Сравнителна граматика на славянските езици ПДФ Печат Е-мейл

доц. д-р Валентин Гешев

хорариум: 60+60


ПРОГРАМА

 

1. Предмет, задачи и методи на сравнителната граматика на славянските езици. Взаимодействие с други науки.

1.1. Предмет на изследване – отношение към късен индоевропейски, балтославянски, ранен праславянски, късен праславянски, стари и съвременни състояния на славянските езици.

1.2. Задачи:

1.2.1. Установяване на общи, групови и индивидуални особености на исторически засвидетелстваните славянски езици. Търсене на причини и предпоставки за тези особености.

1.2.2. Опит за мислено възстановяване (реконструкция) на праславянския език. Степен на успешност с оглед на различните езикови равнища.

1.2.3. Установяване на мястото на праславянския език сред другите индоевропейски езици. Отношения с балтийски.

1.2.4. Хронология и локализация на езиковите явления.

1.3. Методи на сравнителната граматика на славянските езици:

1.3.1. Сравнително исторически метод в езикознанието – ретроспективно възстановяване на прасистемата чрез сравняване на произлезлите от нея „дъщерни“ езикови системи.

1.3.2. Общоезиковедските методологии и школи и задачите на историческото езикознание.

1.3.3. Интердисциплинарен метод. Взаимодействие с общо езикознание, индоевропейско езикознание, езикова типология, история, етнология, теория на книжовните езици, текстология, история на отделните славянски езици, диалектология, физическа антропология, география, палеоботаника, кирилометодиевистика.

(1.4. Славянски книжовни езици: възникване, исторически условия за развой, взаимни и външни влияния. Нови славянски книжовни норми.)

2. Кратки данни за историята на езиковедската славистика: първи слависти и първи индоевропеисти, младограматическа школа, структуралистка школа, автори на основни трудове по сравнителна граматика на славянските езици през ХХ в., славистиката в България и в други страни.

3. Ранен и късен индоевропейски:

3.1. Младограматически модел на фонологията на късния индоевропейски: гласни, сонори, дифтонги, апофония, ударение, структура на корена.

3.2. Ларингален модел на ранния индоевропейски вокализъм.

3.3. Морфологични особености на късния индоевропейски според представите на младограматиците: имена, местоимения, глагол. Преглед на морфологичните категории в съпоставка със старобългарски (с късния праславянски).

3.4. Предполагаеми синтактични и морфологични особености на ранния индоевропейски.

3.5. Бит и култура на индоевропейците според езиковите данни: обществена йерархия и основни дейности, технически и земеделски термини, представи за света. Относителност на локализацията на индоевропейската прародина.

4. От индоевропейски към праславянски:

4.1. Основни теории за разпадането на индоевропейския праезик:

4.1.1. Модел на А. Шлайхер: родословно дърво, влияние на Ч. Дарвин, представа за праезика, междинни праезици.

4.1.2. Теория на Й. Шмит: постепенен преход от една езикова група към друга, конвергентни и дивергентни процеси в синхрония, център и периферия на езиковата територия.

4.2. Класификации на индоевропейските езици: по географски признак, по езиково родство, по един фонетичен признак (кентум и сатем езици).

(4.3. Древни и съвременни индоевропейски езици: названия, езикови групи, географско разположение.)

4.4. Ранни праславянски фонетични изменения:

4.4.1. Сатемизация на палатализираните задноезични съгласни, изгубване на аспироваността на съгласните, загуба на лабиализоваността на задноезичните съгласни, запазване на противопоставянето на съгласните по звучност-беззвучност, поява на съгласната х, опростяване на двойните съгласни.

4.4.2. Разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни, преобразуване на различията между дифтонгите и дифтонгоидите по дължина в различия по интонация. Произход и същност на праславянската акутна и праславянската циркумфлексна интонация.

4.4.3. Сливане на индоевропейските гласни а и о – спорове относно характера на появилата се (или оцелялата) след сливането гласна. Доводи.

4.4.4. Изводи: ранната праславянска фонологична система – близка до късната индоевропейска, но по-опростена в сравнение с нея: гласни, съгласни, сонори, дифтонги.

5. Балто-славянски езикови отношения:

5.1. Противоположни мнения:

5.1.1. Общ балтославянски праезик.

5.1.2. Вторично сближаване на балтийски и славянски след разпадане на първоначалното им единство.

5.1.3. Независимо успоредно развитие на родствени езици.

5.1.4. Отсъствие на езиково единство – само общи архаизми и общи иновации.

5.1.5. Езикова съобщност вследствие на вторична конвергенция на родствени езици на съседни територии.

5.1.6. Праславянския като късно обособила се част от прабалтийски.

5.2. Прояви на историческата близост между балтийските и славянските езици:

5.2.1. Обща лексика.

5.2.2. Общи фонетични изменения: еднакво разлагане на индоевропейските сричкотворни съгласни, опростяване на двойните съгласни, еднакъв развой на интонации и преместване на ударения, подобри промени на *s, *tj, *dj, подобно сливане на кратките а и о.

5.2.3. Общи черти в морфологията и синтаксиса: изравняване на основата на показателните местоимения, аблативни по произход окончания в родителен падеж, дателни окончания в множествено число, склонитбен тип на сегашните деятелни причастия, промени в склонението на съществителните с консонантни основи, прости и сложни форми на прилагателните, творителен предикативен падеж, родителен отрицателен падеж.

6. Славянска прародина. Определение на понятието прародина. Същност на проблема: че не знаем нищо сигурно за носителите на праславянския език преди VІ в., не знаем кои са били те и как са се наричали:

6.1. Неезикови данни, използвани за решаване на въпроса за прародината:

6.1.1. Данни от археология, палеоботаника, физическа антропология, релеф и природни особености, форклор и религия.

6.1.2. Писмени данни (Херодот, Плиний Стари, Тацит, Птолемей, Пойтингерови таблици,  Приск, Йордан(ес), Йоан Ефески, Михаил Сирийски, Псевдомаврикий).

6.1.3. Метод на изключването.

6.2. Езикови данни, свидетелстващи за стари контакти на носителите на праславянския език с други етноси:

6.2.1. Общи славяно-балто-германски, славяно-келтски, славяно-италийски, славяно-гръцки, славяно-хетски, славяно-тохарски елементи.

6.2.2. Общи славяно-ирански и славяно-германски елементи. Значение на иранските (скито-сарматските) и стариге германски заемки в праславянски.

6.2.3. Източно, алтайско (евентуално хуно-българско и аварско) влияние върху  къснопраславянската лексика и фонетика.

6.2.4. Данни от топонимията, особено от хидронимията.

6.2.5. Богата лексика и синонимия, сравнително малко гръцки заемки (особено за абстрактни, обществени, стопански и правни понятия) в старобългарския език като доказателство за важните обществени функции и високия престиж (в социолингвистичен смисъл) на късния праславянски от предписмената епоха.

6. 3. Основни теории за славянската прародина:

6.3.1. Класически теории и екзотични теории: Днепър-Висла, Висла-Одра, Полесие, Днепър-Западен Буг, Среден Днепър, Среден Дунав, Алтай, Кавказ, трако-илирийска, неиндоевропейска, азиатска.

6.3.2. Съвременни теории. Възгледи, свързващи произхода на славяните с неизвестна малка територия, с демографски и стопански взрив. Късният праславянски като лингва франка във варварското общество от VІ – VІІІ в.¸ като общ език на воинското съсловие в държавите на прабългарите и аварите с важни обществени функции и висок социолингвистичен престиж.

7. Къснопраславянски период: период на основни фонетични изменения и смяна на езиковия тип:

7.1. Основни фонетични тенденции и техните прояви: тенденции към възходяща звучност и звуков синхармонизъм в пределите на сричката, изразяващи се в отваряне на сричката, монофтонгизация на дифтонгите, образуване на носови гласни, преглас на задни гласни след палатални съгласни, палатализации на задноезичните съгласни.

7.2. Проблем за границите на периода:

7.2.1. Проблем за началната граница на периода: противоположни възгледи за хронологията на йотации, палатализации, метатези на ликвидите, появи на ерове, „ери“, ятова гласна, носови гласни, кратко о, новоакутна интонация.

7.2.2. Проблем за крайната граница – различни мнения: до V – VІ в., до VІІІ – ІХ в., до Х – ХІ в., заключителен етап V – ХІ в.

7.2.3. Парадоксът на V в. – за едни край на прабалтославянската епоха и начало на праславянската, а за други край на праславянската епоха.

7.2.4. Съотношение между конвергентни и дивергентни процеси: VІ – ІХ в., ІХ – ХІ в., след ХІ в. Няма доказуемо диалектно членение до VІ в. – проблем за диалектния произход на „дъщерните“ езици в дадена езикова група.

7.3. Структурни преобразувания в областта на морфологията:

7.3.1. Преустройство на именното склонение: от лексикограматични основи към граматичен  род, премахване на едносричните именни форми, заемане на окончания между склоненията, начало на наслагване на категориите одушевеност и мъжколичност върху категорията род, фонетично размиване на някогашните основни гласни, фонетично разграничаване на еднакви по произход падежни окончания, граматикализация на противопоставянето на прости и разширени форми на прилагателните.

7.3.2. Изменения в глаголната система: изграждане на нов имперфект и перфект, преустройство на аориста, начало на изграждане на видовото противопоставяне, смесване и преразпределение на първичните и вторични лични окончания.

7.4. Развой в лексиката:

7.4.1. Изместване на изконна лексика от неологизми и синоними.

7.4.2. Попълване с ирански, германски и алтайскоезични заемки.

7.4.3. Изграденост на стилистични пластове и богата синонимия – връзка с високия статут на езика на славяните във варварското общество след V – VІ в. Негръцки произход на повечето старобългарски названия за абстрактни, обществено-стопански и правни понятия.

8. Къснопраславянски фонетични изменения:

8.1. Палатализации на задноезичните съгласни.

8.1.1. Първа палатализация на задноезичните съгласни.

8.1.2. Втора палатализация на задноезичните съгласни и на групите kv, gv: пред предни гласни от дифтонгичен произход, пред други предни гласни в заемки.

8.1.3. Трета (прогресивна) палатализация на задноезичните съгласни.

8.2. Йотации на съгласни и групи съгласни:

8.2.1. Фонетична и фонологична същност на йотацията.

8.2.2. Развой на: rj, lj, nj, sj, zj, kj, gj, xj, zgj, zdj, skj, stj и др., pj, bj, mj, vj.

8.2.3. Йотация на съгласните t, d и развой на палатализираната група kt′.

8.3. Отпадане на съгласни и опростяване на групи съгласни при отварянето на сричката. Поява на протетични съгласни. Развой на групите tl, dl.

8.4. Монофтонгизация на дифтонгите с краен елемент i, u.

8.5. Образуване на носови гласни.

8.6. Отваряне на сричката при дифтонги с краен елемент r, l:

8.6.1. art, alt.

8.6.2. tart, talt, tert, telt.

8.6.3. tirt, turt, tilt, tult.

8.7. Образуване на гласните о, а, ъ, ь, у, i, ĕ, e, (u).

8.8. Прегласи на задни гласни след палатални съгласни.

9. Следпраславянски фонетични изменения:

9.1. Развитие на съгласните:

9.1.1. Поява и развой на противопоставянето на съгласните по признака твърдост-мекост: фонологизация на позиционната смекченост на съгласните пред предни гласни във връзка с изпадането на слабите ерове, с прегласите на ятовата гласна, на е, на носовото е и със сливането на i и у. Поява на нова палатализация, затвърдяване на праславянските палатали. Различен брой и различно позиционно разпределение на палаталните и палатализираните съгласни фонеми в съвременните славянски езици.

9.1.2. Развой на противопоставянето на съгласните по признака звучност-беззвучност. Нови протетични съгласни. Преход v > u, g > h. Мазуризъм.

9.2. Развой на сричкотворните r и l.

9.3. Развой на гласните y, i, ě, ъ, ь, , ę, o, e, u, a.

9.4. Компенсаторно удължаване, дифтонгизации и редукции на гласни в славянските езици. Акавизъм и якавизъм. Други прегласи на гласни: след палатални съгласни, пред твърди съгласни.

9.5. Изменения в интонацията и дължината на гласните, в типа ударение и в мястото на ударението.

10. Тенденции в следпраславянския развой на морфологията:

10.1. Развой на съществителните:

10.1.1. Ограничаване на формите за двойствено число, поява на мъжколичен род и по-нататъшен развой на категорията одушевеност.

10.1.2. По-нататъшно прегрупиране на склонението според граматичния род, одушевеността, мъжколичността, веществеността, абстрактността на съществителното: стесняване на употребата на непродуктивни склонитбени типове, хибридизация и взаимно влияние между старите склонения.

10.1.3. Промени в броя на падежите, падежен синкретизъм, ограничаване на броя на падежните окончания с еднакво значение (на падежната аломорфия). Поява на членни морфеми. Падежите в ранноновобългарския език.

10.2. Промени в глаголната система:

10.2.1. Развой на глаголните категории: наклонение, спрежение, род, число, време. Особености в развоя на личните окончания на глаголите.

10.2.2. Развой на неспрегаемите глаголни форми: причастие, деепричастие, инфинитив, супин.

10.4. Обособяване на прилагателните като част на речта, формално (морфологично) различна от съществителните. Развой на кратките и сложните форми на прилагателните. Развой на формите за степени за сравнение.

10.5. Тенденции в развоя на местоименията: лични, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, притежателни.

 

Литература по сравнителна граматика на славянските езици

 

Ангелова, И., Н. Вълчкова, И. Гугуланова, М. Деянова. Т. Дункова, Л. Лашкова, В. Милева, Р. Михалик, С. Стоянов, Й. Трифонова, Т. Шамрай. Славянски езици. Гараматични очерци. София, 1994.

Бернштейн, С. Б. Очерк сравнительной грамматики славянских языков. Москва, 1961.

Бошковић, Р. Основи упоредне граматике словенских језика. І. Фонетика. Београд, 1968.

Бошковић, Р. Основи упоредне граматике словенских језика. ІІ. Морфология. Никшић, 1985.

Велчева, Б. Праславянски и старобългарски фонологически изменения.  София, 1980.

Георгиев, В. Вокалната система в развоя на славянските езици. София, 1964.

Георгиев, В. Основни проблеми на славянската диахронна морфология. София, 1969.

Гешев, В., В. Панайотов, И. Буюклиев, И. Гугуланова, Л. Стоянова, М. Младенова, Р. Михалик. История на славянските езици. Очерци и текстове. I. Западни славяни. София, 2000.

Гешев, В. Ранноновобългарската падежна система. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, ХХХІ (2007), 1.  40 – 64.

Гешев, В. Варварски език и варварско общество (За началото на славяните) – Venia docendi. Встъпителни лекции на доценти от Факултета по славянски филологии. София, 2008.  112 – 160.

Гълъбов, И. Еровите застъпници и българското диалектно членение. – Известия на Института за български език. 11. София, 1964.  377 – 389. [Преиздадено в:] Ив. Гълъбов. Избрани трудове по езикознание. София, 1986.  223 – 236.

Добрев, И. Старобългарска граматика. Теория на основите. София, 1982.

Добрев, И. Произход и значение на праславянското консонантно и дифтонгично склонение. София, 1982.

Дыбо, В. А. Славянская акцентология. Опыт реконструкции системы акцентных парадигм в праславянском. Москва, 1981.

Журавлев, В. К. Гуппофонема как основная фонологическая единица праславянского языка. – Исследования по фонологии. Москва, 1966.  79 – 86.

Зализняк, А. А. Древненовгородский диалект и проблемы диалектного членения поздного праславянского языка. – Славянское языкознание. Москва, 1988.  164 – 177.

Иванов, В. В., Топоров, В. Н. К постановке вопроса о древнейших отношениях балтийских и славянских языков. – Исследования по славянскому языкознанию. Москва, 1961.  273 – 305.

Иванова, Н. История на сръбския и хърватския книжовен език. София, 2000.

Иванчев, С. Проблеми на аспектуалността в славянските езици. София, 1971.

Иванчев, С. Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978.

Иванчев, С. Класически и екзотичен – българският език – по-стар от българската държава. – Съпоставително езикознание, 1981, кн. 3 – 5.  5 – 9.

Иванчев, С. Българският език – класически и екзотичен. София, 1988.

Климов, Г. А. Типология языков активного строя. Москва, 1977.

Кузнецов, П. С. Очерки по морфологии праславянского языка. Москва, 1961.

Куцаров, И. Увод в славянската филология: Езиковедска славистика. Първа част. София, 1981.

Куцаров, И. Славяните и славянската филология. Очерк по история на славистиката и българистиката от втората половина на ХIХ до началото на ХХI век. Пловдив, 2002.

Лашкова, Л. Увод в сравнителната граматика на славянските езици. София, 2000.

Леков, И. Кратка сравнително-историческа и типологическа граматика на славянските езици. София, 1968.

Леков, И. Насоки в развоя на фонологичната система на славянските езици. София, 1960.

Леков, И. Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, 1955.

Леков, И. Словообразувателни склонности на славянските езици. София, 1958.

Леков, И. Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. София, 1958.

Леков, И. Особености на синтактичния тип на на славянските езици. София, 1972.

Леков, И., Е. Балевска, И. Буюклиев, М. Деянова, М. Караангова, В. Каранджулова, М. Минчева, С. Радева. Славянски езици. Кратки характеристики, образци и речници. Севернославянска група. София, 1978.

Лер-Сплавинский, Т. Балто-славянская языковая общность и проблема этногенеза славян. – Вопросы славянского языкознания, 1958, 3.  5 – 14.

Любенова, Е. Помагало по сравнителна граматика на славянските езици. Пловдив, 2001.

Мартынов, В. В. Становление праславянского языка по данным славяно-иноязычных контактов. Минск, 1982.

Мартынов, В. В. Праславянский язык и его место в западнобалтийском диалектном континууме. Минск, 1988.

Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. София, 1978.

Младенов, Ст. Сравнително индоевропейско езикознание. София, 1936.

Младенова, М. Кирило-Методиева география и езикова история или западните славяни, Кирил и Методий и какво е (о)станало после. София, 1999.

Риков, Г. Основа и флексия в индоевропейската и праславянската глаголна система. – Съпоставително езикознание, 1981, кн. 3 – 5.  14 – 18.

Савченко, А. Н. Сравнительная грамматика индоевропейских языков. Москва, 1974.

Селимски, Л. Славянски езици. Очерци и текстове. София, 1985.

Селищев, А. М. Старославянский язык. Введение. Фонетика. Москва, 1951.

Станишева 1966: Д. С. Станишева. Винительный падеж в восточнославянских языках. София, 1966.

Станишева 1981: Д. Станишева. Смислоразличителната роля на лексикалните елементи в синтактични единици в българския език като аналитичен. – Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум, 24 – 30 септември 1979 г. СУ „Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии. София, 1981. 29 – 37.

Станишева 1983: Д. Станишева. Признаци за утвърждаване на аналитизма в българския език от ХVІІ в. – Първи международен конгрес по българистика. Исторически развой на българския език, т. І. София, 1983, 281 – 293.

Стоянов, С., М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. София, 1976.

Топоров В. Н., Трубачев, О. Н. Лингвистический анализ гидронимов верхнего Поднепровья. Москва, 1962.

Толстой, Н. И. Славянская географическая терминология. Москва, 1966.

Трубачев, О. Н. Этногенез и культура древнейших славян: Лингвистические исследования. Москва, 1991.

Филин, Ф. П. Произхождение русского, украинского и белорусского языков. Ленинград, 1972.

Хабургаев, Г. А. Этнонимия «Повести временных лет». Москва, 1979.

Arumaa, P. De l’unité balto-slave. — S c a n d o-Slavica, 1963, 9. 70 - 86.

Benveniste, E. Indoeuropaische Institutionen: Wortschatz, Geschichte, Funktionen. Frankfurt am Main etc., 1993.

Bidwell, C. E. The Chronology of Certain Sound Changes in Common Slavic as Evidenced by Loans from Vulgar Latin. — Word, XVII, 1961.  105 - 127.

Birnbaum, H. O możliwości odtworzenia pierwotnego stanu języka prasłowiańskiego za pomocą rekonstrukcji wewnętrznej i metody porównawczej (Kilka uwag o stosunku różnych podejść). — American Contributions to the Seventh International Congress of Slavists, Warsaw, August 21 - 27, 1973. The Hague, 1973.  33 - 58.

Birnbaum, H. Common Slavic. Progress and Problems in Its Reconstruction. Columbus, Ohio, 1979.

Birnbaum, H., Merrill, P. T. Recent Advances in the Reconstruction of Common Slavic (1971 - 1982). Columbus, Ohio, 1983. [Превод на руски:] Х. Бирнбаум. Праславянский язык. Достижения и проблемы в его реконструкции. Перевод с английского, вступительная статья В. А. Дыбо. Москва, 1987.

Bopp, F. Vergleichende Grammatik des Sanskrit, Send, Armenischen, Griechischen, Lateinischen, Altslavischen, Gothischen und Deutschen. I – III. Berlin, 1868 – 1871.

Brugmann, K., Delbrük, B. Grundriss der vergleichende Grammatik der indogermanischen Sprachen, I, 1-2, II, 1-3. Strasburg, 1897 – 1900.

Dolukhanov, P. M. The Early Slavs. Eastern Europe from the Initial Settlement to the Kievan Rus. London, New York, 1996.

Erhart, A. U kolébky slovanských jazyků. — Slavia,  54, 1985, 4.  337 - 344.

Erhart, A. Indoevropské jazyky. Srovnávací fonologie a morfologie. Praha, 1982.

Fraenkel, E. Die baltischen Sprachen: Ihre Beziehungen zu einander und zu den indo-germanischen Schwesteridiomen als Einführung in die baltische Sprachwissenschaft. Heidelberg, 1950.

Furdal, A. Rozpad języka prasłowiańskiego w świetle rozwoju głosowego. (Prace Wrocławskiego Towarzystwa Naukowego, A: 70). Ossolineum, 1961.

Gołąb, Z. The Origins of the Slavs: a Linguistic View. Columbus, Ohio, 1992.

Havlík, L. E. Přemĕna společenských formací a etnogeneze Slovanů. — Československá  slavistika, 1983.  157 - 168.

Horálek, K. Úvod do studia slovanských jazyků. Praha, 1962.

Ivšić, S. Slavenska poredbena gramatika. Zagreb, 1970.

Kořínek, J. M. Od indoevropského jazyka k praslovančine. Bratislava, 1948.

Krajčovič, R. Slovenčina a slovanské jazyky. I. Praslovanská genéza slovenčiny. Bratislava, 1974.

Kuryłowicz, J. O jedności językowej bałto-słowiańskiej. — Biuletyn Polskiego Towarzystwa Językoznawczego, 1957, 16.  71 - 113.

Kuryłowicz, J. L’ accentuation des langues indoeuropéennes. Kraków, 1958.

Lamprecht, A. Praslovanština a její chronologické členĕní. —  Československé pŕednášky pro VIII mezinárodný sjezd slavistů v Zahřebu. Lingvistika. Praha, 1978.  141 – 150

Lamprecht, A. Praslovanština. Brno, 1987.

Lehr-Spławiński, T. O pochodzeniu i praojczyźnie Słowian. Poznań, 1946.

Mańczak, W. Praojczyzna Słowian. (Monografie Slawistyczne 44). Ossolineum, 1981.

Mareš, F. V. Vznik slovanského fonologického systému a jeho vývoj do konce období slovanské jazykové jednoty. — S l a v i a, XXV, 1956, 4.  443 - 495.

Meillet, A. Les dialects indo-européens. Paris, 1908.

Meillet, A. Le slave commun. Paris, 1934. [Превод на руски:] А. Мейе. Общеславянский язык. Москва, 1951.

Meillet, A. Introduction à l’étude comparative des langues indo-européennes. Paris, 1953.

Moszyński, K. Pierwotny zasiąg języka prasłowiańskiego. Wrocław - Kraków, 1957.

Moszyński, L. Wstęp do filologii słowiańskiej. Warszawa, 1984.

Niederle, L. Slovanské starožitnosti. I. Praha, 1902.

Popowska-Taborska, H. Wczesne dzieje słowian w świetle ich języka. Ossolineum, 1991.

Pritsak, O. The Slavs and the Avars. — Gli slavi occidentali e meridionali nell’alto medioevo. Spoletto, 15 - 21 aprile 1982, Trentesima Settimana di Studio. Spoletto, 1983.  353 - 432.

Pătruţ, I. Pierwsze kontakty językowe słowiańsko-romańsko-greckie a okres trwania języka prasłowiańskiego. — Rocznik  slawistyczny, 1972, 33.  7 - 19.

Shevelov, G. Y. A Prehistory of Slavic. The Historical Phonology of Common Slavic. Heidelberg, 1964; New York, 1965.

Stang, C. S. Vergleichende Grammatik der baltischen Sprachen. Oslo, 1966.

Stieber, Z. Problèmes fondamentaux de la linguistique slave. Wrocław, 1968.

Stieber, Z. Zarys gramatyki porównawczej języków słowiańskich. Warszawa, 1979.

Szemerényi, O. Balto-Slav Unity — A Critical Survey. —  Kratylos, 1957, 2.  97 - 123.

Trautmann, R. Baltisch-slavisches Wörterbuch. Götingen, 1923.

Ułaszyn, H. Praojczyzna słowian. Łódzkie Towarzystwo Naukowe, wydz. I. Łódź - Wrocław, 1959.

Vasmer, M. Die Slaven in Griechenland. Berlin, 1941.

Vaillant, A. Grammaire comparé des langues slaves. Tome I. Phonétique. Lyon, Paris, 1950.

Vaillant, A. L’unité linguistique balto-slave. — Filologia (Zagreb), 1957, 1.  23-25.

Večerka, R. Staroslověnština v kontextu slovanských jazyků. Olomouc – Praha, 2006.

Wijk, N. van. Geschichte der altkirchenslavischen Sprache. I: Laut und Formenlehre. Berlin, Leipzig, 1931. [Превод на руски:] Н. ван Вейк. История старославянского языка. Москва, 1957.

 

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution