на себе си и другите

Литература:

Основна: Тодоров 1992; Русо 1988; Хердер 1985

Препоръчителна: Улф 2004

2 часа

Основен акцент в лекцията са последиците, които имат Великите географски открития и последвалите ги колониални експанзии. Основен акцент се поставя върху откриването и завладяването на Америка, предвид новите измерения, които придобива европейската концепция за другостта и човешкото различие. Внимание се отделя на въпроса за дивачеството като провокация към представите на европейците за ред и общество и конотациите, които понятието придобива в хода на интелектуалното му конструиране. Важно място в темата заема промените в човешкото познание, довели до възникването на специализиран интерес за проучване на другостта. Просвещенските представи за себе си и другите, разбирането за култура и цивилизация са сред основните обсъждани в лекцията въпроси.

 

Тема 4: Четирите традиции на модерното антропологическо познание. Обособяването на антропологията като наука

Литература:

Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000

Препоръчителна: Георгиева 1992-1999; Ловци 2001-2003

2 часа

Лекцията запознава студентите с условията и обстоятелствата, в резултат на които антропологията се обособява като самостоятелна наука през ХІХ век. Внимание се обръща на концепциите за мястото на човека в обществото, съществуващи в просвещенска Франция, както и на отношението към културата в епохата на романтизма в Германия. Акцент се поставя върху социалните, историческите, политическите и икономическите фактори, довели до възникването на необходимостта от специализирано изучаване на културните артефакти, натрупани в епохата на колониализма. В тази връзка се дискутират 4-те „национални традиции”, както и особеностите, които интересът към човека, обществото и културата имат във Великобритания, Германия, Франция и САЩ. Обсъждат се първите теоретични постижения, положили основите на специализираното антропологическо знание.

 

Тема 5: Школи и направления в антропологията през ХХ век. Изследователски методи и парадигми

Литература:

Основна: Ериксен, Нилсен 2006; Крейпо 2000; Елчинова, Лазова 2004

Препоръчителна: Николов, Даскалов 2000

6 часа

Темата е комплексно единство от три лекции, насочени към представянето на постиженията на антропологията като научна дисциплина от възникването й до днес. Дискутират се методите, които формират същността и характера на диахронното, синхронното и интерактивното изучаване на човека, социалния ред и културата. В първите два часа се обсъжда теоретичното наследство на науката през XIX век и трансформациите, на които е подложено, в резултат на новите изследователски търсения. Следващите два лекционни часа са посветени на „реалистичната етнография“, акцентът върху теренната работа и новите методи в антропологията на ХХ век. Специално внимание се отделя на работата на Бронислав Малиновски, Алфред Реджинал Радклиф-Браун, Клод Леви-Строс и др. водещи изследователи. Предизвикателствата, които поставя пред антропологията Втората световна война, както и новите направления в САЩ, Великобритания и Франция след 1944 година, са обект на дискусия в последните 2 лекционни часа, формиращи този тематичен блок. В лекцията се отделя внимание на основните дебати, довели до промяна в проучванията и изследователския инструментариум след 1989 година.

 

Тема 6: Националните традиции в изследването на културата. Развитието на етнографията и фолклористиката в България

Литература:

Основна: Арнаудов 1996; Шишманов 1965; Живков 1993; Беновска-Събкова 2007; Папучиев 2012

Препоръчителна: Вердери 2009; Калб 2008; Хан 2007

2 часа

Основен акцент в лекцията се поставя върху развитието на „народоуката” в България през ХІХ век в контекста на европейските изследователски традиции. Обсъждат се влиянията, които формират традицията на българските проучвания на културата, дискутират се различията, между FRANGLUS-антропологията и националните етнографски проучвания. Представят се водещи имена и тенденции, оформили облика на българската етнография и фолклористика, обсъжда се мястото на институциите, занимаващи се със събиране на културни артефакти и изучаване културата на българите. Представя се ролята на училището, университета, СБНУ, Закона за събиране на старините, Етнографския музей в София за укрепването на науката, определяне на тематичния й обхват и методологически инструментариум.

 

Тема 7: „Националната етнография“: методология и търсения

Литература:

Основна: Арнаудов 1996; Шишманов 1965; Живков 1993; Беновска-Събкова 2007; Папучиев 2014

Препоръчителна: Вердери 2009; Калб 2008; Хан 2007

6 часа

Темата се представя в 6 лекционни часа, целящи да формират знания за развитието на българската антропология през ХХ в. Прави се връзка с традициите на фолклористиката и етнографията през изминалото столетие, като се обсъждат най-важните методологически и дисциплинарни промени в развитието на науката. Първите два лекционни часа поставят акцент върху дейността на Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски, Димитър Маринов и др., като се представят най-значимите им изследвания, очертали облика на фолклористиката и етнографията до Втората световна война. Изследванията на Петър Динеков и Тодор Ив. Живков са сред ключовите работи, с помощта на които се представя литературоцентричният подход към традиционната култура и методологическият обрат, ориентирал изследванията в една по-културологична перспектива. Последните два лекционни часа са посветени на промените в работата на изследователите, както и на институционалните и дисциплинарните предизвикателства, обогатили методологическата база на проучванията и довели до нови дисциплинарни конфигурации при науките за културата.

 

І.2. БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР

Тема 8: Комуникация, познание и памет в традиционната култура

Литература:

Основна: Бочков 2002; Ганева-Райчева 2004; Георгиева 2000; Елчинова 1993; Речник 2013

Препоръчителна: Фолклор 1982; Бърк 1997; Български фолклор (№4 / 1999)

2 часа

Темата поставя акцент върху междукултурното общуване. Обект на детайлно разглеждане е формирането на традиционната култура на българите, нейният символен характер и нормативен потенциал. Обсъждат се регулативните механизми на традицията, начините, по които навлизат и се осъществяват иновациите в културните кодове. Механизмите на формиране на знание за себе си и другите, както и стереотипите, които се пораждат като част от процесите на опознаване на другостта, също са обект на дискусия в лекцията. Сред основните е и въпросът за същността на колективната памет и отношението й към биографично-преживяното, което формира идентификационната й сила в традиционната култура. Темата се представя през акцент върху етиологичните легенди в българския фолклор, свързани с формиране на представата за създаването на етнически, религиозно и расово другите, както и с онези сюжети, които формират „знанието“ за възникването на ние-групата. Преданията, с помощта на които другият се форматира като образ на социално-историческото и културното различие, е сред акцентите в изложението.

 

Тема 9: Антропология на пространството

Литература:

Основна: Маринов 1984; Живков 2000; Пространство 2008

Препоръчителна: Проблеми 2003; Антропологични 2000-2004

2 часа

Темата дискутира пространствените измерения на човешкото знание за свое и чуждо в контекста на традиционната култура. Обсъжда се въпросът за топосното разграничение на център и периферия, сакрално и профанно, усвоено и опасно; дискутират се мястото на дома и храма през организиращите живота на човека функции, които притежават. Пространствените маркери на общностното живеене, представите за лично и общо в плана на фолклорната култура са сред основните въпроси в лекцията. Усвояването и опазването чистотата на своето пространство, границите, наименуването и символното му означаване се разглеждат като част от процесите на топосно маркиране на общностното знание и идентичност. Основен акцент се поставя върху историческите и митологичните песни във фолклора, които изграждат свят, конструирайки пространствените му измерения според представите за свое и чуждо, сакрално и профанно, високо и ниско и т.н.

 

Тема 10: Ритуал и текст: конструиране на хронотопа

Литература:

Основна: Романска 1977; Иванова 1995; Колева 1981

Препоръчителна: Вакарелски 2008

2 часа

Темата има за цел да представи ролята на ритуала като организиращ принцип на традиционната култура. Дискутира се връзката с мита и въз основа на това се представят основните символни и знакови единства, които изграждат структурата и вътрешната логика на ритуала. Представят се водещите проучвания по темата, сред които работите на Емил Дюркейм, Арнолд Ван Женеп, Виктор Търнър и други изследователи. Мястото на словото, съпътстващи ритуалните действия, представлява особен акцент в изложението. Обръща се внимание на коледарската благословия и лазарските песни, като примери за връзката с митологичния хронотоп и реконструирането на първичното време на първотворението. Заличаването на историята и цикличността на времето, функция от обредното препотвърждаване на връзката с мита, са сред важните представени въпроси.

 

Тема 11: Календар и обредност – структура и семиотика на регулацията в традиционната култура

Литература:

Основна: Вакарелски 2007; Маринов 1984; Обреди 1983; Иванова, Живков 1981

Препоръчителна: Попов 1991; Краев 2003; Миков 1990; Митология 1994; Недин 1997

4 часа

В първите 2 лекционни часа се представя мястото на календара в традиционната култура и неговата организираща живота на човека роля. Изяснява се цикличният характер на процесите в традиционната култура, обръща се внимание на динамиката, създавана от редуването на празник и делник в живота на селищната общност. Акцент в темата се поставя върху календарната празничност и значението й за организирането на времето. Внимание се отделя на културните механизми, които маркират жизнения цикъл, осъществяват промяната в социалния статус на човека, формират неговата идентичност и го изграждат като член на дадена общност. Дискутира се въпросът за ролите, които отделният човек изпълнява в традиционната култура, съобразно статуса, който има. В следващите два лекционни часа се представят вътрешните механизми на организация на двете части на календарния кръг. Отново се обръща внимание на цикличността като ключова характеристика на традиционната култура, като се отбелязват значимите за функционирането й фактори. Представя се мястото на християнската литургична година за организацията на времето, както и съхранените кодове на предходни идеологически системи, свързани с древни митологически вярвания.

 

Тема 12: Жизнен цикъл и социален статус

Литература:

Основна: Вакарелски 1990; Иванова 1984; Генчев 1974

Препоръчителна: Бокова 1994; Кръстева-Благоева 1999

2 часа

Основен акцент в лекцията се поставя върху функциите на ритуално-обредната система, свързани с утвърждаването на традицията във фолклорната култура и правилата на социалния ред. Обредното санкциониране и нормиране на всяка трансформация и кризисен момент в позицията на човека в общността, свързани с промени във възрастта, състоянието и социалния статус са сред обсъжданите въпроси. Дискутира се същността и символният език на обредността. Във връзка с предходната лекция внимание се отделя на семейната обредност, като се акцентира върху регулиращата роля, която изграждащите ги обреди играят в живота на човека и общността. Специално внимание се отделя на обредните комплекси, свързани с раждането, сватбата и смъртта на човека. Представят се словесните формули и действия, имащи за цел да опазят здравето и плодородието, както и да съхранят единството на общността.

 

Тема 13: Пол и култура. Езикът на тялото

Литература:

Основна: Георгиев 2008; сп. Български фолклор (№3 / 1995)

Препоръчителна: сп. Български фолклор (№4 / 1995; №4 / 2001)

2 часа

Лекцията продължава поставените в предходната тема въпроси, като добавя акцент върху културното конструиране на човешкото тяло и технологиите на неговото моделиране. Обръща се внимание на основни за традиционната култура въпроси като отношението към здравото и болното човешко тяло, езикът на облеклото, обредната голота и ритуалното събличане, сексуалността и разбирането за грях. Символните трансформации на биологичните функции и тяхната изразност в плана на празничната и всекидневната култура са обект на обсъждане в лекцията. Важно място се отделя на пола и възрастта като фактори, определящи ролите на човека в социалната общност, както и произтичащите от това права и задължения.

 

Тема 14: Родство и социална организация

Литература:

Основна: Тодорова 2002; Вуков 2008; Български фолклор (№3 / 2005)

Препоръчителна: Николчев 2006; Маринов 1995; Балджиев 1891-94; Българска етнология (№1-2 / 1999)

2 часа

Лекцията дискутира един от основните въпроси в съвременната антропология – проблемът за родствената организация. Акцент се поставя върху културните механизми и практики, които формират идентитет и чувство за принадлежност у човека. Представят се видовете родства, като се отделя внимание на традиционната нормативност, изграждаща езика на сватбената обредност. Кумството като родство и неговите отражения във фолклорните текстове също е обект на обсъждане в лекцията. Важно място в изложението заема въпросът за семейството и културното познание, както и технологичният инструментариум, с който разполага културата за организиране на преходните моменти в живота на човека.

 

Тема 15: Човекът в света на митологията

Литература:

Основна: Беновска-Събкова 1995; Георгиева 1993; Георгиева 2003

Препоръчителна: Мицева (съст.) 1994; Коцева 2006; СБНУ Т. 60 (ч. 1 и 2); Адамовски 1997

2 часа

Лекцията представя механизмите на конструиране на представи за себе си и другите в условията на колективната патриархална култура. Акцент се поставя върху митологичните сюжети като основополагащи за конструирането на социалния и природния ред. Студентите се запознават със същността и характера на митологическите песни и наративи, като се изяснява различната идеологическа мотивация на тяхното конструиране. Представят се разказите за демонологичните същества във фолклора, както и стилистичното изграждане на текстовете. Мястото на човека във вселенския ред, възможността му да влияе върху този ред, както и да се предпазва от външни влияния, са сред основополагащите акценти в лекцията.

 

Тема 16: Магическата сила на словото

Литература:

Основна: Вълчинова 2006; Тодорова-Пиргова 2003

Препоръчителна: Дабева 1934; Дабева 1937; Генчев 1994

2 часа

Целта на лекцията е да запознае студентите с вярата в колективната култура в перформативната сила на словото. Специално внимание се отделя на въпроса за механизмите, по които словесни изрази и формули придобиват друг смисъл, когато се използват в хода на определени ритуални действия. Обръща се внимание на вярата в лечебната сила на словото, енергията, която то притежава и силата му да конструира светове или да възстановява хармонията във вече нарушения социален ред. В този контекст се обсъждат молитвите, благословиите, баянията и благопожеланията. От друга страна, се представя вярата във възможността на изреченото да навреди на хората, като се обсъждат клетвите и „натемиите“, както и контекстите на техните употреби.

 

Тема 17: Разказвайки себе си и другите

Литература:

Основна: Георгиева 1993; Георгиева 2003

Препоръчителна: Гергова 2013

2 часа

Основният акцент в лекцията е поставен върху словесното конструиране на света, формирането на представи за себе си и другите, историзирането на пространството и превръщането му в културна категория. Представя се ролята на легендата в българския фолклор, ролята й за изграждане на вярвания за реда в света и в социалната група. В теоретичен план се дискутира същността на легендарните наративи, класификацията им и особеностите на рецепцията. Представят се връзките на този тип сюжетни конструкции с различните идеологически системи, езиковите, стилистичните и риторическите им характеристики.

 

Тема 18: Памет и история. Фолклорното предание

Литература:

Основна: Живков 1981; Живков 1987; Живков 2011

Препоръчителна: Добрева 2006; Груев 2001

2 часа

Начините на създаването на история на общността в условията на патриархалната колективна култура са в основата на материала, организиран в лекцията. Представят се различните класификационни схеми с цел изясняване на научно-изследователските традиции, свързани с тяхното проучване. Студентите се запознават със същността на фолклорните предания и тяхната роля за създаването на памет за собствената общност. Дискутира се въпросът за изграждането на локална и родова памет; в съпоставителен план се обсъждат отношенията между история и памет в контекста на фолклорната култура.

 

Тема 19: Епосът и историческата памет на средновековното общество

Литература:

Основна: Вуков 2008; Бочков 1994

Препоръчителна: Арнаудов 1996

4 часа

Лекцията представя най-важните изследвания в областта на епическата култура на българите и културните взаимодействия с южните славяни. В теоретичен план се обсъждат връзките на епическото конструиране на представата за себе си, както и изграждането на образа на другия – в митологичен и социален план. Всичко това се полага в историческа перспектива, като се изясняват механизмите на създаване на културната история като механизъм на конструиране на колективна идентичност. Представят се ценностният универсум на средновековната колективна култура и морално-етичният й кодекс, които са в основата на регулацията на човешките отношения.

 

Тема 20: Образът на културния герой и етическия код на социалния ред

Литература:

Основна: Папучиев 2016; Иванова 1992

Препоръчителна: Алексиев 2002, Баева 2012

4 часа

Акцентът в лекцията е поставен върху механизмите на културна организация на времето и пространството, отношението с другите и формирането на общностна идентичност през фигурата на културния герой. Преданията за Крали Марко, както и епическите текстове за неговата роля в живота на хората, го превръщат в ключов идентичностен маркер за свое пространство, време и ценности, противопоставени на не-своето, другото, чуждото. В този контекст се разглежда и фигурата на християнския светец. Посредством разказите за чудото, представляващи по своята същност наративи за активното му присъствие в живота на общността се дискутира въпросът за религиозната идеологическа програма, положена в основата на колективния светоглед.

 

Тема 21: Разказването в бита и всекидневието: приказката във фолклора

Литература:

Основна: Проп 1995; Проп 2001; Арнаудов 1996 (Т. 2)

Препоръчителна: Парпулова 1978

2 часа

Основният въпрос, обсъждан в темата, е свързан с труда и регулацията на ежедневните дейности в плана на традиционната селищна култура. Организацията на времето и полово-възрастовата диференциация на ролите и свързаните с тях трудови дейности са сред основните въпроси в лекцията. Важно място заема проблемът за механизмите на ежедневната комуникация, като при изясняването му се поставя акцент върху текстовете, посредством които се осъществява общуването между хората. Представя се мястото на приказката в общуването и възпитанието, обсъждат се установените класификационни схеми, отбелязват се основните разлики между битовите приказки, приказките за животни, вълшебните приказки и кумулативните сюжети. Основният акцент се поставя върху структурата, функциите и историческите корени на вълшебната приказка, като се представя и класификацията на приказните мотиви, направена от Аарне-Томпсън.

 

Тема 22: Промененият ред – традиционната култура през ХХ век

Литература:

Основна: Социализмът 2003; Папучиев 2011

Препоръчителна: Български фолклор (№4 / 1993); Добрева 1997а; 1997б; Петров 1997

2 часа

Лекцията има за цел да представи основните трансформации, които претърпява традиционната българска култура от началото на ХХ век до съвременността. Важно място в изложението заемат въпросите за правната регулация на отношенията между хората, характера и същността на градската култура, ролята на миграцията село – град. Промените на празничната система в епохата на социализма, отношението към църквата и религията, както и създаването на „социалистическа обредност” са сред основните обсъждани въпроси.

 

 

ІІ. СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ

1. Въпросът за Другия в историческа перспектива. Хезиод „Дела и дни“ и „Теогония“ (1988). Тацит „Германия“ (1918), Марко Поло „Пътешествията на Марко Поло“ (2004).

Теоретично: Цветан Тодоров „Завладяването на Америка. Въпросът за „Другия“ (2010).

 

2. Човекът между идеала и мита – Средновековната и Просвещенската визия за човека и обществото. Евлия Челеби „Пътепис“ (2014); Монтен „Опити“ (1979).

Теоретично: Мария Тодорова „Балкани, балканизъм“ (2004), Божидар Йезерник „Дивата Европа“ (2015).

 

3. Антропологията като наука – начала на специализираното знание. Джеймс Фрейзър „Златната клонка“ (1984)

Теоретично: Ериксен, Томас и Фин Нилсен. История на антропологията. История на социалната и културната антропология в една книга (2006).

 

4. Създаването на българската народоука. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина.

Теоретично: Иван Шишманов. Значението и задачите на нашата етнография (1889).

 

5. Ритуал и социален ред. „Добър юнак с добра коня. 152 обредни песни от с. Аспарухово“, Българска народна поезия и проза в 7 тома (Том 2)

Теоретично: Виктор Търнър. Ритуалният процес (1999).

 

6. Календарът като механизъм на културно усвояване. Българско народно творчество Т. 8 (Трудово-поминъчни песни)

Теоретично: Николай Папучиев. Културна антропология. Т. 2: Слово, обред, обичай (2016).

 

7. Жизнен цикъл и традиционна култура. Българска народна поезия и проза. Т. 5 (Любовни балади). СБНУ Т. 50, кн. 1 и 2. Българско народно творчество Т. 7 (Семейно-битови песни)

Теоретично: Тодор Ив. Живков. Увод в етнологията (2000).

 

8. Културните измерения на човешкото тяло. Тяло и телос. „Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник“; „Българска народна медицина: Енциклопедия“. Христо Вакарелски, Дончо Иванов. Български народни носии – сега и в миналото.

Теоретично: Тодор Ив. Живков. Увод в етнологията (2000).

 

9. Особености на хронотопа – фигурата на културния герой. Българско народно творчество. Т. 1 Обредни песни) и Т. 11 (Народни предания и легенди)

            Теоретично: Елеазар Мелетински. Поетика на мита (1995).

 

10. Разкази за света и себе си. Легендата и преданието във фолклора. Българска народна поезия и проза. Т. 7. Българско народно творчество Т. 11 (Народни предания и легенди)

Теоретично: Албена Георгиева. Етиологичните легенди в българския фолклор (1990).

 

11. Епосът и фолклорната история. Българска народна поезия и проза. Т. 1 (Юнашки песни)

Теоретично: Радост Иванова. Епос, обред, мит (1996).

 

12. Българската фолклорна приказка – особености на разказването. Български фолклорни приказки (Каталог). (1994). Българска народна поезия и проза. Т. 7

Теоретично: Михаил Арнаудов. Народната приказка: Общ характер, произход, техника и видове (Очерци по българския фолклор. Т. 2 (1996).

 

13. Идеология и културни практики – традиционната култура в епохата на социализма.

                Теоретично: Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура (2003).

 

14. Посещение на Националния етнографски музей в София.

 

15. Представяне на резултатите от теренните изследвания и защитаване на курсовите работи.

 

 

4. ЛИТЕРАТУРА

4.1. ОСНОВНА

Арнаудов 1996: Арнаудов, Михаил. Очерци по българския фолклор. (В 2 тома). С.: АИ „Проф. М. Дринов”, 1996.

Беновска-Събкова 1995: Беновска-Събкова, Милена. Змеят в българския фолклор. С.: АИ „Проф. Марин Дринов“, 1995.

Беновска-Събкова 2007: Беновска-Събкова, Милена. В борба за нови парадигми: личности и институции в българската етнография и фолклористика (1944–1989). // Българска етнология, № 4, 2007, с. 11-31.

Богданов 1989: Богданов, Богдан. История на старогръцката култура. С.: Наука и изкуство, 1989.

Бокова 1994: Бокова, Ирена. Категорията „възраст” във фолклорната култура. // Български фолклор, № 1, 1994, 47-53.

Бочков 1995: Бочков, Пламен. Епос и телос. // Български фолклор, № 4, 1995, с. 20-29.

Бочков 2002: Бочков, Пламен. Увод във фолклорната култура. Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2002.

Бърк 1997: Бърк, Питър. Народната култура в зората на модерна Европа. С.: ИК „Кралица Маб”, 1997.

Вакарелски 1990: Вакарелски, Христо. Български погребални обичаи. С., 1990.

Вакарелски 2007: Вакарелски, Христо. Етнография на България. С.: Артграф, 2007.

Вердери 2009: Вердери, Катрин. Проектът "Franglus" антропология и източно-европейската етнография : Перспективи за синтез. // Българска етнология, № 1-2, 2009, с. 143-147.

Вуков 2008: Вуков, Николай. Родствени отношения в българския юнашки епос. С.: БАН, 2008.

Вълчинова 2006: Вълчинова, Галина. Балкански ясновидки и пророчици от ХХ век. С.: „Български бестселър“ и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006.

Ганева-Райчева 2004: Ганева-Райчева, Валентина. Разказване и идентичност. С.: Яр, 2004.

Генчев 1974: Генчев, Стоян. Кумството у българите. // Известия на етнографския институт с музей, № 16, 1974, с. 104 – 118.

Георгиев 2008: Георгиев, Минчо (съст.). Митология на човешкото тяло. Антропологичен речник. С.: АИ „Проф. М. Дринов”, 2008.

Георгиева 1992, 1999: АBC на етнологията. Съст.: Иваничка Георгиева. С.: СУ „Св. Климент Охридски”, Т. 1 (1992), Т. 2 (1999).

Георгиева 2000: Георгиева, Албена. Разкази и разказване в българския фолклор. С.: Фигура, 2000

Грекова 2001: Грекова, Майя. Малцинство: социално конструиране и преживяване. С.: Критика и хуманизъм, 2001.

Добрева 1997а: Добрева, Доротея. Трудова дейност в колектива. Официална норма и действително поведение в едно планинско село през 50-те години. // Български фолклор, № 3-4, 1997, 71-103.

Добрева 1997б: Добрева, Доротея. Разкази за социалистическото село. Към словесното овладяване на миналото и настоящето. // Български фолклор, № 5-6, 1997, 4-27.

Елчинова 1993: Елчинова, Магдалена. За ролята на дискурсния анализ във фолклористиката. // Български фолклор, № 3, 1993, с. 3-20.

Елчинова, Лазова 2004: Елчинова, Магдалена и Цвете Лазова (съст.). Значими имена в антропологията. Лекции по антропология. С.: НБУ, 2004.

Ериксен, Нилсен 2006: Ериксен, Томас и Фин Нилсен. История на антропологията. История на социалната и културната антропология в една книга. С.: Арго Пъблишинг, 2006.

Живков 1981: Живков, Тодор. Ив. Фолклор и съвременност. С.: Народна просвета, 1981.

Живков 1983: Живков, Тодор Ив. Песните за хайдут Велко и Инджето и възрожденската песенна традиция. // Литературознание и фолклористика. В чест на 70–годишнината на академик Петър Динеков. Ред. Лиляна Грашева и кол. С.: Издателство на БАН, 473–477.

Живков 1987: Живков, Тодор Ив. Етнокултурно единство и фолклор. С.: Наука и изкуство, 1987.

Живков 1993: Живков, Тодор. Разрушаването на порядъка. // Български фолклор, № 1, 1993, с. 3-14.

Живков 2000: Живков, Тодор. Увод в етнологията. Пловдив: ПУ „П. Хилендарски”, 2000.

Живков 2011: Живков, Тодор. Ив. Българското предание. // Тодор Ив. Живков. Поглед през рамо. С.: Аля, 2011.

Иванова 1984: Иванова, Радост. Българската фолклорна сватба. С.: БАН, 1984.

Иванова 1992: Иванова, Радост. Епос, обред, мит. С.: БАН, 1992.

Иванова 2002: Иванова, Радост. Култура на кризата – криза в културата. С.: АИ „Проф. М. Дринов”, 2002.

Иванова 2006: Иванова, Радост. Култура на нашето всекидневие. Велико Търново: Фабер, 2006,

Иванова, Живков 1981: Иванова, Радост и Т. Живков. Българските обреди. // Българска народна поезия и проза в седем тома. Т. II. С.: Български писател, 1981.

Кирова 2005: Кирова, Милена. Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария завет. С.: Стигмати, УИ „Св. Климент Охридски”, 2005.

Крейпо 2000: Крейпо, Ричли. Културна антропология. Как да разбираме себе си и другите. С.: Лик, 2000.

Кръстанова 1995: Кръстанова, Красимира. Езикът на тялото. // Български фолклор, № 4, 1995, с. 30-41.

Култура 1981: Българска народна култура. С.: Наука и изкуство, 1981.
Маринов 1984: Маринов, Димитър. Избрани произведения. Т. ІІ. Съст.: Мария Василева, С.: Наука и изкуство, 1984

Низбет 2000: Низбет, Робърт. Социална промяна и история. С.: Критика и хуманизъм, 2000.

Обреди 1983: Обреди и обреден фолклор. С.: БАН, 1983.

Папучиев 2011: Папучиев, Николай. Разказвайки всекидневието. Срещата с Другия в текстовете на Асен Христофоров. // Литературна мисъл, бр. 1, 2011, стр. 58-75.

Папучиев 2012: Папучиев, Николай. Фолклор и национална култура. С.: Кралица Маб, 2012.

Папучиев 2014: Културна антропология: История на идеите. Т. 1. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.

Папучиев 2016: Културна антропология: Слово, обред, обичай. Т. 2. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2016.

Проп 1995: Проп, Владимир. Исторически корени на вълшебната приказка. С.: Прозорец, 1995.

Проп 2001: Проп, Владимир. Морфология на приказката. С.: ИК „Захари Стоянов”, 2001.

Пространство 2008: Етнология на пространството (В 2 тома). С.: Род, 2008.

Речник 2013: Речник на термините от словесния фолклор. Praha, 2013.

Русо 1988: Русо, Жан-Жак. Избрани съчинения. Т. 1, С.: 1988.

Социализмът 2003: Социализмът – реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. С.: ЕИМ – БАН, 2003.

Тодоров 1992: Тодоров, Цветан. Завладяването на Америка. Въпросът за Другия. С.: УИ „Св. Климент Охридски”, 1992.

Тодорова 2002: Тодорова, Мария. Балканското семейство. Историческа демография на българското общество през османския период. 2002.

Тодорова-Пиргова 2003: Тодорова-Пиргова, Ивета. Баяния и магии. С.: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2003.

Хердер 1985: Хердер, Йохан. Естетически студии и статии. С.: Наука и изкуство, 1985.

Шишманов 1965: Шишманов, Иван. Избрани съчинения в 2 тома. С.: БАН, 1965.

 

4.2. ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА

 

Алексиев 2002: Алексиев, Божидар. Гонени светци, нежелани чудеса. // Български фолклор, 2002, № 2, 21-35.

Антропологични 2000-2004: Антропологични изследвания. Т. 1 – 5. С.: НБУ, 2000-2005.

Баева 2012: Баева, Вихра. Нишката на живота. С.: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2012.

Балджиев 1891-94: Балджиев, Васил. Студия върху нашето персонално съпружественно право. // СбНУНК, 1891 (№ 4, с. 156-193; № 5, с. 186-203; № 7, с. 11-158); 1892, № 8, с. 194-215; 1894, № 10, с. 236-267.

Бахтин 1978: Бахтин. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. С.: Наука и изкуство, 1978.

Бицилли 1993: Бицилли, Петър. Основни насоки в историческото развитие на Европа. От началото на християнската ера до наше време. С.: Наука и изкуство, 1993.

Васева 2006: Васева, Валентина. Ритъмът на живота. Репродуктивни и вегетативни цикли в българската традиция. С.: АИ „Проф. Марин Дринов”, 2006.

Вердери 2009: Вердери, Катрин.

Генчев 1994: Генчев, Стоян. Грамада – един забравен български обичай. // Етнографски проблеми на народната духовна култура. Т. 2. Съст. и ред. Р. Попов, Е. Цанева. С.: Клуб 90, 17–32.

Георгиева-Ангелова 2003: Георгиева-Ангелова, Албена. Образи на другостта в българския фолклор. С.: ИК „Гутенберг”, 2003.

Георгиев 2013: Георгиев, Минчо (съст.) Българска народна медицина: Енциклопедия. С.: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2013.

Гергова 2013: Гергова, Лина. Етнически стереотипи във всекидневната култура. С.: Парадигма, 2013.

Груев 2011: Груев, Михаил. Насилие и идентичност: Пиринска Македония в етнонационалните политики на комунистическия режим в България. // Насилие, политика и памет: Комунистическият режим в Пиринска Македония – рефлексии на съвременника и изследователя. Съст. Михаил Груев и кол. С.: СУ „Св. Климент Охридски“, 2011, 20–145.

Дабева 1934: Дабева, Мариана. Български народни клетви. Принос към изучаването на народната душа и народния живот. С.: Печатница „С. М. Стайков“, 1934.

Дабева 1937: Дабева, Мариана. Пожелания и благословии у българския народ. Принос към изучаването на народната душа и народния живот. С.: Печатница „Б. Кожухаров“, 1937.

Добрева 2006: Добрева, Доротея. Студията на Михаил Арнаудов „Сказание за възобновата на българското царство“. Към проблема за изворите на фолклористиката. // Академик Михаил Арнаудов – ученият и творецът. Съст. Албена Георгиева, Веселка Тончева, Рая Кунчева, Васил Балевски. С.: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2006, 88–110.

Калб 2008: Калб, Дон. Пътят към постколониализма: защо фолклорът няма да ни спаси. // Българска етнология, № 1, 2008, с. 96-105.

Краев 2003: Краев, Георг. Маска и було. Българските маскарадни игри. С.: Изток-Запад, 2003.

Кръстанова 2003: Кръстанова, Красимира (съст.). Общности и култура. Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2003.

Ловци 2001-2003: Ловци на умове. Лекции по антропология. С.: НБУ, 2001-2003.

Кръстева 1998: Кръстева, Анна (съст.). Общности и идентичности в България. С.: Петекстон, 1998.

Кръстева-Благоева 1999: Кръстева-Благоева. Личното име в българската традиция. С.: АИ „Проф. М. Дринов”, 1999.

Кун 1967: Кун, Николай. Старогръцки митове и легенди. С.: Наука и изкуство, 1967.

Маринов 1995: Маринов, Димитър. Българско обичайно право. С.: АИ „Марин Дринов”, 1995.

Миков 1990: Миков, Любомир. Български великденски обреден фолклор. С., 1990.

Митология 1994: Българска митология. Съст.: Анан Стойнев. С.: 7М+Логос, 1994.

Недин 1997: Недин, Илия. Български религиозно-легендарен епос. Християнският светец като герой в обредната песен. С.: Херон-Прес, 1997.

Николов, Даскалов 2000: Николов, Б. и Р. Даскалов (съст.). В паяжината на смисъла. Текстове по символна антропология. С.: Лик, 2000.

Николчев 2006: Николчев, Дилян. Брак, развод и последващ брак в православната църква. С.: УИ „Св. Климент Охридски”.

Парпулова 1978: Българските вълшебни приказки: Въведение в поетиката. София: Издателство на БАН, 1978.

Попов 1991: Попов, Рачко. Светци близнаци в българския народен календар. С.: БАН, 1991.

Проблеми 2003: Проблеми на българската градска култура. Т. 3: Етнография на българския град. Съст.: Гатя Симеонова, С.: БАН, 2003.

Проблеми 2005: Проблеми на българския фолклор. Т. 10: Фолклор – идентичност – съвременност. С.: БАН, 2005.

Търнър 1999: Търнър, Виктор. Ритуалният процес. Структура и антиструктура. С.: Лик, 1999.

Улф 2004: Улф, Лари. Изобретяването на Източна Европа. Картата на цивилизацията в съзнанието на Просвещението. С.: Кралица Маб, 2004.

Фолклор 1982: Фолклор и история. С.: БАН, 1982.

Хан 2007: Хан, Крис. Хронологическите ориентации на антропологията и нейното бъдеще в Източна и Централна Европа. // Българска етнология, № 2-3, 2007, с. 125-136.

Хезиод 1988: Хезиод. Теогония. Дела и дни. С., 1988.

Херодот 1986: Херодот. История. С., ч. 1 (1986), ч. 2 (1990).

Тацит 1918: Тацит. Германия. С., 1918.

 

5. КОНСПЕКТ ЗА ИЗПИТ

 

1.   Предмет и задачи на антропологията

2.   Антропологичната представа: механизми на конструиране

3.   Гръцката античност и погледа върху „другия”

4.   Херменевтика на средновековния ред

5.   Откриване на Америка и новите антропологични перспективи

6.   Антропологията като наука: фактори на изграждане

7.   Школи и направления в антропологията до Втората световна война

8.   Синхронни, диахронни и интерактивни изследователски подходи

9.   Начала на изследователския интерес към фолклора в България

10.  Държава, нация, народна култура: музеи, училищни програми, университет

11.  Българската изследователска парадигма

12.  Иван Шишманов и методологията на модерната народоука

13.  Михаил Арнаудов и университетската фолклористика. Системният подход към фолклора

14.  Литературоведския прочит на фолклора след Втората световна война. Петър Динеков и филологическата програма

15.  Фолклорът като тип култура – особености на подхода

16.  Картината за света, отразена във фолклора. Особености на комуникацията

17.  Организацията на хронотопа и календарната ритуално-обредна система

18.  Човек и култура: характеристики на семейната обредност

19.  Предание и фолклорна история

20.  Епосът и механизмите на конструиране на фолклорната история

21.  Епическата биография на културния герой: особености на изграждането

22.  Магическата сила на словото във фолклора

23.  Легендарното обяснение на света и вселената

24.  Исторически корени и морфология на вълшебната приказка

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution