Руска класическа литература от ХІХ век ПДФ Печат Е-мейл

доц. Христо Манолакев

 

Анотация

Съгласно учебния план на Факултета по Славянски филологии дисциплината Руска класическа литература се изучава в продължение на един семестър в специалност Славянска филология (45 часа) в рамките на бакалавърската степен. Целта на обучението е запознаването на студентите-филолози с основните развойни линии и тенденции в националния литературен процес, с върховните и най-емблематични явления на руската литература от ХІХ век. Централно място заема изучаването на типологичните модели и реформаторската поетика на класическия руски роман, най-ярките и стойностни явления от “златния век” на руската литература в областта на поезията, прозата и драматургията (А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гогол, И. С. Тургенев, А. Н. Островски, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой, А. П. Чехов). Литературният процес се осмисля в контекста на европейската и националната културна традиция с акцент върху нейните универсални общочовешки и хуманистични измерения. Изучаването й е включено в магистърските програми на ФСлФ.

 

ПРОГРАМА

І. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА ХІХ ВЕК

І.1. Руската литература от първата четвърт на ХІХ в ек

І.1.1. Общественият подем и ускореното развитие на руската литература през първите десетилетия на ХІХ век. Значението на Отечествената война от 1812 година за подема на националното самосъзнание. Поява и развитие на декабристкото движение. Идеология и естетика на декабризма.

І.1.2. Основни насоки и тенденции в литературния процес – проблематика, герои, жанрова система, стилистика. Еволюция и взаимодействие на естетическите системи – класицизъм, сантиментализъм. Възникване и утвърждаване на романтизма в руската литература.

І.1.3. Руски романтизъм – генезис, типология, поетика. Естетическа програма. Национално своеобразие. Периодизация, представители (В. А. Жуковски, К. Н. Батюшков, поети-декабристи).

І.1.4. А. С. Грибоедов (1795-1829) и утвърждаването на руския реализъм. Грибоедов и декабризмът. Ранни комедии и неосъществени замисли. Комедията “От ума си тегли” – етапи в развитието на руската класическа драматургия. Традиции и новаторство. Творческа история, драматичен конфликт, жанрово своеобразие.

І.2. Руската литература от 20-те и 30-те години на ХІХ век

І.2.1. Социално-политическата обстановка в страната след трагичния разгром на Декабристкото въстание. Упадък на дворянската революционност. Теорията на “официалната народност” от 30-те години. Дейността на литературните и философски кръжоци. Обща характеристика на литературния процес. Съдбата на руския романтизъм след 1825 година.

І.2.2. А. С. Пушкин (1799-1837) – родоначалник на руската класическа литература. Лицейска лирика (1913-1817). Ранна гражданска и свободолюбива лирика. Южно заточение (1820-1824). Революционна и интимна лирика. Романтически поеми. Пушкин и Байроновата традиция. Заточение в Михайловское (1824-1826). Лирика. “Борис Годунов” – първата руска реалистична трагедия. Историческа концепция и художествено новаторство. Реформаторските възгледи на Пушкин за драмата и тяхното литературно-историческо значение. Пушкиновата “поезия на действителността” след 1825 година. Романът в стихове “Евгений Онегин”. Основна социално-философска и нравствено-етична проблематика. Художествено своеобразие на Пушкиновия “свободен роман” – жанрова уникалност, сюжетно-композиционен модел, стилистична полифония, авторово присъствие. Онегинска строфа. Прозата на Пушкин от 30-те години. Цикълът “Повести на Белкин” – начало на руската реалистична проза. Повестта “Дама пика” – проблематика, типология на героя, стилистика. Романът “Капитанската дъщеря” – историческа концепция, жанрова структура, повествователни принципи. Световно значение на Пушкин.

І.2.3. М. Ю. Лермонтов (1814-1841). Творчеството на Лермонтов и руската действителност след Декабристкото въстание. Ранна свободолюбива и философска лирика. Тематична, жанрова и стилова оригиналност. Интимна лирика. Философски и патриотични мотиви в по-късната лирика. Поеми. “Демон” и “Мцири” – образци на социално-философската романтична поема на Лермонтов. Проза. “Герой на нашето време” – начало на руския философско-психологически роман. Жанрова поетика, композиция, творчески метод, концепция за личността, стил.

І.2.4. Н. В. Гогол (1809-1952). Гогол и развитието на руската литература. Творческата еволюция на писателя. Цикълът “Вечери в селцето край Диканка”. “Петербургски повести” и Гоголевата художествена антропология и гротеска, своеобразие на творческия метод. “Шинел” – синтез на Гоголевия реализъм. Драматургията на Гогол. комедията “Ревизор” – гротесков сюжет, драматичен конфликт, характер на комичното, сатиричен патос. Романът-поема “Мъртви души” – върхов момент в развитието на Гоголевия реализъм. Творчески замисъл, жанрова многозначност, сюжетен модел, композиция, образна система, стилистика, “смехова култура”. Гоголевите традиции в руската и световна литература.

І.3. Руската литература от 40-те и 50-те години на ХІХ век.

І.3.1. Засилване на демократичните тенденции в руското обществено движение. Основни идейни течения в обществения и културен живот. Съдбата на реализма през 40-те години. Начало на творческия път на Тургенев, Некрасов, Гончаров, Херцен, Достоевски, Салтиков-Шчедрин, Островски. “Натуралната школа” – нов етап в развитието на руския реализъм. Естетически диапазон на школата и теоретичната й защита. Темата за “малкия човек”. Белетристични жанрове: “физиологически очерк”, социална повест, социалнопсихологически роман. Поезията на 40-те години (Н. П. Огарьов, Н. А. Некрасов, Ф. И. Тютчев, А. А. Фет, Ап. Григориев).

 

II. РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХIХ ВЕК

ІІ.1. Руската литература от 60-те и 70-те години

ІІ.1.1. Революционната ситуация в страната от 1859-1861 година. Остра борба между либералите и революционните демократи. Антикрепостническата реформа от 1861 година. Естетиката на Н. Чернишевски; “органичната критика” на А. Григориев. Насоки и тенденции в националното литературно развитие – проблематика, герои, жанрове, стилове. Типологични разновидности на руския роман.

ІІ.1.2. И. С. Тургенев (1818-1883) и мястото му в развитието на руския реализъм.

Цикълът “Записки на ловеца” и народностният дух на руската литература. Романите на Тургенев. Проблемът за историческата съдба на руската интелигенция – “Рудин”, “Дворянско гнездо”, “В навечерието”, “Бащи и деца”. Трактовката на проблема “Хамлет и Дон Кихот” у Тургенев. Поетика на Тургеневия роман – жанрово-структурни принципи, лиризъм, “таен психологизъм”, стилистика. Тургенев в руската и световната литература.

ІІ.1.3. А. Н. Островски (18823-1886) и историческата му роля в развитието на руската драматургия. Начало на творческия му път – “Свои хора сме – ще се спогодим”. Славянофилски увлечения – “Бедността не е порок”. “Буря” – най-значителната творба на Островски. Социални драми и комедии – “И най-мъдрият си е малко прост”, “Вълци и овце”, “Без зестра”, “Таланти и поклонници”, “Лес”. Драматургични принципи и особености на поетиката. Историческата му заслуга за създаването на националния репертоар на руския театър.

ІІ.1.8. Ф. М. Достоевски (1821-1881) – създател на нова романова структура. Формирането на младия Достоевски в кръга на Петрашевски и писателите от “Натуралната школа”. Поетика на ранния Достоевски. “Бедни хора” – нова степен в развитието на темата за “малкия човек” в руската литература. Типология и поетика на романите на Достоевски от 60-те и 70-те години. “Престъпление и наказание” – социално-философска и психологическа колизия, критика на индивидуалистичното съзнание на героя-идеолог, белези на полифонична структура. Концепцията за “положително-прекрасния” човек в романа на “Идиот”. Романът “Бесове” – идеологическа и художествена структура. Философската епопея “Братя Карамазови” – синтез на художествените търсения на Достоевски. Полифонизмът и психологизмът в романите на писателя. Своеобразие на реализма на Достоевски. Достоевски и световният литературен процес.

ІІ.2. Руската литература през 80-те и 90-те години

ІІ.2.1. Социално-политическата обстановка в страната след втората ремолюционна ситуация (1879-1881). Политическата реакция и обществена депресия. Епохата на “безвремието” през 80-те години – преходен период в развитието на руската литература. Нови тенденции в развитието на руския реализъм в края на ХІХ век. Творчеството на Л. Н. Толстой след духовния му прелом. Поезията от 80-те и 90-те години. Ролята на А. П. Чехов в обновяването на поетиката на руския реализъм. Промени в жанровата система на литературата. Своеобразие на руския реализъм в края на ХІХ век. Развитие на руската философска и естетическа мисъл – Вл. Соловьов, К. Леонтиев, А. Волински, Д. Мережковски, В. Розанов, Л. Шестов.

ІІ.2.2. Л. Н. Толстой (1828-1910) и неговото място в развитието на руската литература. Ранни произведения – трилогията “Детство”, “Юношество”, “Младост”. Военните разкази и “Казаци”. Педагогическа дейност след Кримската война. Историческият роман-епопея “Война и мир” – жанр, философия на историята, образна система, композиция, наративни принципи. “Народната мисъл” във “Война и мир”. Романът “Ана Каренина” и нравственото кредо на Толстой. Композиционни и жанрови особености, психологизъм. Идейният прелом у Толстой в началото на 80-те години и преминаването му на патриархално-селски позиции. Романът “Възкресение” – идейно-естетически манифест на късния Толстой. Социално-философска и нравствена концепция, художествено своеобразие на Толстоевия реализъм. Драматургията на Толстой – “Живият труп”. Световното значение на Л. Н. Толстой.

ІІ.2.3. А. П. Чехов (1860-1904) и съдбата на руския реализъм от края на ХІХ век. Ранно творчество. Поетика на късия разказ – принципи на изграждане на сюжета, композиция, характер на комичното, обективност на авторовата позиция. Белетристични творби от края на 80-те и началото на 90-те години. Нравствените принципи на писателя в борбата с “отклоненията от нормата”. Художествено своеобразие в последните му белетристични творби. Новаторство на Чеховата проза. Драматургията на Чехов – “Чайка”, “Вуйчо Ваньо”, “Три сестри”, “Вишнева градина”. Характер на конфликта, композиция, жанрово своеобразие, лирическо “подводно течение”, символика. Световно значение на Чехов.
 
Администратор на сайта                      Дизайн: вариант на Beep от Red Evolution