Вие сте тук: Начало Специалности Руска филология Учебни програми Стара руска литература
Стара руска литература ПДФ Печат Е-мейл

Доц. д-р Илиана Чекова

 

Анотация

Дисциплината Стара руска литература се изучава в рамките на предвидената бакалавърска програма на специалност Руска филология: I курс, II семестър, 30 ч. лекции и 15 ч. упражнения. Запознаването с историята и поетиката на руската литература от Средновековието е първото необходимо стъпало в литературоведската подготовка на русистите.

Възникването и развитието на старата руска литература се разглежда във връзка с феномена Slavia Orthodoxa и общоевропейските културни тенденции през Средновековието. Проследяват се литературни процеси в Киевска Рус и Московска Рус през периода ХI-XVII век – възникване и формиране на християнска книжнина, типология и своеобразие на жанровите форми, поетика и библейски интертекст, взаимовръзки на старата руска литература с византийската, със старaта българска и старата сръбска литература, със Slavia Latina и др. Посредством историко-хронологичния, историко-културологичия и структурно-семиотичния подход се анализират летописи, ораторски съчинения, агиография, поклонническа литература, пътеписи, воинско-епически текстове, белетристика, публицистика и др.

            Семинарните занятия по стара руска литература концентрират вниманието върху херменевтичния прочит на средновековния литературен текст: културни универсалии, фолклорно-епически и литературно-християнски парадигми. Достигането до посланието на староруските произведения изисква добро познаване на църковната и политическа история на славяно-византийския ареал, на богословската и фолклорната култура на Киевска и Московска Рус.

 

ОБЩИ ПРОБЛЕМИ

1. Старата руска литература като тип средновековна книжнина. Връзки с византийската и старобългарската литература. Понятието Slavia Orthodoxa. Своеобразие на старата руска литература.

2. Възникването на славянската писменост и пътят на славянските книги. Делото на светите първоучители Кирил и Методий и техните ученици във Византия, Моравия, Рим, Панония и в България. Проникване на славянските книги от България към Рус.

3. Граници и периодизация на старата руска литература. Стилове на изображение. Литературeн eтикет.

4. Жанрова система на старата руска литература. Библейски интертекст, литературна символика и топоси.

5. Изучаване на старата руска литература и културатa на славянското Средновековие. Изследванията на Д. Лихачев, Ю. Лотман, С. Аверинцев, Б. Успенски, Р. Пикио, Л. Боева и др.

 

ЛИТЕРАТУРАТА ОТ ХI – ХII ВЕК

(Литература на Киевска Рус и Новгород)

6. Възникване на старата руска литература. Ролята на християнизацията за развитието на писмеността. Културно-исторически прoцеси на Балканите и в източнославянските земи през ХI–ХII век. Първо южнославянско (българско) влияние върху староруската книжнина.

7. Летописание на Киевска Рус (ХІ-ХІІ в.): възникване и жанрови особености. „Повесть временных лет” на летописеца Нестор. Синкретичност на поетиката. Фолклорно-епически и християнски парадигми при изграждане образа на летописния владетел.

8. Ораторска проза на Киевска Рус (ХІ-ХІІ в.): възникване и жанрови особености. Тьржествени, поучителни и полемични слова. „Слово о Законе и Благодати” на Иларион (средата на ХІ в.). „Словата” на Теодосий Печерски и Кирил Туровски (ХІІ в.). Теми, символика и метафоричност.

9. Съчинения на Владимир Мономах (ХІІ в.). Възникване на автобиографичния жанр в староруската литература. Традицията на „княжеските огледала” във Византия, България и в Рус.

10. Агиография и образи на светостта. Житийна литература на Киевска Рус (ХІ-ХІІ в.). „Сказание о Борисе и Глебе”, „Житие Феодосия Печерского” на Нестор, жития на княгиня Олга и на княз Владимир.

11. Поклонническа литература на Киевска Рус (ХІ-ХІІ в.). „Хождение на игумен Даниил” (ХІІ в.).

12. Воински повести на Киевска Рус. Средновековната епическа поема „Слово о полку Игореве”. Историческа основа. Жанрови особености. Мито-фолклорни образи и символика. Дискусионни въпроси.

 

ЛИТЕРАТУРАТА ОТ ХIII ВЕК

(Литература на регионалните староруски книжовни центрове)

13. Културно-исторически прoцеси през XIII век. Татаро-монголско нашествие. „Слово о погибели русской земли”.

14. Повести за татаро-монголското нашествие. „Повесть о разорении Рязани Батыем”.

15. Житийна литература. „Житие Александра Невского”, „Сказание об убиении в Орде князя Михаила Черниговского и его боярина Феодора”.

16. „Киево-Печерски патерик”. История на създаването. Наративни модели в патеричните жития.

17. „Моление Даниила Заточника”. Послание с автобиографични елементи.

 

ЛИТЕРАТУРАТА ОТ XIVXV ВЕК

(Литература на северо-източните староруски книжовни центрове)

18. Културно-исторически прoцеси на Балканите и в източнославянските земи в края на XIV – началото на ХV век. Традициите на Търновската книжовна школа и ролята на нейните представители в развитието на стила „плетение словес” в Московска Рус. Исихазъм. Второ южнославянско (българско и сръбско) влияние върху староруската литература. Творчество и дейност на българските книжовници Киприан Търновски, Григорий Цамблак и сръбския книжовник Пахомий Логотет.

19. Творчеството на Епифаний Премъдри. „Житие Стефана Пермского” и „Слово о житии и представлении Димитрия Донского”.

20. Воински повести. Произведения, посветени на победата на Димитрий Донски над хан Мамай на Куликовското поле (1380 г.). Сравнителен анализ на текста на „Задонщина” и на „Слово о полку Игореве”.

21. Културно-исторически прoцеси през втората половина на ХV век. Разпространение на паметници на переводната белетристики и възникване на първите оригинални паметници от този тип.

22. Воински повести. „Повесть о взятии Царьграда турками в 1453 году” на Нестор-Искандер.

23. Пътеписът. „Хождение за три моря” на Афанасий Никитин.

24. Развитие на други белетристични жанрове. „Путешествие Иоанна Новгородского на бесе”, „Повесть о Дракуле”.

 

ЛИТЕРАТУРАТА НА XVI ВЕК

(Литература на Московска Рус)

25. Културно-исторически прoцеси през XVI век. Централизация на държавните и културни процеси под егидата на Москва. Идеологемата „Москва – трети Рим”.

26. Монументални законодателни, агиографски, летописни и дидактични паметници от ХVI век: „Стоглав”, „Великие Четьи-Минеи”, „Степенная книга”, „Казанская история”, „Домострой”. Книжовният кръг на митрополит Макарий.

27. Публицистика. Политическата и литературна полемика между „йосифляни” и „нестяжатели”. Иван Пересветов като идеолог на силната царска власт. Алегоричният характер на творбата „Сказание о Магмет-Салтане”.

27. Иван IV Грозни като писател. Кореспонденцията на Иван Грозни с Андрей Курбски. Идейни и естетически позиции на опонентите.

28. „Повесть о Петре и Февронии Муромских” на Ермолай Еразъм – жанрова специфика: фолклорни и агиографски модели.

 

ЛИТЕРАТУРА НА XVII ВЕК

(Столетие на прехода. Ренесансови тенденции в староруската литература.)

29. Културно-исторически прoцеси през ХVII век. Литетатура на преходното столетие. Трансформации в семантичните кодове и жанровите форми на Средновековието. Градската култура и проблемът за Възраждането. Расколът в руската църква: старообрядчеството. Стилът „барок” в руската литература. Стихотворство и театр.

30. Исторически повести от първата половина на ХVII век. „Новая повесть о преславном Российском царстве”, „Плач о пленении и полном разорении Московского царства”.

31. Легендарно-исторически повести. „Повесть о Тверском Отрочем монастыре”, „Повесть о начале Москвы”. Азовски повести.

32. Битови повести. „Повесть о Горе-Злочастии”, „Повесть о Саввве Грудцыне”, „Повесть о Фроле Скобееве”.

33. Сатирични повести. „Служба кабаку”, „Повесть о бражнике”, „Повесть об Ерше Ершовиче”, „Повесть о Шемякином суде”, „Калязинская челобитная”, „Повесть о Карпе Сутулове”, „Сказание о попе Савве”, „Сказание о крестьянском сыне”.

34. Житийни повести. „Повесть об Ульянии Осорьиной”.

35. Преводни повести. „Повесть о Бове Королевиче”.

36. Старообрядчество и старообрядска литература. Творчеството на протопоп Авакум (1621-1682). „Житие пртопопа Авакума”.

37. Руски барок. „Висок” и „нисък” барок. Стихотворство и придворен театър. Творчеството на Симеон Полоцки (1629-1680). Стихотворни сборници. Проповеди. Пиеси. Творчеството на Силвестър Медведев и Карион Истомин.

 

ЛИТЕРАТУРА

Христоматии и текстове

Библиотека литературы Древней Руси. Т. 1 – 10. СПб. 1997 – 1999.

http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2070#

Вачева А., Боева Л. Древнерусская литература. Хрестоматия. С., 1992.

Дигитална колекция на Университетска библиотека http://www.libsu.uni-sofia.bg/#

http://digitool.nalis.bg:8881/R/FA2FFGRBMRXRULM45N19E8HMSDRSV2FYCQRAS3IKL667X13TL3-03332?func=collections-result&collection_id=1197

Велчев В. Руска литература в образци и очерци. Изд. 3. С., 1978.

Гудзий Н.К. Хрестоматия. по древней русской литературе XI - XVII вв.. М., 1962, 1973, 2002 и др.

Дмитриев Л.А. Литература древней Руси. Хрестоматия. М., 1990.

Памятники литературы Древней Руси. Т. 1 – 11. М., 1980 – 1994.

Прокофьев Н.И. Древнерусская литература. Хрестоматия. М., 1990.

Трендафилов Хр. Измарагд. Избрани творби на старобългарската литература VII–XII век. 2010.

 

Учебници

Архангельская А.В., Пауткин А.А. Русская литература XI- XVII вв. М., 2003.

Боева Л. Вопросы древнерусской литературы. С., 1981.

Боева Л. Проблемы русской литератуты XI - XVIII вв., С., 1985.

Гудзий Н.К. История древней русской литературы. М., 2003.

История русской литературы XI - XVII вв. Под ред. Д.С. Лихачева. М., 1985 и др.

История русской литературы в 4-х томах, т. 1. Древнерусская литература и литература XVIII века. Л., 1980.

Кусков В.В. История древнерусской литературы. М., 1998 и др.

Михайлов М. Староруска литература (XI - XVII в.) С., 1991 и др.

Пиккио Р. История древнерусской литературы. М., 2002.

Ольшевская Л.А. Tрофимова Н.В., Каравашкин А.В., Травников С.Н. Древнерусская литература ХI- XVII вв.: учебное пособие для вузов. М., 2003.

Ольшевская Л.А., Июльская Е.Г., Травников С.Н. Литература Древней Руси. Учебное пособие для студентов заочной формы обучения. М., 2003.

Ольшевская Л.А., Травников С.Н., Июльская Е.Г. Литература Древней Руси. учебное пособие. М., 2006.

Ольшевская Л.А., Травников С.Н. История русской литературы. Древнерусская литература: учебное пособие для вузов. М., 2007.

История на българската средновековна литература. Съставител А. Милтенова. С., 2008.

 

Справочници, енциклопедии, научни поредици

Живов В. Светостта. Кратък речник на агиографските термини. С., 2002.

Кирило-Mетодиевска енциклопедия. т. І, С., 1985, т. ІІ, 1995, т. ІІІ, 2003, т. ІV, 2003.

Литература и культура Древней Руси: Словарь-справочник. Под ред. В.В. Кускова. М., 1994.

Старобългарска литература. Енциклопедичен речник. Състав. Д. Петканова. С., 1992, 2. доп. изд. 2003.

Научный журнал „Древняя Русь. Вопросы медиевистики”

http://www.drevnyaya.ru/

Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. 1, 2 и 3. Л., 1987–1999.

http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2048

Старобългарска литература-енциклопедичен речник. С., 2003.

Труды Отдела древнерусской литературы.

http://lib.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=6097

 

Изследвания

Адрианова-Перетц В.П. Очерки поэтического стиля Древней Руси. М.–Л., 1947.

Адрианова-Перетц В.П. Древнерусская литература и фольклор. Л., 1974.

Барокко в славянских литературах, сб. М., 1982.

Боева Л. Старата Киевска Русия (История, култура, литература). С., 1983.

Боева Л. Древнерусские повести (Жанры XVII века). С., 1992.

Буланин Д. Античные традиции в древнерусской литературе ХІ-ХVІ вв. München, 1991.

Бычков В.В. Русская средневековая эстетика XI - XVII вв. M., 1992.

Византия и Русь, сб. М., 1989.

Гагова Н. Владетели и книги. С., 2010.

Гладкова О.В. О славянорусской агиографии. Очерки. М., 2008.

Горина Л., Б. Даскалова. Шедевры болгарской книжности на русской земле./ Шедьоври на българската книжовност на руска земя. С., 2011.

Демин А.С. О художественности древнерусской литературы. М., 1998. (Очерки древнерусского мировидения. От Повести временных лет до сочинений Аввакума).

Древнерусские княжеские жития. Сост., вступит. ст., подгот. текстов, коммент, перев. В.В. Кускова. М., 2001.

Еремин И.П. Лите­ратура Древней Руси (Этюды и характеристики). М.–Л., 1966.

Еремин И.П. Лекции и статьи по истории древней русской литературы. Л., 1987.

Жени светици в източното православие. Съст., превод. Е. Томова, Превод. Кл. Иванова. С., 1994.

Исследования по древней и новой литературе. Отв. ред. Л.А. Дмитриев. Л., 1987.

История на българската средновековна литература. Съставител А. Милтенова. С., 2008.

Kaравашкин А.В. Русская средневековая публицистика: Иван Пересветов, Иван Грозный, Андрей Курбский. М., 2000.

Каравашкин А.В. Литературный обычай Древней Руси. М., 2011.

Карамзин Н.М. История государства Российского, т. I. М., 1989.

Купреянова Е.Н., Макогоненко Г.П. Национальное своеобразие русской литературы. Л., 1976.

Левшун Л.В. Очерки истории восточнославянской средневековой книжности. Эволюция творческих методов. Минск, 2002.

Лихачев Д.С. Великое наследие. М., 1980 и др.

http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Literat/lihach/index04.php

Лихачев Д.С. Големият свят на руската литература. С., 1976.

Лихачев Д.С. Избранныe произведения в трех томах. Л., 1987.

Лихачев Д.С. Поэтика древнерусской литературы. Л. 1979 и др.

Лихачев Д.С. Развитие русской литературы ХІ - ХVІІ вв. Эпохи и стили. Л., 1973.

Лихачев Д.С. Раздумья о России. СПб., 2001.

Лихачев Д.С. Человек в литературе Древней Руси. М.-Л., 1970.

Лихачев Д.С., А.М. Панченко. „Смеховой мир” Древней Руси. Л., 1976.

Лотман Ю.М. Поетика. Типология на културата. С., 1990.

Мещерский Н.Л. Источник и состав древней славяно-русской переводной письменности ІХ-ХV вв. Л., 1978.

Павлова Р. Болгарско-русские и русско-болгарские языковые связи. С., 1979.

Павлова Р. Восточнославянские святые в южнославянской письменности ХІІІ- XIV вв. Herausgegeben von Swetlana Mengel. Halle (Saale) 2008.

Панченко А.М. Русская стихотворная культура ХVІІ в. Л., 1973.

Петканова Д. Средновековна литературна символика. С., 2000.

Пикио Р. Православното славянство и старобългарската културна традиция. С., 1993.

Пиккио П. Slavia Orthodoxa. Литература и язык. Отв. ред. Н.Н. Запольская, В.В. Калугин. М., 2003.

Плюханова М.Б. Сюжеты и символы Московского царства. СПб., 1995.

Подскальски Г. Христианство и богословская литература в Киевской Руси (988 – 1237). С-Пб., 1996.

Ранчин А.М. Статьи о древнерусской литературе. М., 1999.

Ранчин А.М. Вертоград злотословный. Древнерусская книжность в интерпретациях, разборах и коментариях. М., 2007. http://www.litmir.net/br/?b=192438&;p=1

Ранчин А.М. Борис и Глеб. М., 2013

Ранчин А.М. Древнерусская словесность и ее интерпретации: Маргиналии к теме. Saarbrücken, 2011.

Робинсон А.Н. Литература Древней Руси в литературном процессе средневековья ХI – XIII вв. M., 1980.

Сазонова Л.И. Поэзия русского барокко. Вторая половина ХVІІ-начало ХVІІІ века. М., 1992.

Станчев К. Стилистика и жанрове на страробългарската литература. С., 1985.

Топоров А.Н. Святость и святые в русской духовной культуре. Т. I. (Первый век христианства на Руси.) М., 1995; Т. II, (Три века христианства на Руси XII-XIV в.) М., 1998.

Ужанков А.Н. Стадиальное развитие русской литературы XI - первой трети XVIII века. Теория литературных формаций. М., 2008.

Ужанков А.Н. Историческая поэтика древнерусской словесности.Генезис литературных формаций. М., 2011.

Успенский Б.А. Борис и Глеб: восприятие истории в Древней Руси. М., 2000.

Успенский Б.А. Избранные труды, т. I - II. M., 1994.

Федотов Г. Святые древней Руси. М., 1996.

http://www.smertinet.ru/our_library/35.pdf

Франклин С. Письменность, общество и культура Древней Руси (ок. 950-1300 гг.). Спб., 2010.

Франклин С., Шепард Д. Начало Руси. 750-1200. Спб., 2009.

Чекова И. Първите староруски князе светци (Образи, символика, типология). С., 2013.

Шайкин А.А. Поэтика и история. На материале памятников русской литературы ХІ-ХVІ. М., 2005.

Шайкин А.А. Повесть временных лет. История и поэтика. М., 2011.

Шенк Ф.Б. Александр Невский в русской культурной памяти: Святой, правитель, национальный герой (1263-2000). М., НЛО, 2007.

FranklinS., J. Shepard. The Emergence of Rus (750 - 1200). Longman, N. Y. 1996.

White, M. Military Saints in Byzantium and Rus, 900–1200. Cambridge University Press, 2013.

 

Статии на И.Чекова, свързани с курса по стара руска литература

1. Образи на светостта в Киевска Русия от XI век. – Култ и обредност. Годишник на асоциация „Онгъл”, т. 2, год. II, С., 2001, 89-102. http://www.ongal.net/editions/6Kult_obr/17Iliana_ch.doc

2. Князете-мъченици Борис и Глеб – семиотика на властта и агиологични кодове. – Четене на литературната класика. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Петко Троев. С., 2002, 9-15.

3. Змей, князь и мудрая дева-целительница в житийной „Повести о Петре и Февронии Муромских”. – В: Мир житий. Отв.ред. О.В. Гладкова. М., 2002, 181-192.

4. Эпос, мифы и мифологемы в древнейшем летописании Киевской Руси. – Ruthenica , т. 2, Киев, 2003, 85-92. http://history.org.ua/JournALL/ruthenica/2/5.pdf

5. Георгий Победоносец и Димитрий Солунский в древнерусской литературе. – В: Реката на времето. Сб. статии в памет на проф. Людмила Боева. С., 2007, 108-116.

6. Княз Игор; Княгиня Олга. – В: Енциклопедия. Герои на световната литература. Енциклопедия. (Kн. 86 от „Библиотека „Познание”). С., 2008, 136–138, 229–230.

7. Св. Георгий Победоносец и св. Димитрий Солунский в культурной традиции Киевской Руси. – В: In stolis repromissionis. Светци и святост в централна и източна Европа. С., 2012, 211–222.

8. „Летописная похвала о княгине Ольге” в „Повести временных лет” – поэтика и текстологические догадки. Ч. 1. – Древняя Русь. Вопросы медиевистики, № 2 (52), Москва, 2013 и Продолжение: № 4 (54), 2013.

http://www.drevnyaya.ru/vyp/2013_2/part_10.pdf

http://www.drevnyaya.ru/vyp/2013_4/part_12.pdf

9. Равноапостолният княз Владимир в „Повест за изминалите години” – семиотика на княжеската святост.– В: Класика и канон в руската литература. Българският поглед. С., 2012, 20–30.

10. Библейска символика и владетелска святост (Княгиня Олга като библейската пророчица Раав). – В: Класика и канон в руската литература. Чуждият поглед. С., 2013, 21–29.

11. Светите князе Борис и Глеб – символика на владетелската мъченическа святост. – В: Класика и канон в руската литература. Университетският поглед. С., 2014, 28-39.

11. Старозаветният наратив за Йосиф и неговите братя и владетелският модел на староруските и старосръбските князе. – Език и литература, 2013, 1–2, 146–155.

12. Апостолите и просветителите – сеячи на духовни слова (Наблюдения върху мотива оран/ сеитба/ жътва) – В: INHONOREM, 2. Филология и текстология.Юб.сб. в чест на 70-годишнината на проф. Уйлям Федер. Шумен, 2014, 451–463.

13. Ветхозаветный нарратив о Иосифе и его братьях и модель правителя у древнеславянских князей-мучеников. – Ученые записки Oрловского государственного университета. Серия: Гуманитарные и социальные науки. 2015, № 1 (64), 223-228. http://www.univ-orel.ru/disert/sbornik/201501.pdf

14. Кирилло-Мефодиевское письменное наследие и восточные славяне. – В: Класика и канон в руската литература. Юбилеят. С., 2016.

15. Образ сеятеля: летописная похвала Владимиру и Ярославу в контексте болгаро-русских литературных связей. – В: Тысячелетие почитания святого равноапостольногокнязя Владимира. СПб., 2016, 53-57, 194-215.

16. Петр и Феврония. – В: Большая Российская Энциклопедия – электронная версия. 2016. http://bigenc.ru/religious_studies/text/3991114.

 

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution