История на българския език ПДФ Печат Е-мейл

гл.ас. д-р Маргарет Димитрова

60 часа лекции

 

Анотация:

Основната цел на учебната дисциплина История на българския език е да запознае студентите с най-важните промени в българския език в многовековното му съществуване. Тя се базира на вече получените знания от студентите в курсовете по увод в общото езикознание, старобългарски език, диалектология, съвременен български език (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис), сравнителна граматика на славянските езици, както и на познанията им по отделните славянски езици. Проследяват се основните промени в говоримия български език през Средновековието в съпоставка с други славянски езици. Използват се свидетелства от архаичните старобългарски заемки, среднобългарски ръкописи, влахо-български грамоти, Чергедските молитви, новобългарските дамаскини и съвременните български диалекти. Очертава се характерното за българския език сред другите славянски езици, както и мястото му сред балканските езици. Разглежда се и специфичното при формирането и обогатяването на средновековната българска книжовна норма и връзката й със състоянието на диалектите. Дава се представа за отличителните черти на на средновековната книжовност, а оттук и за средновековната менталност.

Обучението по дисциплината си поставя за задача да създаде умения у студентите да работят с различни по характер извори за езиковата история - стари български заемки и топоними в гръцки, албански, румънски, унгарски; глаголическа и кирилска графика; средновековни писмени паметници - кодекси и грамоти; средновековна епиграфика; исторически сведения за историята на диалектите. Студентите се запознават с научната традиция - с основните процедури на анализ в историческата лингвистика, с главните хипотези по спорни въпроси в историята на славистиката.

 

Програма

Разпределение на материала по теми и часове :

1. Предмет и задачи на дисциплината. Връзка с другите науки. Българският език - език на българската народност. Граници на българския език в миналото и днес.

 

2

2. Основни изследвания върху българската езикова история - значението на работите на Калина, Лавров, Цонев, Милетич, Младенов, Мирчев.

 

2

3. Общ преглед на основните периоди в развоя на българския език и въпросът за периодизацията на българската езикова история. Културноисторическа класификация на писмените извори. Отношението им към живия народен говор.

 

2

4. История на българския език от гледище на социалната лингвистика - социални групи и слоеве в българската история и особености на техния език.

 

2

5. Особености на българския език, които се обясняват с балканската езикова среда. Влияние на старите и новите балкански езици върху българския език.

 

2

6. Чуждоезикови съставки в българския език:
6. 1. Следи от езика на старите траки.
6. 2. Старо и по-ново романско влияние.
6. 3. Гръцко влияние върху българския език.
6. 4. Следи от езика на Аспаруховите българи в старите писмени паметници, в диалектите и в съвременния български книжовен език.
6. 5. Турско влияние.

 

6

7. Характерни особености на българския език в предписмената епоха.

 

2

8. Обща характеристика на промените във фонетичната система на българския език и тяхното отражение в съвременните български диалекти. Затихващи праславянски процеси. Съпоставка с останалите славянски езици.

 

4

9. Промени с еровите гласни. Произход и фонологична стойност на двата ера в ранния старобългарски период. “Вокализация” на силните ерове. Ягичев преглас. Писане на голям ер вместо малък след затвърдели стари палатали. Следи в диалектите от смесването на еровете. Континуанти на еровете в диалектите. Съотношение с рефлексите на носовките. Последици от изпадането на еровете в слаба позиция. Запазени слаби ерове. Еровете в заемки. Ерова епентеза . Правописни норми. Едноерови и двуерови паметници. Сричкотворни р и л - произход, видове, графично отбелязване, отношение към първичните РЪ, ЛЪ, РЬ, ЛЬ, съпоставка с другите славянски езици.

 

4

11. Промени с носовите гласни. Произход и гласеж в ранната старобългарска епоха. Ранните букви за носовките. Графични системи с две носовки, с три носовки, с четири носовки. Смесване на носовките -- причини, следи в диалектите, отражение в писмените паметници. Паметници с една носовка. Деназализация -- начало и ход на процеса. Безюсови паметници. Вторична назализация. Наследници на назалните гласни в съвременните диалекти.

 

4

12. Промени с ятовата гласна. Произход и гласеж. Ят и йотувано а -- глаголска и кирилски норми; какво показват отношенията между двете букви. Промени в гласежа на ят през среднобългарския период: след стари палатали, преглас -- начало и диалектно разпространение; проблемът за появата и характера на ятовата граница. Преглас на а след палатални консонанти -- условия, наченки, резултати. Разпространение на явлението в съвременните диалекти. Въпросът за паралелизъм с ятовия преглас.

 

4

13. Развой на консонантизма. Меки съгласни в старобългарски -- произход, промени. Палаталите в източните и западните диалекти. Нови омекчителни процеси. История на епентетичното л’ -- произход, отражение в старобългарските и новобългарските паметници, състояние в съвременните диалекти, сравнение с другите славянски езици. Епентетично н’. Съчетанията шт и жд в историята на българския език.

 

2

14. Обша характеристика на българската именна система през Средновековието. Прегрупиране на съществителните и отмиране на някои старобългарски склонения. Обобщаване на някои падежни окончания и поява на нови окончания. Разпадане на старото славянско склонение. Причини за загубата на падежите -- тенденции и хипотези. Промени с рода на съществителните. Поява и развой на членната форма в българския език. Хипотези за времето на формиране и причините за утвърждаването на задпоставения определителен член. “Пълен” и “кратък” член. Тройна членна морфема.

 

6

15. Промени в системата на прилагателните имена. Отстраняване на формите с втора палатализация. Загуба на родовите форми в множествено число. Прости и сложни форми. Останки от сложните форми в новобългарски. Нови форми за сравнителна и превъзходна степен.

 

2

16. Промени в местоименната система в българския език. Показателни и лични местоимения. Поява на кратки форми на личните местоимения. Проблемът за удвоеното допълнение. Промени в системата на въпросителните местоимения. Нови форми на относителните местоимения. Произход и многообразие на неопределителните местоимения. Отрицателни местоимения, въпросът за т. н. двойно отрицание. Обобщителни местоимения.

 

2

17. Обща характеристика на развойните процеси в областта на българския глагол. Брой на глаголните времена и брой на глаголните наклонения. Загуба на супина и инфинитива -- отражение в писмените паметници, остатъци в диалектите. Поява на деепричастие. Връзката на тези иновации с разпадането на склонението в българския език.

4

18. Промени с формите за сегашно време. Окончанията в среднобългарските паметници и в съвременните диалекти. Проблемът за групирането на глаголите в спрежения. Поява на новобългарското а-спрежение. Исторически промени със заповедните форми. Загуба на заповедните форми за 3л. ед. ч., 1л. мн. ч.

 

2

19. Промени с формите за простите минали времена. История и диалектно разпространение на трите вида аорист в Средновековието. Аористни и имперфектни окончания и формиране на новобългарските прости минали времена. Специфичното за българския език сред останалите славянски езици.

 

2

20. Бъдеще време -- прости форми и описателни форми в старобългарските паметници: проблемът за категоризирането им. Формиране на новобългарския тип бъдеще време. Форми със запазен инфинитив. История и диалектно многообразие на частиците за образуване на бъдеще време, включително и при отрицание. Проблемът за балканската езикова среда в съпоставка с останалите славянски езици.

 

2

21. Описателни глаголни форми, изразяващи време, залог и наклонение. Хипотези за произхода на преизказното (несвидетелското) наклонение.

 

2

22. История на причастията в диалектите и в книжовния език. Поява на деепричастие.

2

 

Основна литература

И. Добрев, Ж. Икономова, А. - М. Тотоманова. Старобългарски език за XII клас на НГДЕК “Константин-Кирил Философ”. София, 1986.

К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. София, 1958 (или последвалите издания).

С. Младенов. История на българския език. (Превод на И. Дуриданов от изданието на немски от 1929г.). София, 1979.

А.-М. Тотоманова. Из българската историческа фонетика. София, 1992.

Б. Цонев. История на българский език. Т. 1 (София, 1919), Т. 2 (София, 1932) (може да се ползва и новото фототипно издание).

Христоматия по история на българския език. (съст. А. Давидов, И. Харалампиев, М. Дамянова). София, 1983.

И. Харалампиев. История на българския език. София, 2001.

Христоматии с издадени текстове:

Старобългарски текстове. (съст. И. Добрев, Т. Славова). София, 1995 (2 изд. 1996)

Христоматия по историческа граматика (съст. И. Карачорова, Т. Лалева, Т. Славова). София, 1987.

 

Разпределение на материала по теми и часове за упражненията : 30 Упр.

1. Анализ на архаичната славянска топонимия и заемки в гръцки, албански, румънски, унгарски.

2. Промени с еровите гласни. Последици от изпадането на еровете в слаба позиция. Запазени слаби ерове. Ерови наследници в диалектите. Еровете в заемки. Удвояване на предлозите. Правописни норми. Анализ на диалектни текстове и Чергедски молитви.

3 . Промени с носовите гласни. Произход и гласеж в ранната старобългарска епоха. Деназализация . Застъпници в диалектите. Анализ на глаголическите и кирилските букви за насовки, на индоевропейските съответствия, на думи от най-южните български говори и от Чергедските молитви.

4 . Смесване на носовките -- причини, следи в диалектите, отражение в писмените паметници. Анализ на среднобългарски паметници , Аргиров триод, Троянска притча, Своден патерик, препис XIVв.

5 . Промени с ятовата гласна. Произход и гласеж. Ят и йотувано а. Промени в гласежа на ят през среднобългарския период: след стари палатали, преглас -- начало и диалектно разпространение. Ятовата граница. Анализ на глаголически и кирилски евангелски текстове. Анализ на Чергедските молитви и диалектни текстове.

6 . Преход от синтетизъм към аналитизъм. Анализ на Чергедските молитви и народни песни с цел откриване на стари падежни форми.

7 . Прегрупиране на склонението. Поява и развой на членната форма в българския език. Остатъци от склонен член. Тройна членна морфема. Анализ на Троянската повест, Чергедските молитви и новобългарски дамаскини.

8 . Промени в системата на прилагателните имена. Останки от сложните форми в новобългарски. Нови форми за сравнителна и превъзходна степен. Влахо-български грамоти, Троянска повест и Чергедски молитви.

9 . Промени в местоименната система в българския език. Поява на лични и притежателни местоимения за трето лице. Местоименна реприза. Показателни и лични местоимения. Промени в системата на въпросителните и относителните местоимения. Анализ на Троянската притча и Чергедските молитви.

10. Поява на новобългарското а-спрежение. Промени с окончанията за сегашно време. Запазени архаични повелителни форми в диалектите. Формиране на новобългарския тип бъдеще време. Форми със запазен инфинитив. Анализ на В лахо-български грамоти, Ч ергедските молитви, новобългарски дамаскини

1 1 . Промени с формите за простите минали времена. Перфект и несвидетелско наклонение. Анализ на Влахо-български грамоти и диалектни текстове.

1 2 . История на неличните български форми. Изчезване на инфинитива. Остатъци в диалектите. Поява на деепричастие. Анализ на Чергедски молитви и диалетни текстове.

 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution