Вие сте тук: Начало Специалности Руска филология Учебни програми Руска литература - 20 век
Руска литература - 20 век ПДФ Печат Е-мейл

 

Семестър по учебен план

 

Хорариум

 

Форма на заключителен контрол

 

Лекции

Упражнения

Практикум

Хоспитиране

 

шести

30

30

-

-

-

седми

45

30

-

-

изпит

 

Доц. д-р Ренета Божанкова

 

Анотация

Историята на руската литература от ХХ век като учебна дисциплина е задължителна съгласно учебния план на специалността “Руска филология”. Лекционният хорариум е разположен в два семестъра в рамките на бакалавърската степен: VІ семестър – 30ч. лекции, 30 часа упражнения; VІІ семестър – 45 часа лекции, 30 часа упражнения. Целта на курса е представянето на основните процеси в руската литература и култура от края на ХІХ и през ХХ век, на динамиката в възникването и развитието на литературните групи, школи и направления с оглед на общоевропейските тенденции, както и запознаването със съществуващите интерпретации на шедьоврите на столетието. Основните акценти в лекционния курс са поставени върху модернизма в изкуството на Русия, феномена на “Сребърния век”, формирането на “съветския канон”, литературния живот в средите на руската емиграция и върху постмодернистичните тенденции на краевековието. Детайлно се проследяват и най-значителните персонални творчески изяви, имащи както световно признание (Нобеловите награди за литература), така и с решаващо влияние върху вътрешните руски културни процеси. При всяко от тематичните нива се прави опит да се създаде необходимата на студентите за по-нататъшното им собствено тълкуване на явленията адекватна представа за националния, общославянския и европейския контекст на руската литература от ХХ век.

 

Програма на лекционния курс

1.1.Руската литература от края на ХІХ и началото на ХХ век. Общоевропейски тенденции. Литературоцентризмът на руската култура. Краевековният период в творчеството на класиците (Л.Толстой, А.Чехов). Центрове на културния живот. Издателска дейност, литературни обединения, литературни салони.
1.2.Прозата и драматургията на неореализма. И.Бунин (”Антоновские яблоки”, “Деревня”, “Суходол”, “Господин из Сан-Франциско”, “Братья”, “Жизнь Арсеньева”, “Темные аллеи”), А. Куприн (“Олеся”, “Поединок”, “Суламифь”, “Гранатовый браслет”), Л. Андреев (“Ангелочек”, “Жизнь о.Василия Фивейского”, “Красный смех”, “Мысль”, “Иуда Искариот”). А.Ремизов (“Крестовые сестры”) и развитието на орнаменталната проза. Влияние на натурализма, импресионизма и символизма. Идеите на Ф.Ницше в Русия. Неоромантизъм в ранните разкази и пиеси на М.Горки (“Старуха Изергиль”, “Мальва”, “Челкаш”, “Коновалов”, “Супруги Орловы”; “На дне”, “Дачники”, “Дети солнца”).
2.Руската религиозна философия от края на ХІХ и началото на ХХ век и взаимовръзката й с литературата (В.Соловьов, Дм.Мережковски, Н.Фьодоров, Н.Бердяев, П.Флоренски). Поезията на Вл.Соловьов. Фрагментите на В.Розанов (“Уединенное”, “Опавшие листья”, “Апокалипсис нашего времени”).
3.1.Руски модернизъм. Митът за “Сребърния век”. Краевековие и декаданс.
3.2.Поколения в руския символизъм. Жанров диапазон на символистичното словесно изкуство. Творчеството на З.Гипиус, Дм.Мережковски, Ф.Сологуб (“Мелкий бес”), В.Брюсов (сб.”Русские символисты”), К.Балмонт, А.Блок, А.Бели (“Петербург”), Вяч.Иванов.
3.3.Явления на постсимволизма. “Цех на поетите”. Акмеизъм/Адамизъм – Н.Гумильов, О.Манделщам, А.Ахматова, С.Городецки, В.Зенкевич, В.Нарбут.
3.4. Авангард и модернизъм. Руски футуристични групи. Кубофутуризъм – В.Хлебников (“Творения”) , В.Маяковски (“Облако в штанах”, “Флейта-позвоночник”), А.Кручоних, Е.Гуро. Егофутуризъм (И.Северянин).
3.4.1. Творчеството на футуристите и руският формализъм (Р.Якобсон, Б.Ейхенбаум, В.Шкловски).
3.5. Имажинизъм –В.Шершеневич, С.Есенин, А.Мариенхоф.
3.6. ”Втори авангард” в литературата на 20-те години. ОБЕРИУ (Обединение за реално изкуство) и литературата на абсурда (Д.Хармс, А.Введенски, Н.Олейников).
4. Създаване на съветския канон. Принципи на социалистическия реализъм. Държава, идеология, литература в съветския период.
5. Емигрантска литература. Емигрантски литературни центрове и издания. Творчеството на М.Цветаева, В.Ходасевич, Г.Иванов. Емигрантска мемоарна проза.
6. Новият романов период в рускоезичната литература през 20-те и 30-те години.
6.1. Утопия и антиутопия: Е.Замятни (“Мы”), А.Платонов (“Чевенгур”, “Котлован”).
6.2. Епопейни повествувания. М.Шолохов (“Тихий Дон”).
6.3. Историческа романистика (А.Толстой, “Петр Первый”).
6.4. Сатиричната дилогия на И.Илф и Е.Петров (“Двенадцать стульев” и “Золотой теленок”).
6.5. Руският вариант на “висок модернизъм” в романа на М.Булгаков “Майстора и Маргарита” (“Мастер и Маргарита”).
6.6. Руското и европейското в романите на В.Набоков (“Приглашение на казнь”, “Дар”, “Лолита”).
7. Литературата от втората половина на ХХ век.
7.1. Творчеството на Б.Пастернак (“Сестра моя – жизнь”; “Доктор Живаго”).
7.2. Военната поезия и проза. А.Твардовски (“Василий Теркин”), М.Шолохов (“Судьба человека”), В.Астафиев (“Прокляты и убиты”), В.Гросман (“Жизнь и судьба”).
7.3. Лагерната тема в руската литература. А.Солженицин (“Одинь день Ивана Денисовича”, “Матренин двор”, “Раковый корпус”, “Архипелаг ГУЛАГ”); В.Шаламов (“Колымские рассказы”).
7.4. “Неоконсерватизъм” в селската проза. В.Шукшин (сб. “Сельские жители”, “Характеры”); В.Распутин (“Последий срок”, “Прощание с Матерой”).
7.5. Бардовска поезия (А.Галич, В.Висоцки, Б.Окуджава).
7.6. Трета емигрантска вълна.
7.6.1. Прозата на В.Войнович (“Жизнь и необычайные приключения солдата Ивана Чонкина”), Ф.Горенщайн (“Путешествуя вдоль Оки”), С.Довлатов (“Заповедник”, “Иностранка”).
7.6.2. Й.Бродски. Поезия и есеистика (“Конец прекрасной эпохи”, “Урания”; “Меньше чем единница”).
8.1. Руски постмодернизъм. Глобалните тенденции в културата от последните десетилетия на ХХ век.
8.2. Постмодернистични начала. А.Синявски (“Прогулки с Пушкиным”) Вен.Ерофеев (“Москва-Петушки”), А.Битов (“Пушкинский дом”). Интертекстуални практики.
8.3. Концептуализъм в поезията и прозата за Вс.Некрасов, Х.Сапгир, Д.Пригов, В.Сорокин.
8.4. Женски гласове – Л.Петрушевская (“Тайна дома”, “В садах других возможностей”), Т.Толстая (“Кысь”), В.Нарбикова, О.Седакова, .
8.5. Постмодернистична проза - Вик. Ерофеев (“Русская красавица”, “Русские цветы зла”), В. Пелевин (“Чапаев и Пустота”, “Generation“П”), Ю. Буйда (“Прусская невеста”) и др.

 

Основна библиография

Баевский, В. С. История русской литература ХХ века. Компендиум. М., 1999.
Божанкова, Р. Руският постмодернистичен текст. С., 2001.
Давыдова Т.Т. Русский неореализм: идеология, поэтика, творческая эволюция (Е.Замятин, И.Шмелев, М.Пришвин, А.Платонов, М.Булгаков и др.). М., 2005.
Евтимова, Р. Божанкова, Р. и др. Руска литература от ХІХ и ХХ век. Пловдив, 2005.
Захариева, И. Художественный синтез в русской прозе ХХ века. С., 1994.

Захариева, И. Аспекты формирования канона в русской литературе ХХ века. С., 2008.
История русской литературы ХХ века. Серебряный век. Под ред. Ж.Нива, И.Сермана, В.Страда, Е.Еткинда. М., 1994.
Казак, В. Енциклопедия на руската литература през ХХ век. С., 2002.
Костова-Панайотова, М. Руският поетически авангард през ХХ век: теория и практика. Благоевград, 2010.

Крусанов, Н. Русский авангард: 1907-1932 (Исторический обзор). В трех томах. СПб., 1996.
Липовецкий, М. Русский постмодернизм. Очерки исторической поэтики. Екатеринбург, 1997.
Лейдерман Н.Л., М.Н. Липовецкий. Современная русская литература. Новый учебник по литературе в 3 книгах. - М., 2001.
Руска литературна класика. Съст.П.Троев. Т. 3,4. С., 1996, 1998.
Руска модерна поезия. Велико Търново, 1994.

Руска модерна поезия. Съст. Стоян Илиев, Маргарита Каназирска, Здравко Желев,Ивайло Петров, Мариана Шопова. С., 2005.

Русский экспрессионизм: Теория; Практика; Критика (сост., вступ.ст. Терехиной В.Н.; комм. Терехиной В.Н., Никитаева А.Т.). М., 2005.
Троев, П. Руският модернизъм. Енциклопедичен речник. С., 2004.

Boym, S. The Future of Nostalgia. N.Y., 2001.

Engel, B. Women in Russia, 1700-2000. Cambridge, 2004.

Epstein, M. Russian Postmodernism: New perspectives on Late Soviet and Postsoviet Culture. Berghahn Books, Oxford, 1998

Moser, C. A. (ed.). The Cambridge History of Russian Literature. Cambridge, 1992.
Terras, V. A History of Russian literature. L., N.Y., 1991.
Wortman, R.S. Scenarios of Power. Myth and Ceremony in Russian Monarchy. Vol.2. Princeton, 2000.

 

Други източници

www.lib.ru

www.ruthenia.ru

http://magazines.russ.ru/

http://feb-web.ru/

 

Формиране на оценката:

  • реферати
  • участие в семинарните занятия
  • курсови работи/презентации
  • писмен изпит

Очаквани резултати:

  • формиране на цялостна представа за развитието на процесите в руската литература и култура през изминалия век;
  • поставяне на руските литературни явления в общоевропейски контекст;
  • изработване на стратегии за четене на рускоезичните литературни текстове на неореализма, модернизма и постмодернизма;
  • подготовка за писмения държавен изпит на бакалавърската степен.

 

Изготвил програмата: Доц. д-р Ренета Божанкова

Катедра по руска литература, 2011


 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution