Вие сте тук: Начало Специалности Българска филология Учебни програми История на българския книжовен език
История на българския книжовен език ПДФ Печат Е-мейл
Учебен процес - Учебни програми при "Българска филология"

Проф. д.ф.н. Боян Вълчев

Гл. ас. Владислав Миланов

 

V сем., 2 часа лекции + 2 часа упражнения седмично

Курсът завършва със задължителен писмен изпит, допълнен със събеседване след оповестяване на резултатите.

 

Анотация

 

Курсът има за цел да запознае студентите с особеностите на създаването и изграждането на новобългарския книжовен език през Възраждането и след Освобождението с основната цел те да могат да вникнат в особеностите на съвременното книжовноезиково състояние и практика. Интерпретирането на процесите и явленията върви по линията на интегриране на познанията, придобити по чисто филологически път, но и в други научни области, като например българската национална история, културната и литературната история, демографията, фолклора, антропологията, диалектологията, социологията и т.н. Търси се опора и в теорията на книжовните езици и се очертава историческата типология на българския книжовен език, сравнен с родствени и неродствени езици от нашия регион. В този смисъл трябва да се изтъкне, че тук става дума за широко интердисциплинарно разглеждане на книжовноезиковата диахрония. Особено място се отделя на два важни момента:

1. ясно разграничаване на книжовноезиковата история от историята на филологическата мисъл у нас

и

2. разглеждане и съпоставяне на различните мнения, възгледи и т.н. на български и чуждестранни учени, отнасящи се до проучванията на книжовния език и неговата история.

Лекционният курс е насочен към представяне на обективните процеси, довели до възникването и изграждането на новобългарския книжовен език. Успоредно с това се излагат и представите на възрожденските книжовници за облика на новия книжовен език и за начините на реализирането на тези представи. Както при всички исторически дисциплини, и тук – въпреки сравнително краткото време – се търси възможност за очертаване на отделните периоди, като при това се разглеждат различните условности и се анализират методологиите за извършването на периодизациите, правени от отделни учени. Предвид основополагащото значение се оформя важен тематичен център около въпроса за приемствеността в българската книжовноезикова история. Особено място се отделя на запознаването на студентите с характеристиката на черковнославянския език. Лекционният курс прави обзор на отделните паметници на историята на книжовния език и на делото на по-изтъкнатите книжовници. Успоредно с това се систематизират процесите и явленията, протичащи и осъществяващи се на отделните езикови равнища. Внимание се отделя и на проблемите около установяването и изграждането на българския национален правопис от началото на Възраждането до наши дни.

По време на упражненията се анализират езиковите особености на някои от най-важните книжовноезикови паметници от времето на Възраждането.

 

Тематична програма на лекциите


    1. Същност на българския книжовен език. Работни понятия и термини. Историята на новобългарския книжовен език като национална лингвистична и обществено-културна дисциплина. Mетодологични проблеми при изследването на книжовноезиковата история. Явленията „книжовноезикова норма“ и „кодификация“. Термините „книжовен език“, „литературен език“, „книжовно-разговорна реч“. Термините „езиков стандарт“ и „стандартен език“ – българска и западноевропейска специфика. Запознаване с теорията на книжовните езици.

 

    2. Извори и материали за историята на българския книжовен език. Изследвания и изследователи. Сполуки и несполуки при изследванията в областта на българския книжовен език, произлизащи от състоянието на филологическата наука.

 

    3. Възникването и изграждането на българския книжовен език като функция от социално-икономическите процеси в българското общество. Съпоставка между обществените нужди по отношение на книжовния език през Средновековието и Новото време. Потребност от книжовен език и потребители на книжовния език. Книжовният език и социалната структура на населението. Институции и образование. Историческа типология на българския книжовен език. Исторически типове книжовни езици с оглед на историческото им възникване и изграждане. Проблемът „национален културно-политически и икономически център“ в историята на книжовния език.

 

    4. „Възраждане“ или „ново изграждане“ на българския книжовен език през XVIII–XX в. или въпросът за приемствеността в българската книжовноезикова история. Основни периоди в развитието на новобългарския книжовен език – принципи, критерии и условности при обособяването им.

 

    5. Черковнославянският език – представяне на системата и структурата му и изясняване на ролята и значението му в историята на новобългарския книжовен език. Черковнославянската и гражданската графична традиция.

 

    6. Българският книжовен език и диалектът – взаимоотношение на генетична връзка и автономност в развитието. Общността – основна предпоставка както за диалекта, така и за книжовния език. Проблемът за диалектната основа на съвременния български книжовен език. Специфични проблеми при изграждането на българската книжовноезикова норма на отделни езикови равнища.

 

    7. Езикови особености на дамаскинската литература. Място на дамаскините в историята на новобългарския книжовен език. Ранни книжовноезикови прояви през втората половина на XVIII и началото на XIX в. Въпросът за „началото“ на новобългарския книжовен език. „Славянобългарският език“ – причини за създаването му. Особености, място и роля на славянобългарския език в процеса на изграждане на новобългарския книжовен език.

 

    8. Представи през първата половина на XIX в. за българския книжовен език и за начините на изграждането му. Теориите за трите книжовноезикови школи през втората четвърт на XIX в. Възгледът за смяна на диалектната основа. Първи граматични описания на новобългарския книжовен език. Противоречия между книжовния език и неговото опознаване и описания.

 

    9. Начално формиране на българския национален книжовен език през втората четвърт на XIX в. Основни процеси в областта на лексиката, словообразуването и синтаксиса. Културно-историческа обстановка, книжовници, книжовни центрове и прояви.

 

    10. Разгърнато изграждане на българския национален книжовен език през времето от Кримската война до Освобождението. Основни процеси и явления в областта на морфологията и синтаксиса. Изтъкнати книжовници и книжовни центрове.

 

    11. Доизграждане на българския национален книжовен език след Освобождението – поява на нови обществени фактори (българска държава, администрация, армия, задължително образование, основаване на университета и т.н.) и влиянието им върху книжовноезиковите процеси. Особености при функционирането на устната и писмената форма на книжовния език.

 

    12. Собственото развитие на българския книжовен език и българският книжовен език като обект на филологическото познание и интерпретации – основни концепции до средата на ХХ в. Кодификация на книжовноезиковата норма.

 

    13. Въпросите за чистотата на книжовния език и за езиковата политика от гледна точка на книжовноезиковата история. Установяване и развитие на новобългарския правопис. „Езикови проблеми“ и „правописни проблеми“ в кодификационната система. Възможност за намеса и нужда от намеса при настъпващите промени в книжовния език. Динамика и статика в книжовноезиковата практика и развитие. Дублетността като най-уместен подход при решаването на проблемите, възникващи при книжовноезиковото развитие.

 

    14. Развитие на българския национален книжовен език през първата половина на ХХ в. Актуални въпроси на съвременното състояние на българския книжовен език.

 

Основна препоръчителна литература

 

Андрейчин, Л. Из историята на нашето езиково строителство. София, 1977; II изд. – 1986.

Бончев, А. Църковнославянска граматика със сборник от образци и речник. София, 1952

Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. (Съст. Н. Генчев и др.). София, 1988.

Вълчев, Б. Граматиките и книжовноезиковите школи през 30-те – 40-те години на XIX век. – В: Годишник на Софийския университет. Факултет по славянски филологии. Т. 88, кн. 1 (1995), стр. 79–154.

Вълчев, Б. Опит за социална характеристика на българското възрожденско общество с оглед изясняването на някои от процесите при оформянето и развитието на българския книжовен език. – В: Проблеми на социолингвистиката. София, 1988, стр. 88–98.

Вълчев, Б. Славянобългарски период в историята на българския книжовен език – Българска реч, кн. 1, 1997, стр. 38–42.

Вълчев, Б. Възрожденските граматики на българския език. Университетска библиотека № 477. София, 2008.

Вълчев, Б. От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици. София, 2009.

Генчев, Н. Българско възраждане, София, 1981.

История на новобългарския книжовен език. (Под ред. на Е. Георгиева и др.). София, 1989.

Петканова-Тотева, Д. Дамаскините в българската литература. София, 1965.

Първев, Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975.

Първев, Хр. Страници от историята на българския книжовен език. София, 1986.

Русинов, Р. Учебник по история на новобългарския книжовен език. София, 1980.

Русинов, Р. История на българския правопис. София, 1981.

Стойков, Ст. Българска диалектология. София, 1994.

Строители и ревнители на родния език. Пантеон. (Съст. Л. Андрейчин и др.). София, 1982.

Сюпюр, Е. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през ХIХ в. София, 1982.

Теодоров-Балан, Ал. Избрани произведения. София, 1987.

Христоматия по история на новобългарския книжовен език. (Съст. Л. Андрейчин и др.). София, 1977.

 

СПИСЪК НА ИЗБРАНИ СТАТИИ НА БОЯН ВЪЛЧЕВ

LIST OF SELECTED ARTICLES FROM BOIAN VALTCHEV


1. ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК КЪМ ТЕОРИЯТА НА/ЗА КНИЖОВНИТЕ ЕЗИЦИ
FROM THE HISTORY OF THE BULGARIAN LITERARY LANGUAGE TO THE THEORY OF THE LITERARY LANGUAGES

 

2. БЪЛГАРСКИЯТ КНИЖОВЕН ЕЗИК И ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МУ СЪС СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА, ИНСТИТУЦИИТЕ И ОБРАЗОВАНИЕТО
BULGARIAN LITERARY LANGUAGE AND ITS INTERRELATIONS WITH THE SOCIAL STRUCTURE, INSTITUTIONS AND EDUCATION

 

3. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ДИАЛЕКТНАТА ОСНОВА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
ONCE AGAIN FOR THE DIALECT BASE OF THE BULGARIAN LITERARY LANGUAGE

 

4. КЪМ ИСТОРИЧЕСКАТА ТИПОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
TO THE HISTORICAL TYPOLOGY OF THE BULGARIAN LITERARY LANGUAGE

 

5. ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ – ПРЪВ ИСТОРИК НА СЪВРЕМЕННИЯ НИ КНИЖОВЕН ЕЗИК
PETKO SLAVEYKOV – THE FIRST HISTORIAN OF THE MODERN BULGARIAN LITERARY LANGUAGE

 

6. ОПИТ ЗА СОЦИАЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРОЖДЕНСКО ОБЩЕСТВО С ОГЛЕД ИЗЯСНЯВАНЕТО НА ПРОЦЕСИТЕ ПРИ ФОРМИРАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

AN ATTEMPT FOR A SOCIAL CHARACTERISATION OF THE BULGARIAN REVIVAL SOCIETY REGARDING THE CLARIFICATION OF THE PROCESSES RELATED TO THE CREATION AND DEVELOPMENT OF THE BULGARIAN LITERARY LANGUAGE



 

Семинарни занятия

 

На семинарните занятия се извършва езиковоисторически анализ на избрани текстове. По време на упражненията студентите придобиват практическа чувствителност и навици за откриването на отделни езикови елементи и пластове, свързани с различни етапи от развитието на книжовния език.

 

  1. Насоки за лингвистичен анализ: диалектни, черковнославянски и новобългарски особености във възрожденските текстове.
  2.  

  3. Езиков анализ на текст: Свищовски дамаскин. 1753 г.
  4.  

  5. Съпоставителен лингвистичен анализ между Свищовския и Троянския дамаскин. Анализ на черковнославянски текстове.
  6.  

  7. Паисий Хилендарски. Лингвистичен анализ на История славеноболгарская.
  8.  

  9. Софроний Врачански. (Кириакодромион, сиреч Неделник, Житие и страдание грешнаго Софрония). Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович – съпоставителен анализ: езикови тенденции, заложени от дамаскините и от книжовноезиковата практика на Паисий.
  10.  

  11. Петър Берон. (Буквар с различни поучения). Езиков анализ на текста. Норми на книжовния език, които водят началото си от произведението на Петър Берон.
  12.  

  13. Петър Берон. Буквар с различни поучения. Сравнение между отделните издания с оглед откриването на различията в текста. Наблюдения върху развоя на частицата за бъдеще време, обособените конструкции, постпозитивните подчинени определителни изречения с „който“ и др.
  14.  

  15. Съпоставителен анализ между избран от студентите дамаскин, Паисиевата история и Буквар с различни поучения.
  16.  

  17. Неофит Рилски. Болгарска граматика – анализ на текста; диалектни облици и черковнославянско влияние.
  18.  

  19. 10. Васил Априлов, Неофит Бозвели, Емануил Васкидович (езиков анализ на отделни откъси от Мисли за сегашното българско учение, писма на Априлов до възрожденските книжовници и учители, Мати Болгария, Славяноболгарское детоводство). Развой на книжовния език и на отделните езикови тенденции; фонетични, морфологични и лексикални процеси.
  20.  

  21. 11. Иван Богоров. Първичка българска граматика. Наблюдение върху езиковите процеси от източнобългарски тип – нормополагане и нормоутвърждаване.
  22.  

  23. 12. Христаки Павлович. Граматика славено-болгарска. – Съпоставителен анализ на двете издания.
  24.  

  25. 13. Общ преглед на езиковите особености в текстове от Г. Раковски, В. Друмев, Д. Войников, П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Хр. Ботев и Ив. Вазов.
  26.  

  27. 14. Работа с текстове от възрожденския печат.

 

Статии за конспектиране

 

Изготвянето на конспективна анотация на една научна статия от този списък и представянето £ по време на едно от упражненията пред колегите участници в курса е задължителна предпоставка за допускане до изпита.

 

  • Андрейчин, Л. Някои въпроси около възникването и изграждането на българския книжовен език във връзка с историческите условия на нашето Възраждане. – В: Помагало по ИБКЕ. София, 1979, стр. 20–26.
  • Андрейчин, Л. Ролята на черковнославянския език за изграждане на съвременния български книжовен език. – В: Помагало по ИБКЕ. София, 1979, стр. 26–39.
  • Босилков, К. Разговорни и книжовни варианти в езика на възрожденската литература. – В: Помагало по ИБКЕ. София, 1979, стр. 39–47.
  • Венедиктов, Г. За критериите на възрожденските книжовници при избора на диалектна основа за българския книжовен език. – В: Изследвания из историята на новобългарския език през ХIХ в. София,1979, стр. 13–21.
  • Венедиктов, Г. Българският книжовен език и българските народни говори. – В: Съвременният български книжовен език. София, 1983, стр. 43–46.
  • Вълчев, Б. Опит за социална характеристика на българското възрожденско общество с оглед изясняването на някои от процесите при оформянето и развитието на българския книжовен език. – В: Проблеми на социолингвистиката. София, 1988, стр. 88–98.
  • Вълчев, Б. Славянобългарският период – неизбежен етап от развоя на българския книжовен език. – Българска реч, 1997, кн.1, стр. 38–42.
  • Дьомина, Е. Дамаскините в историята на българския книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. София, 1983, стр. 30–32.
  • Жерев, Ст. Основни схващания за изграждането на българския книжовен език през първата половина на ХІХ век. – В: Съвременният български книжовен език. София, 1983, стр. 33–35.
  • Лилов, М. Към характеристиката на нормативността в съвременния български книжовен език. –В: Славистичен сборник. София, 1973, стр. 157–163.
  • Лилов, М. Историческо своеобразие на нормата в съвременния български книжовен език. – В: Помагало по ИБКЕ. София, 1979, стр. 47–60.
  • Мирчев, К. Правописният въпрос през време на Възраждането. – В: Помагало по ИБКЕ. София, 1979, стр. 369–379.
  • Попов, К. Приносът на Марин Дринов за устройството на книжовния ни език. – В: Помагало по ИБКЕ. София, 1979, стр. 238–248.
  • Първев, Хр. Установяване на деепричастието в съвременния български книжовен език. – В: Помагало по ИБКЕ, стр. 334–352.
  • Първев, Хр. Възстановяване на сегашното деятелно причастие в съвременния български книжовен език. – В: Помагало по ИБКЕ. София, 1979, стр. 309–334.
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution