Вие сте тук: Начало Специалности Руска филология Учебни програми Българска литература от Освобождението до наши дни
ПДФ Печат Е-мейл

Програма-конспект

Българска литература от Освобождението до наши дни

за специалност “Руска филология”

 

 Гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

 

1. Прозата от Освобождението до края на 19 век –основни тенденции. Озвучаване и отзвучаване на възрожденския естетически модел. Михалаки Георгиев. Тодор Влайков. Тематика и художествено своеобразие.

1.1. Захари Стоянов – “Записки по българските въстания”

1.2. Иван Вазов – “Чичовци”, “Под игото, разкази

1.3. Алеко Константинов – “Бай Ганьо”, фейлетони

2. Поезията от Освобождението до края на 19 век – социокултурно битие. Разнопосочност на естетическите вкусове. Константин Величков. Кирил Христов

            2.1. Иван Вазов – “Епопея на забравените”, стихотворения от различните му стихосбирки, очертаващи параметрите на родното.

            2.2. Стоян Михайловски – “Книга за българския народ”, “Божествен размирник”. Философска поезия и проза. Съставителство и предговор Ат. Натев, 1987

3. Кръгът “Мисъл”: литературно естетически възгледи. Д-р Кръстев и Петко Тодоров от критическите статии до идилиите

            3.1. Пенчо Славейков с трите му книги: “Епически песни”, “Сън за щастие”, “На Острова на блажените”

            3.2. Пейо Яворов – от раните му творби до символистичните текстове. Особености на поетиката

4. Прозата в началото на ХХ век – граничност между традиция и модерност. Георги Стаматов и Антон Страшимиров

4.1. Елин Пелин – разкази, повести, сб. “Под манастирската лоза”        

5. Българският символизъм – специфики. Основни представители.

            5.1. Димчо Дебелянов – стихотворенията му, поемата “Легенда за разблудната царкиня”

6. Разноезичието на българския модернизъм в поезията на 20-те години. Т.нар. “септемврийска поезия” (Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников) – подходи и контексти при разчитането й

            6.1. Христо Смирненски – постсимволизъм. Архетипни модели и идеологически актуализации.

            6.2. Гео Милев – експресионизъм. Многостранност на творческите му прояви.

            6.3. Атанас Далчев – т.нар. предметна лирика

            6.4. Елисавета Багряна – женският глас

7. Полигамност в прозата на модернизма през 20-те години. Идеи за света и човека. Изобразителни похвати

7.1. Светослав Минков от диаболизма към гротескното и пародийното

7.2. Чавдар Мутафов- прояви на екзистенциализма и експресионизма

7.3. Георги Райчев – влияния на диаболизма, но и на фройдизма. Нови представи за човешката същност

7.4. Йордан Йовков – различен оцелостяващ модел на човека и света през 5-те му сборника. Циклизацията на разказите като своеобразна белетристична форма

8. Развитието на романа между двете световни войни: Николай Райнов “Между пустинята и живота”; Антон Страшимиров “Хоро”, “Роби”, Константин Константинов “Кръв”, Георги Караславов “Татул”, “Снаха”, историческите романи на Фани Попова- Мутафова, Стоян Загорчинов “Ден последен, ден господен” (поне две творби от двама автори по избор)

9. Поезията в края на 30- те и началото на 40-те години. Екзистенциални проблеми в една кризисна ситуация. Диалози с българската литературна традиция. Доминиращи мотиви и изобразителни принципи: Александър Геров, Иван Пейчев, Валери Петров

9.1. Вапцаров – между идеологическото и битийното

9.2. Александър Вутимски – измерения на интимното

10. Прозата между 60-те години и 80-те години на ХХ век

10.1. Междутекстовият романов корпус на Д. Димов: “Поручик Бенц”(1938), “Осъдени души”(1945), Тютюн”(!951,1954). Епическо и психологическо

10.2. Тетралогията на Димитър Талев: “Железният светилник”(1952), “Преспанските камбани”(1954), “Илинден”(1953),”Гласовете ви чувам” (1966) – диапазон от творчески концепции при митологизиране на историята

10.3. Историческите романи на десетилетието: “Време разделно”(1964) на Антон Дончев, “Цената на златото” (1965) на Генчо Стоев, “Случаят Джем” (1967) на Вера Мутафчиева. Философско-историческите и антропологичните проблеми в “Антихрист” (1970) на Емилиян Станев. Техники на разказването (поне две творби по избор)

10.4. Романите на Блага Димитрова - “Пътуване към себе си” (1965 г.), “Отклонение” (1967), “Лавина” (1971), “Лице” (1979): проблемът за (женското) самопознание. (Съ)отношението на човека и неговата среда. “Лице”-то срещу лицето на властта. Философско-лирическо повествование (поне две творби по избор)

10.5. Павел Вежинов - сборниците-разкази “Момчето с цигулката” (1963) и “Дъх на бадеми” (1966): аналитико-психологически усет към моралния кризис в обществото; стилистика. Романите “Нощем с белите коне” (1975), “Везни” (1982), повестта “Бариерата” (1976): т.нар. “антропологическа проза”; раз(с)двояване между правдоподобно и символно-чудесно, между привично и загадъчното (поне две произведения по избор)

10.6. Феноменът Йордан Радичков: “Свирепо настроение” (1965 г.), “Барутен буквар” (1965), “Луда трева” (1980), “Верблюд” (1984), “Ноев ковчег” (1988). Самобитното космогонично съзнание, играещо с “простотата” и културните универсалии, с актуалното и архетипното

10.7. Ивайло Петров – от “Мъртво вълнение” (1961 г.) към “Хайка за вълци” (1982,1986): “движението” на писателя от 60-те до 80-те години. Критическата рецепция на романите, дискусията около втория. “Преди да се родя и след това” (1968) – другото (иронично-сатирично) лице на белетриста.

11. Поезията между 60-те и 80-те години

            11.1. Априлско поколение

11.2. Борис Христов - “Вечерен тромпет” (1977 г.) и “Честен кръст” (1982): близост до традициите на 40-те години и дистанция от тоталитарния дискурс. Поривите на духа и “капаните” на познанието като тяхна граница. Трагично невъзможният опит на човека

11.3. Константин Павлов - “Сатири” (1960 г.), “Стихове” (1965), “Агонийо сладка” (1991): ролята му за формиране на съпротива срещу официозността на изкуството по време на тоталитаризма. Подчертана физиономичност и нетрадиционност. (Пост)модерност

12. Прозата на 90-те: Виктор Пасков “Германия –мръсна приказка”, Емилия Дворянова, Георги Господинов ”Естествен роман”, Златомир Златанов “Японецът и потокът” (поне по две творби от различни автори по избор)

13. Поезията на 90-те: Николай Кънчев, Биньо Иванов, Иван Теофилов, Иван Цанев, Ани Илков, Йордан Ефтимов, Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Виргиния Захариева, Амелия Личева (поне двама поети по избор)

14. Тенденции в началото на 21-то столетие в прозата – по избор на студентите

15. Тенденции в началото на 21-то столетие в поезията – по избор на студентите

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution